М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 2720/2018 г. на СГС, НО,
28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинениe срещу
А.Г.Т. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 от НК – за това, че на 23.03.2017 г., в гр. *********, без надлежно разрешително е
разпространил, като е продал на Г.Н.Х. наркотични вещества на обща стойност
16,40 лв. – кокаин с нето тегло 0,05 гр. с процентно съдържание на активния
компонент кокаин 69 % с цена за грам 220,00 лв. и хероин с тегло 0,06 гр. с
процентно съдържание на активно действащ компонент диацеталморфин
35 % с цена за грам 90,00 лв.
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А.Т.. Счита, че то е
доказано по несъмнен начин от извършените в хода на досъдебното производство
процесуални действия, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели. Предлага да бъде постановена осъдителна присъда спрямо
подсъдимия, като предвид неголямото количество инкриминирано наркотична
вещество на подсъдимия бъде наложено наказание около предвидения в закона
минимум, като бъде приложена и разпоредбата на чл. 66 от НК.
Защитата
на подс. А.Т. излага доводи за недоказаност на повдигнатото срещу
него обвинение, предвид липсата на доказателства, които да установяват, че
същият подсъдим е съпричастен към разпространяването на инкриминираните
наркотични вещества. Според защитника на подс. Т., по
делото е останало недоказано, че именно подсъдимият е продал инкриминираните
наркотични вещества на свид. Х., като пледира да не
бъдат кредитирани нейните показания, предвид установените по делото обстоятелства,
че тя е била заплашена от полицейските служители, които са я задържали, да
учили подсъдимия, че й е продал наркотиците, намерени в нея, както и че тя е
била наркотично зависима. Моли да бъде постановена оправдателна присъда по
повдигнатото на подсъдимия обвинение.
Подсъдимият
А.Т. дава обяснения, с които отрича да е продавал на свид.
Х. наркотични вещества. Твърди, че бил познат с нея, като й е помагал, като й е
давал пари, но отрича да е имал контакт с нея в последните три години. Моли да
бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият А.Г.Т. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с
постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Свидетелката Г.Х. била зависима към употребата на опиати
и стимуланти. Въпреки своята психична зависимост към приема на канабиноиди, у свид. Х. била
налице годност да възприема правилно фактическите обстоятелства, свързани със
заобикалящата я действителност и да дава достоверни показания за тях.
Свид. Г.Х. познавала подс. А.Т.
като „Т.М.“. Тя се снабдявала с наркотични вещества от него, като уговаряла
исканото от нея количество и цената, свързвайки се с подсъдимия по телефона.
На 23.03.2017 г., за времето от 9,13 ч. до 10,06 ч., свид. Г.Х. няколко пъти набирала номера на мобилния
телефон, който й било известно, че ползва подс. А.Т.
– 0896 943 250, но същият бил изключен. Свид. Х.
успяла да проведе разговор с подс. Т., чрез обаждане
на посочения номер, в 10,07 ч., при който поискала да си закупи хероин и амфетамин за сумата от 17 лв. общо. Подс.
Т. казал на свид. Х. да отиде до дома му, за да купи
исканите наркотични вещества.
След така проведения телефонен разговор с подсъдимия, свид. Г.Х. отишла до жилището му, намиращо се в ж. к. „******.
Там свид. Х. дала на подс. Т.
сумата сумата от 17 лв., срещу която той й предал две
опаковки наркотични вещества: кокаин с нето тегло 0,05 гр. с процентно съдържание
на активния компонент кокаин 69 % с цена за грам 220,00 лв. и хероин с тегло
0,06 гр. с процентно съдържание на активно действащ компонент диацеталморфин 35 % с цена за грам 90,00 лв. След като
получила от подсъдимия посочените две опаковки, свид.
Х. си тръгнала, като излязла от входа на жилищния блок, в който се намирало
жилището на подс. А.Т..
Действията на свид. Г.Х. по влизане и излизане във входа, в който се
намирало жилището на подс. Т. били наблюдавани от
служителите на СДВР свидетелите К.И. и И.Б., които имали оперативна информация,
че подсъдимият разпространява наркотични вещества и в ходи на извършваната
проверка на информацията наблюдавали лицата, които го посещават. В близост до
блока, в който било жилището на подсъдимия, свид. Х.
била спряна от свид. К.И., който се легитимирал като
служител на МВР и я попитал дали носи забранени вещества. След като първоначално
отричала, впоследствие свид. Х. признала, че е
закупила преди малко наркотици от подс. А.Т., след
което била отведена сградата на СДВР.
При извършения
обиск на свид. Г.Х. в преден ляв джоб на носения от
нея панталон били открити двете сгъвки с наркотични
вещества, които били иззети. Бил иззет и намиращ се у свид.
Х. мобилен телефон „Самсунг“ с И-мей
№ 352174/06/313308/3 със Сим карта на Виваком с № 89359032300112341524.
Междувременно
свидетелите К.И. и И.Б. продължили да наблюдават входа на блока, в който се
намирало жилището на подс. А.Т. и към 12,00 ч.
забелязали да влиза и след малко да излиза лице от мъжки пол. След излизането
му от входа, същото лице било задържано и в него също било намерено наркотично
вещество. Това лице бил починалият в хода на досъдебното производство свид. Ж.Т..
Претърсване на
жилището на подс. А.Т. не е било извършвано на
23.03.2017 г., тъй като той бил видян да напуска блока си малко след
задържането на свид. Ж.Т..
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена след обсъждане на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия А.Т.;
показанията на свидетелите И.Б., К.И., Г.Х. /включително и показанията й от
досъдебното производство, дадени при разпит пред съдия, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК/, И.Б.; заключенията на назначените по делото
експертизи: физико – химична експертиза /л. 62 – 70 от д. п./, съдебно-оценителна
експертиза /л. 84 - 85 от д. п./, комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л. 88 – 96 от съдебното дело/, съдебно-техническа
експертиза /л. 108 – 109 от съдебното дело/; писмените доказателства и
протоколите за извършени действия по разследването, приложени по делото.
Събраните по
досъдебното производство доказателства по еднопосочен и
безпротиворечив начин установяват обстоятелствата за наблюдавани
от свидетелите И.Б. и К.И. действия на свид. Г.Х. по
посещение на входа от блока, в който се е намирало жилището на подс. А.Т.; извършената проверка на свид.
Х. след излизането й от входа и намирането в нея на двете инкриминирани опаковки
наркотични вещества; количествените характеристики на същите опаковки,
процентното съдържание на активнодействащ компонент
от високорискови наркотични вещества в тях и тяхната стойност.
Налице са
противоречия между обясненията на подс. А.Т., от една
страна и показанията на свид. Г.Х. относно
обстоятелствата дали същата свидетелка е закупила от подсъдимия инкриминираните
опаковки наркотични вещества при нейното посещение на жилищния блок, в който
той е обитавал жилище, след направена предварителна уговорка между двамата в
телефонен разговор.
Съдът кредитира
показанията на свид. Г.Х., дадени в хода на съдебното
следствие, включително и приобщената част от показанията й от разпита по
досъдебното производство пред съдия, относно сочените от нея обстоятелства по
проведен телефонен разговор с подсъдимия сутринта на инкриминираната дата, при
който тя е поискала да си закупи наркотици за сумата от 17 лв. и подсъдимият Т.
й е казал да отиде до дома му, както и за посещение от нейна страна на жилищния
блок на подсъдимия, при което така уговорената покупко-продажба е била
осъществена.
По делото, от
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична и психологична
експертиза беше установено, че въпреки своята зависимост към употреба на
наркотични вещества, свид. Г.Х. е със запазена
свидетелска годност и в този смисъл здравословното й състояние не е основание за изключване на показанията й
от доказателствената съвкупност, върху която могат да
бъдат изграждани фактически изводи.
На следващо
място съдът констатира, че показанията на свид. Г.Х.
са последователни, логични, като констатираните несъответствия с показанията й
от разпита по досъдебното производство пред съдия бяха отстранени чрез прочитане
на последните и обяснени от свидетелката с изминалото време от инкриминираните
събития до провеждането на съдебното следствие.
Показанията на свид. Г.Х. са и съответстващи на останалите събрани по
делото доказателства, каквито се явяват показанията на свидетелите И.Б. и К.И.,
както и съдържанието на протокола за обиск и изземване. По делото няма
доказателства, които да установяват възможен друг повод за посещение на свид. Х. във входа на жилищния блок, където е бил
обитавания от подсъдимия апартамент, след което посещение у нея да са намерени
инкриминираните наркотични вещества, за да бъде счетени за опровергани
показанията на същата свидетелка, че именно при това посещение тя е закупила от
подсъдимия намерените непосредствено след излизането й от блока наркотични
вещества, за който начин на придобиването им тя е разказала и на свидетелите Б.
и И. след задържането й.
Показанията на свид. Г.Х. съответстват и на заключението на назначената в
хода на съдебното следствие техническа експертиза, който след изследване на
иззетия при извършения обиск на свидетелката неин мобилен телефон, е установила
обстоятелства по проведени първо неуспешни, а след това и на успешен разговор с
тел. ********** сутринта на 23.03.2017 г. В показанията на свид.
Х. се твърдят точно обстоятелствата, че няколко пъти тя не е могла да се свърже
с подсъдимия, като му е звъняла на посочения телефонен номер, преди да бъде
проведен разговора, в който между двамата е уговорено тя да иде до дома му и да
закупи наркотици за 17 лв. В приобщената част от показанията на свид. Х. от разпита й по досъдебното производство пред
съдия тя е посочила същият телефонен номер като такъв, ползван от подсъдимия А.Т.
и на който е звъняла на инкриминираната дата. В хода на съдебното следствие
беше изискана и приобщена справка от мобилния оператор ВИВАКОМ, от която се
установи, че регистриран титуляр на предплатената услуга по ползване на
мобилния номер е бил свид. И.Б.. Съдът не кредитира
показанията на свид. Б., в които той отрече да е
предоставял на подс. А.Т. съответната СИМ карта със
същия номер, доколкото тези показания бяха непоследователни и вътрешно
противоречиви. Свид. Б. изначално отрече да е бил
титуляр на такъв номер – обстоятелство, което е категорично установено от
справката на мобилния оператор, като впоследствие и заяви, че е възможно да е
имал такава, но да е забравил. В същото време свид. Б.
потвърди, че познава подсъдимия от квартала, в който и двамата живеят. При
твърдяната от свид. И.Б. липса на спомен у него дали
въобще е притежавал карта с такъв номер и кой я ползвал, се явяват неубедителни
показанията му, с които със степен на категоричност отрича да е предоставял на
подсъдимия СИМ картата.
Съдът не
кредитира обясненията на подс. А.Т., с които той
отрича в последните три години да е контактувал със свид.
Г.Х., която иначе добре познавал и на която иначе помагал нееднократно. Тези
обяснения бяха опровергани както от показанията на свид.
Х., така и от останалите събрани по делото доказателства, които ги подкрепят.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият А.Г.Т. е
извършил вмененото му престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 от НК, като на 23.03.2017 г., в гр. *********, без надлежно разрешително е
разпространил, като е продал на Г.Н.Х. наркотични вещества на обща стойност
16,40 лв. – кокаин с нето тегло 0,05 гр. с процентно съдържание на активния
компонент кокаин 69 % с цена за грам 220,00 лв. и хероин с тегло 0,06 гр. с
процентно съдържание на активно действащ компонент диацеталморфин
35 % с цена за грам 90,00 лв.
Подсъдимият
А.Т. е участвал в организирането и провеждането на срещата със свид. Г.Х., в рамките на която е осъществена продажба, без надлежно разрешително съгласно ЗКВНВП, на двете
опаковки с наркотични вещества срещу предадената от страна на Х. на подс. Т. сума от 17 лв. Подс. Т. е
потвърдил, след проявения интерес от страна на свид. Ж.,
че може да й достави исканите от нея наркотични вещества, указал е на същата свидетелка
къде да отиде, след отиването на свидетелката до дома му й предал двете
опаковки с наркотични вещества и е получил от нея сумата от 17 лв. С така
извършената продажба подсъдимият А.Т. е разпространил инкриминираните
наркотични вещества.
От субективна страна подсъдимият А.Т. е съзнавал,
че извършва действия по разпространяване на високорискови наркотични вещества, като
неговите действия по даване на уверение на свид. Х.,
че може да й достави търсените от нея наркотични вещества за сумата от 17 лв.,
уговарянето на срещата в блока му, предаването на опаковките и получаването на
същата сума, недвусмислено сочи преследваната от подсъдимия пряко цел – да
получи парична сума срещу предоставените на свид. Г.Х.
две опаковки с наркотични вещества.
Съдът
намира, че извършеното от подсъдимия А.Т. престъпление е такова с реална степен
на обществена опасност, поради което спрямо него не е приложима разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК, независимо от ниския размер на наркотично вещество с оглед
количествените му и стойностни характеристики. В конкретния случай престъпната
дейност представлява такава по разпространение на наркотични вещества с
користна цел на лица, проявяващи интерес към употребата на такива наркотични
вещества. При тази дейност продажба именно еднократни дози е обичаен начин за
снабдяване на зависими лица с наркотици, поради което и доколкото именно по
този начин се създават условия за продължаване на зависимостта към наркотици,
както и за финансиране на цялостната престъпна дейност с наркотични вещества,
то не може да се счете, че осъщественото от подсъдимия деяние е малозначително или такова с явно незначителна обществена
опасност.
За
престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.5,
алт.1 от НК, извършено от страна на подсъдимия А.Т. е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет
хиляди лева.
Като
смекчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства
съдът отчита чистото му съдебно минало и ниската стойност на инкриминираните
наркотични вещества. Съдът отчита като отегчаващо отговорността на същия
подсъдим обстоятелство фактът, че деянието се изразява в разпространение на две
опаковки с различни по вид високорискови наркотични вещества. Така отчетеното
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – ниската стойност на
инкриминираните наркотични вещества се явява такова с изключителен характер,
при наличието на което най-лекото предвидено за извършеното престъпление
наказание – лишаване от свобода в предвидения минимален размер от две години,
се явява несъразмерно тежко, най-вече за личността на подсъдимия и
несъответстващо на конкретната степен на обществена опасност на извършеното от
него, поради което следва наказанието да бъде определено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде наложено под
предвидения минимум от две години. Съдът намира, че при отчетените отегчаващи
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, справедливото определено
по този начин наказание следва да е една година и шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не следва да се налага кумулативно
предвиденото наказание глоба, с оглед тежестта на извършеното и липсата на
данни за добро имуществено състояние на подсъдимия.
Налице
са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед размера му, чистото съдебно
минало на подсъдимия и възможността целите на наказанието по смисъла на чл. 36
от НК и най-вече личната превенция спрямо подс. А.Т. да
бъдат изпълнени и чрез условно осъждане. С оглед на това съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК следва да бъдат отнети в
полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, приложени като
веществени доказателства по делото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да понесе направените по
делото разноски за изплатени на експертни възнаграждения.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: