№ 47
гр. Плевен, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430105544 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от *** с ЕИК *** против ИР. Н. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***.
Твърди се, че на 12.06.2018 г. между *** /Кредитодател/ и ИР. Н. М.
/Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с ***
съгласно който Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който последния се задължавал
при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на
Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Твърди се още, че между *** и ИР. Н. М. бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата
между *** и *** бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
Поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договор за потребителски кредит *** Навеждат се доводи, че на основание
сключения договор за предоставяне на поръчителство, ответницата И.М.
1
дължала на *** възнаграждение в общ размер на 1536,37 лв. Твърди се също,
че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски
кредит от страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено от
солидарно отговорния длъжник - ***.
Излага се, че на 17.12.2020 г. било подписано Приложение 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г.,
сключен между *** и ***, по силата на което вземането на ***, произтичащо
от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. било
прехвърлено на ***, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата било
изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо
уведомително писмо с изх. № *** от *** чрез ***, изпратено чрез *** с
известие за доставяне, което останало непотърсено от длъжника.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
*** следните суми: сумата от 1 463,03лв., представляваща платена главница
на *** във връзка с договор за потребителски кредит №1091782; сумата от
1 536,37лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; сумата от 319,42лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.07.2018г. до
31.12.2019г.; сумата от 449,52лв., представляваща обезщетение за забава по
договора за потребителски кредит, начислено за периода от 17.12.2020г. до
датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода от 13.03.
до 14.07.2020г.
Ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете срещу ответницата И.М. са предявени в законоустановения
едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.
№***, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по
2
същество.
Установява се от представения препис на Договор за потребителски
кредит ***. и общи условия към него (на л.14-л.24), сключен между ***, в
качеството на кредитор и ответницата ИР. Н. М., в качеството на
кредитополучател, че по силата на това съглашение кредитора се задължил
да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2 000лв.
Видно е от писменото съглашение, че страните по него са уговорили
лихвен процент по кредита в размер на 41,24%. Така общият размер на
възнаградителната лихва за срока на ползване на кредитната сума възлязъл на
715,12лв.
Установява се също така, че страните са уговорили срок на връщане на
кредита на 18 месечни вноски за периода от 20.07.2018г. до 20.12.2019г. при
посочени размер, падеж и елементи на вноската в погасителния план –
включващи част от главница и от възнаградителна лихва.
Видно е още, че в разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора е
регламентирано, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението,
че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: 1.да предостави на
кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни
от подаване заявлението или 2.да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението. В тази хипотеза е предвиден срок от 24 часа
за одобрение на заявлението.
Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя,
съдържащо изявление, че желае да предостави обезпечение.
Видно е от приложеното копие на договор за предоставяне на
поръчителство от 12.06.2018г. между *** като поръчител и ответницата И.М.
като потребител, че соченото дружество е поело задължение да сключи
договор за поръчителство с ***, по силата на който да отговаря пред
кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
последния, възникнали съгласно процесния договор за кредит. За потребителя
е обективирано в договора задължение за плащане на възнаграждение за
предоставеното поръчителство в размер на 139,67лв. месечно за срока на
3
договора за кредит или общо за 18 месеца 2 514,06лв.
От приложения препис на договор за поръчителство от 12.06.2018г.,
сключен от кредитодателя *** с ***, в качеството на поръчител е видно, че
поръчителя е приел да отговаря спрямо кредитора солидарно с длъжника
И.М. по сключения договор за кредит от 12.06.2018г.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от
01.03.2016г., индивидуален договор за цесия от 17.12.2020г., сключен между
*** ЕАД и *** от една страна като цеденти и ищеца *** от друга като
цесионер, че заемодателя и поръчителя са прехвърлили на ищеца ***” АД
вземанията, произтичащи от процесните договори за потребителски кредит и
поръчителство. Представено е и писмено потвърждение от цедентите за
извършената цесия.
От представените преписи на пълномощни, изходящи от *** ЕАД и
***, се установява, че сочените дружества са упълномощили цесионера ***”
да уведоми от името на цедентите всички длъжници по вземания, които са
били цедирани с договора от 17.12.2020г.
Видно е от приложените преписи на уведомително писмо ***,
изходящо от ищеца като пълномощник на цедентите и известие за
доставянето му, че ответницата И.М. е била уведомена на 18.01.2021г. за
извършената цесия.
От изслушаното в о.с.з. на 10.01.2021г. заключение по допуснатата ССЕ
се установява, че за периода от 27.10.2018г. до 17.02.2020г. ищцата е
заплатила суми в общ размер на 2 024лв., от които 1 046,31лв. са били
осчетоводени за погасяване на задължения към *** ЕАД по сключения с него
договор за кредит и 977,69лв. за погасяване на задължения към *** за
погасяване на задължения към същото по сключения договор за
поръчителство. Видно е също от експертното заключение, че счетоводно са
отразени като непогасени към *** ЕАД главница в размер на 1 463,03лв.,
договорна лихва в размер на 319,42лв. и лихва за забава до датата на цесията в
размер на 197,91лв., а към *** е осчетоводен като непогасен остатък от
задължение за възнаграждение в размер на 1 536,37лв., както и лихва за
забава върху тази сума до датата на цесията в размер на 170,58лв.
Вещото лице е посочило в заключението си, че не са му били
4
предоставени данни относно заплатената сума от *** към *** по договора за
поръчителство, а останалите справки въз основа на които е изготвено
заключението са били предоставени от ищеца.
Обсъденото експертно заключение се възприема изцяло от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните,
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответницата И.М., в качеството на
заемател и *** ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях
Договор за потребителски кредит №1091782 от 12.06.2018г.
Съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо
от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в
размер на 2 000лв., с оглед липсата на спор относно този факт. При това в
тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по
уговорения начин и срок.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания,
съдът намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на
договорните клаузи. При претенцията за реалното им изпълнение, за да
прецени основателността й, съдът следва да извърши първо преценка относно
съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва
обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието
изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в
Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.).
Установи се, че страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен
размер на възнаградителната лихва от 41,24%, при което за целия срок на
договора същата възлиза на 715,12лв. Съобразявайки срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята, съдът приема, че регламентиращата задължение за възнаградителна
лихва клауза не противоречи на добрите нрави.
Установи се, че на датата на сключване на договора за кредит е бил
подписан и договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и ***,
5
по силата на който последното е поело задължението да сключи договор за
поръчителство с ***, а длъжникът - да му заплати възнаграждение. При това
уговореното възнаграждение за поръчителя е следвало да се заплаща по
посочена сметка, която е на кредитодателя – *** ЕАД и е идентична с
посочената в договора за кредит, като такава за изпълнение на задълженията,
произтичащи от него.
Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на
поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. При справка в
Търговски регистър се установява, че *** и *** ЕАД се явяват свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на
капитала на *** е *** Така чрез формално незабранени от закона средства –
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора
лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено
изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на
нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната
лихва, а посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се
получи плащане, което като финансов резултат ще е в полза на кредитора по
договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР. Това плащане в
същото време надхвърля размера на кредитната сума – при предоставена в
заем сума от 2 000лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в размер на
2 500лв. При включването й в годишния процент на разходите, размерът му
значително би надхвърлил максимано регламентирания по чл.19, ал.4 от ЗПК.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне
по договора за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, т. к.
според договора за кредит условие за възникването на задължението на
кредитодателя *** ЕАД да предостави искания от потребителя кредит, е или
при кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да извърши
одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на
кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от *** ЕАД
юридическо лице, или да предостави банкова гаранция. По този начин е
6
нарушена разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, съгласно която доставчикът на
финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
потребителски кредит. В случая предоставената възможност на потребителя
за избор - дали да сключи договор за кредит без обезпечение или с избрано от
него обезпечение, е привидна и представлява злоупотреба с лошото му
финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда от
средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга.
Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за
потребителя информация относно предварително одобрените от *** ЕАД
юридически лица, с които дружеството би сключило договор за
поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен друг
допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху
потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с
посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо
лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане
на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е
неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
потребителя и търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне
на поръчителство от 12.06.2018г. изначално е лишен от основание, тъй като
по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора
*** ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо
повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника,
то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. Тоест,
срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, което
е в размер на 2 500лв. и надвишаващ размера на предоставения кредит,
потребителят не е получил каквато и да било услуга.
Ето защо, съдът приема, че като основано на нищожна клауза,
възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за предоставяне на
поръчителство не е било дължимо от потребителя.
7
Установи се от обсъденото експертно заключение по допуснатата ССЕ,
че ответницата е внесла за периода от 27.10.2018г. до 17.02.2020г. суми в общ
размер на 2 024лв. Безспорно е, че същите са били внесени по сметката на ***
ЕАД, която е идентична в договора за кредит и договора за поръчителство.
С оглед приетото, че за кредитополучателя не е възникнало
задължението за заплащане на възнаграждение по договор за поръчителство,
съдът намира, че неправилно кредитора е отнесъл постъпилите от длъжника
суми за погасяване на несъществуващото вземане за поръчителя. При това
внесената сума от 2 024лв. е била достатъчна да погаси изцяло задължението
към кредитодателя за договорна лихва в размер на 715,12лв. и част от
задължението за главница, съответна на 1 308,88лв. Съдът не съобразява
погашения на задължение за лихва за забава, т.к. не са ангажирани
доказателства начислената от кредитора лихва, която е била осчетоводена
като погасена с плащанията, върху кои вземания е била начислена и за кой
конкретен период от време. При такова разбиране, съдът приема, че
непогасено е останало задължение към кредитодателя за главница в размер на
691,12лв. Единствено него поръчителя е имал основание да заплати на
кредитодателя.
Установи се, че вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит, изпълнени от поръчителя, са били цедирани на ищеца и цесията е
била редовно съобщена на длъжника по правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Доколкото обаче само съществуващи вземания могат да бъдат
прехвърлени, съдът приема, че цесията е породила действие за приетото за
съществуващо вземане на цедента в размер на 619,12лв., представляващо
непогасена част от задължението за главница по договора за кредит.
При използване на онлайн калкулатор за законна лихва, съдът приема,
че обезщетението за забавено плащане на главницата от 619,12лв. за исковия
период от 17.12.2020г. до 29.06.2021г. се изчислява на 33,37лв. Именно
такова по размер обезщетение за забава дължи ответницата на цесионера за
прехвърленото му вземане за главница от 619,12лв. за исковия период от
датата на цесията до датата на иницииране на заповедното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
основателна и доказана до размера на сумата от 619,12 лв., представляваща
непогасена главница по договора за кредит от 12.06.2018г., сключен с ***
8
ЕАД и до размера на сумата от 33,37лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 17.12.2020г. до 29.06.2020г. и като такава следва да бъде
уважена, респективно се признае за установено съществуването на тази част
от присъдените в заповедното производство вземания.
Исковата претенция в останалата част, както следва: до пълния
претендиран размер на главницата по договора за кредит от 1 463лв.; за
претендираното възнаграждение по договор за поръчителство в размер на
1 536,37лв.; за претендираната възнаградителна лихва в размер на 319,42лв. и
до пълния претендиран размер на търсеното обезщетение за забава от
449,42лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора исковия съд дължи
произнасяне по направените разноски в заповедното и исковото
производство. В този смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени
в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 75,37 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 125,37лв.
От тях ответницата дължи сумата от 21,31лв., съразмерно частта от
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 75,37лв., за вещо лице в размер на 280лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 455,37лв. Съразмерно уважената
част от иска, ответницата му дължи разноски в размер на 77,41лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
ИР. Н. М. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 619,12лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит с *** ***,
заплатено от *** в качеството му на поръчител; сумата от 33,37лв.,
9
представляваща лихва за забава за периода от 17.12.2020г. до 29.06.2021г.,
които суми представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед
*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.06.2021г.
по ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
за установяне съществуването на вземанията до пълния претендиран размер
на главницата по договор за потребителски кредит от 1 463,03лв.; за сумата
от 1 536,37лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; за сумата от 319,42лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.07.2018г. до
31.12.2019г. и до пълния претендиран размер на лихва за забава от 449,42лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИР. Н. М. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***,следните суми: сумата от 21,31лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 77,41лв.,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно уважената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10