Р Е Ш Е Н И Е
212/16.3.2020г.
16.03.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари
през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №157
по описа за 2020 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.50 от СК.
В искането си до съда,
съпрузите Г.Г.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, молят за
постановяване на решение за прекратяване на сключения между тях граждански
брак, за който е съставен акт за сключен граждански брак №0064/24.10.2013
г. от Община Велики Преслав, по
взаимно съгласие. Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато
между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.
Постигнали са споразумение по смисъла на чл. 51 от СК относно уреждането на отношенията след развода, представено в писмен вид към молбата.
В
хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите се явяват лично
като поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото
помежду им споразумение. Потвърждават сериозното си и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака.
При
преценката на доказателствата, съдът взе предвид: ксерокопие на
удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане
№0068/22.10.2013 г. от Община Велики Преслав, оригинал на удостоверение за
сключен граждански брак от 24.10.2013 г., издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак №0064/24.10.2013 г. от Община Велики Преслав.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установени посочените фактически
констатации и формира следните
правни изводи:
Двамата молители поддържат молбата си за
развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и
непоколебимо и не желаят да се издирват мотивите за прекратяване на брака.
Едновременно с това прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните
изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на
морала. Ето защо намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между
двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.
По отношение на разноските, молителите са
изразили становище, да останат така както са направени. При завеждане на
исковата молба се дължи такса в размер на 25 лева, на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК, която е внесена по сметка на съда. При допускане на развод по взаимно съгласие, на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира такса в размер до 40 лв.
Предвид посоченото, по делото следва да бъде
определена държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер
на 40,00 /четиридесет/ лв., която следва да се раздели между молителите, както
и държавни такси върху имуществените отношения, така както са посочени в
споразумението.
Предвид гореизложеното, съдът на основание чл.330,
ал.3 от ГПК и чл.51, ал.2 от СК
Р Е
Ш И
ДОПУСКА развод по взаимно съгласие, на основание
чл. 50 от СК и прекратява брака между Г.Г.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, за който е съставен акт за сключен
граждански брак №0064/24.10.2013 г. от Община Велики Преслав.
Утвърждава постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, в следния смисъл:
Упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете – В.Д.Т. с ЕГН **********,
родена на *** г. се предоставя на майката Г.Г.И. с ЕГН **********, като на
бащата Д.Т.Д. с ЕГН ********** се определя режим на лични отношения с детето:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 часа в събота до 18,00
часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не
е в отпуск, както и по два дни през зимната и пролетната ваканция.
Местоживеенето
на детето се определя при майката Г.Г.И. с ЕГН ********** на адрес: ***.
Семейното
жилище, находящо се в с. Имренчево, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. Плиска
№20 е напуснато от двамата молители.
Бащата
Д.Т.Д. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на В.Д.Т. с ЕГН **********,
чрез своята майка, месечна издръжка в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/
месечно, платими до 5-то число на месеца, за който се дължат, считано от
влизане в сила на решението за прекратяване на брака, до настъпването на
законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
По
време на брака, съпругата Г.Г.И. не е приела фамилията на мъжа си и след
развода остава с имената Г.Г.И..
Съпрузите
не си дължат издръжка помежду си.
Разноските
се поемат по равно от страните
ОСЪЖДА
Д.Т.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва:
Сумата
от 244,80 лв. (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки)
представляваща дължима държавна такса по споразумението за издръжка, на
основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК;
и
сумата от 20,00 лева, представляваща държавна такса за допускане на развод по
взаимно съгласие, на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и 5,00 лева такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Г.Г.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, да плати в полза
на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, както следва: сумата от 20,00 лева,
представляваща държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие, на
основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението е окончателно.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: