№ 32
гр. Враца, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20231420201244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите **** чрез адв.М.Г. против Наказателно
постановление № 003729 от 07.11.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД КП при КЗП, с което за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д,
ал.1, пр.1 ЗЗП /Закона за защита на потребителите/, на основание чл.210а ЗЗП е
наложено на на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 25000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева.
С жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице твърдяното в наказателното
постановление административно нарушение и че АНО не е изпълнил задължението си
да предприеме необходимото за изясняване на всички релевантни за случая факти и
обстоятелства. Посочва, че има несъответствие с материалния закон, тъй като не е
конкретизирано за кое от обстоятелствата по чл.68д, ал.2 ЗЗП е представена невярна
информация и не е посочено ясно, точно и конкретно коя правна норма е нарушена.
Поддържа се, че нарушението е неправилно квалифицирано. На следващо място се
твърди, че има несъответствие между фактите и обстоятелствата и липсват
доказателства за верността на информацията, тъй като не е била приложена снимка на
опаковката на всяка разфасовка. Намира още, че АНО е допуснал пропуски в анализа
на фактите, като се е задоволил единствено с информация, в хода на проверките,
вместо да изиска доказателства и да снеме писмени обяснения от служителите. Твърди
се още, че не е изискана информация от служителите, относно процесния продукт и е
стартирано административнонаказателното производство без да се изиска становище
или обяснение на служителите. Жалбоподателят посочва, че при извършване на
контролната покупка АНО е акцентирал само на продажната цена на етикета на регала,
но не е обърнал внимание на продажната цена в предишните дни, като и на
1
задължението на продавача за етикиране. Поддържа се, че атакуваното НП е издадено
при неотчитане на обстоятелството, че търговците имат нормативно задължение да се
въздържат от премахването на етикетите, поставени върху стоките от съответния
производител и търговците нямат право да отстраняват или да променят етикета,
маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с
това свое действие ще подведат потребителите. Твърди се още, че по отношение на
продукта свински гърди без кост „Българска ферма“, търговецът е поставил по един
етикет за всеки артикул и този етикет е обозначавал реалната цена за единица мярка -
килограм от тези артикули, спрямо която съответните разфасовки са били таксувани на
каса в магазина при определянето на продажната цена, която потребителите са
заплащали за артикулите. Твърди се, че този етикет е бил ясно различим и
потребителите виждат и възприемат първоначално, още преди да са в досег с
разфасовките от съответните артикули и точно в този момент те формират решение
дали да закупят артикула. Поддържа, че от твърдяното от КЗП нарушение обективно не
са настъпили неблагоприятни последици за потребителите, тъй като то не е
констатирано по жалба или сигнал, следователно са налице предпоставките за
приложението на чл.28 ЗАНН. Намира размерът на наложената санкция за прекомерен
и наложен без да се установи и анализира имущественото състояние на дружеството.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и
моли за потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Страните по делото претендират присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна и против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите,
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намери следното:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
С Констативен протокол № К-2742310/11.04.2023 г. длъжностни лица на РД при
КЗП направили проверка в търговски обект – магазин 812, находящ се в гр.Враца,
ул.**** като в хода на проверката установили, че на 11.04.2023 г. търговецът "Билла
България" ЕООД в стопанисван от него търговски обект - магазин 812, находящ се в гр.
Враца, ул. „****, предлага за продажба в обекта стока – свински гърди без кост
„Българска ферма“ в разфасовки с различно тегло, като на етикети, поставени на всяка
от тях е посочена цена за единица мярка и продажна цена, които са по-ниски от
маркираните на касата. Констатирано било, че по този начин търговецът използва
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
По време на проверката били маркирани на касата 3 броя разфасовки на свински
гърди без кост, предварително опаковани от производителя, с определен от него
различен грамаж, като на рафта пред тези стоки е поставен етикет, в който е посочена
цена от 13.99 лв./кг. Констатирано е също, че върху всяка от разфасовките е поставена
цена за единица мярка /килограм/ - 11.89 лв. и изчислена върху нея продажна цена за
съответния грамаж. При маркиране на касата на разфасовката с тегло 0.519 кг бил
издаден касов бон с продажна цена 7.26 лв., изчислена върху поставената от търговеца
цена за единица мярка 13.99 лв./кг. Цената, на която се маркирала стоката на касата
била по-висока от продажната цена, обявена върху опаковката от производителя 6.17
лева. Установено било, че търговецът не е обозначил действителната продажна цена,
2
поради което поставената върху етикета продажна цена въвеждала в заблуждение
потребителите.
Била маркирана и разфасовка с нетно тегло 583 грама, с поставена върху
опаковката от производителя цена за единица мярка /килограм/ 11.89 лв. и продажна
цена 6.93 лв. При маркиране на касата на разфасовката бил издаден касов бон с
продажна цена 8.16 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица
мярка 13.99 лв./кг. Цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от
продажната цена, поставена върху опаковката от производителя.
Маркирана е и разфасовка с нетно тегло 508 грама, с поставена върху
опаковката от производителя цена за единица мярка /килограм/ 11.89 лв. и продажна
цена 6.04 лв. При маркиране на касата на разфасовката бил издаден касов бон с
продажна цена 7.11 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица
мярка 13.99 лв./кг. Цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от
продажната цена, поставена върху опаковката от производителя. Търговецът не бил
обозначил действителната продажна цена, поради което поставената върху етикета
продажна цена въвеждала в заблуждение потребителите.
Установено било, че търговецът използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика, като на 11.04.2023 г. предлага за продажба на потребителите в обекта стоки:
свински гърди без кост „Българска ферма" с нетно тегло 519 грама с поставена върху
опаковката от производителя продажна цена 6.17 лв., която на касата се маркирала на
по-висока продажна цена 7.26 лв., разфасовка с нетно тегло 508 грама с поставена
върху опаковката от производителя продажна цена 6.93 лв, която на касата се
маркирала на по-висока продажна цена 8,16 лв. и разфасовка с нетно тегло 508 грама, с
поставена върху опаковката от производителя продажна цена 6.04 лв., която на касата
е маркирана с по-висока цена от 7.11лв. Маркираната на касата по-висока продажна
цена се изчислявала на база поставената от търговеца пред стоките по-висока цена за
единица мярка /килограм/, и именно тази реална продажна цена е трябвало да обозначи
върху стоките. Констатирано било, че предоставената по този начин информация за
продажните им цени е невярна и въвежда, или е в състояние да въведе в заблуждение
средния потребител и има, или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на тази практика.
Въз основа на констатираното нарушение е съставен АУАН №003729/10.07.2023
г. от актосъставителя Г. Й.–старши инспектор в КЗП, РД за област Враца, а
впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 003729 от
07.11.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция на Комисия за защита
на потребителите за областите Видин, Монтана и Враца, с което на „БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД за нарушение на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, пр.1 ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 25000.00 лева на основание чл. 210а ЗЗП.
Съдът намира, че приетото за установено в АУАН и НП изцяло кореспондира с
действителната фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са
събрани, чрез разпита на св.Д., чиито показания съдът приема за обективни,
достоверни и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Приетите и приложени по делото писмени доказателства подробно и
изчерпателно обективират извършените действия по проверка и констатациите на
3
контролните органи, като в т.ч. са: Констативен протокол №2742310/11.04.2023 г.;
Констативен протокол № 2742072/08.08.2023 г.; Заповед №771/13.10.2022 г.; Заповед
№99/01.02.2016 г. на председателя на председателя на КЗП; Наказателно
постановление №003729 от 07.11.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Видин, Монтана и
Враца; АУАН №003729/11.04.2023 г.; касови бонове от 11.04.2023 г. издадени от
„БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В посочените доказателствени материали не са налице
противоречия, същите еднопосочно и взаимодопълващо се разкриват фактическата
обстановка, посочена по-горе, поради което и съдът изцяло ги кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не е спорно по делото, а и от приложените по делото Заповед №771/13.10.2022
г. и Заповед №99/01.02.2016 г. на председателя на КЗП се установяват
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени
приложените по делото доказателства, тъй като всички те са обективни, логични,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно
длъжностно лице. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с
която са упълномощени и същите са приложени като доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на наказателно постановление.
Същото отговаря изцяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, посочени са всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, правилно е
приложен материалният закон. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна
норма. Посочени са всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното
нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни
признаци от обективна страна. Правилно е квалифицирано деянието, с оглед
текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението, както и неговия
извършител. Посочена е и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Следователно административното
обвинение е ясно и точно формулирано, както от фактическа така и от правна страна.
Изложената фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната квалификация
на нарушението и с правното основание за налагане на имуществена санкция.
Актът е съставен в отсъствието на нарушителя.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителят е възможно в хипотезата на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност за съставяне на
акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил "поканен за съставяне на акта"
или „не може да бъде намерен”. Текстът на разпоредбата означава, че
актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат
4
на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя
за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако
нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие
ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Видно от събраните по делото
доказателства жалбоподателят с писмо от 29.06.2023 г. и връчено на 03.07.2023 г. е
бил поканен за съставяне на АУАН, като е посочено, че в случай на неявяване АУАН
ще бъде съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН. Отделно от това съставения Акт
№003729/11.04.2023 г. е връчен на основание чл.233, ал.4 ЗЗП на представител на
жалбоподателя - Полина Маркова, лице в трудовоправни отношения с жалбоподателя,
удостоверено с Констативен протокол № К-2742310/11.04.2023 г.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалният закон.
Съгласно чл.68в ЗЗП забраняват се нелоялните търговски практики, а според
чл.68г, ал. 4 ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по
чл.68д-68к. Според чл.68д, ал.1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв
начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна, относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би
взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение
на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна
форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки
отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.
Според §13, т.23 ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие,
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребителя“. Разпоредбата на чл.68г, ал.1 ЗЗП,
предвижда, че за да е нелоялна дадена търговската практика, следва да е налице
предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална
компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е
насочена. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от
техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно
използването на такава. Съгласно чл.68г, ал.4 ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл.68д - 68к от ЗЗП. Дефиницията на заблуждаваща
търговска практика се съдържа в разпоредбата на чл. 68е, ал.1 от ЗЗП, която гласи, че
такава е налице, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид
всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното
средство за комуникация, следва че тя не предоставя съществена информация,
необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на
търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до
вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без
използването на тази търговска практика. Съгласно ал.2 от същата разпоредба,
заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки
предвид елементите по ал.1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла
на ал.1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я
предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска
търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да
5
има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не
би взел без използването на търговската практика.
В случая върху опаковката на продукта свински гърди без кост „Българска
ферма" с нетно тегло 0.519 кг била поставена цена от производителя за единица мярка
/килограм/ 11.89 лв. и продажна цена 6.17 лв. На рафта пред стоката бил поставен
етикет от търговеца с обозначена друга цена за единица мярка 13.99 лв./кг. При
маркиране на касата на разфасовката с тегло 0.519 кг бил издаден касов бон с продажна
цена 7.26 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 13.99
лв./кг. като в случая цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от
продажната цена, обявена върху опаковката от производителя 6.17 лева.
На следващо място, върху следващата маркирана разфасовка с нетно тегло 583
грама, била поставена от производителя цена за единица мярка /килограм/ 11.89 лв. и
продажна цена 6.93 лв., а на рафта пред стоката бил поставен етикет от търговеца с
обозначена цена за единица мярка 13.99лв./кг. При маркиране на касата на
разфасовката с тегло 583 грама бил издаден касов бон с продажна цена 8.16 лв.,
изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 13.99 лв./кг., при
което цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от продажната
цена, поставена върху опаковката от производителя 6.93 лева.
Маркирана е и трета опаковка на продукта свински гърди без кост „Българска
ферма" с нетно тегло 0.508 кг с поставена цена от производителя за единица мярка
/килограм/ 11.89 лв. и продажна цена 6.04 лв. На рафта пред стоката бил поставен
етикет от търговеца с обозначена друга цена за единица мярка 13.99 лв./кг. При
маркиране на касата на разфасовката с тегло 0.519 кг бил издаден касов бон с продажна
цена 7.11 лв., изчислена върху поставената от търговеца цена за единица мярка 13.99
лв./кг, като в случая цената, на която се маркирала стоката на касата била по-висока от
продажната цена, обявена върху опаковката от производителя 6.04 лева.
При това положение търговецът не е обозначил действителната продажна цена
за съответната разфасовка от продукта свински гърди без кост „Българска ферма",
поради което поставената върху етикета продажна цена въвежда в заблуждение
потребителите. Посочената цена за разфасовка съответно за трите маркирани продукта
всъщност по твърдения на търговеца била цената от производителя за разфасовка.
Въпреки, че на касата за съответната разфасовка от продукта е изчислена цената за
килограм, определена от търговеца, на практика въвежда в заблуждение потребителя
по отношение на действителната продажна цената на съответната разфасовка от
продукта. Това е така, тъй като на касата действителната продажната цена на
съответната разфасовка свински гърди без кост „Българска ферма” с нетно тегло 519
грама излизала на 7.26 лв., вместо поставената на разфасовката от 6.17 лв., и на
разфасовка от същия артикул с нетно тегло 0.583 кг излизала на 8.16 лв., вместо
поставената на разфасовката продажна цена 6.93 лв. и разфасовка с нетно тегло 508
грама, излизала на продажна цена от 7.11 лева вместо посочената на разфасовката цена
от 6.04лв. Представената информация за продажната цена на разфасовката създава
впечатление у средния потребител, че именно това е обявената цена на предлаганата
стока. Несъответствието в обявените цени несъмнено е въвеждало в заблуждение
потребителите и е могло да повлияе на решението им да закупят предлаганата стока,
поради което следва да се приеме, че представлява нелоялна търговска практика. Ето
защо, предоставената информация е невярна и подвеждаща от една страна. А от друга
страна, предоставянето на тази невярна информация на потребителите е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без
6
използването на тази търговската практика. Именно за формирането на това търговско
решение, предоставяната от търговеца невярна информация за цената на стоката може
да окаже съществено влияние.
Налице е непосредствена връзка между етикета и стоката, доколкото е поставен
върху опаковката, с което е пряко предназначен да информира потребителите за
цената. Поставянето на етикет за цената на стоката представлява действие на
търговеца, свързано с предлаганата от него стока, насочено към потребителя, поради
което е налице търговска практика по смисъла на §13, т. 23 ДР на ЗЗП, т. е. налице е
първият елемент от фактическия състав (търговска практика, свързана с предлагането
на стока). В настоящия случай се установи, че действителната продажна цена е по-
висока от поставената върху разфасовката, поради което търговецът е следвало да
постави действителната продажна цена в магазина за съответната разфасовка, такава
каквато е при маркиране на стоката на касата.
В тази връзка е налице несъответствие между обозначената цена върху етикета
на опаковката и действителна цена на продукта, с което на потребителите се
предоставя невярна и подвеждаща информация, относно цената. По тези съображения
тази търговска практика съдържа невярна информация, която е подвеждаща за
потребителя. Средният потребител на хранителни стоки е разумен и средно
информиран гражданин, притежаващ критично отношение към информацията, която
му се предоставя. Продажната цена има съществено значение при предлагането на
стоката, а потребителят се информира за нея от изложеното на етикета. Потребителят
следва да има цялата - вярна и точна информация за цената на продукта, за да може да
направи своето решение, дали да извърши покупка или не. Обсъжданата категория
продукти се предлага в повечето магазини, продаващи хранителни стоки, поради което
цената е един от факторите, мотивиращи потребителите да вземат решение за
закупуването им. Именно по-ниската цена би мотивирала средния потребител да
закупи продукта и съответно да вземе своето решение, въз основа на обявената
подвеждаща цена. В процесния случай потребителят е привлечен от по-ниската цена
на предлагания продукт за разфасовка по грамаж, което го подтиква да вземе решение
да закупи продукта, като реално заплаща по-висока цена. По този начин обсъжданата
търговска практика променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, тъй като е довела намаляване способността на
потребителя да направи информиран избор, което се е отразило в неговото търговско
решение, чрез покупка на стоката, която вреда за потребителя не би настъпила при
липсата на обсъжданата търговска практика. В тази връзка невярното представяне на
информация за цената е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което потребителят не би взел без използването на търговската практика, т.е. същият
не би закупил стоката, ако знае действителната цена.
От средния потребител не може да се очаква да сравнява всеки от двата етикета
(на щанда и на опаковката) и да предполага наличието на противоречие в етикетите
при вземането на своя избор за закупуване на стоката. Горното налага извод, че е
осъществен общият фактически състав на нелоялната заблужаваща търговска практика
по чл.68д, ал.1, предл. първо ЗЗП, а такава практика според чл.68в вр. чл.68г, ал.4 ЗЗП
е забранена. Верността на информацията е обективен факт – цената или е тази, която е
обявена, или е различна от обявената. Фактическият състав на нарушението по чл.68д,
ал. 1 ЗЗП не съдържа субективен елемент. Субективното отношение на търговеца към
заблуждаващата практика е ирелевантно. За заблуждаващата търговска практика е
относим обективният факт дали е представена невярна и заблуждаваща информация, а
7
не какви са мотивите и подбудите на търговеца, респ. какво е неговото субективно
отношение към практиката. Оспореният акт съответства и на целта на закона, а именно
да се осигури защита на икономическите права на потребителите при покупка на стоки,
когато се използват нелоялни търговски практики – арг. чл.1, ал.2, т. 3 ЗЗП. В тази
връзка чл.68в ЗЗП императивно забранява използването на нелоялната търговска
практика, поради което оспорваната заповед има за цел нейното преустановяване. По
този начин се ограничава противоправното поведение и неговите вредни последици,
което се постига чрез забраната за използване на нелоялната заблужаваща търговска
практика в бъдеще.
В случая не се касае за малозначителност. При прилагането на процесната
принудителна административна мярка, органът отчита нелоялното търговско
поведение, а не проверените количества или наличието на системност при
заблужаването.
В случая е неприложим чл.28 ЗАНН, доколкото не са налице обстоятелства,
които да говорят за по-ниска степен на обществена опасност на деятелността на
жалбоподателя от типичните нарушения от този тип.
В същото време, съдът намира жалбата за основателна в частта, относно
алтернативното искане, касаещо размера на наложената санкция.
Нормата на чл.210а от ЗЗП регламентира, че за нарушение на чл.68в, чл.
68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба
в размер от 1000 до 30 000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица -
имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лева.
Доколкото извършеното административно нарушение е за първи път и по делото
няма данни за други влезли в сила НП за нарушения от този вид, а и видно от
атакуваното НП нарушението е първо по вид, съдът намира, че в случая имуществената
санкция следва да бъде намалена над минимално предвидения законов размер и под
средния, а именно в размер от 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
С оглед гореизложеното, съдът счита въззивната жалба за частично основателна,
тъй като извършването от обективна страна на административното нарушение по ЗЗП
от жалбоподателя се доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са
спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, но НП следва да бъде
изменено, като бъде намален размера на наложената имуществена санкция на десет
хиляди лева.
При този изход на делото и предвид претендираните от страните разноски,
следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да
заплати на АНО разноски по делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН в действащата редакция към постановяване на НП,
разноски се присъждат по реда на АПК, което съгласно разпоредбата на чл.143 от АПК
означава, че такива следва да бъдат присъдени и в полза на жалбоподателя „БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, искането на жалбоподателя в частта за разноските е
основателно, като АНО следва бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в
размер на 1908.00 лева за адвокатско възнаграждение, съответстващи на
пропорционално уважената част от претенцията.
8
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 003729/07.11.2023 г., издадено от
директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП В
ЧАСТТА, с която на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* на основание
чл.210а ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 25000.00 лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието на 10000.00 /десет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
********* да заплати на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП
сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН Регионална дирекция за областите
Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП да заплати на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1908.00 /хиляда деветстотин и осем/ лева,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9