№ 13470
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110155270 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от БНП П..... С.А., П Ф /универсален
правоприемник на „БНП П..П“ ЕАД – заличен търговец/, действащ чрез „БНП
П..... С.А., клон България” КЧТ, ЕИК ......., срещу И. В. Д. , ЕГН ********** ,
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, относно признаването за
установено по отношение на ответника, че в полза на ищцовото дружество
съществуват вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2019г. по ч.гр.д. № 54201/2019г.
по описа на СРС, в размер на 263,37 лв., представляващи неизплатена и
дължима главница по договор за потребителски кредит с № CREX-
11383392/01.08.2015г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2019г. до
изплащане на вземането, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 9,93
лв. за периода от 20.07.2016г. до 20.01.2017г. и мораторна лихва в размер на
45,20 лв. за периода от 20.08.2016 г. до 11.09.2019 г. В условията на
евентуалност, в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявява
осъдителни искове за същите суми.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
вземанията произтичат от неизпълнението на договор за потребителски
кредит с № CREX-11383392/01.08.2015г., сключен за закупуването на стоки и
услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване
на договора до 20.01.2017г. съгласно погасителен план , включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и
размер на оставащата главница. Поддържа, че след сключване на договора
1
сумата е била преведена на упълномощен търговски партньор, като
кредитополучателят се задължил да върне на кредитора задължението на 18
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 40,33лева.
Поддържа, че на осн. чл.3 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Ответникът И. В. Д. преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.07.2016г., към която дата са били заплатени 11
броя погасителни вноски. На осн. чл.3 от договора вземането на ищцовото
дружество станало изискуемо в пълен размер при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска .Твърди се предсрочната изискуемост да е настъпила на
20.08.16г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което било изпратено изрично уведомление до длъжника на
16.11.17г.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника чрез назначения му особен представител по
делото -адв. Г. Д., с който предявените искове се оспорват досежно техния
размер. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебното заседание, чрез депозирано писмено становище, исковете се
поддържат от ищцовото дружество. Процесуалният представител на
ответника оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
както и събраните доказателства по делото, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства касаещи
правосубектността на ищеца се установява, че „БНП П.....” ЕАД е заличен
търговец поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018г. на
осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от
26.10.2005г., извършено между БНП П..... С.А., вписано в Парижкия
Търговски регистър под № *********, със седалище в гр. Париж /Франция/, и
„БНП П.....” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията под № *********, със седалище в гр. София /България/. Считано
от 01.02.2018г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, „БНП
П.....” ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в Търговския
регистър към Агенция по вписванията клон на чуждестранния търговец, а
именно: „БНП П..... С.А., клон България” КЧТ, при което надлежна страна в
исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
От представените и приети писмени доказателства към исковата молба
се установи наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за заем. По делото е представен договор за потребителски паричен
кредит с № CREX-11383392/01.08.2015г.,сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника И. В. Д. , съгласно който заемодателят
2
предоставя на ответника кредит за закупуване на стоки на обща стойност
515лева. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от
35,89%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 31,06% и общата стойност на
плащанията от 725,94 лв. Ответникът се е задължила да възстанови заетата
сума чрез 18 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 40,33 лв. В
договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните
дати на всяка от вноските, размера на вноските и на оставащата главница. С
подписването на договора ответникът е удостоверил, че е получил
финансираните стоки и услуги.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) –
ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски
кредит, а също и Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, бр.
99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.) – ЗЗП, който урежда защита на особена
категория длъжници.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
отбележи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК (в
приложимата редакция към датата на сключване на договора – ДВ бр. 61 от
25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също
е по-особена по вид с оглед на установените в чл. 23 ЗПК последици, а
именно че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно, съгласно чл. 5 ГПК, за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено в отговора на исковата молба като възражение.
При извършената служебна проверка, относно действителността на
сключения между страните договор, съдът констатира, че в процесния
договор лихвеният процент е фиксиран като абсолютна процентна стойност –
31.06%. Липсва обаче разпоредба за условията на неговото прилагане. Липсва
уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т.е. не става
ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – върху цялата
дължима главница или е съобразно поетапното намаляване, от което се
проявява неяснота относно размера и начина на формиране на
3
възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран
или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
/начините/ за прилагането му или поне от цялостното съдържание на
договора и погасителния план към него да може непротиворечиво и без
съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване на лихвения процент
съобразно главницата по договора. Това изискване не е изпълнено, доколкото
в договора е посочен единствено размера на лихвения процент. Никъде в
договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита,
за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен
лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/, но отново единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти за формиране посочения
в договора ГПР от 35.89%, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, установено в
чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Процесният договор съдържа информация за съответните плащания и
срокове за това – посочен е общият размер на дължимата по договора сума,
броят и размерът на вноските, падежът на първата и последващите такива,
което изброяване не следва да се приема за погасителен план по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Договорът не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на частта от главницата и на частта от
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Посочен е размерът на
съответните плащания и срокове за това, но не е осъществено разбиване по
пера на това задължение, от която разбивка да е ясно, какво е задължението
за главница и какво е задължението за лихви, респективно за такси, когато
такива са предвидени в договора. Не става ясно как се формира сумата от
40,33 лв. за дължимите погасителните вноски. Произтичащото от ЗПК
задължение за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на
предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В
случая става ясно, че се дължи връщане на сума от общо 725,94лева , която е
съвкупност от размера на месечните погасителни вноски, но не е посочено
как се определя погасителната месечна вноска, т.е. в стойността на всяка една
4
от тези вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на
други предвидени задължения. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В процесния договор липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1,
т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съд намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен
кредит с № CREX-11383392/01.08.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника И. В. Д. е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 – 12 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Това се отнася и за
обезщетението за забава, тъй като предвид недействителността на договора,
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията
на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху
главницата, но не и лихва (обезщетение) за забава в размер на 46,20 лв. за
исковия период от 20.08.2016 г. до 11.09.2019 г. , и възнаградителна лихва в
размер на 9,93лв. за периода 20.07.16г.- 20.01.17г.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в
подлежащата на връщане по силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита
се включва единствено сумата от 263,37лева. В настоящия случай ищецът с
исковата молба признава неизгодния за себе си факт, а именно, че е получил
изпълнение на първите 11 броя месечни погасителни вноски , като
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.07.2016г.
, като не е извършвал други последващи плащания. и след подаване на
заявлението е извършила погасяване на 1 брой месечна погасителна вноска - в
размер на 56,08лева на дата 25.03.21г. , което се потвърждава и от
заключението на допуснатата и приета от съда съдебно-счетоводна
5
експертиза. В този смисъл, чистата все още дължима сума по кредита, при
уговорена в договора за потребителски кредит стойност на заетата сума от
515 лева и след приспадане на извършените плащания в размер на общо
единадесет вноски от по 40,33лева / равняващо се на 443,63лева/ , е в размер
на 71,37 лв., до който размер и следва да бъде уважен предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер на претенцията от
263,37лева за главница , и по отношение на акцесорните претенции за лихва
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита няма отношение към отхвърлянето на исковете, доколкото
вземанията са станали изцяло изискуеми поради изтичане на крайния срок на
договора към датата на приключване на съдебното дирене по делото и
устните състезания , съдът е длъжен да вземе предвид този факт на осн. чл.
235,ГПК ,ал.3 ГПК, поради което приема, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове за същите суми.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
заплащането на деловодни разноски разполагат и двете страните. Ищецът е
поискал присъждането на разноски, като такива му се следват съразмерно на
уважените искове в размер на 100,52лева за исковото производство за
заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер и депозит за особен представител , и в размер на 16,75лева – за
производството по ч. гр.д. № 54201/19г. по описа на СРС ,69с-в,
представляващи разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение .
Ответникът не е претендирала за присъждането на разноски и не е
доказал, че реално е направил такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника И. В. Д. , с ЕГН
**********, че в полза на „БНП П..... С.А., П Ф /универсален правоприемник
на „БНП П..П“ ЕАД/, чрез „БНП П..... С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „М... IV”, М.,
съществуват ЧАСТ от вземанията , предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2019г. по ч.гр.д.
№ 54201/2019г. съгласно описа на СРС, 69 състав, в размер на 71,37 лв.,
представляващи неизплатена и дължима главница по договор за
потребителски кредит с № CREX-11383392/01.08.2015г., ведно със законната
6
лихва за периода от 25.09.2019г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП П..... С.А., П Ф /универсален
правоприемник на „БНП П..П“ ЕАД/, чрез „БНП П..... С.А., клон България”
КЧТ, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „М...
IV”, М., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в ЧАСТТА относно признаването за установено по
отношение на ответника И. В. Д. с ЕГН **********, че в полза на ищцовото
дружество, съществуват вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2019г. по ч.гр.д.
№ 54201/2019г. съгласно описа на СРС, 69 състав в размер от над 71,37 лв. до
263,37 лв.-главница по договор за потребителски кредит с № CREX- CREX-
11383392/01.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от над 71,37
лв. до 263,37 лв. за периода от 25.09.2019г. до изплащане на вземането,
сумата от 9,93 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.07.2016г. до 20.01.2017г., и за сумата от 46,20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 11.09.2019 г.
ОСЪЖДА И. В. Д. с ЕГН **********, да заплати на БНП П..... С.А., П
Ф /универсален правоприемник на „БНП П..П“ ЕАД/, чрез „БНП П..... С.А.,
клон България” КЧТ, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „М... IV”, М., сумата от 100,52 лв., представляваща разноски по
делото в исковото производство, и сумата от 16,75лева- разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 54201/2019г. съгласно описа на
СРС,69с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7