Решение по дело №6546/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2584
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Йоана Николаева Вангелова
Дело: 20233110106546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2584
гр. Варна, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110106546 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата А. П. Б. твърди, че на 18.11.2022 г., около 08:30 часа, в гр. Варна,
в района на местност **, на път **, при управление на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № **, водачът Ан.М., нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като на
кръстовище отнел предимството и ударил минаващия по пътя с предимство
автомобил, вследствие на което по непредпазливост причинил на ищцата, като
пътник в управлявания от него автомобил, телесни повреди, изразяващи се в
контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на гръдния кош,
кръстната област и лявата мишница, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи и бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като
виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **.
Било издадено Наказателно постановление № 22**-***/19.01.2023 г., влязло в
сила на 10.02.2023 г.
Ищцата заявява, че след инцидента поради силните болки, които
изпитвала, се налагало да приема болкоуспокояващи. Вследствие на
причинените увреждания избягвала да води разговори с когото и да било, тъй
като това допълнително я натоварвало както психически, така и физически.
Започнала да страда от безсъние, а поради силните болки в гръдния кош не
могла да върши ежедневната си домакинска работа. Изпитвала непровокирано
чувство на безпокойство, тревога и уплаха, когато й се налагало да пътува с
автомобил.
1
Ищцата сочи, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ** от
„ЗКЛИ“ АД, валидна към датата на ПТП. Излага, че на 15.03.2023 г. подала
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователното
дружество, но предложената като обезщетение сума не я удовлетворила.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да й
заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на
18.11.2022 г. в гр. Варна, в района на местност **, на път **, от водача на лек
автомобил „Опел Астра“, рег. № **, за който е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 18.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК „ЗКЛИ“ АД оспорва предявения иск като
неоснователен. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Опел Астра“, с рег № **.
Релевира възражения за съпричиняване от страна на ищцата, като
твърди, че същата е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен
колан. Поддържа, че от представените медицински документи се установява,
че ищцата е получила повърхностна травма с кръвонасядания по гърдите,
лявата мишница и кръста, предвид което оспорва сочените от същата
интензитет на претърпените болки и страдания и необходими медицински
грижи след инцидента. Счита, че възстановителният период при идентични
травми протича в порядъка на 10-15 дни. Счита, че претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и следва да
бъде съобразен с икономическата обстановка в страна към датата на ПТП.
Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на
ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на 18.11.2022 г. в гр.
Варна, в района на местност **, на път **, при управление на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № **, водачът Ан.М. допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1
ЗДвП, вследствие на което настъпило процесното ПТП, че ищцата А. П. Б. е
пътувала в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** и вследствие на ПТП са
й причинени физически увреждания; че за лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ **, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, оформена в застрахователна полица № **, валидна към датата на
ПТП.
2
Настъпването на процесното ПТП се потвърждава от приложения на л. 7
от делото констативен протокол за ПТП от 18.11.202 г., в който е отразено, че
при същото е пострадала ищцата А. П. Б.. С наказателно постановление №
22**-***, влязло в сила на 10.02.2023 г., на водача на лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № **, Ан.М., е наложено административно наказание във връзка
с процесното ПТП за допуснати нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
С исковата молба е представено медицинско удостоверение № 1329/2022
г., издадено след проведен на 25.11.2022 г. преглед на ищцата /л. 12-13/.
Констатирани са петнисто, синкаво-зеленикаво кръвонасядане с диаметър 7
см по страничната повърхност на лявата мишница, друго такова
кръвонасядане с диаметър 3.5 см по задната повърхност на гръдния кош, на
нивото на ръба на лявата лопатка, както и синкаво-зеленикаво кръвонасядане
с диаметър 4 см в централната кръстна област. Посочено е, че уврежданията са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин – вследствие на претърпяно на
18.11.2022 г. ПТП. Отразено е, че така описаните травми в своята съвкупност
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приложени са болнични листи /л. 17-19/, видно от които А. Б. е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 18.11.2022 г. до
21.12.2022 г.
Установява се, че на 24.11.2022 г. ищцата е била прегледана от д-р Емил
Костадинов, като при прегледа не са установени фрактури в областта на
гръдния кош. В амбулаторния лист /л. 15/ не е отразено прилагането на
специфична терапия или лечение, като е вписано, че на ищцата са „дадени
съвети“.
Към писмените доказателства по делото е приобщена кореспонденция
между процесуалния представител на ищеца и ответното дружество /л. 8-11/,
от съдържанието на която става ясно, че на 08.12.2022 г. А. П. Б. отправила
застрахователна претенция към „ЗКЛИ“ АД във връзка с претърпените
вследствие на процесното ПТП вреди.
По делото са ангажирани специални знания посредством проведените
автотехническа, съдебномедицинска, психологическа и допълнителна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Съгласно заключението по автотехническата експертиза лекият
автомобил, в който е пътувала ищцата при настъпване на процесното ПТП, е
снабден с триточкови инерционни предпазни колани на всички седалки.
Съгласно заключението по съдебномедицинската експертиза вследствие
на инцидента ищцата е претърпяла следните увреждания: контузия на гръдния
кош /кръвонасядане с диаметър 3.5 см по задната повърхност на гръдния кош,
на нивото на ръба на лявата лопатка/, кръвонасядане с диаметър 7 см по
страничната повърхност на лявата мишница, кръвонасядане с диаметър 4 см в
централната кръстна област. Вещото лице е посочило, че за пълното
възстановяване от констатираните травми са били необходими 3-4 седмици,
като липсват данни за приложено болнично или амбулаторно лечение. Тъй
като описаните телесни увреждания са леки, вещото лице е достигнало до
3
извод, че е възможно ищцата да е била с поставен предпазен колан, но допуска
и че тежестта на уврежданията може да се дължи на ниската скорост при
настъпване на ПТП.
Поради липсата на категоричност в изводите на вещото лице съдебен
лекар по въпроса дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан по
делото е допуснато изготвянето на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза за изясняването му. Поставени са и допълнителни
въпроси относно наличието на данни за претърпяна от ищцата травма на
гръбначния стълб. Съгласно изготвеното заключение по комплексната
експертиза претърпените от А. Б. травматични увреждания не отговарят на т.
нар. „коланна травма“ и не може да се каже с категоричност дали същата е
била с правилно поставен обезопасителен колан нито да се определи кои от
травматичните увреждания не биха настъпили при използването на такъв,
респ. дали биха настъпили други травми. Изрично е посочено, че не са налице
медицински документи, удостоверяващи претъпяна от ищцата травма на
гръбначния стълб.
В съдебно заседание вещото лице д-р Д. внася корекция в изводите си,
като заявява, че констатираните телесни увреждания по задната повърхност на
гръдния кош не биха могли да бъдат получени при правилно поставен
обезопасителен колан. По отношение на увреждането в областта на лявата
мишница сочи, че би могло да се получи със или без поставен предпазен
колан, тъй като горните крайници не са в обхвата на колана.
Въз основа на представените по делото доказателства и проведеното
изследване на ищцата психологическата експертиза достига до заключението,
че вследствие на процесното ПТП първоначално тя е развила стресова
реакция, проявление на която са повишена тревожност, напрежение, безсъние,
страх, изолация, ограничаване на социалните контакти, зависимост от
близките и др. Вещото лице констатира, че понастоящем А. Б. е в добро общо
състояние, но все още има епизодични симптоми на напрежение при участие в
пътното движение, безпокойство и нарушения на съня. Не са налице данни за
настъпили психически разстройства, като възстановителният процес протича
нормално. В съдебно заседание вещото лице Р. уточнява, че за
възстановяването на ищцата след процесния инцидент са били нужни 4-5
месеца.
Изрично в обстоятелствената част на заключението по СПЕ вещото лице
е цитирало изявлението на ищцата, направено в рамките на проведеното
психологично изследване, в следния смисъл: „На 18.11.2022 г. сутринта си
извиках такси, както обикновено, на фирма „Омега“. Качих се в таксито и
потеглихме към работното ми място. Возех се на задната седалка. Бях без
колан, за съжаление.“ /л. 74 от делото/.
Съдът кредитира в пълнота така коментираните експертни заключения
като компетентно изготвени, обосновани и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени
съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:
4
Свидетеля Д. И.а Б., майка на ищцата, излага, че сутринта на 18.11.2022
г. получила телефонно обаждане от бившия си съпруг, който й съобщил за
претърпяното от дъщеря им произшествие. Сочи, че се отправила към
Спешния център на Окръжна болница, където дъщеря й била докарана с
линейка. Заявява, че ищцата видимо изпитвала болка и не позволявала да я
докосват. В рамките на около час била прегледана и освободена за домашно
лечение, като след няколко дни трябвало да бъдат направени допълнително
снимки, за да се изключи разместване или счупване на кости. Св. Б. заявява, че
в рамките на около три седмици дъщеря й не могла да се обслужва
самостоятелно, имала затруднения в придвижването и не можела да спи от
болка. Имало видимо изкривяване на гръбначния й стълб между двете
плешки. В този период я обгрижвали членовете на семейството. Впоследствие
започнала да ходи на рехабилитация и масажи. След процесния инцидент
ищцата решила, че няма да ползва получения като подарък за рождения й ден
ваучер за шофьорски курс, тъй като се страхувала да шофира. И понастоящем
се стряскала от звука на клаксон или спирачки и нямала доверие на
шофьорите. В началото на настоящата година започнала да посещава
психолог, за да преодолее психичната травма от инцидента.
Като свидетел по делото е разпитан и бащата на ищцата – П.П.Б., който
непосредствено след настъпване на процесното ПТП пристигнал на място.
Сочи, че заварил дъщеря си присвита на тревата, тя пъшкала и викала от
болка, като обяснила, че я боли гръдният кош и не може да си поеме дъх. На
местопроизшествието пристигнала линейка, която откарала ищцата в спешния
център. Там я прегледали и освободили, като няколко дни по-късно по тялото
й се появили синини и св. Б. я придружил до „Съдебна медицина“, за да бъде
освидетелствана. Заявява, че впоследствие я водил при д-р Емил Костадинов в
„Евтохоспитал“, гр. Варна, за да й наместват прешлените. Излага, че и досега
ищцата изпитва страх да пътува с шофьори, които не познава и на които няма
доверие. Не е преодоляла травмата и все още не е използвала ваучера за
шофьорски курс, който приятелят й подарил преди инцидента. Св. Б. заявява,
че дъщеря му му споделила, че когато видяла приближаващата се към нея
кола, веднага се преместила от единия към другия край на задната седалка в
таксито.
Настоящият съдебен състав цени като достоверни показанията на така
разпитаните свидетели. Макар те да са близки роднини на ищцата, изложеното
от тях е подкрепено и от представените по делото писмени доказателства и
кореспондира със заключенията на вещите лица. Свидетелите имат
непосредствени впечатления относно начина, по който е протекло
възстановяването на А. Б. и показанията им са логични и непротиворечиви.
Същите не следва да бъдат кредитирани единствено в частта относно
твърдяната травма на гръбначния стълб. В посочената част те не се подкрепят
нито от приобщените към доказателствата медицински документи, нито от
заключението по допълнителната комплексна експертиза, при изготвянето на
която вещото лице съдебен лекар е извършило справка в лечебното заведение,
в което св. П. Б. сочи, че дъщеря му е претърпяла „наместване“ на
прешлените. Действително са налице доказателства за извършен преглед от
5
лекар с посочените от св. Б. имена, но в амбулаторния лист от този преглед не
е отразено извършването на медицинснки манипулации или прилагането на
лечение или терапия.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
Наличието на първата от горепосочените материалноправни
предпоставки е безспорно между страните. Към момента на процесния
инцидент по отношение на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Между страните не е спорно и обстоятелството, че на 18.11.2022 г.
в гр. Варна, в района на местност **, на път **, при управление на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, водачът Ан.М. допуснал нарушение на
чл. 50, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което настъпило процесното ПТП, както и че
вследствие на ПТП ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Спорни са
въпросите относно размера на претърпените неимуществени вреди, както и
относно приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В
посоченото ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. В процесния
казус при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от
една страна, видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане,
приложеното лечение и продължителността на възстановителния период, а от
друга страна – интензитета и продължителността на преживените психически
страдания.
По безспорен начин, както от приложената по делото медицинска
документация, така и от заключението на съдебномедицинската експертиза, се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила контузия
на гръдния кош, кръвонасядане в областта на гръдния кош, кръста и лявата
мишница, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Възстановителният период при подобни травми според вещото
лице е с продължителност 3-4 седмици, като не се е наложило болнично
лечение. Последното кореспондира и с представените с исковата молба
болнични листи, които са за период от около месец, както и с показанията на
св. Д. Б., която е съжителствала с ищцата през този период и е полагала грижи
6
за нея в първите дни след инцидента. Установените физически увреждания
имат характера на леки телесни повреди, като макар по делото да се
установява, че са ограничили възможностите на ищцата да се обслужва
самостоятелно, същите са отшумели в рамките на месец и понастоящем
последиците от тях са напълно преодолени. Не се установи по делото ищцата
да е претърпяла травма на гръбначния стълб, която трайно да е засегнала
начина й на живот.
Що се отнася до преживените психически страдания, от заключението
по психологическата експертиза се установява, че вследствие на претърпяното
ПТП са настъпили психически промени у ищцата, които са оказани негативно
въздействие върху начина й на живот /повишена тревожност, безсъние, страх,
ограничаване на социалните контакти/, без данни за психично разстройство,
което да е наложило лечение или прием на медикаменти. Възстановителният
период при ищцата е бил с продължителност 4-5 месеца. Установява се, че
понастоящем психичното й състояние е добро, макар все още да са налице
епизодични симптоми на напрежение при участие в пътното движение,
безпокойство и нарушения на съня.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази, че установените физически увреждания
на ищцата имат характер на леки телесни повреди и са отшумели за около
месец. Същите не са наложили специфично лечение /нито болнично, нито
амбулаторно/ и не са ограничили за продължителен период възможностите на
ищцата да задоволява самостоятелно основните си потребности. Колкото до
претърпените психически страдания, техният интензитет не е довел до трайни
промени в ежедневието на ищцата и естеството им е такова, че с времето биха
могли напълно да отшумят, особено предвид младата й възраст и доброто й
общо психично състояние. При съобразяване на всичко изложено настоящият
съдебен състав счита, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 5000 лв.

По възражението на ответника за съпричиняване:
В случая заключенията на вещите лица не са категорични по въпроса
дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан при настъпването на
ПТП. Същевременно, досежно посоченото обстоятелство ищцата е извършила
извънсъдебно признание, възпроизведено от вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза. В тази насока са и показанията на св. П. Б.,
който сочи, че дъщеря му след инцидента споделила, че е успяла преди
настъпване на удара да се премести от единия към другия край на задната
седалка в автомобила, което не би било възможно в случай че същата е била с
правилно поставен предпазен колан. Въз основа на горните данни именно
вещото лице д-р Д. в съдебно заседание е изразила становище, че травмите по
задната повърхност на гръдния кош /т.е. по гърба/ не биха могли да настъпят
при поставен обезопасителен колан. Следователно ищцата е допуснала
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, предвиждащ задължение за пътниците в
МПС, когато са в движение, да използват обезопасителни колани. Не могат да
7
бъдат споделени доводите, изтъкнати от процесуалния представител на
ищцата в писмената защита, че същата е следвало да бъде уведомена от
шофьора на таксиметровия автомобил да си постави колан. Изискване за
уведомяване на пътниците за задължението да поставят обезопасителен колан
законът поставя единствено по отношение на превозни средства от категории
М2 и М3, т.е. с повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача
/арг. от чл. 137д, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 1 т. 2, б. „б“ и „в“/, в които категории не
попада лекият автомобил, с който е пътувала ищцата.
Следователно възражението на ответника за съпричиняване, релевирано
с отговора на исковата молба, се явява основателно. С оглед становището на
вещото лице д-р Д., че основната травма /тази на гръдния кош/ не би
настъпила, в случай че ищцата е била с поставен предпазен колан, настоящият
съдебен състав намира, че следва да се приеме степен на съпричиняване от 50
%.
Предвид изложеното и съобразно установения принос на ищцата за
настъпване на вредоносния резултат исковата претенция следва да бъде
уважена до сумата от 2500 лева, като за разликата над нея до предявеният
размер от 5000 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 496, ал.
1 КЗ на ищеца следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва
върху обезщетението, считано от 08.03.2023 г., доколкото към тази дата е
изтекъл предвиденият от закона тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по предявената претенция.

По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца на
последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил доказателства за извършването на разноски, както
следва: за държавна такса в размер на 200 лева, за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева и за депозити за експертизи в размер на 450 лева. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По делото са проведени
общо три открити съдебни заседания, събрани са писмени и гласни
доказателства и са допуснати и изслушани четири експертни заключения. В
този смисъл следва да се приеме, че уговореното и изплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение съответства на обема на осъществените от
представителя на страната процесуални действия.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца половината от така сторените разноски в размер на 825 лева.
В тежест на ищеца, от друга страна, следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. От представените писмени доказателства се
8
установява, че ответникът е извършил разноски в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение, както и в размер на 1000 лева за депозити за
експертизи. При съобразяване размера на реално извършените разноски от
ответника съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени такива в общ
размер от 750 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗКЛИ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул. „**“ № 3, СУМАТА ОТ 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на
18.11.2022 г. в гр. Варна, в района на местност **, на път **, от водача на лек
автомобил „Опел Астра“, рег. № **, за който е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/
лева до претендирания размер от 5000 /пет хиляди/ лева, както и претенцията
за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 18.11.2022
г. до 07.03.2023 г., включително.
ОСЪЖДА „ЗКЛИ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „**“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул. „**“ № 3, СУМАТА ОТ 825 /осемстотин
двадесет и пет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, Вилна зона, ул.
„**“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗКЛИ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „**“ № 67А, СУМАТА ОТ 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ответника „ЗКЛИ“ АД, ЕИК **, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца А. П. Б., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN BG12UBBS80021098053040.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9