МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 23 от 08.01.2018 г. по НAХД № 6063/2017 г. по описа на РС - Бургас, XXI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на обвиняемия М.Г.Т.
– ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Перник, българин, български гражданин,
с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, с основно образование, неженен,
реабилитиран, за това, че при условията на продължавано престъпление на
22.09.2016 г. около 11:00 часа в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров”,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Бентли” с per. № **, без
съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за извършването на такова деяние с наказателно
постановление № 15-0769-003724 от 24.11.2015 г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР - Бургас, влязло в сила на 26.05.2016 г., и на
31.10.2016 г. около 11:00 часа в гр. Бургас, по ул. „Струга” управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Рено-19”, рег. № **без съответно
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за извършването на това деяние с наказателно постановление
№ 15-0769-003724 от 24.11.2015 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция”
към ОД МВР – Бургас, влязло в сила на 26.05.2016 г..- престъпление по чл.
343в, ал.2, вр.чл. 26, ал. 1 НК.
Представителят на РП – Бургас
поддържа внесеното постановление и счита, че обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да
му бъде наложена глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия поддържа
внесеното предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
и пледира за налагане на наказание в предвидения минимум.
Обвиняемият поддържа становището на
защитника си. Признава вината си и изразява съжаление за извършеното
престъпление. Моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
М.Г.Т. – ЕГН: ********** е роден на *** г. в гр. Перник,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, с
основно образование, неженен.
От свидетелството за съдимост на лицето е видно, че
с присъда в сила от 06.04.2013 г. по НОХД № 1939/2012 г. по описа на Районен
съд –Перник обвиняемият е бил осъден за извършено на неустановена дата през
месец март 2012 г. престъпление по чл. 206, ал. 1 НК на лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години. Видно от справката за съдимост присъдата
по НОХД № 1939/2012 г. по описа на Районен съд –Перник е влязла в сила на
06.04.2013 г. и на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК обвиняемият се е
реабилитирал по право на 07.04.2016 г. Следователно към момента на извършване
на процесните деяние (22.09.2016 г. и 31.10.2016 г.) обвиняемият е
бил реабилитиран. Отделно от това с присъда в сила от 11.05.2017 г. по НОХД
1283/2017 г. на Районен съд- Бургас обвиняемият е бил освободен от наказателна
отговорност. Това освобождаване обаче се явява последващо за деянията, предмет
на разглеждане в настоящото производство, тъй като присъдата е влязла в сила
след тяхното извършване и следователно към момента на извършване на процесните
деяния обвиняемият не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
На 22.09.2016 год. за
времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. свидетелят С.Д.изпълнявал служебните си
задължения като автоконтрольор към сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас в стая за
видеоконтрол. На 22.09.2016 г. служебен автомобил „Опел Астра”, рег. № *******,
е бил позициониран, съгласно утвърден график на бул. „Тодор Александров",
срещу бизнес център „Вая”. В автомобила била монтирана мобилна камера с № ТЕR 1
М 644/14. При прегледа на записа се виждал ясно на пътното платно л.а. „Бентли,
рег. № *******, който в 11.07 ч. на 22.09.2016 год. се движел с превишена
скорост.
Свидетелят Д.
обработил снимковия материал от камерата, направил справка в информационната
система на МВР и установил, че автомобилът е собственост на дружество „Шкетиев
Строй Инвест” ЕООД, клон София със законен представител Д.Д.Ш., ЕГН: **********.
След установяване на адреса на законния представител на дружеството-собственик
на автомобила, преписката била изпратена в Първо РУ при ОД на МВР – Бургас.
След като преписката се върнала от Първо РУ – Бургас в сектор „ПП”, свидетелят Д.
констатирал, че законният представител на „Шкетиев Строй Инвест” ЕООД
декларирал, че на 22.09.2016 г. автомобилът е бил управляван от М.Г.Т.. От своя
страна обвиняемият също попълнил декларация от 10.11.2016 г., в която заявил,
че той е бил водач на автомобила.
М.Т. бил призован и
се явил на 25.11.2016 год. в сектор „ПП” ОД МВР – Бургас, където потвърдил пред
свидетеля Д., че той е управлявал автомобила. На 15.11.2016 год. били съставени
два АУАН на Т. – единият за превишена скорост и още един с № 066386 от
25.11.2016 год. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. След извършена справка в
системата в „АИС БДС” свидетелят Д. установил, че Т. не притежава СУМПС, а това
нарушение е допуснато повторно.
На 31.10.2016 год. за
времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. свидетелят К.Д.и свидетелят Х.Х.на длъжност мл.
автоконтрольори към сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас изпълнявали служебните
си задължения, свързани с провеждане на превантивна дейност по регулиране на
уличното движение. Около 11.20 ч. на 31.10.2016 год. се намирали на ул.
„Струга”, непосредствено след кръстовището с ул. „Я. Комитов”. Спрели за
рутинна проверка л.а. „Рено – 19”, рег. № ******, като автомобилът се движел по
ул. „Струга”, посока кръстовище „Трапезица”. След като се представили, поискали
от водача свидетелство за управление на моторно превозно средство. Същият
отговорил, че няма такова, като представил лична карта. Установили, че водачът
на автомобила е М.Г.Т., ЕГН: ********** от гр. Перник. Свидетелят Х. направил
справка в ОД-25 и установил, че водачът Т. не притежава СУМПС, като същият е
неправоспособен водач.
От приложено по
досъдебното производство наказателно постановление № 15-0769-003724 от
24.11.2015 г. на Началник на Група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас, връчено лично на обвиняемия на
16.05.2016 г. и влязло в сила на 26.05.2016 г., се установява, че на обвиняемия
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП е
било наложено наказание глоба в размер
на 300 лева.
Видно от приложената по досъдебното производство
справка за нарушителя, няма данни на обвиняемия да е било издадено от органите
на МВР СУМПС след успешно положен изпит за правоспособност на водач на МПС.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите К.Д., Х.Х., С.
Д., са последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се
потвърждават и от самопризнанието на обвиняемия, който в проведения на
досъдебно производство разпит признава изложените по-горе факти за осъществили
се. Събраните по делото писмени доказателства потвърждават така установената
фактическа обстановка. Както се посочи от приложената по досъдебното
производство справка се установява фактът, че обвиняемият не е притежавал
СУМПС, както и фактът, че е наказван с влязло в сила НП по чл. 177, ал. 1, т.
2, предл. 1 от ЗДвП.
Налага се извод, че събраните писмени доказателства,
в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на
гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
Разпоредбата
на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС
без надлежно свидетелство за управление в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП -
управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на
26.05.2016 г. наказателно постановление, на обвиняемия е било наложено
административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП.
Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП определя като нарушение управлението на
МПС, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и
при последваща в резултат на отнемането му поради отнети контролни точки.
Безспорно разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК се прилага по отношение на
административно санкционираните водачи на МПС, които не са преминали през
задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от съответния вид.
Извършеното
от подсъдимия се квалифицира по чл. 26, ал. 1 НК, т.е. извършено при условията
на продължавано престъпление, тъй като подсъдимият е извършил две деяния на
22.09.2016 г. и на 31.10.2016 г. (управлявал е МПС без СУМПС в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление без СУМПС), като деянията
осъществяват състав на едно и също престъпление (по чл. 343в, ал. 2 НК),
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, като при това последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
От фактическа страна по
делото се установи, че към датата на процесните деяния на обвиняемия не му е
било издадено СУМПС.
С наказателно
постановление в сила от 26.05.2016г. на обвиняемия е наложено наказание по чл.
177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП поради непритежаването от негова страна на
съответно свидетелство за управление на МПС. Същевременно на 22.09.2016 г. и на
31.10.2016 г. било установено, че обвиняемият отново управлява МПС без да има
свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от
наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
обвиняемият е управлявал два пъти МПС без да притежава СУМПС. Ето защо
обвиняемият е извършил деянията от обективна страна.
Налице е и
субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК. По делото се установи,
че обвиняемият не е преминал през задължителното обучение и изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, като към момента на извършването
на деянията обвиняемият е съзнавал, че е неправоспособен водач. При това
положение към дата на проверката той е формирал знание, че не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. Наред с това той е съзнавал, че е
наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП, което му е било
връчено лично на 16.05.2016 г. Съзнавал е и че управлява МПС в рамките на
едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.
По изложените
съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът прие, че
са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Предвиденото в чл. 343в, ал. 2 НК наказание е до две
години лишаване от свобода. Както се установи по-горе в изложението обвиняемият
не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност към
момента на извършване на деянията. От престъплението не са причинени
имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи
обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„глоба”.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид,
постановките, дадени в т. 6 от
Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според
която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието
на обвиняемия следва бъде определено като „глоба” в минимално предвидения
размер от 1000 лв. Обществената опасност на извършеното от обвиняемия не е
висока, като и самият той следва да се определи като лице с ниска степен на
обществена опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността
от настоящата инстанция. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът съобрази
наличието на други нарушения по ЗДвП. Съдът определи наказанието глоба в
минималния размер от 1000 лв. при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и
целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
КС