Решение по дело №16530/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1552
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20181100516530
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 26.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на двадесети четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 мл.с. МАРИНА ГЮРОВА                                       

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16530  по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 447324/10.07.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 275213/14.11.2019г. по гр.д. № 22802 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав е признато за установено, че Л.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на  Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154  от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 3203,10лв лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3 в гр. София, ул. „******за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 50,40лв., представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 198,98лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2014г. до 22.11.2016г.; сумата от 7,95лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 28.04.2014г. до 22.11.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 69401/2016г. на Софийски районен съд, 51 състав,  ответникът Л.Й.Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******са съдебни разноски от 527,62лв. по исково дело и съдебни разноски от 416,06лв. по  заповедно дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за обезщетение за забава за плащането на главниците за горницата над 198,98лв. до предявен размер от 263,14лв. и за горница над 7,95лв. до предявен размер от 9,12лв. както и иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за горница над 50,40лв. до предявен размер от 50,52лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 69401/2016г. . на Софийски районен съд, като Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на Л.Й.Н. съдебни разноски от 13лв.

С Определение от 23.04.2019г. е отхвърлена молбата на Л.Й.Н. по чл. 248 от ГПК, съдържаща се във въззивната жалба за изменение на решението на СРС в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5127712/03.08.2018г. по регистъра на СРС  от ответника по исковете Л.Й.Н., ЕГН **********, в частта, в която исковете са уважени. Изложил е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба без да е внесена дължима държавна такса. Исковете били неоснователни и поради това, че не било установено изчисленията на ищеца да са направени по програма, за която ищецът притежава лиценз.  Не било установено технологични разходи да са коректно приспадани, че абонатна станция е въведена в експлоатация по правила, че уреди за измерване на потребление са отговаряли на изискванията за точно измерване, че показания на топломер в абонатна станция са снемани ежемесечно, не била представена и таблица за температурен график.

 В жалбата са изложени и  съображения  за неправилност на решението в частта за разноските, които имат характер на молба по чл. 248 от ГПК и по тях СРС се е произнесъл с определение, което не е обжалвано.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** в предоставения срок за отговор не е изразил становище по жалбата. След срока за отговор е оспорил жалбата и е претендирало разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „М.Е.” ООД , ЕИК ******не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №  2007662/11.04.2017г. , уточнена с молба от 11.05.2017г. и от 12.06.2017г.  на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** срещу Л.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150  и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 3203,10лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3 в гр. София, ул. „******за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 50,52лв., представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 263,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2014г. до 22.11.2016г.; сумата от 9,12лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 31.01.2014г. до 22.11.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 69401/2016г. на Софийски районен съд, 51 състав, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът  е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в него, потребили  енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дялово разпределение на енергията, което било извършено от М. „Е.”ООД. Претендирал е разноски.

Ответникът Л.Й.Н., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че  исковете са недопустими, защото не са индивидуализирани  с посочване на обем на потребена енергия за всеки месец и лихва върху нея, как са направени изчисленията. Исковете били неоснователни, не бил потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, не се дължала лихва върху месечни фактури, защото не било установено реално потребление за тях. Начисления по изравнителни сметки не съответствали на показания на уреди, съставените от ищеца документи били частни свидетелстващи за изгодни за него факти и не обвързвали съда с доказателствена сила.. Измервателни уреди не били преминали през метрологичен контрол и показанията им не можели да са основание за определяне на потреблението. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Наредбата от 06.04.2007г. била нищожна, защото не били спазени правилата за приемането й. Задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- – „М.Е.”ООД ЕИК ******не е изразило   становище по исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 69401/2016г. по описа на СРС, , съгласно което по заявление  вх. № 3080875/30.11.2016г. районният съд е издал заповед по чл. 410 от ГПК, с което е разпоредил Л.Й.Н., ЕГН ********** да заплати на  Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** сумата от 3203,10лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3 в гр. София, ул. „******за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 50,52лв., представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 263,14лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2014г. до 22.11.2016г.; сумата от 9,12лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 31.01.2014г. до 22.11.2016г., както и съдебни разноски от 423,93лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 06.03.2017г. и е подал възражение срещу заповедта на 13.03.2017г. с изявления за недължимост поради некоректно начислени суми и погасяване на задълженията по давност, заявителят е уведомен на 27.03.2017г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.04.2017г.

По делото са приети неоспорен от страните нотариален акт № 25/13.11.2013г., носещ подпис за страните по сделките и за нотариус, съгласно който на 13.11.2013г. Й.Н.Н. и М.Л.Н.са дарили на сина си Л.Й.Н. апартамент № 3 в гр. София, ул. „*******.

По делото са приети неоспорени от страните протокол от 10.11.2002г., договор от 18.11.2002г., съгласно които ОС а ЕС на сграда в гр. София, ул. „******е избрало и възложило на М. „Е.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата за апартамент № 3 Й.Н. е заявил желание за монтиране на 4 бр. разпределители и вентили при отопляема кубатура на имота от 200куб.м., за което е положил подпис.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди публикувани в ежедневник на 14.01.2008г., одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и Общи условия, одобрени от КЕВР с Решение от 03.02.2014г.

По делото са приети неоспорени от страните протоколи за отчет на уредите в имота , носещи подпис да Й.Н. като потребител, съгласно които реален отчет на уреди в имота е извършен на 28.04.2014г., 11.05.2015г., съответно подпис за Л.Н. като потребител, съгласно които реален отчет е извършен на уреди на 11.05.2016г.,  като е отчетено потребление на енергия за отопление с 4 радиатори, както и потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване, отчетено по водомер.

По делото са приети изравнителни сметки , извлечения от сметки на ищеца.

Приети са протоколи за метрологична проверка, удостоверение  за проверка на топломер, съгласно които общият топломер в абонатна станция е преминал през метрологична проверка на 13.01.2014г. и на 19.01.2016г., като е съответствал на одобрения тип.

Представена е справка за отчет и разпределение на топлинна енергия, съгласно която отчети на общият топломер са правени ежемесечно и са отчислявани технологични загуби

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че в сградата  се ползва топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, такава се потребявала и в процесния апартамент № 3, отчети на уреди са извършвани реално, дялово разпределение на енергията е направено съобразно показанията на уредите вкл. водомер, при съобразяване че освен четирите радиатора в имота имало и щранг-лира без измервателен уред, както и при съобразяване на обем на имота от 200 куб.м.   Посочило е, че  ежемесечно са снемани показания на общия топломер  и са отчислявани технологични загуби за сметка на ищеца, дяловото разпределение било направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Стойността на реално потребление на енергия за периода в имота била  4271,23лв., по фактури  по прогнозни стойности сума била по-малка.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника, че не била внесена дължима държавна такса и това водело до недопустимост на решението. Таксата е определена правилно от СРС при съобразяване на цената на исковете и Тарифата за държавните такси, обстоятелството, че 2% от таксата е внесена по заповедно дело. Останалите доводи по жалбата са свързани с основателността, а не с допустимостта на исковете и съдът ще ги разгледа в изложението по същество.

Исковете са предявени за суми в размери и на основания, за които е издадена заповед за изпълнение, оспорена в срок, поради което и съдът приема, че те са допустими.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,. Следва да се установи и че ищецът е носител на вземане за плащане на възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителяТоплофикация-София”АД  и длъжникът е осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия за  процесния имот и възнаграждение за дялово разпределение на енергията за процесния период, обезщетение за забава в размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил исковете за установяване на тези вземания.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощносттози смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повечеразпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е  потребител на топлинна енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качествотоклиентна топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).

В случая по делото се установи  от приетия по делото нотариален акт № 25/13.11.2013г., че през процесния период ответникът е бил собственик на имота, не е установено друго лице да е било в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота на друго основание, поради което и съдът приема, че той е потребител на топлинна енергия в имота и носи отговорност пред ищеца за заплащането й.

Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през 2008г., съответно такива одобрени от КЕВР през 2014г., като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял топлинна енергия в сградата,, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и 2014г. , както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора за доставка на топлинна енергия между страните съдържа качествени параметри, които са въведени от законодателя. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на чл. 5 от Общите условия  от  2008г. и от 2014г. е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от 2008 г. и от 2014г. „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

Съдът приема, че за процесния период по делото е установено, че в сградата на ул. „******, гр. София  се доставя топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, че в процесния  апартамент № 3 такава се потребява за отопление с 4 радиатора с уред и щранг-лира без уред, както и енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото протоколи за отчет на уреди, носещи подписи за потребител, които не са оспорени от ответника и като такива са му противопоставими за удостоверени в тях обстоятелства. Съдът приема за установено, че за процесния период потребената в имота топлинна енергия е  на стойност от  общо 4271,23лв.  За този извод съдът съобрази приетите по делото изравнителни сметки, протоколите за отчет на уреди в имота, заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира в тази част като вярно и неопровергано от другите събрани по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че реален отчет на уреди е извършван през целия период, че дялово разпределение на енергия е извършвано съобразно показанията на уредите и обем на имота от 200 куб.м., разпоредби на Наредбата за топлоснабдяване, включително и за определяне на енергията, усвоена чрез отоплителното тяло щранг-лира, което е без монтиран уред за  измерване на потребление. По делото се установи от приетата справка за отчети, протоколи и свидетелства, че общият топломер в абонатната станция е преминавал регулярно през 2 години метрологична проверка и е съответствал на изискванията за типа да измерва коректно потреблението, че ежемесечно са снемани отчети по него и технологични разходи са отчислявани съобразно изискванията по Наредбата за топлоснабдяване. При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника пред ищеца може да се ангажира за плащане на сумата от 4271,23лв. Установяването по делото че сградата е топлоснабдена, че абонатна станция функционира, че уреди, измерващи потребление са годни да измерват същото е достатъчно, за да се приеме, че енергията за имота следва да се разпредели съобразно обем на имота, показания на общия топломер, показанията на индивидуалните уреди за измерване на потреблението и тези на водомера, при съобразяване, че освен 4 радиатора в имота има и щранг-лира без уред, а доводи на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Вещото лице е направило самостоятелно изчисления за разпределение на енергията при съобразяване на установени показания на уредите, поради което и оплакванията на въззивника, основани на начина на изчисление на същите от ищеца включително и за разполагането с лицензирана програма за същото, не са от естество да обосноват извод за неоснователност на исковете.

При така възприето правилно районният съд е приел, че иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи при съобразяване на диспозитивното начало до предявения размер от 3203,10лв. С въззивната жалба не е направено оплакване за неправилност на решението в частта за изводите за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност, районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма при обосноваването им, като е съобразил че тази давност е три години и не е изтекла в периода  до подаване на заявлението е от 30.11.2016г., считано от първия месец от процесния период  -декември 2013г.. При така възприето  и като съобрази ограниченията по  разпоредбата на чл. 269 от ГПК, то решението в частта за главницата от 3203,10лв. следва да бъде потвърдено.

С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу извода на съда в частта по иска за обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК въззивния съд не може да обоснове различен извод за фактите от този, направен от районния съд. При така възприето и доколкото районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма при обосноваване на изводите си по този иск, то решението на районния съд в частта, в която е уважил исковете за обезщетение за забава в размер на 198,98лв. следва да се  потвърди.

 По иска за възнаграждение за дялово разпределение и за лихва за забавата му:

По делото не се спори, а и се установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни сметки, че за процесния период разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е  извършено от третото лице-помагач. При така установеното съдът приема, че   правото за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично уговорено в договора , като това съответства и на общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да  е придобил това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава на плащането му е неоснователен. Разпоредбата на чл.26 от ГПК не допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна и за приложението й съдът следи служебно без да е нужно нарочно оплакване  във въззивната жалба. Уговорки в ОУ за плащане на дяловото възнаграждение от ответника на ищеца вместо на третото лице-помагач не обвързват ІІІ-то лице помагач, което е извършило услугата. Те не са от естество да обосноват принадлежност на вземането в патримониума на ищеца, нито негово право да  предяви това вземане като свое пи да търси плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в която е уважил иска за главница от 50,40лв. и за лихва от 7,95лв..  следва да се отмени и исковете за тези суми следва да се отхвърлят.

По отговорността за разноски:

В жалбата са изложени  съображения  за неправилност на решението в частта за разноските, които имат характер на молба по чл. 248 от ГПК и по тях СРС се е произнесъл с определение, което не е обжалвано, поради което  и въззивния съд не разполага с правомощие да провери правилността му, а по разноските съдът следва да се съобрази с посочени от районния съд суми но при съобразяване на изхода на делото пред СГС.

При този изход на делото съдът приема, че решението на СРС в частта,  която в тежест на ответника е поставена  отговорност за разноски по заповедно дело от 7,03лв. и по исково дело от 8,92лв. следва да бъде отменено.

На въззивника следва да се присъдят разноски за адвокат в производство пред СРС в размер на още 11,57лв. За въззивно производство на въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 1,17лв. Други разноски въззивникът не е доказал, че е направил по делото и такива не му се следват.

Въззиваемият не е подал отговор на жалба, не е изпратил представител по делото, поради което и възнаграждение за юрисконсулт в производство пред СГС не му се следва. Депозираната молба на въззиваемия на 23.10.2019г.  съдържа  само бланкетно оспорване на жалбата и изявления по отговорността за разноски, които съдът приема, че не могат да обосноват извод за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, което да е основание за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

На третото лице – помагач разноски не се следват съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 447324/10.07.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 275213/14.11.2019г. по гр.д. № 22802 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в частта, с която е признато за установено, че Л.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на  Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154  от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 50,40лв., представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в апартамент № 3 в гр. София, ул. „******за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 7,95лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 28.04.2014г. до 22.11.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 69401/2016г. на Софийски районен съд, 51 състав,  както  и в частта, с която Л.Й.Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** съдебни разноски от 8,92лв. по исково дело и съдебни разноски от 7,03лв. по  заповедно дело и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. №  2007662/11.04.2017г. , уточнена с молба от 11.05.2017г. и от 12.06.2017г.  на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** срещу Л.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с  правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150  ичл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  за признаване за установено, че  Л.Й.Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******заплащане на сумите, както следва: сумата от 50,40лв., представляващи стойност на възнаграждение за дялово разпределение на енергията в апартамент № 3 в гр. София, ул. „******за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 7,95лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 28.04.2014г. до 22.11.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 69401/2016г. на Софийски районен съд, 51 състав.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 447324/10.07.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 275213/14.11.2019г. по гр.д. № 22802 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** да заплати на Л.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 12,74лв. (дванадесет лева и 0,74лв), представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„М.Е.”ООД, ЕИК ********.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.