№ 3155
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110207165 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-КД-2 от 12.05.2022г., издадено
от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ),
с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.34, ал.1 и ал.2 и чл.166 от Закона за социалните
услуги (ЗСУ), вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ
на ЕТ „****“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от ЕТ „****“ чрез адв. Т..
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-
правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че Дом за стари
хора, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Пионерска“ № 1А е имал Лиценз със
срок до 31.12.2021г. В срока, в който Лицензът трябвало да бъде подновен управителят се
разболял от Ковид – 19 и не е било възможно да подаде нужните документи.
Административно – наказващият орган се критикува, че не е отчел, че след извършване на
проверката са били подадени документи за преразглеждане на Лиценза. Изтъква се, че в
Дома не е имало никакви нарушения, не са настъпили вреди за настанените там хора и че
това е първо нарушение за жалбоподателя. Иска се прилагане на чл.28 от ЗАНН и отмяна на
Наказателното постановление поради противоречие със закона. Алтернативно се иска
намаляване на наложената санкция до законовия минимум. Претендират се и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 25.10.2022г. жалбоподателят ЕТ
„****“ и адв. Т., редовно призовани, не се явяват. В съдебното заседание на 10.01.2023г.
1
жалбоподателят се представлява от адв. Т., а в съдебното заседание на 04.04.2023г. се явяват
и адв. Т., и управителя В.М.. По време на съдебните прения пред СРС на 04.04.2023г. адв. Т.
пледира за уважаване на жалбата, тъй като административно-наказващият орган бил
упражнил правомощията си неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са нарушени
правата на ЕТ „****“. Посочва се, че до края на 2021г. жалбоподателят е притежавал
необходимите документи за упражняване на дейност. Административно-наказващият орган
не бил съобразил, че няколко седмици преди изтичане на срока - 31.12.2021г. при извършена
проверка не е отбелязана липсата на Лиценз, нито били издадени указания за издаването му.
Не било отчетено и това, че е имало промяна в управата на едноличния търговец, както и
последващият факт на заболяване с Ковид-19. Твърди се, че проверката е по повод на
сигнал, свързан с неосъществено свиждане след 12:00 часа. Адвокатът заявява, че
административно-наказващият орган е посочил правното основание, но не е отбелязал
обхвата на проверката по смисъла на чл.38, ал.2 от Наредбата. Иска се от административно-
наказващия орган да предостави методическа помощ за подновяване на статуквото след
установяване на нарушението, да издаде задължителни предписания, които да подпомогнат
жалбоподателя да спази материалния закон, като се твърди, че чак тогава е следвало да се
извърши последваща проверка, която да установи липсата на изпълнение на дадените вече
задължителни предписания и да се издаде процесното Наказателно постановление. С тези
аргументи се моли СРС да отмени Наказателното постановление, алтернативно да намали
санкцията. В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 04.04.2023г. управителят на ЕТ
„****“ заявява, че поддържа казаното от адв. Т. и че няма какво да допълни.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна – Изпълнителен директор на АКСУ –
се представлява от юрк. Делииванова, която в съдебно заседание на 25.10.2022г. заявява, че
оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.04.2023г. юрк. Делииванова
представя писмени бележки и казва, че Наредбата, на която се позовава адв. Т. е в сила от
04.07.2022г., т.е. след проверката. Пледира се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за потвърждаване на процесното Наказателно постановление.
В писмените бележки юрк. Делииванова се позовава на §38 от Преходните и
заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗСУ. Относно твърденията от жалбата се посочва, че
управителят на ЕТ „****“ се твърди да е сменен извън дадения от закона срок за
лицензиране до 31.12.2021г. и че тогава било и претърпяното заболяване. Освен това при
справка в Търговския регистър не се установявала промяна на управителите на ЕТ „****“,
нито с жалбата били представени такива доказателства. Доколкото с издаването на Лиценз
се лицензира доставчика на услуги, а не представляващото го лице, което физически следва
да подаде заявление за лицензиране, законът определя като административно - наказателно
отговорно лице самият доставчик – без значение дали той е физическо или юридическо
лице. Поради това се твърди, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на ЕТ
„****“ по реда на чл.166 от ЗСУ. Посочва се, че предоставянето на услугата преди
издаването на Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ, основаващо се на друг
документ, издаден от предишен компетентен орган в тази област, е ирелевантно, тъй като
2
ЗСУ обхваща и регулира обществените отношения в областта на предоставянето и
ползването на социални услуги след влизане в сила на ЗСУ. Посочва се, че издаденото
удостоверение от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е без
правна стойност след 31.12.2021г. Като релевантно се определя наличието на сключени
договори и настанени потребители. Посочва се, че естеството на нарушението не е
еднократен акт, тъй като се извършва непрекъснато в определено време до установяването
му чрез договори, сключени както след 31.12.2021г., така и такива от преди това, но
действащи след 31.12.2021г. Твърди се, че нарушението се е осъществявало и към момента
на проверката. Обяснява се, че датата на проверката е и дата на извършване на нарушението,
тъй като тогава е установено, че лицето предоставя социална услуга без да е изпълнило
изискванията на чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ. Процесуалният представител на въззиваемата
страна обръща внимание и на това, че законодателят неколкократно е удължавал
първоначално заложения срок - 1 януари 2021г. Първо срокът е бил удължен до 1 юли
2021г., а по-късно (с нова промяна в ЗСУ) срокът е бил удължен до 31 декември 2021г. и
заради усложнената епидемиологична обстановка в страната, и за да се даде достатъчно
време на заинтересованите граждани да се запознаят с промените в закона и да предприемат
съответните действия за привеждане на дейността си в съответствие с новите изисквания. В
писмените бележки се посочва, че в действителност от извършеното нарушение няма
настъпили вреди, но се отбелязва и това, че нарушението е формално и за съставомерността
му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Липсата на възникнали вредни
последици не може да бъде единствената предпоставка за квалифициране на деянието като
маловажен случай. По отношение на твърдението на жалбоподател, че полаганите грижи за
настанените в Дома лица били в съответстват на изискванията на закона, юрк. Делииванова
посочва, че това няма как да е така, тъй като ЕТ „***-В.М.“ нерегламентирано предоставя
социални услуги, без да спазва изискването на закона да притежава Лиценз, за издаването на
който е необходимо да бъдат спазени допълнителни регламенти и изисквания. Във връзка с
аргументите, развити в жалбата, в писмените бележки се посочва, че не може да се приеме за
смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи път, тъй като
поредността е включена в състава на правната норма, приложима и съответстваща на
извършеното нарушение. В писмените бележки се отбелязва и това, че нарушението не
може да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като ЕТ
„***-В.М.“ предоставя социалната услуга „резидентна грижа“ по реда на чл.15, т.8 от ЗСУ за
целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ по чл.14, ал.2, т.6 от ЗСУ без
издаден лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ, като в проверения Дом за стари хора
е била предоставена социална услуга на 23 лица в надтрудоспособна възраст по смисъла на
§ 1, т.26 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСУ. Твърди се, че с подписването на
договор с всяка едно от тези лица е изпълнен съставът на нарушение по чл.31, ал.1 и ал.2 от
ЗСУ. Според предмета на договора на лицата са предоставяни социални услуги, в които се
включват осигуряване на лекарски надзор и оказване при нужда на спешна медицинска
помощ, осъществяване на грижи за задоволяване на ежедневни потребности, грижи за
оптимизиране на условията на живот и почивка на потребителя. Според юрк. Делииванова
3
това по категоричен начин показва, че ЕТ „***-В.М.“ като страна по договорите за социални
услуги на всяко едно от настанените лица е предоставяло социалната услуга „резидентна
грижа“, която съгласно § 1, т.15 от ДР на ЗСУ е дейност за осигуряване на място за
насТ.ване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в
надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности - за осигуряване
на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие
на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот.
Относно размера на наложеното наказание юрк. Делииванова посочва, че е съобразена
тежестта на административното нарушение, както и обществено-опасните му последици.
Отчетен е броят на засегнатите от нарушението лица, както и тяхната надтрудоспособна
възраст и специфични потребности да получават качествена грижа непрекъснато - 24 часа в
денонощието. Категорично се отрича маловажност на административното нарушение. Въз
основа на гореизложеното и позовавайки се на незадължителна съдебна практика
процесуалният представител на въззиваемата страна иска съдът да потвърди процесното
Наказателно постановление, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
издадено е в съответствие с материалноправните разпореди и в съответствие е целта на
закона, от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
жалбоподателя доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
На ЕТ „****“, предоставяща социални услуги в Дом за стари хора било издадено от
Агенция за социално подпомагане Удостоверение за регистрация № 838-01 от 28.04.2010г.
Със Заповед № РД-18-263 от 08.04.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ е
наредено да се извърши проверка по сигнал в частен Дом за стари хора „***“ с доставчик
ЕТ „****“, с адрес на предоставяне : ***. Проверката е възложена на Ц.П. (Началник отдел
„Северозападен“ в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“),
Т. Ш. (Началник отдел „Югозападен“ в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на
социалните услуги“) и Т. М. (главен инспектор в Дирекция „Контрол, мониторинг и
лицензиране на социалните услуги“).
На 08.04.2022г. свидетелките П., Ш. и М. извършили проверка на Дом за стари хора в
гр. София, ***, стопанисван от ЕТ „****“. В Дома били установени общо 23 лица със
сключени и действащи договори за социални услуги с ЕТ „****“, както и 3 лица без
сключени договори, вписани в регистъра на потребителите. Проверяващите служители
поискали от представител на ЕТ „****“ да им предостави документ, доказващ разрешение за
извършване на дейност, но получили отговор, че такъв документ няма. Проверяващите лица
установи, че в Дома за стари хора ЕТ „****“ се предоставя социална услуга на общо 26
души, но няма издаден Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ. От базата данни на
АКСУ било констатирано, че откакто съществува АКСУ /15.09.2020г./ до момента на
проверката /08.04.2022г./ не са били подавани документи от страна на ЕТ „****“ и
4
съответно не е издаван Лиценз за предоставяне на социални услуги.
За установеното в хода на проверката бил съставен Констативен протокол на място
от 08.04.2022г.
На 08.04.2022г. св. Ц.П., в присъствието на св. Т. Ш. и св. Т. М., съставила срещу ЕТ
„****“ Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АКД-2/08.04.2022г. -
за нарушение на чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ, фактически изразяващо се в това, че ЕТ „****“
предоставя социална услуга „резидентна грижа“ по реда на чл.15, т.8 от ЗСУ за целева група
„възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ по чл.14, ал.2, т.6 от ЗСУ без издаден Лиценз
от Изпълнителния директор на АКСУ. Актът е връчен на В.М. – представител на ЕТ „****“
срещу подпис на 08.04.2022г.
На 26.04.2022г. ЕТ „****“ подала документи за издаване на Лиценз от
Изпълнителния директор на АКСУ.
Въз основа на горецитирания АУАН и при същата фактическа обстановка като
посочената в него, Изпълнителният директор на АКСУ издал Наказателно постановление №
НП-КД-2 от 12.05.2022г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.34, ал.1 и ал.2 и чл.166 от
ЗСУ, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН е наложил на ЕТ „****“ административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева за извършено нарушение по
чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ. Наказателното постановление е връчено на В.М. – представител на
ЕТ „****“ срещу подпис на 16.05.2022г., след което е обжалвано с жалба, изпратена по
пощата на 30.05.2022г. и постъпила в АКСУ на 31.05.2022г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Ц.П., Т. Ш. и Т. М.; обратна
разписка за подаване на документи за издаване на Лиценз от АКСУ, ведно с платежно
нареждане; Заповед № РД-18-263 от 08.04.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ;
Протокол от 08.04.2022г.; Удостоверение за регистрация № 838-01 от 28.04.2010г.; АУАН №
АКД-2 от 08.04.2022г.; Заповед № РД-01-59 от 16.05.2022г. на Изпълнителния директор на
АКСУ; Заявление за издаване на Лиценз за предоставяне на социална услуга № АУ-3129-
98/26.04.2022г.; договори за социални услуги (приложени на лист 29-123 от делото); копие
на плик от жалбата; известие за доставяне на жалба; Трудов договор № РД-16-6/14.09.2020г.;
Заповед № РД-15-02 от 29.09.2020г. на Изпълнителния директор на АКСУ и Заповед № РД-
01-43 от 31.03.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ.
Показанията на свидетелите Ц.П., Т. Ш. и Т. М. звучат логично и достоверно,
взаимно се подкрепят и намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства.
Поради това съдът дава вяра напълно на думите на свидетелите П., Ш. и М..
Удостоверението за регистрация № 838-01 от 28.04.2010г. е издадено от държавен
орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го
кредитира и приема, че на ЕТ „****“ е било издадено от Агенция за социално подпомагане
цитираното по-горе удостоверение.
Договорите за социални услуги, приложени на лист 29-123 от делото, са обективни и
5
достоверни писмени доказателства. Те намират опора в свидетелските показания, както и в
АУАН, и в Констативния протокол. Поради това съдът кредитира тези договори.
Констатациите от АУАН № АКД-2 от 08.04.2022г. и от Констативен протокол от
08.04.2022г. са еднопосочни и доколкото се потвърждават от свидетелските показания и
договорите, кредитирани по-горе, съдът следва да даде вяра и на тези писмени
доказателства.
Обратната разписка на лист 14 от делото, платежното нареждане на лист 15 от делото
и заявлението на лист 27-28 от делото са обективни и достоверни писмени доказателства,
които взаимно се допълват. Поради това СРС ги кредитира и установява, че след съставяне
на Акта на 08.04.2022г. от страна на ЕТ „****“ са били предприети действия по подаване на
заявление за издаване на Лиценз за предоставяне на социална услуга, като дължимата такса
е била заплатена на 20.04.2022г., документите са били подадени по пощата на 21.04.2022г. и
на 26.04.2022г. е входирано заявлението на жалбоподателя в АКСУ.
Приложеният на лист 127 от делото копие на плик от жалбата и наличното на лист
133 от делото известие за доставяне на жалбата са обективни и еднопосочни писмени
доказателства, разполагащи с достоверност на датата. От съвкупната им преценка се
установява, че жалбата срещу процесното Наказателно постановление е била изпратена по
пощата на 30.05.2022г.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на АКСУ с № РД-18-
263 от 08.04.2022г., с № РД-01-59 от 16.05.2022г., с № РД-15-02 от 29.09.2020г. и с № РД-01-
43 от 31.03.2022г., както и Трудовия договор № РД-16-6 от 14.09.2020г. представляват
официални документи, издадени от държавен орган. Те разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. От Заповед № РД-18-263 от
08.04.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ се установява оправомощаването на
свидетелите П., Ш. и М. относно извършването на конкретната проверка в Дом за стари хора
с доставчик ЕТ „*** – Ваня Манева“. От Заповед № РД-01-59 от 16.05.2022г. на
Изпълнителния директор на АКСУ се доказва, че св. П. е била оправомощена да връчи
процесното НП на ЕТ „****“. От Заповед № РД-15-02 от 29.09.20202г. на Изпълнителния
директор на АКСУ се доказва, че Ц.П. е Началник отдел „Северозападен“ в Дирекция
„Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“, която по силата на Заповед №
РД-01-43 от 31.03.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ и чл.171, ал.1 от ЗСУ е
оправомощена да съставя АУАН. От приложения на лист 142-143 от делото трудов договор
пък се установява, че В.Н.Т. е Изпълнителен директор на АКСУ и на основание чл.171, ал.2
от ЗСУ тя се явява компетентно лице да издава Наказателни постановления, включително и
процесното НП. Гореизложеното означава, че конкретните АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това лица.
Въз основа на така установената фактология и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
6
постановление. Жалбата е подадена по пощата в законоустановения срок от оправомощено
за това лице срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН. Поради това жалбата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения :
След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до
извода, че както в АУАН, така и в Наказателното постановление има съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. Деянието е ясно и разбираемо описано.
Налице са всички изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.
Спазени са изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от
ЗАНН. Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица
(видно от направения по – горе анализ на Трудовия договор и Заповедите на Изпълнителния
директор на АКСУ, приложени по делото, както и предвид нормите на чл.171, ал.1 и ал.2 от
ЗСУ). Нарушението се твърди да е установено и да е извършено на 08.04.2022г. Актът е
съставен на същата дата, а Наказателното постановление след месец и четири дни. Поради
това съдът приема, че не са нарушени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Издаването
на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.52 от ЗАНН)
не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на формално
основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно
упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Водим от изложеното съдът прие, че в хода на конкретното административно –
наказателно производство не са били нарушени правата на жалбоподателя и не са налице
основания за отмяна на НП на формално основание. Поради това спорът следва да бъде
разгледан по същество.
Според чл.30 от ЗСУ частни доставчици на социални услуги могат да са български
физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически
лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Тези лица могат да
предоставят социални услуги на територията на Република България, но само за услугите, за
които имат Лиценз и то след като такъв им бъде издаден от Изпълнителния директор на
АКСУ (съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ). До 01.07.2020г. лицата, предоставящи социални
услуги на територията на Република България е следвало да бъдат вписани в регистър към
Агенцията за социално подпомагане (съгласно отменения чл.18, ал.2 от Закона за социално
подпомагане). След 01.07.2020г., лицата, които до тогава са били вписани в регистъра по
отменения чл.18, ал.2 от Закона за социално подпомагане са длъжни да се лицензират по
реда на ЗСУ в срок до 31.12.2021г. Това следва от съвместното тълкуване на нормите на §38,
ал.1 от ПЗР на ЗСУ и § 45 от ПЗР на ЗСУ.
От кредитираните по-горе свидетелски показания, Констативен протокол, АУАН и
7
договори за социални услуги се налага изводът, че ЕТ „****“ е лице, извършващо социално
услуги, което е било вписано в регистъра по чл.18, ал.2 от Агенцията за социално
подпомагане (отм.), имало е издадено Удостоверение за регистрация № 838-01/28.04.2010г.
и съответно след 01.07.2020г. и до 31.12.2021г. е било длъжно да се лицензира, т.е. като
лице по чл.30 от ЗСУ е можело да предоставя социални услуги на територията на Република
България след 31.12.2021г., вкл. и към процесната дата 08.04.2022г., само ако има издаден
Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ. От показанията на свидетелите Ц.П., Т. Ш. и
Т. М. и АУАН № АКД-2 от 08.04.2022г. следва, че ЕТ „****“ не е имало издадено Лиценз от
Изпълнителния директор на АКСУ към датата на проверката 08.04.2022г. Същевременно от
показанията на свидетелите, разпитани от СРС, АУАН, както и от договорите за социални
услуги (приложени на лист 29-123 от делото) и Протокола от 08.04.2022г. се установява, че
жалбоподателят реално към 08.04.2022г. е предоставял социални услуги в проверявания Дом
за стари хора на общо 26 души, от които на 23 човека срещу договор и на 3 души – без
договор. От договорите се вижда, че лицата, за които се отнасят въпросните социални услуги
са възрастни хора в надтрудоспособна възраст по смисъла на чл.14, ал.2, т.6 от ЗСУ, вр. §1,
т.26 от ДР на ЗСУ, а предоставената им услуга е „резидентна грижа“ по смисъла на чл.15,
т.8 от ЗСУ, вр. §1, т.15 от ДР на ЗСУ.
Реализирането на социални услуги от страна на ЕТ „****“ към 08.04.2022г. без за
това да е бил издаден Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ показва, че от обективна
страна е реализиран състава на нарушението по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица и
едноличните търговци е обективна и безвиновна. Само за пълнота на изложението следва да
се посочи, че напълно основателно юрк. Делииванова заявява в писмените си бележки, че
законът изисква да се лицензира дейността на доставчика на социалните услуги, поради
което действията или бездействието на неговия управител или представляващ са без
значение за съставомерността на деянието.
В жалбата се твърди, че в срока, в който Лицензът трябвало да бъде подновен,
управителят се разболял от Ковид – 19. Това твърдение от една страна не е подкрепено с
никакви доказателства. От втора страна личната невъзможност на представителя на ЕТ
„****“ да извърши следващите се по закон действие не освобождават от отговорност самия
едноличен търговец, тъй като заявлението по чл.149 от ЗСУ е можело да бъде подадено и от
пълномощник, а също и не лично, а по пощата, както реално е сторено след проверката –
видно от лист 14 от делото. На трето място от §38, ал.1 от ПЗР на ЗСУ и § 45 от ПЗР на ЗСУ
следва, че срокът, в който ЕТ „****“ е следвало да подаде заявление за издаване на Лиценз
е бил изключително дълъг (от 01.07.2020г. до 31.12.2021г.) и няма как житейски да бъде
оправдано дори и с боледуване от Ковид – 19 това бездействие от страна на жалбоподателя
в този дълъг период от време. Поради това съдът не приема за доказана и основателна тезата
на жалбоподателя за невъзможност жалбоподателят да подаде нужните документи за
издаване на Лиценз. Това, че в последствие (след извършване на проверката на 08.04.2022г.)
на 26.04.2022г. е било подадено заявление за издаване на Лиценз за предоставяне на
8
социални услуги не може да оневини дееца, тъй като нарушението е формално и е
довършено с факта на неговото извършване, като в случая правилно юрк. Делииванова
посочва, че става въпрос за едно трайно нарушение, което е било налице на всяка една дата
след 31.12.20221г. до датата на издаване на Лиценз, включително и към датата на проверката
08.04.2022г., когато са констатирани лица и реално осъществени социални услуги към тях в
Дома за стари хора. Поради това е ирелевантно за съставомерността на деянието какви
действие са били предприети от ЕТ „****“ след 08.04.2022г. Това може да има значение
единствено при индивидуализацията на наказанието, но не и от гледна точка на
съставомерността на деянието.
От общодостъпната информация в Търговския регистър се вижда, че ЕТ „****“ се
представлява от *** от 2008г. и това обстоятелство не е било променяно. Поради това се
явява неоснователно твърдението на жалбоподателя, че управителят бил сменен. Освен това
в жалбата се твърди тази смяна да е станала след 31.12.2021г., което означава, че този факт,
дори и да беше доказан, е без значение за съставомерността на деянието.
Неоснователно е и възражението на адв. Т., че до края на 2021г. ЕТ „****“ е
притежавала необходимите документи за упражняване на дейност по предоставяне на
социална услуга, тъй като нарушението е констатирано и е извършено след 31.12.2021г. Не
почива на закона и изискването на защитата за предоставяне на методическа помощ и
даване на предписания преди да се ангажира административната отговорност на ЕТ „****“.
Законът е категоричен - на лице, което предоставя социални услуги без Лиценз, се налага
административно наказание (чл.166 от ЗСУ).
Поради всичко изложено до тук следва изводът, че правилно е била ангажирана
административната отговорност на ЕТ „****“ за извършено нарушение на чл.31, ал.1 и ал.2
от ЗСУ. Според чл.166 от ЗСУ на лице, което предоставя социални услуги без Лиценз, се
налага „глоба“ от 3000 до 5000 лв. или „имуществена санкция“ от 5000 до 7000 лв. – при
първо нарушение. В конкретния случай това е първо нарушение за ЕТ „****“ и
административното наказание „имуществена санкция“ следва да бъде определена в
диапазона от 5000 лв. до 7000 лв. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства няма.
Това, че жалбоподателят е подал заявление за издаване на Лиценз след проверката не следва
да се тълкува като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като действията на ЕТ
„****“ са били продиктуване от съставянето на АУАН, а не са били предприети по
собствена инициатива и преди жалбоподателят да бъде уведомен за така констатираното
нарушение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са броят на лицата, по отношение на
които е предоставена социална услуга; това, че трима от тях са били без договори с ЕТ
„****“, както и срока на закъснението – четири месеца след крайната дата 31.12.2021г., до
когато жалбоподателят е следвало да подаде заявлението по чл.149 от ЗСУ. Отговорността
на ЕТ „****“ се отегчава и от това, че жалбоподателят от доста години се занимава с такава
дейност. Според данните, публикувани на интернет страницата на Търговския регистър
предметът на дейност на ЕТ „****“ от 2008г. е „Дом за стари хора и всякаква друга дейност,
която не е забранена от закона“. Това означава, че жалбоподателят се явява професионалист
9
в съответната област, поради което спрямо него изискванията за спазване на
законодателството следва да бъдат завишени.
Процесното нарушение е формално – с факта на самото извършване на деянието
същото е довършено. Не е необходимо да са настъпили вредни последици или друг
противоправен резултат. Поради това липсата на такъв не е смекчаващо отговорността
обстоятелство. От нормата на чл.166 от ЗСУ следва, че отговорността на нарушителя е
диференцирана според това дали нарушението е извършено за първи път или е при
условията на повторност. Поради това правилно юрк. Делииванова възразява да се приеме
като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи
път.
Настоящият съдебен състав счита, че обществена опасност на деянието и дееца не е
ниска. Налице са множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно няма
обстоятелства, които да смекчават отговорността на нарушителя. Поради това правилно
административно – наказващият орган не е приложил в случая нормата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест СРС счита, че административното наказание на
ЕТ „****“ следва да бъде отмерено в рамките на максималния размер, предвиден в чл.166 от
ЗСУ, т.е. „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева. Доколкото с
процесното НП на нарушителя е наложена „имуществена санкция“ именно в този размер,
СРС счита, че НП се явява законосъобразно и по отношение на индивидуализацията на
наказанието.
Водим от изложеното този съдебен състав достигна до извода, че следва да потвърди
изцяло Наказателното постановление, по повод на което е било образувано настоящото дело
по жалба на ЕТ „****“ .
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. АКСУ) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10 състав процесуалният
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АКСУ следва да
се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало три открити съдебни заседания пред
СРС, НО, 10 състав с участието на юрк. Делииванова. В рамките на производството пред
СРС тя е проявила процесуални усилия да защити тезата си, вкл. и в пространните, но
10
съдържателни писмени бележки, които е представила по делото. Поради това, с оглед
конкретната степен на фактическа и правна сложност на самия спор, жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на АКСУ юрисконсултско възнаграждение в размер над средния
и под максималния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 120 (сто
и двадесет) лева.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № НП-КД-2 от 12.05.2022г., издадено
от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което
на основание чл.53 от ЗАНН, чл.34, ал.1 и ал.2 и чл.166 от Закона за социалните услуги, вр.
чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл.31, ал.1 и ал.2 от Закона за социалните услуги, на
ЕТ „****“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА ЕТ „****“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ****
представлявано от *** да заплати на Агенция за качеството на социалните услуги за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 120 (сто и
двадесет) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11