№ 1664
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330201280 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-1030-011893 от 16.12.2021 г., издадено от Началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с който на Дж. С. с ЛНЧ
********** с адрес гр. Пловдив, ул. „П. Б.“ № *, ет. *, ап. ** на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата чрез
процесуалния си представител – адв. Т.Т., моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Т.,
който претендира заплащане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена
преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. При
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се представлява в
1
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.02.2021 г. в 15:21 ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“
до № 83, до бензиностанция „Лукойл“, в посока гр. Асеновград МПС лек
автомобил „Ауди Ку 5“ с рег. № ********, собственост на „БУЛТЕК“ ООД
ЕИК:********* се е движил със скорост от 111 km/h, при максимално
допустима скорост за движение в населено място с 50 km/h. Отчетен е
толеранс от минус 3% в полза на водача на регистрирана скорост, наказуема
скорост 108 km/h, като е превишил максимално допустимата с 58 km/h и това
е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са и заснетият материал е
показан на водача при съставяне на АУАН.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №
11743са да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на
валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало метрологична проверка на
28.09.2020 г. и е годно за срок от една година, т.е нарушението извършено на
11.02.2021г. е в срока на валидност на АТСС.
За констатираното, от физическото лице Йоанна Иванова Маркова, която
е представила пълномощно от собственика на автомобила и е подала и
получила свидетелството за регистрация от името на собственика, и е
отбелязана като такова лице в справката от системата на „Пътна полиция“, е
постъпила декларация по чл. 188 от ЗДвП на дата 17.11.2021 г., в която е
посочила, че за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван
от жалбоподателя Дж. С..
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АВ № 18662/03.12.2021 г., в
който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта
нарушителят е отразил, че не възразява. При съставянето му съдържанието му
било разяснено от полицейския служител, който го съставил – С.Б.. Актът му
бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал.
Било му връчено и копие от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
2
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на С.Б. – актосъставител и от показанията на св. Г.,
както и от писмените и веществени доказателства по делото.
Собствеността върху лекия автомобил и използването му не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично
отбелязано във узнатото, съгласно изявлението на жалбоподателя, от него
постановление.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Б. потвърждава авторството на
АУАН. В допълнение пояснява, че при констатиране на превишаване на
разрешената скорост с 50 km/h по снимков материал, без тя самата да е
свидетел на нарушението съставила АУАН в присъствието на жалбоподателя.
Посочва, че за конкретния случай си спомня установеният нарушител да е
говорил и разбирал български език, като според нея същият дори четял на
български.
От своя страна свидетелят Г. сочи, че е оказвал помощ на
жалбоподателя при връчването на НП, като написал вместо него: „Ще
обжалвам НП“. Твърди, че жалбоподателят не знаел български език и затова
когато се прибрали във фирмата преводачката му била обяснила
съдържанието на НП. Но според св. Г., още преди да отидат в КАТ за
връчване на НП, жалбоподателят Дж. С., знаел какво наказание ще му бъде
наложено.
Показанията на свидетелите, с изключение на тези на св. Г., че
жалбоподателят не владее български език, съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства,
поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се
потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и по-конкретно
снимковия материал от използването на АТСС, протокола за използване на
АТСС и справката за регистрация на МПС. По въпроса за владеенето от
страна на жалбоподателя на български език съдът изключи показанията на
свидетеля Г. и се довери на тези на Б.. Следва да се посочи, че писмените
доказателства по делото взети съвкупно с гласните на Б. дават основание да
се приеме, че С. разбирал български език. Установява се, от показанията на
3
св. Г. той да работи в дружество, регистрирано в Република България. Св. Г.
го познавал от 3-4 години.
Настоящият състав на съда не споделя възраженията на представителя на
жалбоподателя, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, предвид неосигуряване на преводач на С. в рамките на развилото се
административнонаказателно производство, приключило с издаването на
процесното НП. В нормите на ЗАНН няма изрично предвидена уредба в този
смисъл, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН установява, че доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Съответно,
субсидиарното прилагане на нормите на НПК, касаещи назначаване на
преводач в рамките на административнонаказателно производство, е
недопустимо на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като същите са приложими за
обжалване на НП пред съд.
Според §5 от Закон за изменение и допълнение на Наказателно-
процесуалния кодекс (ЗИДНПК), обнародван ДВ, бр.21 от 08.03.2014г., Този
закон въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС). А
според чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от
страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред
такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд.
Така в Решение № 1193/23.06.2022 г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1153 по описа на съда за 2022 година, Решение
№ 344 от 24.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3316 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 1528 от 10.07.2019 г. по к.
адм. н. д. № 1539 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
4
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за
минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели при съставяне на акта и нарушителя, който
не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със
съдържанието му, за което се е и подписал.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да
се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в
населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в
полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост,
отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на
движението и мястото на нарушение и координатите му.
Не се възприеха и доводите на адв. Т., развити в пледоарията му, за
допуснато процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП
водещо до невъзможност за жалбоподателят да разбере къде е извършено
нарушението. Действително в АУАН и в НП е допусната техническа грешка
при изписване, като е записано че АУАН и НП се издават „за това, че на
11.02.2021 г. в 15:21 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ като водач
5
на лек автомобил „Ауди Ку 5“ с рег. № ********, държава България“ и така е
прекъснато изречението. След това обаче изрично са вписани обстоятелства
при извършване на нарушението където освен всички останали
индивидуализиращи признаци на нарушението, изрично е конкретизирано
мястото и посоката на движение: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до
№ 83, бензиностанция „Лукойл“, посока гр. Асеновград. Видно в акта за
установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и
обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно
посочени, като същите са пресъздадени и в обжалваното НП, поради което не
може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от
категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление.
Освен това, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Съдът кредитира изцяло
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. От снимката на техническото средство става ясно
къде е било позиционирано то. Посредством снимката - клип №
11743СА/0467108 се установява марката и регистрационният номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението;
конкретно измерената скорост на движение. Този снимков материал
представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и
място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира.
Доколкото клип № 11743СА/0467108 е направен на 11.02.2021 г. в 15. 21 часа
и попада в часовия диапазон от 12.30 до 23.30 часа, в който техническо
средство ARH CAM S1 № 11743са е било позиционирано в гр. Пловдив, бул.
"Асеновградско шосе" № 83 (бензиностанция „Лукойл“), за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се в населеното място, с посока
на движение север-юг (според Протокол № 1030р-4633/15.02.2021 г. за
използване на АТСС), съдът приема, че процесното нарушение е заснето
именно с техническото средство описано в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система. Доколкото между
6
снимката - № 11743СА/0467108, от една страна и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-
4633/15.02.2021 г., от друга страна има припокриване относно времето,
мястото, номера на техническото средство, ограничението на скоростта, а
същевременно клипът попада сред изображенията, направени на 11.02.2021 г.
за времето от 12.30 до 23.30 часа на процесното място, за съда не възниква
съмнение, че мястото на нарушението е така описаното в АУАН и НП.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015
г. /Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано
в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало
през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо
правило за скоростта в населени места, какъвто е настоящия случай; да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се
посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, преминало е техническа проверка. Спазени са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването в НП, датата на
ползването му, точното местоположение, посоката на задействане,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане
на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на
работата по час и минута.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е
на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
7
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойности на скоростта в
km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от
50 km/h.
Безспорно установено е, че „Ауди Ку 5“ с рег. № ********, собственост
на „БУЛТЕК“ ООД ЕИК:********* се е движил със скорост от 111 km/h, при
максимално допустима скорост за движение в населено място с 50 km/h.
Отчетен е толеранс от минус 3% в полза на водача на регистрирана скорост,
наказуема скорост 108 km/h.
Извършвайки деянието предмет на издаденото постановление,
нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е
управлявал МПС с 58 км/ч над допустимото и по този начин е извършил
деянието си с пряк умисъл.
Законосъобразно е определена и административната санкция, която
следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 750 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на условията за превишаване на
скоростта на движение над 50 km/h. Наказанието е фиксирано, поради което и
същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен.
Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от
особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на
всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за
него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в
движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на
превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на
скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито
личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на същото нарушение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
8
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са
спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС
съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на
деянието, което дава основание наказателното постановление да се прецени
като законосъобразно и последицата от това – да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя
на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от
юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане
на разноски.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 21-1030-011893 от
16.12.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с който на Дж. С. с ЛНЧ ********** с адрес гр.
Пловдив, ул. „П. Б.“ № *, ет. *, ап. ** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9