№ 17902
гр. София, 25.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110104555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на еднолично адвокатско
дружество Д. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение. С молбата се иска съдът да
допълни решението си като присъди на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на
адвокатско дружество Д. М. хорорар за оказаната на ищеца правна защита и съдействие по
настоящето дело.
В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „вк“ ООД не е депозирало
отговор.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от ищеца
разноски, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. А., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“сс“ № 40, ет.4, подадена чрез адв.З., със съдебен адрес
гр.София, ж.к.лн 3, ул.“гд“ № 6, с която са предявени искове, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК
2, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дн“ № 28, АТЦ сц ет.2, офис 73Г, за
прогласяване за нищожни на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.4, ал.2 от сключения между страните
договор за потребителски кредит № 5852793/12.09.2022 г., както и за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 113.13 лв., платена недължимо по нищожните клаузи, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото.
По делото е постановено решение № 3642/29.02.2024 г., с което исковете са частично
уважени и съобразно това са присъдени разноски на страните. При определяне разноските,
1
направени от ищеца, съдът е взел предвид само заплатените от него такива. Приел е
искането на адвокатско дружество Д. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата за неоснователно поради липсата на договор за правна защита
и съдействие.
В допълнение на така изложените съображения, следва да се отбележи, че
действително съдебната практика приема, че не е необходимо условие наличието на договор
за правна защита и съдействие, за да се присъди възнаграждение на адвокат, оказал
процесуално представителство на страна по делото, но следва да има индиция, че правната
защита и съдействие е безплатна и да е направено искане в тази насока.
В случая обаче съдът намира, че не е налице такав индиция. По делото от страна на
ищеца са упълномощени двама адвокати – адв.З. /л.7 от делото/, който е подал исковата
молба и извършил процесуални действия по отстраняване на нередовностите й, и адв.Д. М.
/л.93 от делото/, осъществил представителство преди първото съдебно заседание и в това
заседание /чрез депозиране на писмено становище/.
При тези данни не може да се направи извод, че адвокатско дружество Д. М., макар и
да е извършвало действия по процесуално представителство на ищеца, е било
упълномощено в тази насока. Независимо, че това дружество се представлява от адв.Д. М.,
касае се за два различни правни субекта, поради което упълномощаването на адв.М. в лично
качество не може да породи права и задължения за адвокатското дружество, чийто
управител е той. В този смисъл то не може и да претендира възнаграждение, вкл. и по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за защита, която не му е възложена.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че липсата на изрично посочване
на основанието за оказване на безплатна правна помощ – конкретната хипотеза на чл.38,
ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата, препятства възможността за проверка на
предпоставките за това, при възражение от насрещната страна. В същото време
безконтролното предоставяне на безплатна правна помощ, според настоящия съств,
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, и е пречка за нормалното функциониране на пазара. Аргументи в тази насока съдът
черпи и от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, в което се коментира
съответствието на приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба
№ 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските
възнаграждения на член 101, параграф 1 ДФЕС. По аргумент от по-силното основание,
предоставянето на безплатни правни услуги, при липсата на посочените в закона
предпоставки за това, представлява нелоялна конкуренция, която цели да привлече повече
клиенти. Благоприятна среда за развитието на такава конкуренция е именно липсата на ясно
заявени условия, при които е предоставена безпратната правна помощ, които да подлежат
на проверка.
Ето защо според настоящия състав, подадената молба за изменение на решението в
частта за разноските, направени от ищеца е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 12.03.2024 г. на еднолично адвокатско
дружество Д. М., с която се иска изменение на постановеното по делото решение №
3642/29.02.2024 г. чрез допълването му с присъждане на възнаграждение на адвокатското
дружество за оказана правна защита и съдействие на ищеца А. Г. А., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 4555/2023 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3