О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 04.09.2020г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН
ТОНЕВ
2. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдия Тонев ВНЧД № 438 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е
по частна жалба от подс. К.Г.К. чрез
неговия защитник – адв. П.Д. срещу протоколно определение от 19.08.2020г. по
НОХД № 3455/2019г. на СНС - 12 състав, с което е оставено без уважение искането
за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия „задържане под стража“ в по- лека.
С жалбата се
иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането на
защитата да бъде уважено и мярката за неотклонение на подсъдимия да бъде
изменена в по-лека.Оспорва се констатацията на СНС за наличие на реална
опасност от извършване на престъпление. Твърди се реабилитация относно
осъжданията на подсъдимия, поради което същите незаконосъобразно са ценени като
негативни характеристични данни за личността му при обосноваване на риска от
извършване на престъпление. Коментират се данните за семейното положение на
подсъдимия, попадащи сред обстоятелствата по чл. 56 ал.3 НПК и се сочи, че
поради задържането на К. се наложила
консултация с психолог на малолетната му дъщеря Д., на 11 години. Развиват се
доводи за неразумност на срока на задържане от приблизително 2 години и 1
месец.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна :
С обвинителния
акт са предявени обвинения срещу множество лица, като подс. К.Г.К. е обвинен за претендирани престъпления: по чл. 321 ал.3,
т.2, вр. ал.2 от НК; по чл. 214, ал.2
т.1 и т.2, вр. чл. 213 а ал.3, т. 2, вр. ал.2 т.4 и т. 5,вр. ал.1, вр. чл.
26 ал.1, вр.чл.20 ал.2,вр. ал.1 НК; по
чл. 213 а, ал.2,т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК; по чл. 213 а,
ал.2 т.1 и т. 5, вр. ал.1 , вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК; по чл. 339 ал.1 от НК.
Следователно е налице формалната предпоставка за продължаване на действието
на прилаганата мярка за неотклонение - обвинението, за което подсъдимият е
предаден на съд, е за престъпления от общ характер, за които се
предвиждат наказания "лишаване от свобода".
Според закона
и съдебната практика наличието на основателнии причини да се подозира, че
задържаното лице е извършило престъпление, е задължително условие за законността на
запазването на мярката „задържане под стража“. В това
отношение въззивната инстанция се солидаризира със становището на
първоинстанционният съд, че към
настоящия процесуален етап е налице нужната доказателствена обезпеченост
на предположението за евентуална
съпричастност на подсъдимия към вменената му с обвинителния акт престъпна
деятелност.
СНС не е приел за налична опасност от
укриване, който извод вярно се основава на данните по делото за социалното и семейното положение на подсъдимия.
Въззивният съд
прецени като правилна констатацията на предходната инстанция по отношение на все
така съществуващия реален риск от извършване на престъпление. Тази констатация
се налага независимо от данните по справката за съдимост на подсъдими за
извършена съдебна реабилитация по чл. 87
от НК за коментираното в жалбата осъждане. В този контекст правилно първостепенният съд се
е позовал не само на тежестта на
деянията, в извършването на които е бил обвинен подсъдимия - все умишлени и тежки,
но е отчел коректно и спецификите на претендираните
престъпления. В този контекст предполагаемата ОПГ предвид конкретните параметри
на обвинението, се твърди да е функционирала при разширен персонален състав,
през продължителен времеви период, поставяла си за цели осъществяването на широк спектър
„вторични“ престъпления, а именно палежи,
разпространение на наркотици, както и свързани
с агресия и насилие принуди и изнудвания. По отношение на „вторичните„
престъпления, за които е обвинен подс.К.,
е от значение да се отбележи още, че посегателството по чл. 214 вр.чл.
26 от НК
визира значителен брой отделни деяния,
обединени в единно продължавано престъпление. Резонно
при преценката за риска от бъдещо противоправно поведение е отчетен и фактът, че подсъдимият е обвинен в значителен
брой престъпления / участие в организирана престъпност; множество изнудвания; незаконно
притежаване на оръжие и боеприпаси/.
Също както първоинстанционния
съд и настоящата въззивна инстанция приема, че тези данни са достатъчни, за да се приеме
съществуването на реален риск от
извършване на престъпление, който може да бъде преодолян успешно чрез
изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Данните за семейното
положение на подсъдимия и консултацията
с психолог на малолетната му дъщеря не
игнорират реалния риск от извършване на престъпление. А и за малолетното
дете е длъжна да полага грижи неговата майка по инициатива на която е проведено
психологичното консултиране. Липсват семейни или други
причини, които да предполагат спешното и неотложно присъствие на подс. К. в дома му.
Неоснователни
са защитните доводи за неразумен срок на ареста, понеже за такъв може да се
претендира, когато мярката не съответства на фактическата и правна сложност на
казуса и при липса на "особено усърдие" при разглеждането и
решаването на производството по същество. В тази връзка наказателно производство, което
се намира в съдебната фаза на процеса, се отличава с изключително сериозна фактическа
и правна сложност, при отчитане в тази връзка на значителния брой подсъдими лица и обвинения
срещу същите сред които и такива за
организирана престъпност, а и по делото са налице множество свидетели и
експерти. Делото насрочва регулярно през
сравнително кратки периоди от време и първоинстанционният съд към момента не
може да бъде упрекнат в неполагане на изискуемото "особено усърдие"
при разглеждане на производството. Поради това освен факта на изтеклия период
от време, липсват останалите обективни
предпоставки, за да се приеме, че към момента е налице неразумен срок за
действие на мярката за неотклонение „ задържане под стража“.
Поради
изложеното и при продължаващото наличие на реален риск от възможно
противоправно поведение на подсъдимия и при липса на основания по смисъла на
чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мярката за неотклонение, атакуваното
определение е правилно и обосновано.
Водим от горното АСНС,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 19.08.2020г. по НОХД № 3455/2019г. на СНС- 12 състав, с което е
оставено без уважение искането за изменение на мярката неотклонение на подсъдимия
К.Г.К. от „задържане под стража“ в по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.