Решение по дело №91/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №260140

 

гр. Пазарджик, 12.04.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на първи април…….…………......………………………

през две хиляди и двадесет и първа година................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                     МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Ана Ненчева……….......…… .и в присъствието на

прокурор……………............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова….….…в. гр. дело № 91 по описа

за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 137/2019 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против ответника „Гладиатор“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Ц., обл.Пазарджик, ул. „31-ва“ № 2 за съществуване на вземането по заповед № 2840 от 20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5143/2018г. на РС – Пазарджик, в размер на 4235,43 лв., от които 4034,82 лв. - цена на консумирана в периода 01.03.2018 г. – 16.04.2018 г. електроенергия в обект с ИТН 4316258, представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, м. „Янкулица“, и 200,61 лв. - обезщетение за забава за периода 22.06.2018 г. – 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 18.12.2018 г. до плащането.

Осъдил е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на „Гладиатор“ ЕООД съдебни разноски по делото в размер на 761,40 лева.

Производството е проведено с участието на П.В.Л. с ЕГН ********** ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД чрез юрисконсулт С.П., с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение като неправилно и необосновано. В жалбата се твърди, че съдът е отхвърлил исковете на дружеството поради недоказване качеството на потребител на ответника и по-конкретно непредставяне от ищеца на сключен между страните писмен договор за доставка на ел. енергия. Твърди се, че посоченото основание не почива на законовите разпоредби, приложими в настоящата хипотеза. На второ място се сочи, че уредбата за възникване на облигационното правоотношение по доставка на ел. енергия се съдържа в специален закон, а именно Закон за енергетиката, като в чл. 98а, ал. 1 от същия е посочено, че крайният снабдител, какъвто е ищецът, продава електрическа енергия на потребителите при публично известни условия. Сочи се, че съгласно ал. 4 Общите условия влизат в сила, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Следователно след влизане в сила на Общите условия, те обвързват автоматично всяко физическо или юридическо лице, което ползва електроенергия в даден обект. Твърди се, че съгласно ал. 5 на горепосочената разпоредба в 30-дневен срок всеки клиент, който не е съгласен с Общите условия, има право да предложи на крайния снабдител специални условия, на база на които да се подпише писмен договор между страните. Поддържа се, че този договор няма правопораждащо действие за облигационното правоотношение по продажба на ел. енергия, а целта му е да допълни възникналото вече такова. Твърди се, че това е единствената хипотеза, предвидена в горепосочения закон, при която между потребителят и крайният снабдител се сключва писмен договор и то не с цел възникване, а допълване на възникналото вече правоотношение. Поддържа се, че качеството потребител на ел. енергия за небитови нужди възниква с факта на купуването на ел. енергия в даден обект от едно физическо/юридическо лице за небитови нужди, като това ползване на ел. енергия обикновено в реалния живот почива на някаква облигационна, вещноправна връзка, като такива са договор за наем, вещно право на собственост или ползване, договор за заем. Поддържа се, че в исковата молба се твърди, че „Гладиатор“ ЕООД има качеството на потребител поради това, че купува ел. енергия за процесния обект на потребление. На следващо място се сочи, че наличието на учредено право на ползване върху процесния обект за ответника доказва твърдението на дружеството-жалбоподател, че именно „Гладиатор“ ЕООД купува и ползва електрическа енергия в процесния обект. Счита се за неправилно и постановено в противоречие със закона твърдението, че е необходима писмена форма за доказване на възникналото правоотношение между страните по делото, като изрично в чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката било посочено, че такава писмена форма не се изисква нито за възникването, нито за доказването на облигационната връзка.

Искането е да се постанови решение, с което се уважи изцяло въззивната жалба, като се отмени в цялост обжалваното решение и се уважат в пълнота предявените искове. Прави се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. На 09.03.2021 г. е постъпила писмена молба от адв.Б., с която се изразява становище по съществото на спора.

         В исковата си молба против ответника „Гладиатор“ ЕООД ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е твърдял, че в качеството си на краен снабдител по чл.98а ЗЕ е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника „Гладиатор“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Ц., обл.Пазарджик, ул. „31-ва“ № 2, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008 г. Твърдял е, че от 01.03.2018 г. ответникът имал качеството на „небитов клиент“ по смисъла на §1, т.33а ДР на ЗЕ, тъй като придобил ограничено право на ползване върху обект с ИТН 4316258, представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Ц., обл. Пазарджик, м. „Янкулица“, който бил присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Поддържал е, че в изпълнени на договора в период 01.03.2018 г. – 16.04.2018 г. е доставял електроенергия в обекта, а ответникът не заплатил нейната цена в размер на 4034,82 лв., съгласно фактури №********** от 08.06.2018 г. и №********** от 08.06.2018 г., което е трябвало да направи в срок до 21.06.2018 г. Поради допуснатото неизпълнение за него възникнало и задължението да плати обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 22.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /17.12.2018 г./ в размер на 200,61 лв.

Твърдял е също, че за вземането е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК. Искането е да бъде прието за установено съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендирал е разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Гладиатор“ ЕООД е оспорил иска като е твърдял, че доставчикът не е отчитал редовно показанията на средството за търговско измерване в обекта, за което нарушение е санкциониран от КЕВР с четири наказателни постановления. Поддържал е, че за част от процесния период 17.03.2018 г. – 16.04.2018 г. ищецът е издал по-рано на 23.03.2018 г. друга фактура на стойност 5632,74 лв., което пораждало съмнения за действително консумираната електроенергия. Моли за отхвърлянето на иска и присъждане на разноски.

Ответникът „Гладиатор“ ЕООД е привлякъл като трето лице-помагач П.В.Л. с ЕГН ********** *** и е предявил срещу него обратен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.232, ал.2, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата 4235,43лв. /претендираните от ищеца цена на електроенергията и обезщетение за забава/. Обратният иск е предявен при условията на евентуалност, в случай че главните искове бъдат уважени. Ответникът е твърдял, че третото лице е наемател на процесния недвижим имот по силата на договори за наем от 12.09.2017 г. и 01.03.2018 г., както и че ползвал имота съгласно уговореното. Поддържал е, че по силата на договора наемателят е длъжен да заплаща за своя сметка всички консумативи, свързани с ползването на имота, в т.ч. цената на консумираната електроенергия. Твърдял е, че това задължение не е изпълнено точно, тъй като не била заплатена претендираната от ищеца електроенергия за периода 01.03.2018 г. – 16.04.2018 г. Ако бъде осъден да я заплати, ведно с обезщетението за забава, наемодателят „Гладиатор“ ЕООД щял да претърпи вреди от неизпълнението на това договорно задължение. Затова претендира осъждането на третото лице да му заплати обезщетение за вредите в размер на 4235,43 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда на 07.03.2019 г. до плащането. Претендира и присъждане на съдебни разноски. 

Ответникът по обратния иск П.В.Л. не е подал писмен отговор.

         Безспорно е между страните, че обект с ИТН 4316258, представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Ц., обл. Пазарджик, м. „Янкулица“, е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и е електроснабден.

         Установява се от събраните по делото доказателства, че в полза на ответника „Гладиатор“ ЕООД е учредено ограничено вещно право на ползване за срок от 5 години, считано от 01.03.2018 г., съгласно представения по делото нотариален акт № 101, т.І, рег.№ 1291, н.д. № 32/2018 г. по описа на нотариус В.Г., № 071 в регистъра на НК, с район на действие Пазарджишки районен съд. Установява се също така, че на 03.04.2018 г. „Гладиатор“ ЕООД чрез представляващия И.В. е подало заявление за смяна на клиент за обект на регулиран пазар, с което е пожелал да получи достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за обект ИНТ_4316258 - ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Ц., обл. Пазарджик, м. „Янкулица“.

         Установява се също така, че през периода от 01.10.2017 г. – 16.02.2018 г. не е правен отчет на показанията на електромера, но този период е извън периода за доставка на електрическата енергия, чието заплащане се претендира.

         От заключението на изслушаната пред районния съд техническа експертиза се установява, че за периода 01.03.2018 г. – 16.04.2018 г. на процесния обект има доставена електроенергия в размер на 22250 KWh, който съвпада с фактурираното количество. Вещото лице е установило, че електромерът е преминал задължителните проверки съгласно Закона за измерванията в годината на производство 2016 г.

         Назначената пред въззивния съд техническа експертиза от същото вещо лице установи, че потребената електроенергия за периода 01.04.-16.04.2018 г. е в размер на 1242 KWh на стойност 227.44 лв. Вещото лице заявява, че не може да даде заключение за подневно потребление, защото в Билинг системата на „Електроразпределение Юг“ не се предават и съхраняват данните от дневните самоотчени на електромер с фаб. № *********, който се отчита с оптична глава.

         Приетата пред районния съд икономическа експертиза е установила, че общата стойност на дължимата главница по двете фактури, въз основа на които е предявена исковата претенция, е 4034.82 лв. с ДДС, дължимите лихви за периода 22.06.2018 г. – 17.12.2018 г. е общо 200.61 лв. Вещото лице е посочило, че цените на електроенергията са определени съгласно изискванията на Решение № Ц-19/01.07.2018 г. на КЕВР.

         Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдзът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

         На първо място следва да се посочи, че въпросът дали страните по делото се намират в облигационна връзка не е бил спорен. Районният съд абсолютно произволно е посочил, че ответникът е възразил, че не е поръчвал и не е консумирал електроенергията, чието заплащане се претендира. Напротив, в отговора по чл.131 от ГПК ответникът е твърдял, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е отчитал своевременно електромера на обекта. При липсата на спор относно съществуването на правоотношение между страните по повод продажба на електроенергия съдът не е следвало да се произнася по възражение, което не е било направено в срока по чл.131 от ГПК. Тъй като обаче това е единственото основание, на което предявеният иск е отхвърлен, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че изразеното разбиране на районния съд за правната характеристика на специалния договор при публично обявени общи условия, който се сключва по реда и при условията на Закона за енергетиката, е изцяло неправилно.

         Съгласно чл.94а от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл.104а от ЗЕ пък крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия. Съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, а според ал.5 в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Това означава, че двустранни писмени споразумения между ЕВН и крайния купувач на електроенергия се сключват само в случай, че купувачът не е приел публикуваните на сайта на дружеството Общи условия и е представил свои, които трябва да бъдат приети и от продавача. Следователно писменият договор по смисъла на нормите на ЗЕ е възведен като изключение, а не като правило, поради което е напълно погрешно разбирането на районния съд, че в този случай писмената форма да договора е форма за доказване съществуването на правоотношението между страните.

Страна (купувач) по договора за продажба на електрическа енергия са крайните клиенти по смисъла на §1, т.27г ДР на ЗЕ, които купуват енергията за собствено ползване. Без съмнение ответникът е небитов клиент по смисъла на §1, т.33а ДР на ЗЕ.

Установи се от доказателствата по делото, че на 03.04.2018 г. „Гладиатор“ ЕООД чрез представляващия И.В. е подало заявление за смяна на клиент за обект на регулиран пазар, с което е пожелал да получи достъп до електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за обект ИНТ_4316258 - ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Ц., обл. Пазарджик, м. „Янкулица“. В чл.2, ал.1 от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ НА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. е записано, че с тези Общи условия се регламентира услугата „снабдяване” с електрическа енергия между: “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, И.Н. *********, И.Н. по ДДС ВС *********, вписано в Регистъра за търговските дружества на Пловдивски окръжен съд под том 91, стр. 22, парт. № 6, регистър 1,фирмено дело № 3422 по описа за 2006 г., притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕС и ПОТРЕБИТЕЛЯТ на електрическа енергия, наричан за кратко „КЛИЕНТ”, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД. Съгласно чл.13, ал.2 от Общите условия, снабдяването с електрическа енергия на нови клиенти от ЕВН ЕС започва в срок до 7 (седем) дни от датата на подаване на писмено заявление от клиента, което означава, че при липса на други данни „Гладиатор“ ЕООД е станало клиент на ЕВН „Електроразпределение Юг“, считано от 03.04.2018 г.

Редът и сроковете за заплащането на цената за доставената електрическа енергия при договори за доставка по регулирани цени се определя в утвърдените от КЕВР общи условия, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 4 ЗЕ. По правило плащането е веднъж месечно, при отчитане на текущото потребление. Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите на електрическа енергия за минал период е уредена по различен начин във времето.

В чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при нарушения в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги електрически инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във втория - за неправомерна намеса върху СТИ.

В Закона за енергетиката първоначално не съществува изрична уредба, която да позволява установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тази възможност е предвидена едва с измененията, въведени с ДВ бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ. Преди тези изменения са действали подзаконови нормативни актове, които са уреждали случаите на грешки в отчитането на потребената ел. енергия. В чл. 64 от отменените Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ ДВ бр. 67/02.08.2004 г. е предвидена възможност за проверка в измервателната система и установяване на грешка над допустимата, при което, ако не е известно кога се е появила грешката, отчетеното количество се определя по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба /доставка/ на електрическата енергия. Подобна е разпоредбата на чл. 45 от вторите ПИКЕЕ от 2007 г., които също са отменени понастоящем.

В Закона за енергетиката, както и в посочените подзаконови нормативни актове, които понастоящем са отменени, не е уредена изрично възможността за отстраняване на грешки в отчитането на потребената електрическа енергия, които се дължат на неточно изчисление от страна на оператора, когато е установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея или с други думи - грешки, които се дължат на неприлагане на дължимите корекционни коефициенти при отчитането на показателите на определен тип СТИ. За първи път тази възможност е уредена в чл. 50 от действащите понастоящем ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., след посочените изменения в ЗЕ от 2012 г. Разпоредбата на чл. 50 от действащите ПИКЕЕ е отменена с решение № 12897/1.12.2015 г. по адм. д. № 9462/2014 г. на ВАС, IV отд. С последващо решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на ВАС, 5-чл. състав, решението на тричленния състав на ВАС е отменено, в резултат на което разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. е останала да действа. Според нея, в случаите на неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, когато това се дължи на несъответствие на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалото количество ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период не по-дълъг от една година.

При действието на разгледаната нормативна уредба е създадена задължителна практика на ВКС, но само по повод случаите на неточно отчитане на действително потребената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на СТИ от страна на потребителя. Тази практика държи сметка за липсата на нормативна уредба, която да дава възможност и методика за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период, затова се приема, че клауза в общите условия, която допуска подобна корекция, без да се установи периодът на грешното измерване и без да се отчете реалното потребление, е неравноправна и не обвързва потребителите - решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, I ТО и цитираната в него практика на ВКС. Същевременно се приема, че при неправомерна намеса върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. В същия смисъл е и решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, IV ГО, в което се добавя и изискването да се докаже, че неправомерната намеса е извършена от потребителя.

Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция - временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.

В конкретния случай не намират приложение разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ (от 2013 г.), тъй като същите са отменени с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г. Доколкото липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, следва да се отчете договорният характер на съществуващото правоотношение между страните по договор за покупко-продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД по отношение на задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Съдебната практика трайно приема, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. От друга страна, отчитайки обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното количество електрическа енергия от крайният снабдител /доставчик/ при намеса в СТИ, същият /доставчикът/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия, съобразно предвидената корекционна процедура в раздел ІХ от ПИКЕЕ (2013 г.), където са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. В конкретния случай, обаче, посочените правила (чл. 48 ПИКЕЕ от 2013 г.) не намират приложение поради отмяната им с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, поради което в период след отмяната на ПИКЕЕ 2013 г. до влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 г. за да бъде основателна извършената от търговското дружество корекционна процедура следва да бъде доказан размерът на потребената, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия, т.е. да е проведено пълно и главно доказване по отношение на факта, че фактурираното количество ел. енергия съответства на потребеното и доставеното по размер.

В настоящия случай липсват данни за външно въздействие върху измервателното устройство, но въз основа на приетите по делото експертни заключения се установява, че за периода от 03.04.2018 г. до крайния претендиран срок 16.04.2018 г. при наличието на договорно правоотношение между страните е била потребена електрическа енергия, която не е заплатена, поради което за този исков период претенцията на ищеца се явява основателна. Тъй като вещото лице е дало заключение за периода 01-16.04.2018 г. поради техническа невъзможност за отчитане на подневно потребление, съдебният състав счита, че претенцията за главницата следва да бъде уважена до размера на 199.01 лв., изчислена въз основа на средно аритметично среднодневно потребления за изчисления от вещото лице период в размер на 14.215 лв. и законна лихва върху главницата за периода 22.06.2018 г. – 17.12.2018 г. в размер на 9.90 лв.

За разликата над тези суми претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като преди 03.04.2018 г. между страните по спора не е съществувало валидно правоотношение.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции в съответствие с уважената част на иска в размер на 50.54 лв., а в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции в съответствие с отхвърлената част от иска в размер на 1009.05 лв.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ решение № 18.09.2020 г., постановено по гр.д. № 137/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Гладиатор“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Ц., обл.Пазарджик, ул. „31-ва“ № 2, че в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, съществува вземане по заповед № 2840 от 20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5143/2018г. на РС – Пазарджик, в размер на 208.91 лв., от които 199.01 лв. - цена на консумирана в периода 03.04.2018 г. – 16.04.2018 г. електроенергия в обект с ИТН 4316258, представляващ ремонтна работилница, находяща се в землището на с.Ц., обл.Пазарджик, м. „Янкулица“, и 9.90 лв. - обезщетение за забава за периода 22.06.2018 г. – 17.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 18.12.2018 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: главница – за разликата от 199.01 лв. до 4034,82 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 03.04.2018 г.; лихва – за разликата от 9.90 лв. до 200,61 лв.  като неоснователни.

ОСЪЖДА „Гладиатор“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Ц., обл.Пазарджик, ул. „31-ва“ № 2, представлявано от И.Н.В. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.М.М. – Д. е Ж.П.С., деловодни разноски за две инстанции в съответствие с уважената част на иска в размер на 50.54 лв.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от М.М.М. – Д. е Ж.П.С., да заплати на „Гладиатор“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с.Ц., обл.Пазарджик, ул. „31-ва“ № 2, представлявано от И.Н.В. с ЕГН **********, деловодни разноски за две инстанции в съответствие с отхвърлената част от иска в размер на 1009.05 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: