№ /14.11.2018 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2532 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалбата на Б.Н.Р. *** с искане за отмяна на Заповед № 2966/09.08.2018 година на кмета на Община Варна, с която е разпоредено премахването на част от ограда – 3 (три) метра, находяща се в югоизточната част на имот с идентификатор 10135.3523.222 по Кадастралната карта и Кадастралния регистър на гр. Варна и част от подпорна стена – 3 (три) метра, разположена в североизточната част на имота. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не са изслушани заинтересованите страни, както и че изградената подпорна стена е изградена, поради съществена денивелация между двата съседни имота. Твърди, че уличната регулация не е проведена, както и че през имота не преминава временен път. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 02.11.2018 година излага подробните си съображения.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 31.10.2018 година излага подробните си съображения.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е започнало по жалба, депозирана 04.05.2018 година от М.П.К., С.М.П. и Н.С.В., собственици на имоти с идентификатори 10135.3523.638, 10135.3523.636 и 10135.3523.221, находящи се в с.о. „Кочмар“, район „Младост“, гр. Варна с твърдения, че по плана за улична регулация би следвало да имат достъп до имотите си, но нямат такъв, т.к. в имот с идентификатор 10135.3523.222 е построена ограда директно върху пътя. Твърдят, че до домовете им не могат да достигнат линейка и полицейски автомобил. Въз основа на жалбата е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол (без дата). В този протокол комисията, назначена със Заповед № 0261/23.01.2012 година от кмета на Община Варна, е отразила констатация, че в имот с идентификатор 10135.3523.222 са изградени ограда, в югоизточната му част, и подпорна стена, в североизточната му част, които ограничават достъпа до съседни имоти. Строежите са описани като „3 м. от ограда в югоизточната част“ и „3 м. от подпорна стена в североизточната част“, които подлежат на премахване, т.к. „затрудняват достъпа на специализирани автомобили“. Протоколът е връчен на жалбоподателя на 25.07.2015 година. Със Заповед № 2966 от 09.08.2018 година кметът на Община Варна е разпоредил премахването на 3 м. ограда, находяща се в югоизточната част на имота и 3 м. подпорна стена, разположена в североизточната част в 7-мо дневен срок от връчване на заповедта и е разпоредил изграждането на лека ограда от телена мрежа от стоманени или стоманобетонни колове по източната имотна граница. За да постанови този резултат органът е приел, че строежите препятстват достъпът до имоти с идентификатори 10135.3523.636, 10135.3523.638 и 10135.3523.221. Мотивирал е разпореждането си с осигуряване на безопасността на движението, сигурността, здравеопазването и спокойствието на гражданите, живущи в района на с.о. „Кочмар“. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията.
Между страните не се спори, а се и установява от Нотариални актове № № 28, том ІV, н.д. № 1719 от 12.05.1983 година, 57, том ІV, рег. № 7074, н.д. № 683 от 05.12.2000 година и 99, том ІІ, рег. № 3020, н.д. № 296 от 22.05.2001 година, че жалбоподателят е собственик на имот с идентификатор 10135.3523.222, находящ се в гр. Варна, с.о. „Кочмар“, гр. Варна.
Между страните не се спори, а се и установява от Констативния протокол и заключението на Съдебно-техническата експертиза, че имотът от запад е ограден с ограда, като в югоизточната част е разположена портална врата. По североизточната част на имота е изградена подпорна стена с височина 1,80 м., над която е изградена стена от камък и бетонни блокчета с височина 1,50 м. От заключението на Съдебно-техническата експертиза се установява, че до имоти с идентификатори 10135.3523.221 и 10135.3523.636 е налице достъп по съществуващ път от западната страна на имотите, а до имот с идентификатор 10135.3523.638 няма достъп. Вещото лице сочи, че с Решение № 2483-5 от Протокол 33 от 19 и 26.10.2005 година на Общински съвет Варна е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на селищно образование „Кочмар“ гр. Варна, като с него достъпът до имот с идентификатор 10135.3523.638 ще се осъществи по улица преминаваща през имоти с идентификатори 10135.3523.9544, 10135.3523.223, 10135.3523.222 и 10135.3523.221. Вещото лице е посочило, че не са проведени отчуждителни мероприятия.
От показанията на разпитания в с.з. св. А.Х.Р., собственик на имот с идентификатор 10135.3523.223 се установява, че подпорната стена в североизточната част на имота е имало подпорна стена от тухли. Сочи, че подпорната стена и порталната врата са изградени преди 10 години от жалбоподателя и съпругата му.
Видно от Удостоверение за граждански брак от 06.03.1995 година жалбоподателят е сключил граждански брак с И.П. И..
Съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
Производството по чл. 195 от Закона за устройство на територията се реализира при задължителното спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 от същия закон. Съгласно чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията преценката за състоянието на строежа и за наличието на обстоятелствата по чл. 195, ал. 5 от същия закон, се установяват с протокол на комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 196, ал. 2 от закона комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Посочената норма е императивна, поради което нарушаването и съставлява процесуално нарушение. В конкретния случай по делото се установява, че И.П.Р., съпруга на жалбоподателя и съсобственик на имот с идентификатор 10135.3523.222 не е уведомена за извършената проверка, протоколът не и е връчен, респ. не е изслушана в качеството и на заинтересована страна. В случая неизслушването на заинтересованата страна представлява съществено процесуално нарушение, т.к. е препятствало участието на страната в административното производство. Протоколът на комисията не е подписан от всички лица, определени със заповед № 0261/23.01.2012 година, но комисията е колективен орган и гласът на един от неговите членове, макар и председател, не би могъл да влияе върху общия резултат. В протокола на комисията се съдържат констатации относно собствеността и състоянието на процесните съоръжения, въз основа на които констатации, съгласно чл. 196, ал. 2, изр. 2 от Закона за устройство на територията, е направено предложението до кмета на общината за издаване на заповед. Именно тези констатации представляват и фактическите основания, въз основа на които кметът е издал оспорената заповед.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията дава възможност да бъдат премахнати, преобразувани или ремонтирани заварени или търпими строежи, които са неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да бъдат задължени собствениците да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В заповедта са изведени изводи, че съоръженията са неподходящо разположени, както и че засягат безопасността на движението, сигурността, здравеопазването и спокойствието на гражданите, при липсата на конкретно изложени факти. За да се приеме, че актът е мотивиран е необходимо излагането на конкретни факти, въз основа на които да се изведат изводи. Административният орган не е изложил такива. Липсва посочване защо съоръженията са неподходящо разположени и как засягат безопасността на движението, сигурността, здравеопазването и спокойствието на гражданите.
Отделно от това строежите, чието премахване е разпоредено не са в достатъчна степен индивидуализирани. Органът не е посочил отправни точки, даващи възможност за индивидуализиране на частта от оградата, респ. подпорната стена, подлежащи на премахване. Видно от заключението на Съдебно-техническата експертиза подпорната стена в североизточната част на имота е изградена от тухли и с височина 1,80 м., като над нея е построена ограда от бетонни блокчета и камък с височина 1,50 м., а оградата в югоизточната част представлява портална врата.
В заповедта не се съдържат мотиви, че през тази част от имота, съобразно Решение № 2483-5 от Протокол 33 от 19 и 26.10.2005 година на Общински съвет Варна, с което е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на селищно образование „Кочмар“ гр. Варна, ще преминава улица, по която ще се осъществява достъпът до имот с идентификатор 10135.3523.638 (улицата ще преминава през имоти с идентификатори 10135.3523.9544, 10135.3523.223, 10135.3523.222 и 10135.3523.221). За прецизност на изложението, обаче, следва да се посочи, че за реализирането на проектираната улица е необходимо провеждането на отчуждително производство, за каквото липсват данни да е започнало. Приетият с посочения по-горе Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване няма незабавно отчуждително действие, поради което такова следва да бъде проведено. Предвид това съдът приема, че регулационният план не е проведен, оградите не са изградени върху улица, респ. не са неподходящи по местоположение.
За прецизност на изложението следва да се посочи, че административното производство е започнало по жалба от М.П.К., С. М. П. и Н.С.В., които са посочили, че са собственици на съседни имоти. Доколкото органът може да се сезира сам с извършването на такава проверка и поради липсата на законодателни изисквания за реда и начина на сезирането му от заинтересовани лица съдът намира, че твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение на това основание е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорения акт подлежи на отмяна, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
На основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 810 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 2966/09.08.2018 година на кмета на Община Варна, с която е разпоредено премахването на 3 м. ограда, находяща се в югоизточната част на имота и 3 м. подпорна стена, разположена в североизточната част в 7-мо дневен срок от връчване на заповедта и е разпоредил изграждането на лека ограда от телена мрежа от стоманени или стоманобетонни колове по източната имотна граница по жалбата на Б.Н.Р., ЕГН ********** Осъжда Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.Р., ЕГН ********** *** (осемстотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ :