Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 474
гр. Русе, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора …………………………….
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4636 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.441 ал.1 от ГПК във вр. с чл.74 ал.1 от ЗЧСИ и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Е.К.Е.
твърди, че към настоящия момент изтърпява наказание ”Лишаване от свобода".През
периода м.септември 2018 г.-м.май 2019
г. е бил в Затвора в гр.Стара Загора.Там е упражнявал труд, за което му е било
изплащано ежемесечно възнаграждение, чийто брутен и нетен размер винаги е бил
под стойността на минималната работна заплата за страната за съответната
година.
Въз основа на
съобщение за налагане на запор изх.№ 21073/11.10.2018 г. по изп.
дело № 20088310400068, по описа на ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ, на ищеца бил наложен
запор върху възнагражденията за 2018 г., както следва: м.ІХ-103 лв., м.Х-135 лева,
м.ХІ-151 лв. и м.ХІІ-122 лв., а за 2019 г.-м.І-134 лв., м.ІІ-134 лв., м.ІІІ-80
лв., м.ІV-134 лв. и м.V-127 лв., или общо 1 120 лева.
Сочи, че тези
суми са били превеждани след 10-то число на следващия месец по сметка на ЧСИ от
страна на третото задължено лице-Началника на Затвора гр.Стара Загора, като
размерът бил определян съобразно изработеното от ищеца през предходния месец.
Твърди, че подал
възражение до ЧСИ, получено на
15.04.2019 г.В него ищецът изложил доводи срещу удържането на суми от
възнаграждението му за труд, тъй като размерът на същото е под стойността на
МРЗ за страната.Ответницата не взела отношение по възражението.
Ищецът сочи,
че в чл.78 ал.3 изр.1 от ЗИНЗС е казано, че на лишените от свобода могат да се
правят удръжки съгласно действащите закони, а според нормата на чл.57 ал.1 от
ППЗИНЗС, те се изчисляват по реда на чл.446 от ГПК-когато изпълнението е
насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и върху пенсия, удръжки могат да се правят
единствено, ако размерът на получаваната от длъжника сума, е над минималната
работна заплата.В тази връзка счита, че несеквестируемостта
на възнагражденията на лишените от свобода, които получават за труда си,
положен в местата за лишаване от свобода, е обвързана с размера на МРЗ за
страната, която за 2018 г. е била 510 лв., а за 2019.-560 лв.
Твърди, че
вземането на взискателя по изпълнителното дело не е
за издръжка и по отношение на него не са били налице предпоставките на чл.446
ал.3 ГПК, поради което при налагане на запор и удържане на съответните суми,
ЧСИ е следвало да се съобрази с факта, че размерът на получаваното от ищеца
възнаграждение за труд (нетен и брутен), е под размера на МРЗ за страната.
Сочи, че в
процесния случай е нарушен и чл.507 ал.2 от ГПК-ЧСИ, съобразно своите
правомощия, не е изискал от третото задължено лице-Началника на Затвора Стара
Загора справка за размера на възнаграждението и не е посочил размер на
удръжката, нито е определил начин, по който тя може да бъде изчислена.
С оглед
изложеното, намира, че запорът на възнагражденията му за труд се явява
незаконосъобразен и в противоречие със закона от страна на ответницата са му
били удържани и горепосочените суми, тъй като след приспадане на визираните в
чл.446 ал.2 от ГПК удръжки, той е получавал месечно възнаграждение за труд в
размер по-малък от МРЗ за страната за всеки месец през периода 09.2018
г.-05.2019 г., вкл.
Според нормата
на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното, а съгласно чл.74 ал.1 от ЗЧСИ и чл.441 ал.1 от ГПК,
частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност, включително и от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение.
Сочи, че чрез
незаконосъобразните си действия ответницата, в качеството си на ЧСИ, е събрала
общо 1 120 лв., съставляващи претърпени от него имуществени вреди през
процесния период.Претендира тази сума със законната лихва от подаване на
исковата молба.Търси се присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца.
Ответната
страна оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
По делото не
се спори и са представени доказателства, че към настоящия момент ищецът
изтърпява наказание ”Лишаване от свобода", доживотен затвор, като през
периода м.ІХ 2018 г.-м.V 2019 г. същият е бил в Затвора в гр.Стара Загора,
където е полагал труд, за което му е било изплащано ежемесечно възнаграждение.
Ответницата е
ЧСИ рег.№ 831 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-гр.Русе.
Приложено е изп.дело № 20088310400068 по описа на ЧСИ, образувано на 05.03.2008 г. по молба на трето за
спора лице срещу ищеца, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист
по НОХД № 30/2005 г. по описа на РОС.Вземането на взискателя
по вид е обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от
изпълнителното дело, въз основа на съобщение на ЧСИ с изх.№ 21073/11.10.2018 г.
бил наложен запор върху възнагражденията на ищеца, като сумите, в размери,
така, както е заявено по исковата молба, били превеждани по сметка на ЧСИ от
третото задължено лице-началника на затвора.
Със запорното съобщение е даден 7-дневен срок да се съобщи
писмено признава ли се за основателно вземането, върху което се налага запорът
и дали ще последва плащане, има ли претенции от други лица върху същото
вземане, включително и други запори.Дадени са указания как да се определя
размерът на месечното трудово възнаграждение и какви удръжки да се правят от
него, ако то надхвърля МРЗ.
На 06.11.2018
г. ответницата била уведомена от началника на затвора, че ищецът е включен в
трудова дейност, за което получава брутно трудово възнаграждение в размер на 40
% от МРЗ, редуцирано на база действително отработени дни.Посочено е, че
удръжките и преводите ще се правят при спазване правилата на чл.46 ГПК и чл.57
ал.1 от ППЗИНЗС, както и че върху същото вземане няма претенции и наложени
запори от други лица.
На ищеца
съобщение за запор е връчено на 16.10.2018 г.На 15.04.2019 г. ЧСИ получил
възражение от длъжника, че възнаграждението му е под размера на МРЗ, поради
което е несеквестеруемо.Направено е искане да се
отмени наложеният запор или на основание чл.507 ал.2 от ГПК-да се укаже на
длъжностното лице от Затвора-Стара Загора начина на изчисляване по чл.446 ал.1
от ГПК.Има разпореждане от 19.04.2019 г. кой следи за размера на удръжките.Актът
не е съобщен на длъжника.
От мястото,
където ищецът изтърпява наказанието си ”Лишаване от свобода”, въз основа на
направено искане от ответницата, е постъпило уведомление, че получените от
ищеца средства през процесния период не са използвани за задоволяване на
минимално необходимите му жизнени нужди (ток, вода, храна, здравни осигуровки,
медицинско обслужване и др.), тъй като последните се осигуряват от държавния
бюджет.
През 2018 г.
МРЗ за страната е била в размер на 510 лв., а през 2019 г.-на 560 лв.
Назначената по делото икономическа експертиза, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ЧСИ, се е
произнесла, че с оглед естеството на полученото от ищеца възнаграждение през
спорния период, на лицето са били правени удръжки за ДП ”Фонд затворно дело”, определени със заповед на Министъра на
правосъдието-60 %, както и 10 % ДОД.Пояснено
е, че тъй като работата по време на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода не се зачита за трудов стаж, няма
предвидени удръжки за социални осигуровки, а здравните осигуровки са за
сметка на държавния бюджет.Експертът е докладвал, че тези изисквания са спазени
по отношение на ищеца.В констативно-съобразителната част на заключението по
месеци е посочено върху съответното брутно възнаграждение (м.ІХ-429,80 лв.,
м.Х-564,88 лв., м.ХІ-629,35 лв., м.ХІІ-510 лв., м.І-560 лв., м.ІІ-560 лв.,
м.ІІІ-336 лв., м.І.-560 лв. и м.V-532 лв.) какви удръжки са били направени,
стойността на превода към ЧСИ и получените суми от затворника при нетни размери съответно м.ІХ-154,73 лв., м.Х-203,35
лв., м.ХІ-226,57 лв., м.ХІІ-183,60 лв., м.І-201,60 лв., м.ІІ-201,60 лв.,
м.ІІІ-120,96 лв., м.ІV-201,60 лв. и м.V-191,52 лева.Вещото лице е определило,
че извършените отчисления към ответната страна не надвишават размера, визиран в
чл.57 от ППЗИНЗС.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.441
ал.1 от ГПК и чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, ЧСИ носи деликтна отговорност
за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
респ. за тези, които неправомерно е причинил при упражняване на своята дейност.За
да възникне тази отговорност е необходимо да са налице предвидените в закона
предпоставки, визирани в чл.45 от ЗЗД-неправомерно действие или бездействие,
причинени вреди и връзка между тях и деянието.Последното ще бъде неправомерно в
случай, когато то е или не е било предприето въпреки нормативната забрана или
задължение за извършването му. Вината, според чл.45 ал.2 от ЗЗД, се предполага
до доказване на противното.
В процесния случай
се претендира обезщетяване на имуществени вреди от неправомерно удържани несеквестеруеми доходи през периода м.септември 2018
г.-м.май 2019 г. по изп.дело № 20088310400068 по
описа на ЧСИ, ответница по настоящото
дело, като с оглед обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание ”Лишаване от
свобода”, е безспорно, че по отношение на него следва да бъдат съобразени освен
нормите по Глава четиридесета от ГПК, така и тези по ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Според
чл.78 ал.1
ЗИНЗС,
за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда
и хигиената, лишените
от свобода получават не по-малко от 30 на сто от възнаграждението, дължимо за
изработеното от тях, като частта се определя със заповед на министъра на правосъдието.По делото няма спор, че това са 40 % от МРЗ.Съгласно чл.78 ал.3
от ЗИНЗС, на лишените от свобода могат да
се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече
от две трети
от полагащото им се възнаграждение.
Според чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС, удръжките
по чл.78 ал.3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда
на чл.446 от ГПК върху цялото
възнаграждение за положения труд, но не могат
да надвишават 2/3 от онази негова
част, която съгласно заповедта по чл.78 ал.2 ЗИНЗС се
полага на лишения от свобода,
след като от нея се
приспаднат данъците.
В чл. 446 ГПК е казано, че ако изпълнението е
насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над МРЗ, удръжки
могат да се правят в три хипотези: ако месечното възнаграждение на осъденото
лице е в размер между МРЗ и двукратния размер на МРЗ, може да му бъде удържана
1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които издържа, ако месечното възнаграждение на осъденото лице е
между двукратния размер на МРЗ и четирикратния размер на МРЗ–може да му бъде удържана
1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които издържа, а ако осъденото
лице получава месечно възнаграждение над четирикратния размер на МРЗ- горницата над двукратния размер на МРЗ, ако
е без деца, и горницата над двукратния размер и половина над МРЗ, ако е с деца,
които издържа.
Съдът, при съобразяване разпоредбите на ЗНА, намира,
че цитираните по-горе норми се намират в съотношение общи към специални.Общият
режим на несеквестируемостта по чл.446 от ГПК урежда
по-голям обем от обществени отношения в сравнение с визирания закон.Кодексът безспорно
е по-висок по степен акт и следва да бъде приложен от правораздавателните
органи, доколкото обаче, според чл.11 от ЗНА, не се касае до предвидено
законово отклонение, уреждащо специфични хипотези-в процесния случай за лицата,
изтърпяващи наказание лишаване от свобода.Правилникът, като вид нормативен
акт, следва да съответства на закона, за
който се отнася и да доразвива последния.Съдът намира, че разпоредбата на чл.78
от ЗИНЗС се явява специална такава към чл.446 от ГПК, като определя по-висок
максимум на удръжките, а именно 2/3 от заработената сума, след приспадане на
ФЗД и ДОД.В чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС е казано, че изчисляването се извършва по
реда на чл.446 от ГПК, но съдът намира, че досежно размера приложение трябва да
намери материалноправната разпоредба на чл.78 от ЗИНЗС.
Ищецът се позовава на т.3 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
визираща, че несеквестируемият минимум е определен
абсолютно-размерът на минималната работна заплата за страната, като това касае
всяко възнаграждение-както за труд, така и за пенсия.
В тази връзка настоящият състав счита, че тъй
като ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, то той безспорно не се
намира в трудово правоотношение и съответно не получава възнаграждение за труд по
смисъла на КТ.Дадените задължителни разяснения в тълкувателното решение не
касаят процесния вид обществени отношения.Получаваното от лицето възнаграждение
за положения труд в затвора не е свързано с подсигуряване на прехраната му, нито
е за задоволяване на минималните му жизнени нужди.Касае се за едно право на престъпния
деец, което има за цел превъзпитанието и ресоциализирането
на последния, както и му гарантира определени
облаги във връзка с наложеното наказание.Съдът намира, че законодателят е
предвидил определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността
на задълженото лице да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна
и облекло.В чл.84 от ЗИНЗС е казно,
че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и
калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, на непрекъснато време за сън не по-малко от 8
часа на денонощие, на самостоятелно
легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието, на здравно осигуряване от момента на задържането.Здравните
вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат
чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба
храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените
права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им
нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени
нужди.Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване
да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са
приложими цитираните по-горе специални норми на ЗИНЗС.След като сумите, които
ищецът получава за полагания от него труд в Затвора в гр.Стара Загора не
попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху
тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на
лишения от свобода-в този смисъл например Решение № 200 от 18.07.2019 г. по
в.гр.дело № 296/2019 г. на КОС, и Определение № 419 от 08.01.2019 г. по адм.дело № 267/2018 г. на Адм.съд-Стара
Загора.
Институтът на несеквестируемостта
има за цел да осигури необходимия екзистенц минимум,
за да защити длъжника от механизми на правото, които биха го поставили в
позиция, в която да не може да посреща елементарните си ежедневни нужди.В
процесния случай ищецът има осигурени условия на живот, гарантирани му в ЗИНЗС
и поети от държавния бюджет, поради което съдът намира, че би се стигнало до
противоречие с духа на закона, ако се приеме, че върху възнагражденията на
лицата, изтърпяващи лишаване от свобода, не следва да се извършва изпълнение, поради
абсолютната им несеквестируемост по смисъла на чл. 446 ГПК.Това поставя взискателя на престъпния деец в неравноправно положение
спрямо кредитор на длъжник, който е съблюдавал нормите на НК.Възприемането на
такава теза означава изначално осуетяване на изпълнителното производство по
отношение на лишени от свобода.Ищецът се намира в затвора, в случая за много
голям период от време.Вероятно той няма да започне да реализира доходи в
размерите, визирани по чл.446 от ГПК.Ако не се съобрази специалната норма на
чл.78 от ЗИНЗС, това ще означава, че изтърпяващите наказание лишаване от
свобода са поставени в една по-благоприятна ситуация, даваща им възможност да
черпят права от собственото си противоправно
поведение.Техните екзенстенциални нужди, за разлика
от тези на лицата в трудово правоотношение при минимална работна заплата, са
поети изцяло от държавата, поради което и не е необходимо да им се гарантира
месечно доход в такъв размер.В тази връзка ищецът не може да се счита освободен
от задължението да погасява дължимата престация на взискателя.От приетата в производството икономическа
експертиза се установява, че направените удръжки от възнаграждението на лицето
са били съобразени с изискванията на ЗИНЗС и правилника за прилагането му,
поради което не е налице противоправно поведение на
ЧСИ, ангажиращо деликтната му отговорност.Искът следва
да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.К.Е., ЕГН **********,***,
VІІ група, к.н. 4938, кв.”Индустриален”, 6000 гр.Стара Загора, със съдебен
адрес:***, чрез адв.С.Н.С. ***, срещу Частен съдебен
изпълнител М.Б.М., БУЛСТАТ **********, с
рег.№ 831 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Русе, с адрес: гр.Русе, ул.”Борисова” № 23, ет.1, по
чл.441 ал.1 ГПК във вр. с чл.74 ал.1 и чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 120 лв. съставляващи претърпени имуществени вреди от неправомерно удържани несеквестеруеми
доходи през периода м.септември 2018 г.-м.май 2019 г. по изп.дело
№ 20088310400068, със законната лихва от завеждане на делото, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/