РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120107279 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД против В. Г. П. искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 119,52 лв., представляваща общата
стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 26.10.2019 г. - 27.01.2020
г., съгласно фактури, издадени през периода 20.12.2019 г. - 25.02.2020 г., сумата от 29,29 лв.,
представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните
фактури, дължимо за периода 20.01.2020 г. – 20.09.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6061/2022 г. по описа на
БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от него
разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество с абонатен № ***** и потребител на
предоставяните от ищеца услуги във водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. Б***,
ж.к. *******. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно
задълженията си към дружеството, но не е платил задълженията си по процесните фактури.
На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за
процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 6061/2022 г. на БРС, препис от която е бил връчен
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия
установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
1
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който е заявено, че с оглед на представените доказателства
претенциите на ищеца са вероятно основателни. Не са оспорени изложените в исковата
молба твърдения, нито представените от ищеца доказателства, не са представени
доказателства от ответника. Особеният представител на ответника не се явява в съдебно
заседание, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6061/2022 г. по описа на РС-Бургас, по същото е
издадена Заповед № 2874/27.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Г. П. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД сумата от 119,52 лв. – главница, представляваща неплатени задължения
за ползвани ВиК услуги през периода 26.10.2019 г. – 27.01.2020 г., за водоснабден имот,
находящ се в гр. Б***, ж.к. „*******, с абонатен № *****, съгласно фактури, издадени през
периода 20.12.2019 г. – 25.02.2020 г., и сборна мораторна лихва в размер на 29,29 лв.,
дължима за периода 20.01.2020 г. – 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 21.10.2022 г. съдът е указал на
заявителя, че в 1-месечен срок от връчване на разпореждането може да предяви
установителен иск относно вземанията си. В резултат на това в законоустановения
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано
настоящото исково производство.
Видно от представената по делото Справка № *****/**** г. чрез отдалечен достъп по
данни за имот, на 28.08.2008 г. ответникът В. Г. П. е закупил недвижим имот,
представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Б***, ж.к. *****.
По делото са представени 2 справки-извлечения от показанията за водомери ***/*** и
***/***, с адрес на водомерите гр. Б***, ж.к. **********, с титуляр на партидата В. Г. П.,
потребителски № ******, от които е видно, че през периода 26.10.2019 г. – 27.01.2020 г. за
двата водомера са били отчетени общо 42 куб.м. вода, като през всички отчетни периоди са
били извършени реални отчети на водомерите и няма служебно начислени количества.
Като доказателства по делото са представени копия на 3 фактури, издадени от ищеца
на името на ответника през периода 20.12.2019 г. – 25.02.2020 г., в които са фактурирани
общо 42 куб.м. вода за периода 26.10.2019 г. – 27.01.2020 г., както и количества от
разпределение, като задълженията по тези фактури са на обща стойност 141,12 лв.
С оглед на горните доказателства, съдът намира, че по делото се установи, че през
процесния период страните са били в облигационно правоотношение, свързано с доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода в процесния имот, както и че именно ответникът
е имал качеството на потребител на доставяните от ищцовото дружество услуги по смисъла
на Наредба № 4/14.09.2004 г. и общите условия на дружеството.
Ответникът не е оспорил нито качеството си на потребител, нито размерите на
задълженията, а напротив – в отговора особеният му представител е заявил, че
представените доказателства сочат на вероятна основателност на иска.
С оглед на горното и тъй като в исковата молба е посочено, че салдото по фактурата
от 20.12.2019 г. е 39,74 лв., при дължима сума по фактурата в размер на 61,34 лв., съдът
намира, че по тази фактура е било извършено частично плащане в размер на 21,60 лв. и
дължимият по нея остатък е в размер на 39,74 лв., поради което общо дължимата от
2
ответника главница е в размер на 119,52 лв. Поради това предявеният установителен иск по
отношение на главницата е доказан и основателен.
Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника
доброволно плащане, съдът намира, че той дължи и лихва за забава върху отделните
вземания, считано от изпадането му в забава до претендираната в заявлението дата –
20.09.2022 г., като по изчисления на съда сборната мораторна лихва възлиза на 29,29 лв.
Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно
претендираната от ищеца мораторна лихва.
На осн. чл. 86 от ГПК ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК
е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, които са в размер от 375 лв. (вкл. 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), както и разноските в заповедното производство, които са
в размер на 75 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че В. Г. П., ЕГН **********,
от гр. Б***, ж.к. *******, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. Б****, кв. ********, представлявано от Г. Й. Т., в
качеството му на потребител с абонатен № *****, сумата от 119,52 лв. (сто и деветнадесет
лв. и петдесет и две ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и
пречистена вода през периода 26.10.2019 г. - 27.01.2020 г., съгласно фактури, издадени през
периода 20.12.2019 г. - 25.02.2020 г., сумата от 29,29 лв. (двадесет и девет лв. и двадесет и
девет ст.), представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по
отделните фактури, дължимо за периода 20.01.2020 г. – 20.09.2022 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на Заповед № 2874/27.09.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6061/2022 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *****, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.
Б****, кв. ******, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 375,00 лв. (триста седемдесет и пет
лв.), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и
сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от него разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3