№ 19187
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110128153 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу И. Т. Ф., ЕГН: **********, с адрес: ****, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 34,96 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: ****, аб. № **, за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; 7,05 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 12.02.2024
г.; 38,06 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането и 8,01 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 12.02.2024 г.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след
1
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че до имота на ответника, находящ
се на адрес: **** е доставена топлинна енергия в размер на 34,96 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение на
стойност 38,06 лв. за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2023 г. Претендира и заплащането
на обезщетение за забава съответно в размер на 7,05 лв. върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.02.2024 г., и обезщетение за забава
в размер на 8,01 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
18.03.2021 г. до 12.02.2024 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2024 г. до окончателното й
погасяване. Поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по
което съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение, тъй като длъжникът няма
обичайно пребиваване на територията на България, като е указал на заявителя, че може
да предяви осъдителен иск за вземането си като доплати дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който признава исковете и заявява, че е погасил претендираните
суми. Излага аргументи, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не
следвало да дължи на ищеца разноски.
С молба с вх. № 239662/23.07.2024 г. ищецът признава, че на дата 24.06.2024 г. е
постъпило плащане от страна на ответника в общ размер на 88,08 лева, с които е
покрито цялото задължение, с изключение на изтекла законна лихва в размер на 3,22
лв., начислена от датата на подаване на заявлението до датата на плащането.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което съдът с доклада по делото на
основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. ****,
до който имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставена топлинна енергия
на стойност 34,96 лв., а през периода 01.01.2021 г. – 30.04.2023 г. е предоставена услуга
за дялово разпределение на стойност 38,06 лв., както и че ответтникът е изпаднал в
забава за плащане на посочените суми, поради което дължи обезщетение за забава
съответно в размер на 7,05 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 12.02.2024 г., и в размер на 8,01 лв. върху главницата за
дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 12.02.2024 г.
По делото е представена вносна бележка от дата 24.06.2024 г., с която в полза на
ищеца е заплатена сумата от 88,08 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В случая между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, че ищецът е собственик на процесния имот,
поради което може да се обоснове извод, че същият като собственик на имота е
сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е
имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в
исковата молба период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС
е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая не става ясно кое лице е извършвало
дяловото разпределение, но че такова е извършвано и за него се дължи
възнаграждение, не е спорно между страните.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
3
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответникът е направил съдебно признание за съществуващо
задължение за доставена топлинна енергия за процесния период в размер на 34,96 лв.,
който факт се подкрепя и от събраните по делото доказателства, както и на дължимото
обезщетение за забава за претендирания период – 7,05 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. В случая между страните не е спорно,
че за периода от 01.01.2021 г. до 230.04.2023 г. е извършвана услуга дялово
разпределение, за която се дължи възнаграждение в размер на 38,06 лв. за посочения
период. Не е спорно и се признава от ответника, че е изпаднал в забава по отношение
на това задължение, както и че за периода от 18.03.2021 г. до 12.02.2024 г. дължи
законна лихва в размер на 8,01 лв.
Следователно предявените искове се явяват доказани изцяло по основание и
размер.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото в
случая е постъпилото след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение доброволно плащане на част от претендираните суми. В този смисъл и
предвид направеното от ответника плащане на сума в общ размер на 88,08 лв. и
прилагайки правилото на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД, най-напред се погасяват лихвите на
двете главни вземания в това число законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 16.05.2024 г. до датата на плащането – 24.06.2024 г., която е в размер на 1,12
лв. Следва да се отбележи, че в случая законната лихва тече от подаване на исковата
молба, тъй като искът не е установителен, за който е въведена законова фикция, че се
счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а същият е осъдителен и възможността по реда на чл. 415, ал., т. 3 ГПК е
за да не се загуби платената държавна такса. След погасяване на лихвите с останалата
платена сума в размер на 71,90 лв. следва да се пристъпи към погасяване на по-
обременителното еднородно задължение (главница), а именно на задължението за
предоставена услуга дялово разпределение, която е в размер на 38,06 лв. След това с
останалата сума в размер на 33,84 лв. следва да се погаси главницата за топлинна
енергия, но тъй като не е достатъчна за пълно погасяване, остава не погасена главница
в размер на 1,12 лв.
Въз основа на гореизложеното основателна се явява претенцията за главница за
топлинна енергия до размера на 1,12 лв.. Останалите искове, както и искът за главница
за топлинна енергия за сумата над 1,12 лв. до пълния предявен размер подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото частичното
отхвърляне на исковете е обосновано с извършено от ответника в хода на делото
плащане, като последният е дал повод за завеждане на претенциите. Обстоятелството,
4
че ответникът живее в чужбина не може да обоснове липса на повод за завеждане на
иска, доколкото същият има облигационна връзка по повод доставката на топлинна
енергия до собствения му имот, поради което и при положение, че не живее на адреса,
дам следва да прояви активност относно наличието на задължения към ищеца и
тяхното погасяване. Следва да се отбележи, че при предявен иск в хипотезата на чл.
415, ал.1, т. 3 ГПК, когато съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, ответникът не понася сторените от ищеца разноски в
заповедното производство. В исковото производство ищецът е сторил разноски в
размер 75,00 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. Ф., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1,12 лв., представляваща непогасена част от главница за
топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: ****, аб. № **, за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу И. Т. Ф.,
ЕГН: **********, с адрес: ****, обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата над 1,12 лв. до пълния предявен размер от 34,96 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес:
****, аб. № **, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 7,05 лв. обезщетение за забава
от 15.09.2021 г. до 12.02.2024 г.; 38,06 лв. цена за услугата за дялово разпределение за
периода 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането и 8,01 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 12.02.2024 г.
ОСЪЖДА И. Т. Ф., ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 175 лв. разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5