№ 144
гр. Плевен , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Върбина Г. Мълчиниколова
Членове:Георги К. Грънчаров
Мариан В. Иванов
Секретар:Ивайло П. Цветков
Прокурор:Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Мариан В. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600585 по описа за 2020 година
Районен съд гр.Плевен, с присъда №46/02.06.2020г., постано
вена по НОХД №2582/2019г., признал подсъдимата Г.В.С.-
ЕГН********** за виновна в това , че:
1. През периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018
г. включително в гр. Плевен, като осъдена с Решение
№880/22.05.2017 г. по гр.д. №2606/2017 г. по описа на Районен
съд – Плевен, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой
низходящ – В.С.К.-ЕГН ***, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски в
размер на 110 лв. всяка, а именно седемнадесет месечни вноски,
на обща стойност 1 870 лв., поради което и на основание чл. 183
ал. 1 от НК, вр. с чл.54 от НК, я осъдил на шест месеца лишаване
1
от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил
изпълнението на наказанието с три години изпитателен срок.
2. През периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018
г. включително в гр. Плевен, като осъдена с Решение
№880/22.05.2017 г. по гр.д. №2606/2017 г. по описа на Районен
съд – Плевен, влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой
низходящ – К.С.К.-ЕГН ***, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски в
размер на 110 лв. всяка, а именно седемнадесет месечни вноски,
на обща стойност 1 870 лв., поради което и на основание чл. 183
ал. 1 от НК, вр. с чл.54 от НК, я осъдил на шест месеца лишаване
от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил
изпълнението на наказанието с три години изпитателен срок.
На основание чл.23, ал.1 от НК, определил на подсъдимата общо
най-тежко наказание измежду наложените й с присъдата, а именно в
размер на шест месеца лишаване от свобода, като на чл.66, ал.1 от
НК, отложил определеното общо наказание, с три години изпитателен
срок.
Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил
подсъдимата, да заплати деловодни разноски по делото, в размер на
198,00 лева, по сметка на РС-Плевен.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от сл.защитник на
подсъдимата-адвокат Й. Д.-АК-Плевен.С жал- бата се правят
оплаквания за неправилност и незаконо- съобразност на
постановената присъда. В подкрепа се излагат съображения, за
несъставомерност на престъплението, поради липса на субективна
страна-умисъл от страна на подсъди- мата.Излагат се доводи и се сочи
съдебна практика за този вид престъпление. Акцентира се на
настъпилата икономическа невъз- можност подсъдимата Г.С., да
изпълнява задъл- женията си, за дължимата издръжка на малолетните
2
си низхо- дящи.Защитникът на подсъдимата се позовава на
доказателсвата по делото, че до м.ноември 2017г. подсъдимата е
имала доход в размер на 272,50 лева, а след това е била безработна и
единствен доход са били средствата, като обезщетение за бременност
и отглеждането на дете.Позовава се и на заключение ва вещо лице по
назначена от друг състав на съда съдебно-икономическа експертиза
при предходното първоинстанционното разглеждане на делото от друг
състав на съда.Изразява становище, че безусловното приемане на
зъдължението за издръжка, напрактика превръща престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, в своеобразна форма на безвиновна отговорност.
Счита , че така постановената присъда е неправилна.Прави искане да
се отмени присъдата и постанови друга, с която подзащитната й да
бъде призната за невиновна по повдигнатите й обвинения.
В съдебното заседание въззивната жалба се поддържа. Твърди се,
че първоинстанционния съд не е дал отговор, защо е приел, че
деянията са съставомерни от субективна страна.Отново се акцентира,
че подзащитната й не е имала доходи, с които да заплаща дължимата
месечна издръжка.Сочи се отново размера на единствено
получаваните от подзащитната й доходи, като обезщетение за раждане
и отглеждане на новороденото й дете.Пледира се отново за отмяна на
първоинстанционната присъда и признване на подсъдимата за
невиновна.
Подсъдимата Г.В.С., редовно призо- вана, не се явява.Пред
първоинстанционния съд, разглеждането на делото е протекло при
условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, като подсъдимата се е
представлявала от сл.защитник–адвокат Й. Д.-АК-Плевен.
Повереникът на частния обвинител С. К. К.-адвокат Р. И., пледира
да се потвърди първоинстанционната присъда.Излага доводи, че
подсъдимата е имала постъпления по банковите си сметки.Акцентира
на това, че подсъдимата не е имала желание дори за частично плащане
3
на дължимата издръжка.Изразява становище, че задължението за
издръжка е приоритетно и бузусловно и деянието от подсъдимата е
осъществено от обективна и субективна страна.Прави се искане
въззивният съд да присъди направените от доверителя и разноски в
първата инстанция.
Частният обвинител-С. К. К., редовно призован, не се явява, като се
представлява от повереника си-адвокат Р. И.-АК-Плевен.
Представителя на ОП-гр.Плевен, счита жалбата за неосно-
вателна.Иразява становище, че престъплението е доказано от
обективна и субективна страна. От обективна страна са устано- вени
точните дължими суми.От субективна страна сочи, че е налице
съзнателно неизпълнение за плащане на издръжката, позовавайки се
на това , че не е имало никакви постъпили за това суми.Позовава се и
на приетото пред въззивната инстанция доказателство, а именно за
приложен по отношение на под- съдимата привилегирован състав на
чл.183, ал.3 от НК, по отношение на подсъдимата по друго дело,
поради плащане на дължимата издръжка.Счита, че определеното на
подсъдимата наказание е съобразено с НК и следва да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
включително и пред въззивния съд, изложеното във въззивната жалба,
като съобрази становищата на страните и след цялостна порверка на
правилността на обжалваната присъда, съобразно чл.314 от НПК,
намира следното:
Въззивната жалба е подаден в срок и е процесуално допустим.
Разгледана по същество е неоснователена.
Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с
решение №221/2019г. по ВНОХД №821/2019г., ОС-Плевен отменил
4
присъда №120/26.09.2019г. по НОХД №2897/2018г. на РС-Плевен и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е
изложил и приел фактическа обстановка, която по същество, не се
оспорва, поради което не следва да се преповтаря от въззивния съд.
Въззивния съд споделя изводите относно доказанността на
приетата фактическа обстановка. Първоинстанционния съд е изпълнил
задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на
обстоятелствата, предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК.
Правилно и законосъобразно изложената фактическа е приета за
установена и доказана въз основа на показанията на свидетеля-частен
обвинител С.К., решение №880 /22.05.2017 г. по гр.д. №2606/2017 г. по
описа на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 22.05.2017
г.,удостоверенията за раждане на Красимир Кръстев и Виктор
Кръстеви и справката за съдимост на подсъдимита Г.С..Безспорно е
установен периода на неплащаната издръжка за всяко едно от децата и
съответно сумата като размер от по 1870,00 лева.
При правилно установената и доказана фактическа обстановка,
първоинстанционния съд е направил законосъобразен извод, че с
деянията си за инкриминирания период, подсъдимата Г.В.С. от
обективна и субективна страна е осъществили поотделно, на два пъти,
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, по отношение на
всяко от непълнолетните си деца.Безспорно е доказано, че не е имало
и частично плащане на задължението за издръжка от страна на
подсъдимата.
По възражението на защитата, срещу прието от първо-
инстанционния съд за наличие на пряк умисъл, за всяко от
престъпленията извършени от подсъдимата, съдът е изложил макар и
кратки, но обосновани и законосъобразни мотиви. Правната норма на
5
чл.183, ал.1 от НК, изисква съзнателно неизпълнение на задължението
в размер на две или повече месечни вноски.Задължението за издръжка
е неотменимо и безусловно съобразно чл.143, ал.2 от СК.Така или
иначе това е закона.Доводите на защитата не са лишени напълно от
житейска и правна логика от една страна, но от друга страна,
аргумента, че е забременяла и следвало да се грижи за третото си от
друг баща дете, е неприемлив.Това би значило да се приеме, че
третото или друго дете от друг брак или съжителство, е с приоритет
пред другите деца и следва да е факт освобождаващ от наказателна
отговорност и задължението, съобразно съдебното решение на
гражданския съд, към децата от предходен брак.Друг е въпроса ако
подсъдимата е изпаднала в реална невъзможност поради здравословни
проблеми или тежка икономическа безизходица, и е имало макар и
частично плащане от нейна страна, както и поне изявено желание за
това.Позоваването на заключението на съдебно-икономическа
експертиза не обвързва задължително съда.Във връзка с това
възражение на защита, следва да се посочат разпоредбите на чл.143,
ал.1и 2 от СК, а именно, че издръжката се дължи от всеки родител,
съобразно възможностите и материалното състояние и независимо
дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото
си.Отговора на вещото лице за наличие на „обективна невъзможност“,
е неотносим в контекста на закона.
От анализа на показанията на бащата С.К., може да се направи
извод за незаинтересованост на подсъдимата към децата от
прекратения брак./л.19 от НОХД №2582/2019г.на РС-Плевен/За
инкриминирания период същата не е правила и опит да се свърже и
разговаря с децата си.Следва да се отбележи, че за съдебните
заседания подсъдимата е била призовавана редовно, не се е явявала,
като по този начин явно, макар и нейно право, не е пожелала нито да
изложи личните си аргументи, нито пък да обори по някакъв начин
показанията на бившия си съпруг, за незаинтересованост към своите
6
низходящи. В конкретния случай доводите на защитата са
неоснователни предвид и приетото доказателство във въззивното
производство-присъда по НОХД № 1320/2020г.на РС-Плевен, че за
същите престъпления но за последващ период м.ноември 2018г.-
м.юни 2020г., по отношение на подсъдимата Г.С. е била приложена
привиле- гированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, като е призната
за виновна, но не е наказана.Тази разпоредба е приложена, тъй като са
били изплатени дължимите суми за издръжка на децата от
подсъдимата Г.С., преди постановяване на присъдата пред първата
инстанция. Следователно доводите на защитата за своебразна форма
на „безвиновна отговорност“, са неоснователни.Този влязъл в сила
съдебен акт е доказателство за възможност за плащане на дължимата
издръжка, а по отношение на престъпленията за които подсъдимата е
осъдена с обжалваната присъда, че се касае за съзнателно неплащане
на издръжка.Освен официалните справки за източници на доходи през
инкри- минирания период от време, са налице и данни от показанията
на бившия съпруг-С.К., че същата е работила в магазин с човека, с
който съжителства към настоящия момент.
Определеното по вид наказание„лишаване от свобода“, а не по-
леко предвиденото „пробация“, в конкретния случай е
справедливо.Съдът е отчел обществената опасност на деянията и
дееца, това, че подсъдимата макар и в последствие не е изпълнила
задълженията си, като наложил наказанията само при отегчаващи
вината обстоятелства- сравнително дългият период на бездействие
през, който подсъдимата не е изпълнявала задължението си за
издръжка, съобразно решението на РС-Плевен. Неправилно
първоинстанционният съд е приел наличие само на отегчаващи вината
обстоятелства, тъй като би следвало тогава наказанията да са над
средния, към максималния предвидения размер, от една година
лишаване от свобода.Като смекчаващи вината обстоятелство са
чистото съдебно минало и липса на лоши характеристични данни на
7
подсъдимата Г.С. и при баланс на отечаващите и смекчаващи вината
обстоятелства, определеното към средния размер, общо наказание от
шест месеца лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и
ще способства за постигане на целите посочени в чл.36 от НК.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, при
определяне на общото наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1
от НК и правилно първо- инстанционния съд отложил изпълнението
на наказанието с три години изпитателен срок.
Въпреки ниската наказазуемост на деянията, те са с повишена
обществена опасност.Решението на един от съпрузите да започне нов
семеен живот, не следва да е за сметка на децата от предходен брак, за
които в конкретния случай подсъдимата се е съгласила да изплаща
издръжката в определен размер.За това е и наложената безусловност
за изплащане на дължимата издръжка в СК.Лишаването им от
майчински грижа и заинтересованост в конкретния случай изразяваща
се в неплащане на дължимата издръжка, е в резултат на поведението
на подсъдимата и няма как да се приеме, че същата не е съзнавала
последиците от това.
По направенното искане от повереника-адвокат Р.И., за
присъждане на направените от частния обвинител С.К. разноски, пред
първата инстанция съдът счита, че не следва да се произнася.Въпроса
за разноските се решава с присъдата от съда, който я е постановил на
основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК.В случаите когато липсва такова
произнасяне, по реда на чл.306, ал.1,т.4 от НПК.В конкретния случай,
явно първоинстанционния съд не се е произнесъл, тъй като съобразно
чл.189, ал.3 от НПК и видно от протокола от съдебното заседание на
02.06.2020г. е, че такова искане не е направено. Отделно от това
въпроса за разноските направени пред първата инстанция ще трябва
да се реши от първоинстанционния съд, с определение, което на
основание чл. 306, ал.3, вр. с чл.306, ал.1, т.4, вр. с чл.341, ал.2 от
НПК, ще под- лежи на контрол от въззивния съд и така ще се
8
обезпечи, предвидената в закона възможност за инстанционна
проверка.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира
да са допуснати процесуални нарушения, които да са основания за
отмяна на обжалваната присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, включително и като съобрази
разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК.Не са налице и основания за
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава съобразно чл.336,
ал.1, т.3 от НПК, поради което същата следва същата следва да се
потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, във
вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №46/02.06.2020г., постановена по
НОХД № 2582/2020г. на РС-гр.Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9