Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер……………. година 2020 Град Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На пети февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4767 по
описа за 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано
е по жалба на П.Ж.В., против НП № 23-0000509 от
04.10.2019г. на Началника на Областен отдел „АА”-Варна, с което за
нарушение на чл.103, на осн.чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание глоба
в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
редовно упълномощаване, поради което, като допустима е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата въззивникът
твърди, че видял подадения сигнал със стоп-палка, но е успял да спре, поради
интензивността на движението. Поради това и на следващия ден бил привикан в ИА АА. Водачът нямал
основание да осуетява проверка, тъй като разполагал с всички документи.
В съдебно заседание въззивникът се явява
лично и адв. А.А., редовно упълномощен. По съществото на делото последният
пледира за отмяна на НП. Водачът нямал възможност да спре поради навлизането в
кръгово кръстовище и трябвало да продължи. Не следвало да се кредитират
показанията на свидетелите, тъй като били заинтересовани от изхода на делото.
Не били налице достатъчно доказателства за извършено нарушение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от И. Г., който пледира НП да бъде
потвърдено. Нарушението се установявало от свидетелските показания от приобщения по делото видеозапис.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 10.07.2019 г. около 17.16 часа служители на Областен отдел „ Автомобилна
администрация“ извършвали проверки по пътя гр.Варна, КК“Зл. Пясъци“, пред к-с
„Иванчов Хан“ . На това място бил подаден сигнал със „стоп – палка“ за спиране
на л.а. ”Шевролет” с ДК № В 1970 КХ, управляван от водача П.В.. Въпреки, че
видял ясно подадения сигнал, и въпреки че минал в непосредствена близост покрай
униформения служител, водачът В. не
спрял. Той бил разпознат от инспекторите и на следващия ден бил извикан за
съставяне на АУАН. Той бил връчен лично на нарушителя. Не постъпили възражения
нито на място, нито в тридневен срок.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства . Като събрани по
реда на НПК съдът кредитира материалите по АНП- АУАН, копие на паспорт, на удостоверение на водач на таксиметров
автомобил, на удостоверение за психологическа годност, на СУМПС и на разрешение
за извършване на таксиметрови превози, справка за нарушител, пътна книжка и заповед за компетентност. Като
конкретни, подробни и логични, съдът кредитира и показанията на св.К.. Видно от
тях, към момента на подаване на сигнала със стоп-палка, въззивникът е възприел
с този сигнал и е направил всичко възможно за да не спре, даже навлязъл в
съседна пътна лента. Показанията на св. К. изцяло се подкрепят от видеозаписа,
приобщен по съответния ред към доказателствата по делото, предявен чрез
излъчването му в съдебно заседание. По тези съображения съдът намира за
несъстоятелни възраженията на защитата, че неследвало да се кредитират показанията
на свидетеля. Последният е предупреден и за отговорността по чл. 290 от НК и не
са налице каквито и да било конкретни обстоятелства, поради които този свидетел
да се приеме за заинтересован от изхода на делото.
Предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Наказателното
постановление и АУАН са издадено в предвидения от закона срок и от компетентни
лица, предвид нормата на закона и приложената по делото оправомощителна
заповед.
Нарушението е описано от правна страна като са
посочени всичките му съставомерни признаци. То е описано и от фактическа
страна, като са посочени всички относими към тях факти. Описанието на факти, които не са пряко
относими към съставомерните признаци, не ограничава правото на защита и не е
съществено процесуално нарушение. Обстоятелствената и диспозитивната част на НП
си кореспондират изцяло. Предвид горното, не е било нарушено правото на защита
на въззивника и той е могъл да разбере в какво се изразява нарушението му .
Съставянето на АУАН в
присъствието на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, т.к. не
ограничава правото на защита.
Материалният
закон е приложен правилно.
На 10.07.2019 год. в гр.Варна, управлявайки по
пътя Варна – КК“Зл.Пясъци л.а.”Шевролет“ с ДК № В 1970КХ, обозначен и маркиран
като неработещо такси, като не спрял на подаден сигнал за спиране , подаден със
стоп-палка и като осуетил извършването на проверка, въззивникът П.В. нарушил
чл.103 от ЗДвП, което е обявено от закона за наказуемо по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Неспирането
на подадения сигнал не е позволило да се
направи преценка дали действително към момента водачът е можел да
представи при поискване дължимите документи.
Интензивността
на движението не е обстоятелство изключващо вината, или отговорността. Ако бе пожелал да не осуети проверка, водачът
би намерил начин да спре, било то и на по- голямо разстояние от указаното му
място, за което той не е предприел каквато и да било инициатива. Той, обаче, не
го е на правил и е трябвало изрично допълнително да бъде повикан на следващия
ден.
Случаят
не е маловажен, тъй като неса налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да го отличат с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род. Налице са и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно наказанията, налагани на лицето в последните години.
Предвид горното, правилно са отнесени
фактите към нарушената правна норма и към тази регламентираща санкцията и
правилно е определен субекта на нарушението.
Наложеното наказание е справедливо.
За извършеното нарушение законодателят е
предвидил наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца.
АНО е наложил лишаването от права в среден размер, а глобата - малко под
средния размер. Такова наказание е обосновано и НП следва да бъде потвърдено.
Наличието на предходни наказания като отегчаващи отговорността обстоятелства и
наличието на валидни документи за превоз като смекчаващи отговорността
обстоятелства, обосновават наказанието да е определено при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и да бъде в среден размер. Кумулативно предвидените наказания
глоба и „лишаване от права” в своята съвкупност биха въздействали
предупредително и възпиращо и на дееца и на останалите членове на обществото.
С
оглед горното, НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0000509 от 04.10.2019г. на
Началника на Областен отдел „АА”-Варна, с което
за нарушение на чл.103, на осн.чл.175
ал.1 т.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненския административен съд в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението.
СЪДИЯ :