Решение по дело №7155/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20181720107155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1216

гр. Перник, 18.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 07155 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу М.Н.Й., с която се иска осъждане на ответната страна да заплати сумата от 750 лева – главница по договор 21.09.2015 г., изменен на 28.09.2015 г.; сумата от 112,21 лева – такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и сумата от 875,70 лева – наказателна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че между М.Н.Й. и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за кредит № ********** от 21.09.2015 г., при който  договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на този договор, ответната страна получила 500 лева, като се задължила за срок от 1 месец да върне предоставените парични средства заедно с възнаградителна лихва от 16,84 лева и сумата от 78,16 лева - такса за експресно разглеждане на заявка за кредит. Впоследствие на 28.09.2015 г. е подадена заявка от ответника, по която е отпуснат допълнителен кредит в размер на 250 лева, при което се е изменила главницата на съществуващия договор за кредит, като останалите клаузи останали същите. Ответникът поел задължение да заплати сума от 34,05 лева - такса за експресно разглеждане на заявката. Ответната страна не изпълнила задължението да върне предоставените парични средства, при което била начислена наказателна лихва в размер на 875,70 лева. Между „Кредитреформ България“ ЕООД и „4финанс“ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били прехвърлени всички вземания, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия.

Назначеният особен представил е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че липсва съгласие от ответника за сключване на договор за кредит. Оспорва се получаването на паричните средства по договора за кредит.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

По делото е представен неподписан договор за кредит № ********** от 21.09.2015 г. между М.Н.Й. и „4финанс“ ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало да предостави 500 лева на ответната страна, която следвало да върне до 21.10.2015 г. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,98 %, а ГПР в размер на 49,6 %. Посочено е, че се дължи такса от 75 лева за експресно разглеждане, като общата дължима сума по кредита възлизала на 595 лева. 

Приложен е неподписан договор за кредит № ********** от 28.09.2015 г. между М.Н.Й. и „4финанс“ ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало да предостави 750 лева на ответната страна, която следвало да върне до 21.10.2015 г. Уговорен е лихвен процент в размер на 40,94 %, а ГПР в размер на 49,8 %. Посочено е, че се дължи такса от 112,21 лева за експресно разглеждане, като общата дължима сума по кредита възлизала на 885,50 лева. 

Представени са неподписани общи условия на договор за кредит, в които в е посочено, че кредитният лимит не може да надвишава 750 лева. Съдържа се клауза, касаеща възможността за предоставяне на допълнителен кредит преди връщане на първоначално отпуснатите парични средства, но в рамките на кредитния лимит. В т. 13.3 от общите условия е уговорена неустойка в размер на сбора на лихвения процент по договора и добавка от 10,01 %.

Приложена е разписка от 21.09.2015 г. за извършено от „4финанс“ ЕООД плащане на 500 лева в полза на М.Н.Й., както и разписка от 28.09.2015 г. за сумата от 250 лева с наредител същото дружество и получател – ответната страна.

Изискани са от „Изипей“ АД документи, отнасящи се за получаването на горепосочените два парични превода. В тази връзка са постъпили разписка № 07000371058833 от 21.09.2015 г. и разписка № 07000372600781 от 28.09.2015 г., които са подписани от М.Н.Й.. От същите се установява, че ответникът е получил 500 лева на 21.09.2015 г. и впоследствие още 250 лева на 28.09.2015 г. В първата разписка е посочено следното основание за получаване на паричните средства: „**********“, а във втората: „********** (2)“.

По делото е представен договор от 01.02.2012 г. за прехвърляне на вземания и приложение към него, сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД. В обсъждания договор за цесия се посочва, че се прехвърлят вземания към ответника, произтичащо от договора за кредит. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.

За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.

За разглеждания договор/и се твърди, че е сключен/и от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - ЗЕДЕП.

В конкретния случай са налице две разписки, подписани от ответника, с които е получил на 21.09.2015 г. и 28.09.2015 г. сума в общ размер на 750 лева. Основание за получаване на тези суми е „**********“ за първата разписка и „********** (2)“ за втората. Посоченото основание, датата на получаване, наименованието на наредителя, имената на получателя и подписа са обстоятелства, които дават основание да се приеме, че ответникът е получил парите във връзка сключен договор за кредит № ********** от 21.09.2015 г. и договор за кредит № ********** от 28.09.2015 г. Налице е подпис на ответника, поради което е спазена писмена форма. Освен това от поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, за което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма.

По делото липсват технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че на ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 ЗПК, както и че ответникът е поел задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и наказателна лихва (неустойка).

Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика. В настоящия случай не се представиха доказателства за наличието на волеизявленията на ответника, насочено за поемане на задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и наказателна лихва (неустойка).

Представеният неподписан договор за кредит и общи условия зкъм него не установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние.

            Горното води до извод, че сключеният договор за кредит № ********** от 21.09.2015 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 11 ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Безспорно се установи, че ответникът е получил 750 лева по кредита, която стойност следва да се върне. Начислената неустойка и такса за експресно разглеждане на заявлението за кредита  не се дължат, тъй като договорът е недействителен, а липсват доказателства, че ответната страна е направила волеизявление за поемане на обсъжданите задължения.

По делото се установи, че между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.

Горното налага извод за основателност на исковата претенция за осъждане на ответника да заплати 750 лева – главница по договор за кредит, както и извод за неоснователност на претенцията за заплащане на 112,21 лева – такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит и сумата от 875,70 лева – наказателна лихва за периода от 22.10.2015 г. до 31.01.2018 г.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В настоящото производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 150 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. в общ размер на 250 лева. Като се взе предвид уважената част на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответникът следва да заплати на ищеца направени разноски в размер на 107,89 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА М.Н.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 сумата в размер на 750 лева, представляваща главница за предоставени парични средства на 21.09.2015 г. и на 28.09.2015 г. по договор за кредит № ********** от 21.09.2015 г. (изменен на 28.08.2015 г.), сключен между М.Н.Й. и цедента „4финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искови претенции от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 за осъждане на М.Н.Й., ЕГН **********,*** да заплати сумата в размер на 112,21 лева – такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на кредит по договор за кредит № ********** от 21.09.2015 г. (изменен на 28.08.2015 г.), сключен между М.Н.Й. и цедента „4финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, както и сумата от 875,70 лева – наказателна лихва (неустойка) за периода от 22.10.2015 г. до 31.01.2018 г. по горепосочения договор за кредит.  

ОСЪЖДА М.Н.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 сумата в размер на 107,89 лева - разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.