№ 34
гр. Средец , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100188 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове от Н. Г. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Средец, ***, чрез пълномощника адв.Д.Ч., против В. Д. АЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Средец, ***.
Ищцата твърди, че с ответника В. Д. АЛ. са съпрузи от 07.10.2005 г., на
която дата сключили граждански брак – първи и за двама им. От брака им
имали две деца – едното от които било пълнолетно, а другото било Д.В.А..,
роден на 26.04.2005г., ЕГН: *** и което живеело с тях. А. сочи, че в началото
на брака им живеели много добре и в разбирателство един с друг. Всичко
между тях вървяло прекрасно, разбирали се за всичко, никога не са имали
съществени противоречия. Излага, че постепенно отношенията им се
променили. С течение на годините започнали да излизат наяве несходството в
характерите им и по – конкретно коренно различните им разбирания за това
как трябва да протича съвместният им живот. Съпругата заявява, че се
опитвали да преодолеят разликата във възгледите си, но постепенно разбрали,
че не могат да живеят заедно. Изпаднали в непрекъсната конфронтация
помежду им и за най-дребните неща, отчуждили се един от друг. Ищцата
твърди, че липсвало елементарното разбирателство на проблемите на другия,
което било пречка двама души да бъдат семейство. Сочи, че въздействие за
решението за развод били и многогодишните клюки и приказки на хората,
1
че съпругът не бил честен спрямо нея. Всичко това довело до ясното
осъзнаване, че съпругата повече не искала и не можела да живее заедно със
съпруга си и да бъдат семейство, а всеки от тях искал да гради живота си
занапред отделно от другия. Сочи се, че несходството в характерите им била
сериозна и непреодолима пречка за нормалното протичане на брачните им
отношения. Между съпрузите липсвало взаимно уважение и доверие, като
било налице и отчуждение между тях. Това формирало и непоколебимо
желание на ищцата за прекратяване на брака.
Относно родителските права по отношение на детето Д.В.А.., родено на
26.04.2005г., с ЕГН: ***, А. счита, че следва да се предоставят за упражняване
на нея и да бъде постановено детето да живее при нея на адрес: гр. Средец,
****. Моли да се определи режима на лични отношения на детето Д.В.А.. с
бащата В. Д. АЛ., съгласно закона и морала, като се вземе предвид, че детето
вече е голямо и може да се придвижва свободно и самостоятелно. Заявява, че
нямам възражения и особени искания за режима, тъй като детето можело да
взема решения дали да се вижда с баща си самостоятелно. Претендира се
издръжка за детето от бащата в размер на 200 лева месечно, считано от датата
на подаване на исковата молба – 05.04.2021г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва върху всяка
закъсняла вноска, като издръжката за съответния месец да била дължима до 5
число на следващия месец. А. не желае и не претендира да получава издръжка
от съпруга си. Относно семейното жилище ищцата релевира, че до настоящия
момент всички живеели в къщата на нейните родители на адрес: гр. Средец,
****. Сочи, че всеки от съпрузите бил получил вещите, които били с
извънбрачен произход и собственост на трети лица.
Ищцата отправя искане да бъде постановено решение, с което да се
допусне развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
произнасяне относно вината, съгласно чл. 49, ал. 3 СК, като се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Д.В.А.. с ЕГН:
***, на нея – майка му Н. Г. АЛ., както и да се постанови детето да живее при
нея на адрес: гр. Средец, ****. Иска се да бъде осъден ответникът В. Д. АЛ.
да заплаща на детето Д.В.А.. с ЕГН: ***, чрез неговата майка и законен
представител Н. Г. АЛ. месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.04.2021г. до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със съответната
лихва върху всяка закъсняла вноска, като издръжката за съответния месец да
е дължима до 5 число на следващия месец, да се определи режим на лични
отношения между бащата В. Д. АЛ. и детето му Д.В.А.., да се предостави
ползването на семейното им жилище с адрес: гр. Средец, ****, на Н. Г. АЛ.,
2
където ще отглежда детето си, както и след прекратяване на брака съпругата
де възстанови предбрачното си фамилно име - К..
При проведените открити съдебни заседания ищцата А. се явява лично
и с пълномощниците адв.Д.Ч. и адв.К. Ян.. Поддържа исковата молба. Заявява
се, че ответникът упражнил по отношение на ищцата домашно насилие,
изразяващо се в многократно физическо и психическо насилие, в заплахи с
убийство, преследване, следене, нанасяне на побой – с удари по главата и
тялото. Сочи се, че било извършено на 11.06.2021 г. домашно насилие над
ищцата, за което било образувано гр. д. № 354/2021 г., по описа на РС –
Средец, за нанесен на А. побой с удари с юмруци по главата, закани за
убийство, което домашно насилие било станало в семейното жилище на
ищцата. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените
от нея разноски в бракоразводния процес. Отправя искане за уважаване на
исковата претенция.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът В. Д. АЛ.
не представя отговор на исковата молба.
При проведените открити съдебни заседания ответникът В. Д. АЛ. се
явява лично и с адв.Ив. С.. Заявяват, че предявените искове са допустими, но
изцяло неоснователни. Ответникът счита, че отношенията със съпругата му са
нормални съпружески взаимоотношения, като след предявяване на исковата
молба за развод, същите се били обтегнали, като заявеното домашно насилие
от 11.06.2021г. било провокирано и инсценирано изцяло от ищцата за
нуждите на настоящия бракоразводен процес. Сочи, че като всяко семейство,
между тях имало временни разногласия, които обаче не били с такава степен,
че да доведат до невъзможност за заздравяване на връзката. Твърди се, че
ищцата следвало при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е
налице дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията между
съпрузите, което да не можело да бъде заздравено, но за такива отношения
въобще не станало на въпрос. Отправя се искане за отхвърляне на предявения
иск за развод като неоснователен и недоказан, както и да не се разглеждат
свързаните с него брачни искове относно статута на непълнолетния им син,
ползването на семейното жилище и промяната във фамилното име. При
условия на евентуалност, ако се приеме, че са налице основания за допускане
на развод, А. не възразява детето Д. да живее при майка си. Счита, че режима
на лични контакти следва да бъде стандартния, тъй като детето било голямо и
можело само да определя кога да се вижда с баща си. По отношение на
издръжката предоставя на съда, тъй като и двете страни не представили
доказателства за доходите си. За ползването на семейното жилище и
промяната на фамилното името също оставя да е по преценка на съда.
Оспорва претенцията на ищцата за разноски, тъй като такива се дължали при
установяване, че единият от съопрузите носил изключителната вина за
прекратяване на брака, но такъв иск не бил предявен, поради което на ищцата
разноски изобщо не се следвали и при условия на евентуалност се дължали
разноски само за един адвокат.
3
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Страните са сключили граждански брак на 07.10.1995г. в гр.Средец,
като при сключването на брака съпругата е променила фамилното си име от
К. на А., видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено на 07.10.1995г. За така сключения граждански брак бил съставен
Акт за граждански брак № 31/07.10.1995г.
По време на брака на Н. и В. били родени две деца, едното от които
било пълнолетно, а другото непълнолетно – Д.В.А.., ЕГН ***, роден на
26.04.2005г. в гр.Бургас, като това обстоятелство се установява от
Удостоверение за раждане, издадено на 30.04.2005г. и Социалния доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.
Приет е по делото Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Бургас, от който се установява, че към датата на неговото
изготвяне основни грижи за непълнолетния Д. полагали и двамата родители,
които живеели в едно и също жилище. В семейството били задоволени
потребностите на детето, като то нямало специални здравни потребности. Д.
посещавал учебно заведение в гр.Бургас и се нуждаел от средства за
транспортни разходи, за дневни нужди, за закупуване на учебници и
помагала, за осигуряване на подходящи за възрастта и сезона дрехи. В
социалния доклад е посочено, че жилището, в което живеели родителите на
детето било собственост на родителите на г-жа А., представляващо двуетажна
къща, от която семейството ползвало един жилищен етаж, в който за детето
имала осигурена самостоятелна стая, обзаведена според възрастта и
потребностите на детето. Относно трудовата ангажираност на родителите, е
посочено, че по данни на бащата, същият бил трудово ангажиран като
ръководител на транспортно дружество – „А. транс“ ЕООД и заявявал доход
от трудова дейност в размер на 650 лева месечно, а майката работило като
кметски наместник в село Радойново и почасово като пощальон към
„Български пощи“ АД и заявявала доход в размер на 700 лева месечно.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство е
разпитан свидетелят С.Г.Д. – сестра на ищцата. Заявява, че непълнолетният Д.
бил по – привързан към майка си, като същата била грижовна към него.
Детето учило в Бургас, като в тази връзка правело разходи за пътуване –
купувало му се карта за пътуване, а също и за дрехи, учебници и храна.
Свидетелката сочи, че детето се държало по – студено с бащата. За
отношенията между страните твърди, че в момента били доста напрегнати и
не можели да се разберат. Свидетелката излага, че й било известно от нейната
сестра – Н.А., че ответникът бил упражнил по отношение на съпругата си
домашно насилие, както и че й посягал и удрял, заплашвал и я преследвал. На
11.06.2021г. в десет и половина ищцата се обадила на сестра си С. и й
4
споделила, че съпругът й избухнал, ударил я, хвърлил телефона й, а тя се
скрила при майка й. Предвид това била извикана полиция.
На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето в открито
съдебно заседание е изслушан непълнолетният Д.В.А... Детето твърди, че в
момента живеело при майка си и иска тя да продължи да се грижи за него.
Отношенията с майка му били много добри във всяко едно отношение. Майка
му го подкрепяла морално, което било най-важно. Също така битовите му
потребности били осигурени от майка му. Вкъщи имал самостоятелна стая,
която била обзаведена с всичко, което му било необходимо. Ходел на
училище в Бургас, като сега щял бъде десети клас и всеки ден пътувал до там.
Д. нямал оплаквания от отношенията му с неговия баща, но отношенията с
майка му били по-добри. Сега родителите му не живели заедно, но се виждал
с баща му през два дена, а майка му не го ограничавала да се вижда с него.
В материалите по делото се приобщени Определение № 79/18.06.2021г.,
постановено по гр.д.№ 354/2021г., по описа на РС Средец, видно от което
производството по това дело е образувано по молба на Н. Г. АЛ. против В. Д.
АЛ. по реда на Закона за защита от домашно насилие. С този акт на съда са
постановени следните мерки за защита: задължаване А. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А., отстраняване на А. от жилището,
находящо се в гр.Средец, ***, както и забрана на А. да приближава жилището
на пострадалото лице, местоработата и местата за социални контакти на
пострадалото лице. Издадена е и Заповед за незабавна защита №
4/18.06.2021г. по ЗЗДН относно така постановените мерки за защита. Видно
от представения по делото Трудово Договор № 1264/18.11.2015г., сключен
между Община Средец, представлявана от кмета инж.Иван Жабов и Н.Г. А.,
последната заема длъжността кметски наместник в село Радойново, община
Средец, област Бургас. Представен е Нотариален акт № 6, том IV, дело №
1415/29.06.1977г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус при
Районен съд – Бургас, видно от който Г.К.К. и Н.П. Я. са придобили по равно
общ 510 кв.м. празно дворно място в гр.Грудово – понастоящем гр.Средец,
представляващо урегулиран парцел XIII, кв.125-то в кв.4 „а“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
от правна страна намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49, ал.1 от СК, с който
са съединени искове с правно основание чл.59 от СК, чл.143 от СК, чл.56
от СК и чл.53 от СК.
По иска с правно основание чл.49, ал.1 СК:
Конститутивният иск за прекратяване на брака предоставя възможност
на всеки съпруг да упражни своето лично преобразуващо субективно право
да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след
сключването му. Въпросното право възниква при дълбоко и непоправимо
5
разстройство на брака, което по същността си е такова състояние на брачната
връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство и взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
В хода на настоящото производство ищцата заявява, че между нея и
съпруга й липсва взаимно уважение и доверие, като е налице несходство в
характерите им и отчуждение между тях. Тези доводи не бяха оспорени от
ответника, като същият единство твърди, че отношенията по между им били
нормални съпружески взаимоотношения, но за тези твърдения същият не
ангажира доказателства в срока по чл.131 от ГПК. Действително самият
съпруг А. в първото проведено открито съдебно заседание заявява, че
отношенията със съпругата му са обтегнати след подаване на исковата молба,
като това се установява и от свидетелските показания на свидетелката С.Г.Д..
Отделно от това в настоящото производство се установи, че на 11.06.2021г.
ответникът е упражнил домашно насилие спрямо ищцата А., като в тази
връзка е издадена Заповед за незабавна защита № 4/18.06.2021г. по ЗЗДН
против него, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо съпругата си, отстранен е от жилището, находящо се в
гр.Средец, *** и му е забранено да приближава пострадалото лице в
гр.Средец, ***, местоработата и местата за социални контакти на
пострадалото лице. Релевираните в хода на процеса възражения от страна на
А., че въпросното домашно насилие било провокирано и инсценирано от
съпругата, не се доказаха. Относно свидетелските показания на С.Г.Д. по
отношение на заявените от нея факти за извършеното домашно насилие на
11.06.2021г. от ответника спрямо ищцата, доколкото същите не се базират на
непосредствени впечатления, а са й известни от самата ищца, нейните
свидетелски показания в тази част не се кредитират от съда.
С оглед установените по делото факти, съдът намира брачната връзка
за невъзвратимо изпразнена от предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което формална и ненужна, тя следва да се прекрати.
Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и
разбирателство, посочени в нормите на чл.14 от СК, което е довело до
ескалиране на отношенията им, прераствайки в упражнено домашно насилие
от страна на съпруга спрямо съпругата. Ето защо съдът счита предявеният
иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака за
основателен.
Относно искът за въпроса по вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, доколкото същият не е заявен своевременно в
настоящия процес, съдът не дължи произнасяне по него.
По иска с правно основание чл.53 от СК:
6
При прекратяване на брака с развод, законът позволява на съпруга,
променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име.
Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си
фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова
закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на
предходното фамилно име, е конститутивен иск по чл.53 от СК. Уважаването
му е обусловено от това да се установи, че съпругът е променил своето
фамилно име при сключването на брака, както и че желае възстановяването
на предходното фамилно име. В случая и двете предпоставки са налице и
искът следва да бъде уважен, като се постанови ищцата да носи предбрачното
си фамилно име К..
По исковете с правно основание чл.59, ал.2 от СК:
Съобразно даденото тълкуване на нормата на чл.59, ал.2 в т.2 от
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело №
1/2016г. на ОСГК, се изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не
се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в чл.59, ал.1 и
ал.2 от СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да съгласуват
отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в
зависимост от отношенията по между им като бивши съпрузи. При
прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигнатото
съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и
възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските
права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от
Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща
отговорност за отглеждането и развитието на детето при въздигане на
висшите интереси на детето в тяхната основна грижа. По изключение,
наличието на спор между родителите, обуславя съдебната намеса с оглед
единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, засегнати от родителския спор.
В настоящото производство майката изрично заяви желание и
готовност да полага грижи по отношение на непълнолетното дете Д. А..
Отделно от това бащата от своя страна релевира, че при уважаване на иска за
развод, не се противопоставя родителските права да бъдат предоставени на
майката. Съдът като съобрази доказателствата по делото и по конкретно
наличието на привързаност между детето и майката, непосредствените грижи
за него, полагани от майката, заявеното желание на детето да живее при
майка си, обуславя извод, че е в интерес на детето родителските права да
бъдат предоставени именно на нея, като местоживеенето му да бъде на адреса
на майката в гр.Средец, ***. Предвид това, че се установи и привързаност на
детето към бащата, е подходящо да бъде определен разширен режим на лични
7
отношения и с него, с оглед съхраняване на тяхната връзка и предвид това
бащата да има възможност активно да участва в отглеждането и възпитанието
на детето си. Доколкото режимът на лични отношения на родителя, на който
не са предоставени родителските права, трябва да позволява възстановяване,
поддържане и засилена емоционална връзка на родителя с детето, режимът на
лични отношения ще се определи както следва: всяка събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, един месец
през лятната ваканция с преспиване, като този месец да не съвпада с платения
отпуск на майката.
По иска с правно основание чл.56 от СК.
Относно семейното жилище, доколкото не е спорно, че същото е
собственост на родителите на ищцата, като това се установява и от
приобщените по делото доказателства и с оглед това, че родителските права
по отношение на непълнолетното дете Д. се предоставят именно на нея,
следва да бъде предоставено на А. ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Средец, област Бургас, ***.
По иска с правно основание чл.143 от СК.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на следните
предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е негов
родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности
на родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее
преимуществено и който полага непосредствените грижи за ненавършилото
пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид
това задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя
с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и
материалното състояние на родителите.
В случая не е спорно, че Н. и В. са родители на Д., както и че детето е
непълнолетно, като това се установява и от представеното Удостоверение за
раждане от 30.04.2005г. Двамата родители са в млада и трудоспособна
възраст. Същите са трудово ангажирани, като бащата е ръководител на
транспортна фирма и заявява доходи от трудова дейност в размер на 650
лева, а майката кметски наместник на село Радойново и работи почасово като
пощальон в „Български пощи“ АД и заявява доходи в размер на 700 лева. От
доказателствата по делото става ясно, че Д. е на шестнадесет години, в която
възраст разходите за него непрекъснато нарастват, необходимо е да му бъдат
закупувани храна, учебни пособия, дрехи, обувки, да посещават училище,
8
извънкласни занимания и културни мероприятия, необходими са му и
средства за здравеопазване. Предвид това, че е ученик в училище в гр.Бургас,
се налага извършването на разходи за транспорт. Отделно от това трайно
възприето е от съдебната практика становището, че при непълнолетните
нуждата от издръжка не се доказва – обичайните потребности се предполагат,
предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на
броя социално значими занимания на подрастващото дете.
Ето защо за детето месечно е необходима издръжка в размер на 370.00
лева, която сума съответства на неговата нужда от издръжка и възможностите
на родителите да я дават, от които 200.00 лева следва да се поставят в тежест
на бащата, а 170.00 лева следва да се поставят в тежест на майката, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането му. Месечната издръжката от
бащата е дължима считано от датата на подаване на исковата молба –
05.04.2021г., като същата следва да бъде заплащана всеки месец до пето число
на следващия месец. Предвид основателността на иска за издръжка, следва
да се осъди ответникът, който дължи издръжка, да заплаща и законна лихва за
забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.
По разноските:
С оглед изхода на спора, сторените разноски от страните за адвокатско
възнаграждение следва да се понесат от тях самите така както са ги
направили, на основание чл.329, ал.1 от ГПК, тъй като в настоящото
производство няма произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по
допускане на развода в размер на 40.00 лева, която се дължи по равно от
двете страни. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса
върху иска за издръжка, която възлиза на сумата от общо 288.00 лева.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.49, ал.1 от СК, сключения
граждански брак на 07.10.1995г. в гр.Средец, област Бургас, с Акт за сключен
граждански брак № 31/07.10.1995г., съставен в гр.Средец, област Бургас,
между Н. Г. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец, *** и В. Д.
АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец, област Бургас, ***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК след прекратяване на брака
Н. Г. АЛ., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име К..
9
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Д.В.А.., роден на 26.04.2005г. в гр.Бургас, ЕГН: ***, на
майката Н. Г. АЛ., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.В.А.., ЕГН: ***, при неговата
майка Н. Г. АЛ., ЕГН **********, на адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. Д. АЛ., ЕГН
**********, с детето Д.В.А.., ЕГН: ***, както следва: всяка събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, един
месец през лятната ваканция с преспиване, като този месец да не съвпада с
платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА В. Д. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец,
област Бургас, *** да заплаща на Д.В.А.., ЕГН: ***, на основание чл.143, ал.1
от СК, месечна издръжка в размер на 200.00 лева /двеста лева/, платима
всеки месец до 5-то число на следващия месец, считано от 05.04.2021г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ПРЕДОСТАВЯ на Н. Г. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Средец, *** ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Средец,
област Бургас, ***.
ОСЪЖДА Н. Г. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец,
*** да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец,
сумата от 20.00 лева /двадесет лева/ - представляваща допълнителна
държавна такса за производството по допускане на развода.
ОСЪЖДА В. Д. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Средец,
област Бургас, *** да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на
Районен съд – Средец, сумата от 308.00 лева /триста и осем лева/,
представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка и
допълнителна държавна такса за производството по допускане на развода.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
10