№ 216
гр. Разград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101608 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу Б. И. Д. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 870 лв. главница по
договор за издаване кредитна карта № МК128137 от 29.01.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 274,10 лв. възнаградителна лихва за периода от 24.02.2020 г. до
29.04.2022 г., 4,58 лв. мораторна лихва за периода от 24.02.2020 г. до
12.03.2020 г., 125,94 лв. мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
07.08.2022 г., 207,79 лв. такси за периода от 30.01.2020 г. до 07.06.2021 г., 24
лв. обезщетение за уведомяване за периода от 19.07.2022 г. до 07.08.2022 г.,
както и разноските в заповедното производство – 390,13 лв. общо за платената
държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1519/2022 г. по описа на
Районен съд Разград. Претендира разноски и за настоящото производство.
Твърди, че въз основа на сключен Договор за издаване на кредитна карта
№ МК128137 от 29.01.2020 г. предоставил на ответника револвиращ кредит
под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лв. по кредитна карта
„MASTERCARD”, който кредит картодържателят можел да усвоява по
начините, уговорени в чл. 4 до чл. 6 от Общите условия на банката за издаване
и използване на кредитни карти, представляващи неразделна част от
процесния договор, с които картодържателят бил запознат и декларирал
тяхното приемане, чрез полагане на подписа си на всяка страница от същите.
Предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с
договора, картодържателят усвоявал различни суми през различните периоди.
Той можел да използва предоставения му кредит под формата на кредитен
1
лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и
необходимост. Ответникът дължал като главница само това, което бил
изтеглил като стойност от картата. Следователно, тази величина можела да
бъде различна за различните месеци, като било възможно за някои месеци да
не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите
такива били заплатени, т. е. за тези месеци той нямал падеж за плащане.
Затова всяко теглене от картата се дължало отделно, само за себе си, без да
има периодичен характер.
В процесния случай, ответникът многократно усвоявал суми от
разполагаемия кредитен лимит, видно от параметрична справка за движението
по картовата сметка, съдържаща всички отделни транзакции, извършвани с
картата, заедно с датите, основанията и стойностите им. Претендираната
непогасена главница в размер от 870 лв. била формирана като сума от всички
усвоявания, които картодържателят правил, като от тях били приспаднати
направените от него погашения, съгласно чл. 9.3. от Общите условия.
Съгласно чл. 8.1. от Общите условия, банката издавала и изпращала
всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което
отразявало всички транзакции с картата, както и всички операции на
картодържателя, извършени през съответния период. Извлеченията съдържали
още: всички лихви, такси и други разходи и задължения, посочени в
Приложение № 1 към процесните Общи условия, начислени от банката; общо
дължимата сума; минималната месечна вноска, както и датата за
издължаването й.
В чл. 9 от Общите условия било предвидено, че картодържателят може
да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване,
посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва, освен в
изрично посочените случаи по чл. 5 и 6 от Общите условия, или на части. При
изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се
начислявала възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се
посочвал в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване
на договора лихвен процент бил посочен в приложение към общите условия за
издаване и използване на кредитни карти, а именно 19,90 % годишен лихвен
процент върху използвания кредитен лимит. Лихвата се начислявала от датата,
на която плащанията били осчетоводени, с изключение на тегления на пари в
брой, върху които се начислявала лихва от датата, на която сумата била
изтеглена.
В случай, че картодържателят погасявал задължението си на части, той
трябвало да плати най-малко минималната месечна вноска, както и всички
задължения за които бил в забава и всички задължения, с които бил превишил
кредитния лимит. Съгласно чл. 9 от Общите условия и приложение № 1 към
тях, минималната месечна вноска била в размер на 3 % от общо дължимата
сума, но не по-малко от 15,00 лв. При неплащане на задължителната
минимална месечна вноска на падежа, картодържателят дължал на
картоиздателя и обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на
законната лихва върху дължимите плащания.
По силата на чл. 20.2. от Общите условия, при непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения,
банката можела да обяви задължението за изцяло предсрочно изискуемо и да
поиска издаване на заповед за изпълнение, както и да се снабди с
изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към принудително
2
събиране на вземанията си, в това число и всички разноски.
Съгласно чл. 17.1. от Общите условия, всяко уведомление, молба или
напомнително писмо се изпращали на картодържателя на хартиен носител с
обикновена поща, а където е предвидено – с препоръчана поща с известие за
доставяне, на адреса за кореспонденция, изрично избран от картоиздателя в
заявлението за издаване на процесната карта. До получаване на уведомление
за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали до последно
декларирания адрес се считали за получени.
Картодържателят се задължил да заплаща и всички дължими такси
и/или комисионни, посочени в приложението към общите условия, като
дължимите по договора такси били в размер на 207,79 лв., представляващи
сбор от:
1 бр. такса за разглеждане на заявление за кредитна карта в размер на 35
лева, 7 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща
стойност 20,65 лв., 6 бр. такси за теглене в брой от банкомат на друга банка в
общ размер на 79,50 лв., 6 бр. такси за изпращане на кратко съобщение (SMS)
от банката в общ размер на 0,72 лева с ДДС, 6 бр. такса за надвишаване на
кредитен лимит на обща стойност 26,92 лв., 1 бр. такса за блокиране на
карта/кредитен лимит на обща стойност 15 лв., всички начислени съгласно чл.
10.1 от ОУ и т. 2.13 от Приложението към тях, 1 бр. такса за администриране
на просрочен кредит на обща стойност 30 лв., начислена съгласно Тарифа за
таксите и комисионите, които банката прилагала по извършване на услуги на
клиенти-физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.
На основание чл. 20.2 от Общите условия, поради непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с
краен срок за плащане съответно 24.02.2020 г. и 23.03.2020 г., банката обявила
задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо,
с покана чрез ЧСИ Гюнеш Солаков с № 761 в регистъра на КЧСИ, връчена на
29.04.2022 г., като тази дата счита за обявяване на предсрочна изискуемост на
процесното задължение.
Претендираната от ищеца сума в общ размер на 24 лв. за такси
представлявала разходи на банката във връзка с връчване на поканата до
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на задължението. Предвид
разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост
на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила това на длъжника, за което заявителят трябва да представи
доказателства заедно с извлечението от сметка, считат че съобщаването на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост било необходимо условие за
защита правата на кредитора и стартиране на съдебното производство по
издаване на заповед за изпълнение. Предвид това, разходите по това
уведомяване следвало да са в тежест на неизправната страна, т.е. на ответника.
На 18.08.2022 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което било
образувано ч. гр. д. 1519/2022 г., по описа на Районен съд Разград. Длъжникът
получил заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
3
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника,
който в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен представител, е подал
отговор, в който счита иска за допустим, но неоснователен.
Сочи, че правото на банката да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК произтича от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Това
право можело да бъде упражнено само, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, поради неплащане на две минимални месечни вноски.
Т.е. предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства. Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2014
г., ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ, правото на кредитора следвало да бъде упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало
да е уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита. На
това основание счита, че процесната заповед за изпълнение била издадена в
нарушение на процесуалните правила.
Оспорва изцяло предявения иск за сумата от 870,00 лева главница и
акцесорните искове по основание и размер, като излага доводи във връзка с
направеното възражение. Счита, че извлечението от счетоводните книги на
банката, като документ, който установява вземане, в случая не удостоверявал,
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Такова изявление не било достигнало до длъжника,
което било видно от приложената нотариална покана, която не му била
връчвана на постоянния адрес. От представените към исковата молба писмени
доказателства не се установявало, че кредиторът е уведомил
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост. Предпоставките
на чл. 418 от ГПК били налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника било реално и предхождало по време подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което в конкретния случай не било така. В
тази насока били и задължителните указания, дадени в т. 18 от цитираното
тълкувателно решение. Поради изложеното моли за отхвърляне изцяло на
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
29.01.2020 г. между „Юробанк България“ АД и Б. И. Д., като картодържател, е
сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който банката
предоставила на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1 000 лева, чрез предоставяне на кредитна карта
MASTERCARD, предадена на картодържателя на 30.01.2020 г., видно от
подписания между страните приемо-предавателен протокол № 817019, а
картодържателят се задължил да ползва картата по начините, уговорени в чл. 4
до чл. 6 от Общите условия на банката за издаване и използване на кредитни
карти, представляващи неразделна част от договора, с които картодържателят
е запознат и декларирал тяхното приемане, чрез полагане на подписа си на
всяка страница от същите. Годишният процент на разходите за предоставения
кредит, изчислен към датата на сключване на договора е в размер на 43,74 %.
Усвояването на различни суми от картодържателя през различните периоди се
осъществявало под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед
4
собствената му преценка и необходимост. Ответникът дължи връщане на
главница в размер на това, което е изтеглил от картата, поради което тази
величина е различна за различните месеци. Затова всяко теглене от картата се
дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер.
В чл. 8.1. от Общите условия е посочено, че банката издава и изпраща
всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което
отразява всички транзакции с картата, както и всички операции, извършени от
него през съответния период. Извлеченията съдържат и всички лихви, такси и
други разходи и задължения, посочени в Общите условия, начислени от
банката, общо дължимата сума, минималната месечна вноска, както и датата
на падежа.
Съгласно чл. 9 от ОУ към договора, картодържателят може да погаси
задължението си по кредитната карта до датата на издължаването, посочена в
месечното извлечение, изцяло и без начисляване на лихва или на части. От
представените месечни извлечения от 10.02.2020 г. и 10.03.2020 г. се
установяват сумите по извършените плащания и задълженията за съответния
период, както и минималната дължима вноска и крайният срок за плащането.
Минималната дължима вноска е уговорена на 3 % от дължимата сума, но не
по-малко от 15 лв. При изплащане на задължението на части върху усвоената
и непогасена част банката начислява възнаградителна лихва, като
приложимият годишен лихвен процент е посочен в месечните извлечения и
същият е в размер на 19,90 % както при покупки, така и при теглене в брой.
При неплащане на задължителната месечна вноска на падежа
картодържателят дължи и обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер
на законната лихва върху дължимите плащания.
На основание чл. 20.2 от Общите условия, поради непогасяване на
минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с
краен срок за плащане 24.02.2020 г. и 23.03.2020 г., банката е обявила
задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо и дължимо,
като отправила покана чрез ЧСИ Гюнеш Солаков с № 761, връчена на
длъжника на 29.04.2022 г., от която дата счита, че е обявена предсрочната
изискуемост на процесното задължение.
Към 18.08.2022 г. задължението е общо в размер на 1 506,41 лв. и е
налице забава в изпълнението на месечните вноски, считано от вноска с падеж
на 10.02.2020 г., в т. ч. главница – 870,00 лв., 274,10 лв. възнаградителна лихва
за периода от 24.02.2020 г. до 29.04.2022 г., 4,58 лв. мораторна лихва за
периода от 24.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 125,94 лв. мораторна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 07.08.2022 г., 207,79 лв. такси за периода от
30.01.2020 г. до 07.06.2021 г., 24 лв. обезщетение за уведомяване за периода от
19.07.2022 г. до 07.08.2022 г. Приетите писмени доказателства – покана от
Юробанк България АД за обявяване на предсрочната изискуемост на вземане
по договор за кредитна карта MASTERCARD от 29.01.2020 г., констативен
протокол от 12.07.2022 г. и уведомление от ЧСИ Гюнеш Солаков с рег. № 761
удостоверяват, че поканата е връчена на ответника на 29.04.2022 г., чрез
залепване по реда на чл. 47 от ГПК.
Видно от писмените материали по ч. гр. дело № 1519/2022 г. по описа на
РС Разград, въз основа на подадено на 18.08.2022 г. заявление за издаване на
заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК, е образувано посоченото дело, по което са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 778/22.08.2022 г. и изпълнителен лист №
5
685/22.08.2022 г., с които длъжникът е задължен да заплати на кредитора
„Юробанк България“ АД посочените по-горе суми, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, както и сумата
от 30,13 лв. за държавна такса и сумата от 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Данните по заповедното производство сочат, че издадените
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са
връчени на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на ищеца е
указано да предяви искове за установяване на вземанията си.
Видно от приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, по заявление на Б. И. Д. „Юробанк България“ АД е
издала на името на същия кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лв. С
приемо-предавателен протокол № 817019/30.01.2020 г. банката е предала
кредитната карта на картодържателя заедно с договор за новоиздадена
кредитна карта, като кредитополучателят е усвоил общо сумата от 870 лв. по
разрешения му кредитен лимит, посредством 6 тегления на суми в брой на
АТМ в периода от 31.01.2020 г. до 26.02.2020 г. От заключението на СЧЕ се
установява, че кредитополучателят не е направил вноски за погасяване на
дължимите суми по кредитната карта. Видно от заключението, размерът на
неплатената главница по кредитната карта към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, е 870,00 лв., а размерът на лихвите е както
следва: възнаградителна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 29.04.2022 г. –
274,10 лв., мораторна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 12.03.2020 г. – 4,58
лв., мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 07.08.2022 г. – 125,94 лв.
Таксите, дължими на основание ОУ към договора за кредитна карта са в
размер на 207,79 лв., а обезщетението за уведомяване чрез ЧСИ – 24,00 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на СЧЕ, като обосновано,
кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са допустими. За ищеца е налице правен интерес от
предявяването им за установяване съществуването на присъдените в негова
полза парични вземания със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 778/22.08.2022 г. и изпълнителен
лист № 685/22.08.2022 г. по ч. гр. дело № 1519/2022 г. по описа на РС Разград,
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, като исковете са предявени
надлежно в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, същите се явяват основателни и доказани
относно претендираните вземания, по следните съображения:
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема
за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е възникнало
облигационно отношение по силата на валидно сключен между тях и
действителен договор за издаване на кредитна карта № МК128137 от
29.01.2020 г., Общи условия на „Юробанк България“ АД за издаване и
използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Express, както и
Приложение 1 към ОУ, по силата на които банката-кредитор е предоставила
на ответника-кредитополучател, кредитен лимит в размер на 1 000 лева, по
издадената му кредитна карта, а картодържателят се е задължил да ползва и да
върне размера на кредита по договора, съгласно условията в него, ОУ и
6
приложение № 1 към тях, в т. ч. да възстановява ползваните суми от
кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска от 3%, но не по-
малко от 15 лв., с краен срок на издължаване, посочен във всяко месечно
извлечение съгласно чл. 9 от ОУ, като кредитополучателят е поел задължение
да заплаща и лихви за усвоените суми, съгласно условията на чл. 9 и чл. 10 от
ОУ.
Въз основа на приетата и неоспорена СЧЕ, съдът намира за доказан и
фактът, че кредитополучателят е усвоил сумата от 870,00 лв. от предоставения
му кредитен лимит по процесния договор, чрез извършени от него тегления в
брой на парични суми от банкомат, осъществени на шест пъти в периода от
31.01.2020 г. до 26.02.2020 г. При това положение се обосновава извод, че за
кредитополучателя е възникнало задължение, по силата на сключения
договор, да погасява предоставения му от ищеца банков кредитен лимит,
заедно с дължимите такси и лихви за неговото ползване, в сроковете и при
условията, визирани в договора за издаване на кредитна карта, ОУ и
приложение № 1 към тях. От приетото по делото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява и фактът, че
кредитополучателят не е извършвал плащания за погасяване на паричните
задължения по процесния договор. При тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че действително е налице неизпълнение от страна на
кредитополучателя на задълженията му по чл. 9 от ОУ към договора за
издаване на кредитна карта, да възстанови на кредитора ползвания от него
кредитен лимит в размер от 870,00 лв. – общо ползвана и невърната на падежа
главница. В този смисъл възражението на ответника за недължимост на
главницата в посочения размер и акцесорните искове за лихви и такси, е
неоснователно и недоказано.
Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно уговореното между страните в
чл. 20.2. от Общите условия, при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви
задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо, както и да
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от
ГПК и да се снабди с изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните си книги и да пристъпи към принудително събиране на
вземането си. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили предпоставките, обуславящи настъпването й. Приетите по делото
писмени доказателства обосновават извод, че уговорката в чл. 20.2. от ОУ, при
неплащане на определен брой вноски кредитът да става предсрочно изискуем,
е породила действие, тъй като банката изрично е заявила с поканата за
7
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор,
към който момент ответникът не е погасил поне две последователни
минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения, че
упражнява правото си да обяви цялото задължение на картодържателя за
незабавно изискуемо и дължимо, като прекратява действието на договора от
датата на получаване на това уведомление.
Ответникът оспорва това уведомление да е достигнало до него, тъй като
поканата не му е връчена нито лично, нито на лице, намерено на постоянния
му адрес. Действително, волеизявлението на банката-ищец не е достигнало
лично до ответника-кредитополучател, тъй като поканата е връчена на същия
по реда на чл. 47 от ГПК – чрез залепване на постоянния му адрес, който е и
настоящ такъв, извършено на 29.04.2022 г. от ЧСИ Г. Солаков с рег. № 761. В
тази връзка обаче, с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието за допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Така предявеният иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите на
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Прието е,
че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска,
поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Следователно, съдът, разглеждащ установителния иск по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на
вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
8
от ГПК, когато в заявлението се претендират суми въз основа на твърдяна
предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявената предсрочната изискуемост на кредита.
Съдебната практика последователно приема, че ако в производството по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи
в исковото производство, то не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката да обявяви
кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в
отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки.
Видно от приетите в настоящото производство писмени доказателства,
към датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК в съда –
18.08.2022 г., правото на кредитора да направи задължението предсрочно
изискуемо не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението. Съдът
намира обаче, че упражняването на това право е осъществено в настоящото
исково производство, тъй като изявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е инкорпорирано както в исковата молба, така и в
отделен документ – покана за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането по договор за кредитна карта № МК128137 от 29.01.2020 г.,
представена като приложение към исковата молба. Изявлението е породило
правни последици с връчването на препис от исковата молба и от
приложенията към нея на ответника, чрез назначения от съда особен
представител, като е налице и другата предвидена в закона и в чл. 20.2 от ОУ
към договора за кредитна карта обективна предпоставка, а именно: неплащане
от ответника на минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения, като падежът на тези погасителни вноски е настъпил съответно на
24.02.2020 г. и на 23.03.2020 г., с което всички вземания на банката по
процесния договор са изискуеми в пълния им размер.
Наред с това и въпреки разпределената доказателствена тежест,
ответникът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват
погасяване на паричните задължения чрез заплащането им на ищеца.
Предвид изложените съображения, съдът приема за безспорно
установено съществуването на парични вземания на „Юробанк България“ АД
по отношение на ответника Б. И. Д. по договор за издаване на кредитна карта
№ МК128137 от 29.01.2020 г., Общите условия на банката за издаване и
използване на кредитни карти и Приложение 1 към тях за процесните суми,
претендирани от ищеца. Поради това, предявените искове следва да бъдат
уважени, като основателни и доказани.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените
по настоящото дело съдебни разноски за платена държавна такса в размер на
300 лв., за възнаграждение на вещото лице 300 лв., за възнаграждение на
особен процесуален представител 250 лв. и за адвокатско възнаграждение в
исковото производство 540,77 лв., за което е представено доказателство за
9
плащането му, или общо в размер на 1 390,77 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Предвид уважаване на исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, дължими са и разноските на ищеца, заявител
в заповедното производство, за платена държавна такса 30,13 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение 360 лв., или общо в размер на 390,13 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. И. Д. с ЕГН
**********, с адрес: ************************************, че дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми: 870
лв. (осемстотин и седемдесет лева) главница по Договор за издаване на
кредитна карта № МК128137 от 29.01.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417от ГПК в съда –
18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 274,10 лв. (двеста
седемдесет и четири лева и 10 стотинки) договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 24.02.2020 г. до 29.04.2022 г., 4,58 лв. (четири лева и 58
стотинки) мораторна лихва за периода от 24.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 125,94
лв. (сто двадесет и пет лева и 94 стотинки) мораторна лихва за периода от
14.05.2020 г. до 07.08.2022 г., 207,79 лв. (двеста и седем лева и 79 стотинки)
такси за периода от 30.01.2020 г. до 07.06.2021 г., 24 лв. (двадесет и четири
лева) обезщетение за уведомяване за периода от 19.07.2022 г. до 07.08.2022 г.,
за които вземания са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 778 от 22.08.2022 г. и
изпълнителен лист № 685 от 22.08.2022 г. по ч. гр. дело № 1519/2022 г. по
описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Б. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
************************************ да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сума в размер на 1 390,77 лв. (хиляда
триста и деветдесет лева и 77 стотинки), представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
************************************ да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сума в размер на 390,13 лв. (триста и
деветдесет лева и 13 стотинки), представляваща направените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1519/2022 г. на РС Разград съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10