РЕШЕНИЕ
№ 10293
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110125609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.
В. К. (аб. № ****), с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните
суми – 1390,98 лева за доставена за периода месец май 2018 г. до месец април
2020 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „К. п., бл. **, ет. **, ап. **,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2022 г., до
окончателното плащане; 286,06 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 20.12.2021 г.; 22,41 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. – месец април
2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2022 г., до окончателното плащане,
и 5,27 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума
за периода 01.02.2019 г. - 20.12.2021 г. – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 1050/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“
ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – А. В. К. (аб.
№ ****), с който предявеният иск се оспорва като частично неоснователен
като погасен по давност за претенцията за периода до януари 2019 г. и
съответната лихва, която се иска съдът да изчисли.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 14 от делото Нотариален акт №
**/**.**.***** г., том *, рег. № ****, нот. дело № **/**** г. на нотариус Л. Т.
с регистрационен № *** в Нотариалната камара, ищцата е придобила на
посочената дата правото на собственост върху недвижим имот с адрес: С.,
ж.к. „К. п., бл. **, ет. **, ап. **. Съгласно представена на лист 18 от делото
Заявление-декларация от 08.12.2017 г. ответницата е поискала да ползва
топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество в това жилище.
Съгласно представени на лист 40 – 41 от делото Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава.
Съгласно представени на лист 109 – 110 от делото от третото лице –
помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, протоколи за главен отчет, в дома на
ответницата са направени отчети на 11.05.2019 г. и 07.06.2020 г., които са
отчели първоначални показания на водомерите за топла вода към май 2018 г.
178 куб.м., а към 07.06.2020 г. – 277 куб.м., а за радиаторите (3 на брой и
отделно – лира) също е отчетено потребление, като отчетите са подписани от
2
ответницата.
Съгласно заключението на допуснатата по делото топлотехническа
експертиза, прието в откритото заседание на 21.02.2024 г. (на лист 136 от
делото), в писмен вид на лист 115 – 121 от делото, топломерите в абонатната
станция в сградата, където се намира имотът на ответницата, са проверявани,
като макар и да не са спазени сроковете при проверки и през процесния
период, и след него, не е установено неправилно отчитане; отчислявани са
разходите за абонатната станция; изчисленията на топлинния счетоводител
съответстват на нормативната уредба, и задълженията възлизат съответно – за
отоплителния сезон от май 2018 г. до април 2019 г. на 1196,19 лева, а за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. – на 1057,12 лева. Съдът
кредитира заключението като логично, последователно, безпристрастно и
необорено от останалите доказателства по делото. За периода от май 2018 г.
до декември 2018 г. сметките са на стойност 401,60 лева.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 21.02.2024 г. (на лист 137 от делото), а в писмен вид –
на лист 122 – 132 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, общият размер на
сметките за двата отоплителни сезона е равен на 2339,04 лева (1177,21 лева за
отоплителния сезон от май 2018 г. до април 2019 г., и 1161,83 лева – за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г.), като са начислени и
22,47 лева – цена за дялово разпределение. Установено е, че в периода от
25.07.2018 г. до 11.12.2021 г. ответницата е заплатила от сметките си за
процесния период и имот общо 931,43 лева (от които за лихви за забава са
отнесени 46,61 лева, а като цена за услуги на ищеца – 884,82 лева), като
ищецът отчита общия дълг в размер на 1368,55 лева, и е начислил законна
лихва за забавено плащане в размер на 286,06 лева. Цената на услугата
„дялово разпределение“ е 22,41 лева, като е начислена и лихва за забава в
размер на 5,27 лева. Установено е обаче, че с изравнителна сметка, издадена
заради административно намаляване на цената на природния газ за периода
от юли 2019 г. до март 2020 г. за връщане на сума в размер на 22,45 лева са
погасени задължения за месец юни 2020 г., а не за процесния период. Няма
данни ответницата да е заявявала конкретно кои сметки заплаща.
Съгласно представен на лист 93 – 94 от делото Договор №
1407/31.10.2001 г. за извършване на услугата „дялово разпределение“,
сключен между третото лице – помагач и етажните собственици в сградата на
ответницата, в т.5.2. е определена цена за извършване на годишни отчети
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата излага възражения за изтекла погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
3
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия, като се
заплаща количеството на доставената енергия при единичната цена на
енергията, одобрена от регулатора. Лихва за забава се дължи само върху
годишните изравнителни сметки съгласно общите условия на ищеца. Искът за
цена на услугата „дялово разпределение“ се уважава, ако се установи
извършването , договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането
на услугата на ищеца, и настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Законна лихва се начислява от падежа на задължението. Искът ще се
отхвърли за погасената по давност част, ако не се установи признаване на
задълженията.
По иска за цена на топлинна енергия:
По делото е установено, че ответницата изрично е поискала да се
доставя топлинна енергия, като е подала заявление-декларация до ищеца. От
подписаните от ответницата протоколи за годишен отчет на уредите се
установява и потреблението на топлинна енергия.
По отношение на размера на задълженията съдът намира за достоверни
данните от техническата експертиза, които са първични и са взети от
топлинния счетоводител, като се установяват задължения за общо 2253,31
лева. От тази сума следва да се вземат данните за счетоводни корекции, като
задължението да се намали с нормативно намалените цени на газа, или със
сумата от 22,45 лева, които ответникът е отнесъл към следващ период – за
юни 2020 г., а същите следва да се отнесат към март 2020 г., като така се
получава задължение в размер на общо 2230,86 лева към края на втория
отоплителен сезон.
От тази сума следва да се извадят платените от ищцата 884,82 лева за
главница (установеното от счетоводната експертиза като платено след
изваждане на лихвите за забава). Така оставащото задължение на ответницата
за цена на топлинна енергия възлиза на 1346,04 лева.
Искът следва да се уважи за последната посочена сума, като
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като погасените по давност суми с падеж до януари 2021
г. (три години преди образуване на заповедното дело), са били вече погасени
чрез плащане преди изтичането на давността още през 2019 г. (задълженията,
които биха могли да се погасят по давност са за 401,60 лева, към 2019 г.
ответницата е била платила 884,82 лева). Следователно искът следва да се
уважи за 1346,04 лева, като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 1390,98 лева.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия на ищеца лихва за забава се
начислява само за задълженията по годишните изравнителни сметки, като тя
тече от 45-ия ден след издаване на фактурите, който е 15.09.2019 г. в случая
(падежите на фактурите са на 14.09. на съответната година – вж. лист 29 – 30
4
от делото). Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза (на лист 126 от делото) неизплатената лихва възлиза на 286,06
лева. Тази сума обаче включва и неприспаднатите 22,45 лева от нормативната
корекция на цената на топлинна енергия.
Поради това съдът намира, че следва да определи размера на дължимата
се лихва за забава, като приложи чл. 162 ГПК, и определи дължимата се лихва
пропорционално на уважената част от иска за главница. Тъй като същият е
уважен за 1346,04 лева от общо предявен размер от 1390,98 лева, или за 96,77
% от размера на претенцията, от определените от вещото лице 286,06 лева
следва да се присъдят 96,77 %, или 276,82 лева, като искът се отхвърли за
разликата до претендираните 286,06 лева.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение“:
От представените по делото годишни отчети и изравнителни сметки се
установява, че за имота на ответницата е извършвана тази услуга в процесния
период. Съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца, които обвързват
ответницата съгласно изразеното от нея в заявлението-декларация съгласие,
цената се плаща на ищеца, а не на топлинния счетоводител.
По делото е установена и цена от 4,20 лева годишно за измервателен
уред, която далеч надхвърля претенцията на ищеца за общо 22,41 лева за два
отоплителни сезона (по отчетите в дома на ответницата има 5 уреда), поради
което искът следва да се уважи изцяло.
По иска за лихва за цената на дялово разпределение:
Тъй като за тази цена не е определен падеж за плащане, забавата
настъпва при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – след покана на длъжника, като в
случая няма доказателства да е изпращана такава до ответницата, поради
което искът следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (1645,27 лева от 1704,72 лева,
или за 96,51 % от първоначалния размер) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а
ответницата не е доказала извършване на такИ..
Същият е доказал разноски в размер на 550 лева – депозити за вещи
лица; 34,10 лева – държавна такса (платени са повече, но отговорност за
надвнесеното не следва да се носи от ответника); 349,33 лева – хонорар на
особен представител, като съдът определя и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо 1083,43 лева, поради което следва да му се
присъдят пропорционално общо 1045,62 лева разноски в исковото
производство. От разноските в заповедното производство по заповедта следва
пропорционално да му се присъдят 81,64 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по отношение на А. В. К., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „М.“
*, бл. *** те от 1346,04 лева (хиляда триста четиридесет и шест лева и 4
стотинки) – цена за доставена за периода месец май 2018 г. до месец април
2020 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „К. п., бл. **, ет. **, ап. **,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2022 г., до
окончателното плащане; 276,82 лева (двеста седемдесет и шест лева и 82
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2019 г. – 20.12.2021 г.; 22,41 лева (двадесет и два лева и 41 стотинки) –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. – месец април
2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2022 г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата над
присъдените 1346,04 лева до пълния предявен размер от 1390,98 лева
(хиляда триста и деветдесет и 98 стотинки), иска за лихва за забава върху
цената на топлинна енергия – за разликата над присъдените 276,82 лева и
пълния предявен размер от 286,06 лева (двеста осемдесет и шест лева и 6
стотинки), и иска за 5,27 лева (пет лева и 27 стотинки) – законна лихва за
забава за плащане на последната описана сума за периода 01.02.2019 г. -
20.12.2021 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 1541/13.01.2022 г. по
частно гражданско дело № 1050/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. К., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул.
„Ястребец“, № 23б, сумите от 1045,62 лева (хиляда четиридесет и пет лева и
62 стотинки) – разноски в исковото производство, и 81,64 лева (осемдесет и
един лева и 64 стотинки) – осемдесет и един лева и 64 стотинки.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6