РЕШЕНИЕ
Номер 119213.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXII състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20202120203367 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на С. Х. И. , с
ЕГН: **********, адрес: с. Ново Паничарево, община Приморско, ул. „Девети
май” №19 против наказателно постановление № 607 от 06.08.2020 год,
издадено от Директор на РДГ Бургас, упълномощен със Заповед РД49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за
нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ, чл. 266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба”, в размер на 150 лева.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано
и заинтересовано лице.
В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява представител. Не
изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - РДГ Бургас, редовно призовани, се явява
надлежно упълномощен представител. Молят жалбата да бъде оставена без
уважение, а НП – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не
ангажират доказателства. Правят искане за разноски.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.07.2020 г., на главен път гр. Малко Търново-гр. Бургас, асфалтова
база Пода, проверяващи – служители на РДГ Бургас установили, че
жалбоподателят С. Г. Н. транспортира с товарно превозно средство „Щаер
14С26”, с per. № ******* по ПБ №8823/00061 от 31.07.2020 г., 16 пр.м3 дърва
за огрев от дървесен вид дъб и цер, след измерване с ролетка установено 17.5
пр. м3, т.е лицето транспортира 1.5 пр. м3 дърва за огрев, без превозен билет.
Във връзка с констатациите бил съставен АУАН на 31.07.2020 год, в
присъствие на нарушителя, който го подписал, с възражение, че не е
извършил констатираното нарушение.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е
безспорно установено и издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ, чл. 266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено наказание
„глоба”, в размер на 150 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните. Показанията
на актосъставителя са обективни, последователни, непротиворечиви, логични
и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства, поради което,
настоящият състав ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
2
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице
и АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице, видно
от представените по делото доказателства. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В
случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
съгласно която разпоредба се забранява покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена
с превозен билет. Както в АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение, като са посочени всички относими
обстоятелства. Вмененият на жалбоподателя фактически състав на нарушение
е ясно и недвусмислено очертан от АНО. В АУАН и в НП конкретно е
посочено, че жалбоподателят не е представил превозен билет за
транспортираните от него дърва за огрев.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, като е транспортирал
1.5 пр.м дърва за огрев, непридружени с превозен билет. Съдът не споделя
твърдението на жалбоподателя, че не е извършил констатираното нарушение
и с оглед липсата на доказателства в тази наасока, приема твърдението му
като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно
3
наказателна отговорност.
АНО е приложил правилно, санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 1 от
ЗГ, като относима към процесния случай, в която се предвижда наказание
глоба, в размер от 50 лв. до 3000 лв. На жалбоподателя е било наложено
наказание „глоба”, в размер от 150 лева, към минимума, предвиден в Закона,
като съдът счита, с оглед липсата на данни за предходни нарушения на
жалбоподателя, че наказанието е определено правилно и съответства на
тежестта на извършеното нарушение. С така наложеното наказание, ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по
чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от
останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва
да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 100 /сто/
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на отдел Регионална
Дирекция на горите Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
Районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 607 от 06.08.2020 год,
издадено от Директор на РДГ Бургас, упълномощен със Заповед РД49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните против С. Х. И. , с
ЕГН: **********, адрес: с. **, с което за нарушение на чл. 213, ал.1, т.2 от
Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 266, ал.1 от ЗГ, на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА С. Х. И. , с ЕГН: ********** да заплати на отдел Регионална
Дирекция на горите Бургас, сумата от 100 /сто/ лева, за направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
5