Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 30.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и
първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 879 по описа за 2018 година
на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено, във фаза по извършване на делбата.
С влязло
в сила решение на 13.11.2019 г. е допусната съдебна делба между Г.З.П.,
ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис № 6 и С.З.П.,
ЕГН ********** ***, на следните недвижими
имоти:
1. Урегулиран поземлен имот с площ от 1500
кв.м. /хиляда и петстотин кв.м./ по скица, а по
документ за собственост с площ от 1456 кв.м. /хиллята четиристотин петдесет и
шест кв.м./, находящ се в с.Н. х., Община Е. П., С. област, съставляващ УПИ ………
/шести отреден за имот планоснимачен
номер четиристотин седемдесет и първи/, в кв.59 /петдесет и девети/ по плана на селото, утвърден със
заповед № 0-3873/1964 г. при граници и съсъди по скица: улица, УПИ VII-475, УПИ
VIII-474, УПИ IХ-472, УПИ Х-469 и УПИ V-470, а по документ за собственост –
улица, Г. Зафиров Велев, Стефан Тодоров Минков и Г. Стойков Мурджов, при квоти:
5/9
идеални части за Г.З.П. и 4/9 идеални части за С.З.П… област, утвърден със заповед
№ 0-3873/1964 г., при квоти:
5/6
идеални части за Г.З.П. и 1/6 идеални части за С.З.П..
2. Апартамент
№ 11 – мезонет, находящ се
в гр.С.,
район Л., С.
община, в жилищна сграда на ул. „Я. Я.“ № . /бивша ул. …/ цялата сграда състояща се от приземен етаж с гаражи
и мазета, три етажа над приземния и две подпокривни нива, във вх. „Б“,
разположен на две нива, свързани с вътрешна стълба помежду си, на трети етаж и
на първо подпокривно ниво, с обща със застроена площ на двете нива на
апартамента 213,394 кв.м. /двеста и тринадесет
цяло и триста деветдесет и четири кв.м./, състоящ се на първо ниво
/трети етаж/ от входно антре, кухня, дневна, тоалетна, килер, зимна градина и
тераса и състоящ се на второ ниво /първо подпокривно ниво/ от три стаи, баня и
тоалетна, антре, мокро помещение и две тераси при граници /съседи/: на първото
ниво: стълбище, двор, ул. „Яна Язова“, външна стена към съседна двуетажна
сграда и ап. № 10 /десет/, и
при граници /съседи/ на второто ниво: стълбище, двор, ул. „Я. Я.“, външна стена към съседна двуетажна сграда
и съседен апартамент, заедно със съответните на апартамента идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата, описано по-долу; заедно
с гараж № …../
на приземния етаж на сградата, със застроена
площ на гаража от 26,10/двадесет и шест цяло и десет/ кв.м. при
граници /съседи/ на гаража: ул. „Я.Я.“, гараж № 11 /единадесет/, мазе № 14 /четиринадесет/,
мазе № 13 /тринадесет/ и стена към съседна сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, заедно с мазе № …./
на приземния етаж на сградата, със застроена площ от 8,20 /осем цяло и
двадесет/ кв.м. при граници /съседи/: гараж № 12 /дванадесет/, стълбищна
клетка, мазе № 12 /дванадесет/ и стена към съседна сграда, заедно със
съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж на мястото, в което е построена
сградата, представляваща по нотариален акт парцел II-5 /втори отреден за имот с
планоснимачен номер пет/ с площ 1045 кв. м. /хиляда четиридесет и пет кв.м./, в кв. 3 /три/ по плана на гр.София, местност „Витоша-ВЕЦ
Симеоново“ при граници /съседи/: улица, детска градина, Коста Василев и Яким Н.,
а съгласно актуална скица, съставляващо УПИ II-727 /урегулиран поземлен имот
втори, отреден за имот планоснимачен номер седемстотин двадесет и седем/, от
кв. 3 /три/ по плана на гр.София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“ с площ 980 кв.м. /деветстотин и осемдесет кв.м./ при
граници /съседи/: от две страни улици, УПИ III-728 и УПИ I-731
при квоти: за Г.З.П. – 5/6 идеални части и за С.З.П. –
1/6 идеална част.
Съгласно
чл.346 от ГПК в производството за съдебна делба страните могат да предявят
искания за уреждане на сметки помежду им, възникнали по правоотношения във
връзка със съсобствения характер на имотите, предмет на делбата. В първото по
делото заседание след допускането на делбата, ищецът и ответницата са предявили
претенции за уреждане на сметки, като съдът е приел за разглеждане следните
претенции:
Претенция
на Г.З.П. срещу съделителя С.З.П. с правно основание чл.346 от ГПК
за заплащане на обезщетение в размер на 18 373,27 лева съставляващо ½ ид.ч. от заплатените от ищеца общо
36 746,55 лева за извършени подобрения в процесния недвижим имот, съставляващ
апартамент № 11 – мезонет, находящ се в гр.С., район Л., С. община в жилищна
сграда на ул. “Я. Я.” № . и в с.Н. х., С. област.
Претенция
на Г.З.П. срещу съделителя С.З.П. с правно основание чл.346 от ГПК
вр. чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сума в размер на 14400.00 лева дължима за
периода от месец 12.2016 г. до месец
01.2020 г. или по 400.00 лева месечно,
съставляващи наемна цена във връзка с ползването от съделителката С.З.П. на процесния имот в
с.Нови хан, съставляващ дворно място от 1500.00 кв.м. УПИ VI-471 в кв.59 по плана на с.Нови хан, заедно с жилищна
сграда на два етажа, гараж и стопански сгради.
Претенция на Г.З.П. срещу съделителя С.З.П. с правно основание чл.349 от ГПК
за възлагане на следния недвижим имот: апартамент № 11 – мезонет, находящ се в
гр.С., район Л., С. община в жилищна сграда на ул. “Я.Я.” № ....
Претенция на С.З.П. срещу съделителя Г.З.П. с правно основание чл.346 от ГПК
вр. чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на парично обезщетение за ползването на
процесния недвижим имот - апартамент № 11 – мезонет, находящ се в гр.София,
район Л., Столична община в жилищна сграда на ул. “Я. Я.” № ... за периода от
28.02.2018 г. до 13.12.2019 г. в размер на 5500.00 евро съставляваща 1/6
ид.ч. от обща сума в размер на 33000.00
евро.
Претенция на С.З.П. срещу съделителя Г.З.П. с правно основание чл.349 от ГПК за
възлагане на процесния недвижим имот: дворно място от 1500.00 кв.м. УПИ VI-471 в кв.59 по плана на с.Н. х., С.област, заедно с
жилищна сграда на два етажа, гараж и стопански сгради.
В хода на делото е изслушана
съдебно-техническа и оценителна експертиза от заключението на която се установява,
че справедливата пазарна оценка на процесния имот в с.Н. х., съставляващ дворно
място от 1500.00 кв.м. УПИ …. в кв.59 по плана на с.Н. х. възлиза на 108 000.00 лева; находящата
се в него жилищна сграда – 35 000.00 лева и гаражната постройка - 13 000.00 лева, като стойността на
целия имот възлиза общо на 156 000.00 лева.
От
заключението на изслушаната тройна съдебно-техническа експертиза се установява,
че процесният
имот в с.Нови хан, съставляващ дворно място от 1500.00 кв.м. УПИ VI-471 в кв.59 по плана на с.Нови хан е неподеляем и от
него не може да се обособи реална част като втори имот, заради невъзможност да
се спази изискването на ЗУТ за минимален размер на лице от 12,80 м. при делба.
Левовата равностойност на съделителите
съобразно определената пазарна стойност на процесния имот в с.Нови хан и определените им квоти със съдебното решение по първата фаза
на делбата е както следва: Г.З.П. – 5/6 ид.ч. –100 000.00 лева, а за С.З.П.
– 1/6 ид.ч. – 56 000.00 лева.
Окончателната пазарна стойност на апартамент № 11 – мезонет, находящ се
в гр.С., район Л., Столична община в жилищна сграда на ул. “Я. Я.” № ..
заедно с гаража и мазето принадлежащи
към него възлиза на 456 000.00 лева. Левовата равностойност на съделителите съобразно
определената пазарна стойност на процесния имот и определените им квоти със съдебното
решение по първата фаза на делбата е както следва: Г.З.П. – 5/6 ид.ч. –380 000.00 лева, а за С.З.П. – 1/6 ид.ч. – 76 000.00 лева. Вещото лице дава заключение, че процесният апартамент
е неподеляем на два и повече самостоятелни жилищни обекта.
Вещото
лице е предложило следния вариант за разделяне на процесните имоти: Г.З.П. да
получи 1-ви дял – апартамент № 11 – мезонет, находящ се в гр.София, район Лозенец, Столична
община в жилищна сграда на ул. “Яна Язова” № 2, заедно с гаража и мазето принадлежащи към него на
стойност 456 000.00 лева, а С.З.П. да получи 2-ри дял включващ недвижимия
имот в с.Нови хан,
Софийска област, ведно с находящите се в него жилищна сграда и гаражната
постройка с пазарна стойност 156 000.00 лева. При това положение С.З.П.
следва да заплати на Г.З.П. сумата от 24 000.00 лева за уравнение на
дяловете съобразно квотите на съделителите в делбената маса.
От
заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза се установява,
че описаните и претендирани от ищеца като подобрения СМР в
имота апартамент
№ 11 – мезонет, находящ се в гр.София, район Лозенец, Столична община в жилищна
сграда на ул. “Я. Я.” № ....не са подобрения по смисъла, който се влага в това
понятие при оценяването им. Те са движимости, дребни ремонти, нетрайно прикрепени
към имота вещи, обикновено обзавеждане
или задължителни необходимости, без които
жилището не може да съществува и да се ползва като такова. Не се
установява увеличаване на стойността на имота вследствие на извършване на
подобрения в него.
Експертизата сочи още, че средният пазарен
месечен наем на процесния имот в с.Н.х., съставляващ дворно място от 1500.00
кв.м. УПИ .. в кв.59
по плана на с.Н. х., заедно с жилищната сграда на два етажа, гараж и стопански
сгради в периода от месец декември 2016 г. до месец януари 2020 г. възлиза на
650.00 лева месечно, като за целия период е 24 700.00 лева, а за 5/6 ид.ч.
месечният наем е 20 583 лева.
Размерът
на средния пазарен месечен наем на апартамент № 11 – мезонет, находящ се в
гр.София, район Лозенец, Столична община в жилищна сграда на ул. “Я. Я № ..а
периода от 28.02.2018 г. до 13.12.2019
г. е 2000.00 лева месечно, като общо за целия период е 45150.00 лева, а за 1/6
ид.ч. общия месечен наем за този период
е 7525.00 лева.
По искане
на ищеца по делото бяха разпитани свидетелите И. С. К. и Х. Б. К.. Свидетелят К.
разказва, че познава имота в с.Нови хан много добре, като за последно е ходил
там през 2015 г.. Сочи, че парцела е около един декар. Твърди, че зет му Г.
сменил покрива на къщата и я боядисал, направил дясната ограда преди да
замине за Англеия през 2015 г.. Г. дал средства за направа и на бунара, който
не бил хубав, като ремонта се извършил с лични средства на Г.. Преди ремонта
бунара не работел както трябва. Свидетелят разказва, че за пръв път отишъл в
имота през 2012 г., когато дъщеря му се оженила за ищеца Г.. Тогава Г. направил
оградата от дясната страна от цимент и камъни, масивна ограда. Покрива бил ремонтиран
чрез смяна на счупени керемиди, не били сменени изцяло, затова има стари има и
нови керемиди. За ремонтите, Г. взимал майстори и лично им заплащал. Сочи, че от 2012 г. е ходил само три пъти до
имота.
Свидетелят Кръстев разказва, че познава Г. и имота в с.Нови хан, тъй
като се занимавал със строителни материали и транспортирането им. През 2015 г. Г.
и майка му дошли при него и поискали да купят строителни материали – пясък,
цимент и други и попитали свидетеля дали може да им препоръча майстори за
ремонта. Свидетелят им посочил майстори, които осъществили ремонта. Ремонта се
изразявал в събаряне на оградата от
изток около 40 см, изграждане на пояс и поставяне на бетонни колчета.
Свидетелят ги снабдявал със строителните материали и затова е наясно какво се е
правило. От запад повдигнали оградата с два три реда тухли и сложили отгоре
керемиди. Твърди, че не може да каже дали портата на имота е ремонтирана и дали е правена нова. Спомня си, че имало
някакви ремонти около бунара, докато се правела оградата, но не е сигурен. В
повечето случаи строителните материали били заплащани от майката на Г., но
един-два пъти и той плащал закупените материали. Заявява също, че при изграждането на
източната ограда, която граничи с техен съсед цялото строителство било поето от
Г. и майка му, като съседа им не е участвал с никакви средства.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели А.Г. И. и Й. Г.Н. – водени от
ответната страна се установява следното:
Свидетелката Искрева разказва, че
познава С. и баща й, който
починал, тъй като са съседи през една ограда на имота в с.Н. х.. Ответницата
непрекъснато идвала в имота, за да го поддържа – коси трева, храни кучето и ако
тя не идва в имота, той щял да се превърне в змиярник. Сочи, че от години не е
виждала Г. да идва в имота, нито пък да е правил някакви подобрения в имота. С.
също не е правила подобрения или ремонти в имота. За отвътре не може да каже,
но за отвън не са правени ремонти. Бащата на С. е правил оградите, фонтата и
бунара в имота, които и сега си стоят. Оградите на имота са построени от бащата на С., като имота е ограден от
едната страна с тухлена, а от другата страна с каменна ограда. Външната тоалетна
в двора е строена също преди смъртта на
Зашо, още от майка му и баща му.
Свидетелят Н. разказва, че познава С. и баща й от 1970 г., тъй като са
съседи в един блок в Младост 1. Известно
му е, че страните по делото имат и имот в с.Нови хан тъй като е ходил там още
преди много години, когато не само Зашо, а и неговия баща бил жив и дядото му
бил жив. Този имот е наследствен. В него има една къща, гараж и допълнителни
постройки. Заедно със Зашо започнали да
правят портата на двора, но докато течал
ремонта Зашо починал, но свидетелят с негов колега я довършили. Със З били
приятели и колеги и затова си помагали, заедно докарали материалите за портата.
Портата е с метална каса, метални колони, а вътре е с дървен сачак. Заедно били
и когато Зашо купил камъните за направата на шадравана, който направил приживе, като лично свидетелят
докарал камъните с неговия микробус. Докато правели тези ремонти Г. още учел и
не е разполагал със средства, за да плаща тези ремонти. Зашо си плащал всички
разходи за материалите. Бунара в имота също си е от едно време, като свидетелят
не знае кога е направен, но не е виждал
някой да му прави ремонти. Докато Зашо бил жив му правил почистване,
като изтеглил водата и отдолу го почистил. Не му е известно С. да е
забранявала на Г. да посещава имота, тъй като не е такъв човек. Известно му е,
че Г. заминал за Англия и живее там с децата си, жена си и майка си. Имота си
имал ограда и докато Зашо бил жив той направил ремонт на оградата. Тези неща са
му известни, тъй като е помагал на Зашо
за много от тях. Правил е и асмалъка в двора. Известно му е, че след смъртта на
Зашо, С. поддържа имота, тъй като Г. и майка му са в А. След смъртта на З и
довършването на портата не е ходил в имота.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Относно начина на извършване на делбата на имота:
Съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК,
когато някой имот е неподеляем, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са
налице предпоставките за извършване на делбата чрез някой от останалите,
предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или
предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем недвижим имот.
В конкретния случай до делба са допуснати два
недвижими имота, подробно описани по-горе, като съделителите са двама с
различни квоти – ищецът Г.З.П.
притежава 5/6 ид.ч., а ответницата С.З.П. – 1/6 ид.ч. Обстоятелството, че делбените имоти не са
по-малко от броя на съделителите, принципно изключва възможността делбата да
бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан и налага имотите да бъдат
реално поделени.
Основен
принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки
от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари –
чл.69, ал.2 он Закона за наследството, приложим по силата н а чл.34, ал.2 от
Закона за собствеността.
В
производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението й между съделителите извън случаите на възлагане по
чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, може да се извърши чрез два
способа: 1. разпределение по реда на чл.353 от ГПК или 2. съставяне
на разделителен протокол и теглене на жребиe –
чл.350 и чл.352 от ГПК. Двата способа са в съотношение специален – чл.353
към общ - чл.352, поради което вторият способ следва да се прилага
само ако не са налице предпоставките за
прилагане на първия. Според чл.353 от ГПК съдът може да извърши
делбата, като разпредели съсобствените имоти между съделителите, без да тегли
жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва
невъзможно или много неудобно. Невъзможност за теглене на жребий е налице
тогава, когато до делба се допуснати имоти, съществено различаващи се един от
друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са
различни, какъвто е настоящия случай.
В този смисъл съдът намира,
че законосъобразно и справедливо в дял на ищеца Г.З.П. е да бъде
възложен имотът, представляващ апартамент № ... – мезонет, находящ се в гр.С., район Л., С.община в жилищна сграда на
ул. “Я. Я.” № . а на ответницата С.З.П. процесния имот в с.Нови хан,
съставляващ дворно място от 1500.00 кв.м. УПИ …. в кв.59 по плана на с.Н. Х, заедно с жилищната
сграда на два етажа, гараж и стопански сгради. До този извод съдът стигна, като
взе предвид и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа и
оценителна експертиза, което също предлага
образуването на два дяла от процесните имоти, като първия дял включващ
апартамента в гр.С.бъде възложен на ищеца, а втория дял включващ имота в с.Нови
хан, да се възложи в дял на ответницата, която следва да заплати на ищеца
сумата от 24 000.00 лева за уравнение на
паричната равностойност на имотите.
По исканията и на двамата съделители по
реда на чл.349 от ГПК за възлагане на процесните имоти:
И двамата съделители на основание чл.349, ал.2 от ГПК
са поискали възлагане на допуснатите до делба имоти - в полза на Г.З.П. да бъде възложен апартамента в гр.С., а по
отношение на С.З.П. да бъде възложен имота, находящ се в с.Н. х..
По отношение на така приетите за разглеждане
претенции, съдът съобрази
следното: Предпоставките за възлагане на делбен имот
по този ред изискват
имота да представлява жилище; същото да е неподеляемо;
съсобствеността да е възникнала от наследяване; при откриване на наследството,
съделителят да е живял в него и да няма друго жилище. По
делото е безспорно установено, че в случая имотите са придобити от съделителите по силата на
наследствено правоприемство, и двата имота представляват жилище, което само по себе си не e неподеляемо. Не се установиха обаче последните
изискуеми предпоставки - съделителите да са живяли в жилището и да нямат друго
жилище. По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства, някой от
съделителите да е живял в наследствените имоти при откриване на наследството и
да няма друго жилище. Ето защо в разглеждания казус не са налице законовите
предпоставки за възникване правото на съделителите за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което тези претенции се явяват неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
По искането
по реда на чл.346 от ГПК заявено от Г.З.П. срещу С.З.П. за заплащане на
обезщетение в размер на 18 373,27 лева съставляващо ½ ид.ч. от заплатените от ищеца общо
36746,55 лева за извършени подобрения в процесните недвижими имоти:
Ищецът твърди, че процесната сума включва
следните разходи за апартамента в гр.София:
боядисване с грунд – 360 кв.м. – 720 лева; боядисване с бял латекс една
ръка – 360 кв.м. – 2160 лева; боядисване с цветен латекс две ръце – 360 кв.м. –
3600 лева; гипсова шпакловка – 360 кв.м. – 3600 лева; отсичане на ивици – 100
кв.м. – 1000.00 лева; боя Мефисто – 23,97 лева; боя Леко сребърни йони – 119,98
лева; боя Леко сребърни йони - 99,99
лева; боя Леко сребърни йони - 22,99
лева; боя Екстра бяла – 149,98 лева; контакт единичен шуко алуминий – 10 броя –
67,90 лева; ключ едноклавишен алуминий – 10 броя – 69,90 лева; димер – 20,54
лева; смяна дръжки на дървени врати – 7 броя – 59,93 лева. Кухня – къртене на
фаянс и теракота – 60.00 лева; лепене на фаянс и теракота – 350.00 лева; демонтаж на стара кухня и изнасяне от фирма Попай
– 100 лева; монтаж на кухня от фирма Виденов – 101 лева; нова кухня – 519 лева;
качване на кухня от фирма Виденов – 51 лева; смесител – 40 лева; мивка с борд
78 лева; комплект тапи за водобранна лайсна – 3,60 лева; водобранна лайсна – 3,70 лева; водобранна
лайсна – 7,20 лева; качване на смесител, мивка, лайсни – 10 лева; монтаж на
смесител, мивка, лайсни – 20 лева; гръб за кухня – 249 лева; диодна лампа –
5,98 лева; смяна на тръба за мръсната вода и местене на канала на мивка – 120
лева; абсорбатор 143 лева; монтаж на абсорбатор – 40 лева; готварска печка с
комбирирани котлони на газ и ток – 449 лева; проверка на газта – 40 лева;
хладилник – 569 лева; микровълнова печка – 112 лева; кафе машина – 120 лева;
тостер – 26 лева; трапезна маса – 69 лева; трапезен стол два броя 112 лева;
доставка на адрес на маса и столове – 5 лева; извънгаранционен сервиз на котле
– 65 лева; смяна на предпазен вентил на котле – 90 лева. Хол трапезария – диван
от фирма Виденов – 571 лева; изнасяне на стари мебели от фирма Попай – 250
лева; качване на диван – 44 лева; полюлей – 59,89 лева. Тоалетна етаж 1 –
моноблок – 109 лева; монтаж и демонтаж на стария моноблок – 50 лева. Баня – душ
кабина – 500 лева; демонтаж и монтаж на душ кабина и доставка – 150 лева; сифон
– 19 лева – всичко за мезонета – 17036,55 лева. В Нови хан – луксозна ограда
около целия имот – 72 м – 12000 лева; метална порта с дървена ламперия на
втория вход – 2500 лева; бунар – 1500 лева; изграждане на фонтан – 800 лева;
външна тоалетна – монтаж на тоалетна чиния – 60 лева; вътрешна тоалетна – изграждане на канализация
– 350 лева; премахване на постройка изравняване на терен и извозване на
отпадъци - 2000 лева; външно боядисване на къщата – 560
лева - всичко 19710 лева.
Съделителката С.З.П. чрез процесуалния си
представител адв.Д. оспорва иска. Твърди, че
сочените подобрения не са извършени от ищеца в делбените имоти. Повечето от тях са
извършени от техния наследодател Зашо Г.П., а ако някои ремонти са извършени от
ищеца, то те са направени с парични средства, които са били собствени на починалия
им наследодател З.П.. Не се представят доказателства, от които да се установи,
че именно ищецът е извършвал ремонтни дейности със свои собствени средства. В
този смисъл се иска съдът да отхвърли искането като неоснователно.
За доказване на претенцията си във връзка с
извършените в делбения имот подобрения, съделителят Г.З.П. е поискал изслушване
на съдебно-техническа и оценителна експертиза, която дава становище, че
извършените СМР и дейности претендирани като подобрения в апартамента-мезонет в гр.. находящ се на ул.
„Я.Я.“ № .не могат да бъдат подобрения, а са
движимости и дребни ремонти, нетрайно прикрепени към имота вещи,
обикновено обзавеждане или задължителни необходимости, без които жилището не
може да съществува, поради което не е установено увеличение на стойността на
имота вследствие извършване на сочените
от ищеца подобрения.
По делото не се представиха каквито и да било писмени доказателства удостоверяващи закупуване на строителни материали или заплащане
на услуги от страна на ищеца, които сочат, че именно той е извършил сочените от
него подобрения. Не се събраха и гласни доказателства, в подкрепа на
претенцията.
Според разпитания по делото свидетел И. К.ищецът
направил оградата от дясната страна, поправил покрива на къщата в Нови
хан, поправил бунара, боядисал къщата
със свои средства. Свидетелят Х. К.заявява, че бил свидетел на ремонтиране на
част от оградата от ищеца Г. и неговата майка, които поръчвали материали, като
в повечето случаи плащането се извършвало от майката на Г., а самият Г. му
платил само един-два пъти. В противовес
на тези показания са дадените показания от свидетелите И. и Н., които сочат, че
оградата на имота е построена още приживе от наследодателя З. П. и не са
виждали ищеца да идва в имота и да прави посочените от другата група свидетели
ремонти. В този смисъл и с оглед
наличието на противоречие в свидетелските показания относно претенцията за
подобрения в имота в с.Н. х. и липсата на каквито и да е конкретни
доказателства за извършване на ремонтите от ищеца, съдът приема, че и тези
претенции останаха недоказани, поради което не следва да бъдат уважени.
Ето защо с оглед така събраните по делото
писмени доказателства, твърденията на ищеца за извършени подобрения в делбените
имоти се явяват неподкрепени с каквито и да било доказателства по делото,
поради което не могат да доведат до
единствения и обоснован извод, че съделителят е извършил претендирените строително-ремонтни
дейности в делбените имоти, че именно той е заплатил за тяхното извършване и то
със свои средства, както и момента на извършването им. По изложените
съображения, настоящият състав приема, че по делото не се установява, съделителят
Г.З.П. да е извършил подобрения в процесните имоти, като и че стойността им вследствие на извършените подобрения се е увеличила с претендираната сума.
Изложеното сочи на неоснователност на заявените претенции, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
По искането
по реда на чл.346 от ГПК вр.
чл.31, ал.2 от ЗС заявено
от Г.З.П. срещу съделителя С.З.П. за заплащане на сума в размер на
14400.00 лева дължима за периода от месец 12.2016 г. до месец 01.2020 г. или по 400.00 лева месечно, съставляващи
наемна цена във връзка с ползването от съделителката С.З.П. на процесния имот в
с.Нови хан, съставляващ дворно място от 1500.00 кв.м. УПИ VI-471 в кв.59 по плана на с.Нови хан, заедно с жилищна
сграда на два етажа, гараж и стопански сгради.
Ответникът по този иск – С.З.П. чрез процесуалния си
представител адв.Д. оспорва иска, както по основание, така и по размер.
За да се уважи претенцията по чл.31, ал.2 от
ЗС, следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки:
съсобственост върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника,
ответникът да е лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът. В случая от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитаните свидетели, не се установява С.З.П.
да е ползвала еднолично процесния недвижим имот в с.Н. х.и да е препятствала
възможността на ищеца да ползва съсобствения им имот, в който и да е период от
време. Установява се, че същата е посещавала имота само, за да го почисти, за
да не се занемари и да нахрани кучетата и липсват каквито и да е данни имотът
да се е ползвал единствено и само от съделителката С.П. и тя да е ограничавала
достъпа до него на ищеца. Всички свидетели са категорични, че ищецът се
установил да живее трайно в чужбина, поради което не е идвал в имота.
Изложеното сочи, че претенцията на съделителя Г.З.П. за заплащане от съделителката С.З.П. на
обезщетение във връзка с ползването на
процесния имот в с.Н. х.за периода от 12.2016 г. до месец 01.2020 г. се явява недоказана и като
такава следва да се отхвърли.
По искането
по реда на чл.346 от ГПК вр.
чл.31, ал.2 от ЗС заявено от С.З.П. срещу съделителя Г.З.П. с правно основание чл.346 от ГПК
вр. чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на парично обезщетение за ползването на
процесния недвижим имот - апартамент № ....– мезонет, находящ се в гр.С., район
Л., С.община в жилищна сграда на ул. “Яна Язова” № 2 за периода от 28.02.2018
г. до 13.12.2019 г. в общ размер на 5500.00 евро съставляваща 1/6 ид.ч. от обща сума в размер на 33000.00 евро.
Съгласно чл.31, ал.1 от Закона за собствеността, всеки от
съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й. Ако
някой от тях не си служи с вещта, той има право на обезщетение от
съсобственика, който се ползва от нея, съгласно чл.31, ал.2 от ЗС.
За да се уважи претенция по чл.31, ал.2 от ЗС,
следва да се докаже наличие на следните кумулативни предпоставки: съсобственост
върху вещта, лично ползване на общата вещ от ответника, ответникът да е лишил
ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от
която е бил лишен ищецът.
В случая безспорно е установено
по делото, че процесния недвижим имот - апартамент № 11 – мезонет, находящ се в гр.С.,
район Л., С.община в жилищна сграда на ул. “Я.Я.” № ... е съсобствен, предвид влязлото в сила
решение по допускане на делбата, с което е прието, че процесният имот е съсобствен на
страните. Фактът на самостоятелно ползване на апартамента от страна на ищеца Г.З.П. в претендирания период е безспорно установен с оглед
представените по делото договори за наем, от които се установява, че ищецът
еднолично е сключил договора за наем на процесния имот. Съдът
кредитира представените писмени доказателства, доколкото същите бяха представени
от самия ищец и не бяха опровергани в хода на съдебното дирене. За законовото изискване
за наличие на писмена покана в случая се приема изпратената покана от С.З.П. на
28.02.2018 г., връчена на ищеца на ел. поща, в която ответницата
е заявила исковата си претенция за заплащане на претендираното обезщетение.
В случая по делото не се ангажираха каквито и да било доказателства, след отправяне на
поканата, ищецът да е направил каквито и да било стъпки, за да предостави на
съсобственика С.З. възможност за реално
ползване на съсобствения имот.
Писмената покана е необходима с оглед правилото на чл.31, ал.1 от ЗС,
според което всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, като целта й е
ползващият лично вещта съсобственик да бъде уведомен за желанието на останалите
да се ползват от имота, а не за желанието им да получат обезщетение. Без значение е, дали вещта е ползвана реално, след като
съсобственикът е имал възможност да упражни това си право.
За да се освободи от отговорността да заплаща обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС, съсобственикът, ползващ изключително и единствено съсобствената вещ,
следва да предостави възможност на останалите съсобственици също да я ползват и
установяването на това обстоятелство е в негова тежест. Доказателства в тази насока
не бяха ангажирани от ищеца. При тези данни и при липсата на доказателства за
това съделителят Г.З.П. да е предоставил възможност на съсобственика С.З.П. да
ползва своята част и последният да е отказал, претенцията се явява основателна
и следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че претенцията
на ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот е основателна и следва да бъде уважена. При изчисляване на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид заключението на вещото лице, като с оглед
искането на ответницата за обезщетение в
размер на 5500.00 евро /с левова равностойност от 10725.00 лева/ и предвид
сумата посочена в експертизата дължимото обезщетение от ищеца на ответницата за
ползваната нейна 1/6 идеална част следва да се определи в размер на 7525.00 лева. Изложеното сочи, че
Г.З.П. следва да бъде осъден да заплати на съделителката С.З.П. сумата от 7525.00
лева, като искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 10725.00 лева се
явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноските:
Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата
съдебна практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г./, относно разпределянето на
разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното
производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им,
съгласно чл.355 от ГПК, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие
на делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно с
признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с
нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в
рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно
общите правила на ГПК. Особеност на делбеното производство е, че всеки
съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на
делба и ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази
особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни
разноски.
На основание чл.355 от ГПК и
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин
Пелин държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му,
определена върху актуалната пазарна стойност на имота, а именно – Г.З.П. – 19
200,00 лева и С.З.П. – 5280.00 лева.
С оглед неоснователността на двете претенции по сметки предявени от Г.З.П.
срещу С.З.П., ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Елин
Пелин сумата от 734,93 лева, представляваща държавна такса във връзка с
отхвърлянето на иска с правно основание чл.346 от ГПК и по иска с правно
основание чл.31, ал.2
от ЗС държавна такса е в размер на 576.00 лева.
Соглед частичната основателност
на заявената от С.З.П. срещу Г.З.П. претенция по сметки с правно основание чл.31, ал.2
от ЗС в тежест на ищеца следва да се възложи дължимата
държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 301.00 лева, а С.З.П.
дължи държавна такса за отхвърлената част от иска в размер на 128.00 лева.
От останалите разноски за
съдебно-техническа и оценителна експертизи, направени от страните, които касаят
ликвидирането на съсобствеността, всяка една от страните е понесла размер на
разноските, съобразно идеалните части, които притежава от съсобствеността.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ВЪЗЛАГА В
ДЯЛ и обявява за собственик Г.З.П., ЕГН ********** със съдебен адрес:***, офис № 6 на следния недвижим имот:
Апартамент № …. – мезонет, находящ се в гр.С.,
район Л., С.община,
в жилищна сграда на ул. „Я.Я.“ № .. /бивша ул. …../ цялата сграда състояща се
от приземен етаж с гаражи и мазета, три етажа над приземния и две подпокривни
нива, във вх. „Б“, разположен на две нива, свързани с
вътрешна стълба помежду си, на трети етаж и на първо подпокривно ниво, с обща
със застроена площ на двете нива на апартамента 213,394 кв.м. /двеста и
тринадесет цяло и триста деветдесет и
четири кв.м./, състоящ се на първо ниво /трети етаж/ от входно антре, кухня,
дневна, тоалетна, килер, зимна градина и тераса и състоящ се на второ ниво
/първо подпокривно ниво/ от три стаи, баня и тоалетна, антре, мокро помещение и
две тераси при граници /съседи/: на първото ниво: стълбище, двор, ул. „Я. Я.“, външна стена към съседна двуетажна сграда
и ап. № 10 /десет/, и
при граници /съседи/ на второто ниво: стълбище, двор, ул. „Я. Я.“, външна стена към съседна двуетажна сграда
и съседен апартамент, заедно със съответните на апартамента идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата, описано по-долу; заедно
с гараж № .. /…../ на
приземния етаж на сградата, със застроена площ на гаража от 26,10/двадесет и шест цяло и десет/ кв.м. при
граници /съседи/ на гаража: ул. „Я.Я.“, гараж № ..единадесет/, мазе № ../четиринадесет/,
мазе № 13 /тринадесет/ и стена към съседна сграда, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, заедно с мазе № . /….. на приземния етаж на сградата, със застроена площ от
8,20 /осем цяло и двадесет/ кв.м. при граници
/съседи/: гараж № 12 /дванадесет/, стълбищна клетка, мазе № 12 /дванадесет/ и
стена към съседна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж на мястото, в което е построена сградата, представляваща
по нотариален акт парцел II-5 /втори отреден за имот с планоснимачен номер пет/
с площ 1045 кв. м. /хиляда четиридесет и пет кв.м./, в
кв. 3 /три/ по плана на гр.С., местност „В.-В. С.“ при граници /съседи/: улица, детска градина, Коста Василев
и Яким Н., а съгласно актуална скица, съставляващо УПИ II-727 /урегулиран
поземлен имот втори, отреден за имот планоснимачен номер седемстотин двадесет и
седем/, от кв. 3 /три/ по плана на гр.София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“ с площ 980 кв.м. /деветстотин и осемдесет кв.м./ при граници /съседи/: от две страни улици, УПИ III-728 и
УПИ I-731 Според СТЕ стойността на имота е
в размер на 456 000.00 лева
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ и обявява за
собственик С.З.П., ЕГН **********
*** на следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот с площ от 1500
кв.м. /хиляда и
петстотин кв.м./ по скица, а по документ за
собственост с площ от 1456 кв.м. /хиллята четиристотин петдесет и шест кв.м./, находящ се в с.Н.х., Община Е.П., Софийска област, съставляващ УПИ …. /шести отреден за имот планоснимачен номер
четиристотин седемдесет и първи/, в кв……../ по плана на селото, утвърден със заповед
№ 0-3873/1964 г. при граници и съсъди по скица: улица, УПИ VII-475, УПИ VIII-474,
УПИ IХ-472, УПИ Х-469 и УПИ V-470, а по документ за собственост – улица, Г.
Зафиров Велев, Стефан Тодоров Минков и Г. Стойков Мурджов, заедно с жилищна сграда на два етажа, гараж, стопанска сграда построени в УПИ VI-471 /шести отреден за имот планоснимачен номер
четиристотин седемдесет и първи/, в кв.59 /петдесет и девети/ по плана на село
Нови хан, Софийска област, утвърден със заповед № 0-3873/1964 г. Според СТЕ стойността на имота е в размер на
156 000.00 лева.
ЗА УРАВНЕНИЕ на
дяловете ОСЪЖДА С.З.П.,
ЕГН **********, да заплати на Г.З.П., ЕГН **********, сумата 24 000.00 (двадесет
и четири хиляди) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.З.П.,
ЕГН ********** с правно основание
чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане в дял на допуснатия до
делба недвижим имот
- апартамент № . – мезонет, находящ
се в гр.София, район Л., С община в жилищна сграда на ул. “Я. Я........
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.З.П.,
ЕГН ********** с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане в дял на допуснатия до делба
недвижим имот, съставляващ Урегулиран поземлен имот с площ от 1500 кв.м. находящ
се в с.Н. х.,
Община Е. П., С
област, съставляващ УПИ …… /шести отреден за имот планоснимачен номер
четиристотин седемдесет и първи/, в кв.59 /петдесет и девети/ по плана на
селото, заедно с жилищна сграда на два етажа, гараж и стопанска сграда.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Г.З.П., ЕГН
********** срещу С.З.П., ЕГН ********** за заплащане на
обезщетение в размер на 18 373,27 лева
съставляващо ½ ид.ч. от
заплатените от ищеца общо 36746,55 лева за извършени подобрения в процесните
недвижими,
като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.З.П., ЕГН ********** срещу С.З.П., ЕГН ********** за заплащане на сума в размер на
14400.00 лева дължима за периода от месец 12.2016 г. до месец 01.2020 г. или по 400.00 лева месечно, съставляващи
наемна цена във връзка с ползването от съделителката С.З.П. на процесния имот в
с.Н.х., съставляващ дворно място от 1500.00 кв.м. УПИ VI-471 в кв.59 по плана на с.Н.х., заедно с жилищна сграда на два етажа,
гараж и стопански сгради, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Г.З.П., ЕГН ********** да заплати на С.З.П., ЕГН ********** сумата от 7525.00 лева /седем хиляди петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща обезщетение за ползването на процесния недвижим
имот - апартамент № 11 – мезонет, находящ се в гр.С., район Л., Столична община
в жилищна сграда на ул. “Я. Я.” № ....за периода от 28.02.2018 г. до 13.12.2019
г., като отхвърля
искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 10725.00
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.З.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 19 200,00 лева
ОСЪЖДА
С.З.П., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на своя дял от недвижимия
имот в размер на 5280.00 лева,
/пет хиляди двеста и осемдесет
лева /.
ОСЪЖДА Г.З.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса
по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената
претенция по сметки с правно основание чл.346 от ГПК срещу С.З.П. в размер
на 734,93 лева /седемстотин тридесет и четири лева
и деветдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА
Г.З.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса
по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената
претенция по сметки с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС срещу С.З.П. в размер на 576.00 лева, /петстотин седемдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА Г.З.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса
по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената
претенция по сметки с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от С.З.П. срещу
Г.З.П. в размер на 301.00 лева /триста и един лева/.
ОСЪЖДА С.З.П., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на РС Елин Пелин върху стойността на предявената
претенция по сметки с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от С.З.П. срещу
Г.З.П. в размер на 128.00 лева /сто двадесет
и осем лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: