Решение по дело №3141/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 45
Дата: 10 януари 2017 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20152120103141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 45                                                              10.01.2017г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                            ХХ граждански състав

на дванадесети декември                                                      две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при участието на секретаря С.Д.

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3141 по описа на БРС за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

               Предявена е искова молба на С.С.С., ЕГН **********,*** против В.Ф. 32890 – гр.Бургас в структурата на Министерство на отбраната, в която са предявени следните обективно съединени искове: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9984 лева възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.12.2001г. – 20.03.2015г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 1000 лева обща мораторна лихва в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска, сумата от 1940.10 лева, представляваща разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение за периода от 12.05.2009г. /приемане на новия закон/ до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 150 лева обща мораторна лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска.

               Исковете са с правно основание чл.203, ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ - отм. и чл.214, ал.1, т.3 вр. чл.194 ал.3 от ЗОВСРБ – нов; чл.212, ал.1 вр. ал.3, т.2 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

               Ищецът твърди, че в периода 29.11.2001г. – 20.03.2015г. е бил кадрови военнослужещ в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на ответното В.Ф. 32890 – Бургас, като през процесния период е заемал длъжностите ”матрос”, ”старши матрос” и ”моторист”. Договорът е прекратен със заповед № ЛС-01-12/17.03.2015г. на командира на В.Ф. № 22480. През предявения период ищецът е изпълнявал дежурства по график, с което е превишавана установената месечна продължителност на работното време вследствие на неползвани почивки след изпълняваните дежурства. Твърди, че това превишение на служебното време над нормативно определената месечна продължителност следва да се отчита като извънреден труд – на основание действащите през периода редакции на ЗОВСРБ, Заповед на МО на РБ № СХ 313/ 08.05.2001г. и Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74/ 23.03.2001г. Ищецът твърди също, че с ПМС № 54/ 06.03.2009г. са били утвърдени нови размери на основните заплати на военнослужещите, като за заеманото от него звание „старши матрос” основната заплата е била в размер на 557 лева, считано от 01.01.2009г. След влизането в сила на ЗОВСРБ и съгласно чл.212, ал.3 минималното основно възнаграждение за матроси е следвало да бъде 601.60 лева, но до прекратяването на правоотношението неговата основна месечна заплата е останала непроменена - 557 лева, с което за периода 12.05.2009г.- 31.03.2012г. ищецът е бил ощетен от ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 44.60 лева месечно или общо 1940.10 лева

               В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е процесуално легитимиран да отговаря по иска, тъй като надлежен ответник е военното формирование, в което ищецът е служил. Формирование 22480 е самостоятелно организационно и икономически обособено звено, макар и без финансова служба, поради което искът следва да се насочи към него, а не към по-голямото В.Ф.. По същество искът се оспорва изцяло, като се заявява, че законът изисква общата продължителност на служебното време на военнослужещия да не надвишава 18 часа в денонощие /респ. 15 часа/. За да е налице извънреден труд трябва служебното време да е с продължителност над 18-тия час /респ. над 15-тия час/ и освен това положеният труд да е над определената месечна продължителност на служебното време. С други думи, следва часовете да са отработени както над съответната месечна, така и над дневната продължителност на служебното време. Дори и да се приеме, че е налице служебно време над 12-тия час, това време е заплатено по реда на чл.204, ал.4 ЗОВСРБ /отм./. Освен това, всички дежурства, които се полагат са до 24 часа и след като те не надвишават 24 часа, няма превишаване продължителност на служебното време. Ответникът също така прави възражение за погасяване по давност на претенциите за периода от 01.12.2001г. до 17.05.2012г. на основание чл.111, б.”а” ЗЗД. По отношение на втория предявен иск за разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение ответникът заявява, че той също е неоснователен, понеже с ПЗР на закона е уредено, че се заплащат досегашните възнаграждения до влизането в сила на акта по чл.212, ал.2. Такъв акт не е издаден от Министерския съвет, поради което са заплащани по-ниските възнаграждения. 

               Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че той не е надлежно пасивно легитимиран. Ответникът признава, че макар поделението, в което е служил ищецът – 22480 – Бургас да е самостоятелно организационно обособено звено, същото е в състава на В.Ф. 32890 – гр.Бургас, което е единственото с финансова служба в щата си. Въпреки, че правоотношението на ищеца е възникнало с министерство на отбраната, надлежен ответник е посоченото от ищеца В.Ф. 32890, в което е включено поделението, където ищецът е служил, тъй като то е самостоятелен разпоредител с бюджетни кредити от най-ниска степен, какъвто поделение 22480 не е, тъй като няма самостоятелно финансово осигуряване.

               В последното съдебно заседание съдът е приел на основание чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК заявеното от ищеца изменение на размера на исковете, както следва:

               Исковата претенция за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд се намалява с 374.40 лева, ведно със законната лихва, която сума е дължима за периода от 01.12.2001г. до 31.05.2002г., или това са 6 главници, всяка от по 62.40 лева, като след намаляването остава главница в размер на 9609.60 лева за периода от 01.06.2002г. до 20.03.2015г. Така посочената намалена главница от 9609.60 лева се намалява повторно до размера от 7757.16 лева. За намаления размер и за периода от 01.12.2001г. до 31.05.2002г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото.

               Исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху главницата за извънреден труд се намалява за периода от 01.12.2001г. - 31.05.2002г. със сумата от 37.50 лева, включваща 6 лихви всяка от по 6.25 лева, като след намаляването остава лихва в размер на 962.50 лева за останалия период. Посочената намалена лихва от 962.50 лева се увеличава на 7668.60 лева. За първоначално намаления размер и за периода от 01.12.2001г. до 31.05.2002г. съдът на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото.

               Исковата претенция за неизплатената разлика от основното месечно възнаграждение се намалява за периода от 12.05.2009г. до 30.04.2012г. със сумата от 1583.30 лева, ведно със законната лихва, като след намаляването остава сумата от 356.80 лева за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г. За намаления размер и за периода от 12.05.2009г. до 30.04.2012г. съдът на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по делото.

               Исковата претенция за мораторна лихва върху главницата се намалява за периода от 12.05.2009г. до 30.04.2012г. с 122.48 лева, като остава 27.52 лева. Посочената намалена лихва от 27.52 лева се увеличава на 93.96 лева за останалия период.

               Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

               Видно е от писмените доказателства, че ищецът С. е служил във в.ф. 22480 от 26.11.2001г. до 31.01.2005г. като ”старши моторист” на патрулна корвета във В.Ф. 22480-Бургас, а от 01.02.2005г. до 20.03.2015г. като ”моторист” сектор Технически на фрегата във В.Ф. 22480. Със заповед на командира на военното формирование  от 17.03.2015г. договорът на ищеца за кадрова военна служба е бил прекратен и е бил освободен от военна служба  и зачислен в запаса, а със заповед от  20.03.2015г. е бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование, като на ищеца са били начислени парични обезщетения за прослужени 13 години кадрова военна служба в размер на 13587.60  лева на основание чл. 227 ал. 1 ЗОВСРБ; за неизползван 19 дни полагаем годишен отпуск; за неусвоен полагаем вещеви лимит за 2015г.; както и еднократно парично доволствие за униформено облекло от 440 лева съгласно чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ. Следователно за процесния период е било налице служебно правоотношение между страните.

               В случаите, когато за положен труд над установената месечна продължителност на служебното време (каквато е службата при дежурство до 24 часа), за който по принцип се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца, когато до прекратяване на правоотношението положената от военнослужещия при увеличено работно време служба при дежурства не е компенсирана, трудът следва да бъде заплащан като извънреден труд /така решение № 439 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2009 г., III г.о., ГК; решение № 127 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2010 г., III г.о., ГК и др./. Следователно, при хипотезата на положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки по реда на чл.152, ал.4, т.5 от ПКВС до прекратяване на служебното правоотношение, служебното време, отработено над нормата, в съответствие с чл.152, ал.6 от ПКВС, следва да се заплаща като извънреден труд.  В случая не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон, а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи ”като извънреден труд” в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му с почивка – чл.136а, ал.5 КТ. Претенцията на ищеца касае точно такъв вид вземане.

               За установяване на броя часове положен труд/служебно време над определената месечна продължителност по чл.152, ал.6 ПКВС (отм.) и продължителност на служебното време по чл.203, ал.2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал.2 ЗОВСРБ, които към момента на прекратяване на правоотношението не са били компенсирани с дължимата почивка, е назначена съдебно-икономическа експертиза, първоначална и допълнителна. Експертните заключения са две, доколкото в първоначалната експертиза са установени множество грешки и неточности, предвид големия обем на информацията, която следва да се анализира. С допълнителната експертиза тези неточности са отстранени, като тя е дала отново отговори на всички поставени въпроси, т.е. съдът ще гради изводите си въз основа на допълнителното експертно заключение. Според експертизата общата фактическа продължителност на служебното време на ищеца за периода от 01.12.2001г. до 20.03.2015г. възлиза на 22848 часа. Нормативно определената продължителност на служебното време в часове за периода от 01.12.2001г. до 20.03.2015г. е 20088 часа. Следователно положеният извънреден труд от ищеца С. за периода от 01.12.2001г. до 20.03.2015г. е разликата между фактическата продължителост на служебното време /22848 часа/ и нормативно определената продължителност на служебното време /20088 часа/, която е в размер на 2760 часа. Ето защо вещото лице е изчислило, че общо за процесния период от 01.12.2001г. до 20.03.2015г. сумата за дължимите и неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд е в размер на 7757.16 лева. Впрочем за точност следва да се отбележи, че положеният извънреден труд е за периода от 01.06.2002г. до 20.03.2015г., като това е видно от таблиците, приложени към експертизата. Вещото лице е установило, че преди този период няма дежурства, които да са били некомпенсирани. В съответствие с експертизата е и направеното от ищеца изменение на исковата претенция като размер и период. Следователно изчислената от вещото лице сума от 7757.16 лева е сумата, която се следва на ищеца, поради факта, че от негова страна е положен труд над установената месечна продължителност на служебното време, който труд не е компенсиран с почивки. Доколкото вече такава компенсация е невъзможна, поради прекратяване на служебното правоотношение, то следва извод, че тези дежурства, положени в повече от нормалното работно време, трябва да бъдат заплатени като положен извънреден труд. Вземането на ищеца се доказва по основание и размер.

               По възражението за давност:

               Същото е неоснователно. Съдът счита, че изискуемостта на вземането на кадровия военнослужещ за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки не настъпва през месеца, следващ месеца на полагането му. Напротив, следва да се счете, че началният момент, от който вземането става изискуемо и започва да тече погасителната давност е моментът на прекратяване на служебното правоотношение. Погасителната давност за едно вземане не може да започне да тече преди то да е възникнало, като в този смисъл е и решение № 427 от 3.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 503/2010г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, макар по повод на служебно правоотношение по друг закон. Изводите на съда са в насока, че когато в хода на отношенията между страните едно вземане се транформира в друго, за нововъзникналото вземане започва да тече нова давност от деня на трансформацията. До момента, в който между страните съществува служебното правоотношение, то служителят би могъл да бъде компенсиран с почивка, а тази възможност престава да съществува от момента на прекратяването на служебното правоотношение. Ето защо правото на компенсиране с почивка се трансформира във вземане на военнослужещия като за извънреден труд и същото възниква от момента на прекратяване на служебното правоотношение, тъй като от този момент нататък компенсация с почивка не е обективно възможно да бъде извършена. Това вземане се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от датата на прекратяването на служебното правоотношение. В този смисъл са следните съдебни актове: Решение № 427/03.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 503/2010г., IV г.о., Решение № 183/02.07.2010г. по гр. дело № 3626/2008г. на ВКС, решение  183 от 02.07.2010 г. по гр.д.  3626/2008 г. на ВКС, І г.о., Определение № 1599/20.12.2011г. на ВКС по гр. дело № 785/2011г., IV г. о., ГК, определение  на ВКС по гр.д.  5452/2015 г., както и решение № 127/17.11.2016г. на БОС по в.гр.дело № 1615/2016г., решение № 113/13.12.2016г. на БОС по гр.дело № 1429/2016г. и решение № 109/14.12.2016г. на БОС по в.гр.дело № 1412/2016г. Прието е с част от тези решения, че нито ЗОВС (отм.), нито ПКВС (отм.) са предвидили възможност, че ако дължимата компенсация чрез  почивка /намалено работно време/ не е била разрешена/определена за реално ползване в следващия месец, това да може да стане само по искане от военнослужещия. Предвид специфичните задължения на военнослужещия, нормата на чл.136а ал.4 от КТ е неприложима. Ето защо, доколкото вземането за извънреден труд е възникнало от момента на прекратяване на служебното правоотношение, следва извод, че вземането на ищеца не е погасено по давност. Това е така, защото прекратяването на правоотношението е настъпило на 21.03.2015г., а искът е предявен на 18.05.2015г., т.е. тригодишният давностен срок не е изтекъл.

               Както беше установено по-горе, полаган е бил извънреден труд за периода от 01.06.2002г. до 20.03.2015г., който е на стойност 7757.16 лева. След като вземането не е погасено по давност, следва да се постанови решение, с което ответното В.Ф. се осъди да заплати на ищеца С. посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. 

               По отношение на иска за присъждане на лихва за забава, съдът намира следното:

              Предвид факта, че вземането за възнаграждение за положен труд над нормативно определения размер на служебното време е възникнало към момента на прекратяване на служебното правоотношение, то и обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху възнаграждението следва да се дължи от датата на прекратяване на служебното правоотношение до датата на завеждането на исковата молба - това е периодът 21.03.2015г. – 18.05.2015г. Няма никаква правна логика лихвата за забава да се начислява от месеца, следващ месеца, в който са полагани дежурствата, както е изчислило вещото лице. След като вземането за главницата става изискуемо от прекратяване на служебното правоотношение, то оттогава тече и периодът на забавата. За този период вещото лице не е изчислило размера на лихвата, тъй като е нямало поставена такава задача. Ето защо съдът по реда на чл.162 ГПК извърши собствени изчисления на лихвата, при което установи, че за периода от 21.03.2015г. до 18.05.2015г. тя възлиза на 127.26 лева. Следователно се дължи лихва за забава само в този размер. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца лихва за забава от 127.26 лева за посочения период, като се отхвърли иска за горницата до 7668.60 лева, както и за периода от 01.08.2002г. до 20.03.2015г.

               По отношение на претенцията за заплащане на разликата между неизплатеното основно месечно възнаграждение на ищеца и действително изплащаното, районният съд счита, че искът е изцяло неоснователен. Съгласно разпоредбата на  чл. 212 от ЗОВСРБ военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание, като размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната /редакция на разпоредбата от влизане на закона в сила през 2009г. до изменението с ДВ, бр.98 от 2016г./. Според ал.3 на същата разпоредба базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:1. за офицери - не по-малко от 2,3; 2. за офицерски кандидати и сержанти - не по-малко от 1,75; 3. за войници (матроси) - не по-малко от 1,6. Следователно размерите на възнагражденията за посочения период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г. се определят и съответно се изменят с акт на Министерския съвет. В случая обаче за този период не е постановяван такъв акт, с който да се повиши заплатата на ищеца. Ето защо липсва основание за присъждането на по-висок размер на възнаграждението. Ищецът има право само на такъв размер на възнаграждение, който му е бил определен по надлежния законов ред. След като няма акт на МС, в полза на С. не е възникнало правото да получава по-високо възнаграждение. Искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Оттук е неоснователен и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата, поради което и той подлежи на отхвърляне. 

               По разноските:

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца  разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1191.86 лева.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 919.34 лева /в разноските е включено и юрисконсултско възнаграждение/.

               На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 315.38 лева върху уважената част от исковете, както и разноски за платена експертиза в размер на 376.43 лева, също съразмерно на уважената част от претенцията.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** сумата 7757.16 лева /седем хиляди седемстотин петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща стойността на неизплатеното възнаграждение за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.06.2002г. до 20.03.2015г.,  ведно  със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба  - 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

               ОСЪЖДА В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** сумата от  127.26 лева /сто двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ мораторна лихва върху уважения размер на главницата, съставляваща сбор от възнагражденията за фактически отработеното от ищеца служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки, за периода от 01.06.2002г. до 20.03.2015г., начислена за периода от 21.03.2015г. до 18.05.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 127.26 лева до 7668.60 лева, както и за периода от 01.08.2002г. до 20.03.2015г.

               ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.С., ЕГН **********,*** за осъждане на В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 да му заплати сумата от 356.80 лева /триста петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

               ОТХВЪРЛЯ иска на С.С.С., ЕГН **********,*** за осъждане на В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 да му заплати сумата от 93.96 /деветдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ обща мораторна лихва върху главницата от 356.80 лева, представляваща разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., начислена за периода от 01.07.2012г. до 18.05.2015г.

               ОСЪЖДА В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 1191.86 лева /хиляда сто деветдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 сумата от 919.34 лева /деветстотин и деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

               ОСЪЖДА В.Ф.  32890-Бургас с адрес - п.к. 8000, местност „Атия“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, с адрес гр.София, ул.“д.и“ 3 да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 315.38 лева /триста и петнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ държавна такса върху размера на уважените искове и сумата от 376.43 лева /триста седемдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ разноски за експертиза.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева