Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                       № 62

  гр.Горна Оряховица, 05.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на четвърти февруари през  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2109/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

             Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

             Ищцата С.П.Б.(чрез Н. Кр.И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с И.С.Б. са сключили граждански брак на 16.07.1989г. в с.Д. Общ.Г.Оряховица, за което бил изготвен Акт№....за сключен граждански брак на кметство с.Д. Общ.Г.Оряховица. Твърди се, че в началото семейният живот протичал нормално, но отношенията между съпрузите се влошили, като между двамата често избухвали конфликти на битова основа. От няколко години живеели разделени, като ищцата живеела и работела в Р.Кипър и пребивава едва по няколко дни годишно в Р.България. Твърди, че с ответника от години не поддържали контакти. Към настоящия момент не ги свързвала никаква духовна и физическа близост. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да  бъде прекратен сключеният брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по отношение на вината за това. След прекратяването на брака ищцата  желае да запази брачното си фамилно име - Б..

Ответникът  И.С.Б. в съдебно заседание потвърждава, че от 2010г. с ищцата са разделени. С оглед обстоятелствата по делото, желае прекратяване на брака.

            Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Безспорно е, че И.С.Б. и С.П.Б. са сключили граждански брак на 16.07.1989г. в с.Д. Общ.Г.Оряховица, за което бил изготвен Акт№....за сключен граждански брак на кметство с.Д. Общ.Г.Оряховица. През време на брака си страните имат син С.И.Б.(пълнолетен).

            Не се спори, че oт няколко години С.П.Б. живее и работи  в Р.Кипър(според справка-удостоверение от 13.01.2020г. С.П.Б. работи в компания Hellenic Tzilalis(Cyprus)Ltd на длъжност отговорник по почистването от 12.юли.2019г.).

             С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Пенка Р.Ботова твърди, че познава страните по делото. Ищцата Б. отдавна живеела и работела в Р.Кипър а И.Б. ***.Оряховица. Това  продължавало повече от десетина години.  От две-три години свидетелката не била виждала С.Б. да си идва в Р.България. Ищцата и се обадила по телефона, за да я информира, че е подала молба за развод. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно(от  около  година). Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. Тук намира приложение и  Постановление №12/28.11.1971г. на  Пленума на ВС.  Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Такова искане не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне  относно ползването на  такова семейно жилище.

            Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. Съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание да носи  брачното си фамилното си име Б.. По този начин, след прекратяване на брака С.П.Б. ще продължи да  носи брачното си фамилното име и да се именува занапред – Б..  

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и  по 5.00лв. -  ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретният случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак на 16.07.1989г. в с.Д. Общ.Г.Оряховица, за което бил изготвен Акт№....за сключен граждански брак на кметство с.Д. Общ.Г.Оряховица, между И.С.Б. с ЕГН**********,*** Oбщ.Г.Оряховица, с настоящ адрес:***,  и С.П.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

            ПОСТАНОВЯВА С.П.Б. да носи след прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име  Б..

            ОСЪЖДА И.С.Б. с ЕГН**********,*** Oбщ.Г.Оряховица, с настоящ адрес:***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА С.П.Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

           Препис от решението да се изпрати на страните.      

                                                                                          Районен съдия: