Р
Е Ш Е Н И Е № 1015 / 27.7.2020г.
гр.
П., 27.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1236 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е.И.Д.
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 989,29
лв., представляваща непогасена главница по договор за револвиращ заем № **********
от 12.02.2013 г., законната лихва за забава върху същата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 795,15
лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
които суми по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО,
IV-ти състав, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С влязло в сила определение от
18.03.2019 г. исковата молба е върната
в частта, с която се претендира и вземане в размер на сумата от 2 518,68 лв., като
заповедта за изпълнение е обезсилена частично по отношение на вземане в размер
на сумата от 2 518,68 лв., част от общо заявената сума от 3 507,97 лв.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД
твърди, че между него, в качеството му на заемодател и ответника Е.Д. в
качеството му на заемополучател е сключен договор за револвиращ заем № **********
от 12.02.2013 г., по силата на който на заемателя е предоставен кредитен лимит
от 1000 лв. срещу задължението да върне същия заедно с договорна лихва, на 48
равни месечни вноски в размер от по 84 лв. с падежна дата – 3-то число на
месеца съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.
Посочва, че на 13.02.2013 г. ищецът превел по банковата сметка, посочена от Д.
заемната сума в размер от 1 000 лв. Неразделна част от договора са и Общи
условия, с чието съдържание ответникът е запознат при сключването му. Твърди
се, че в изпълнение на задълженията си по договора ответникът погасил чрез
плащане 6 пълни погасителни вноски и една частична в общ размер от 572,48 лв.,
като непогасената част от главницата възлиза на сумата от 989,29 лв. Поради
допусната забава в заплащането с повече от 30 календарни дни и на основание
клаузата на т. 10.3.1 от процесните Общи условия, договорът за кредит бил
прекратен автоматично от ищеца на 03.01.2014 г., за което Д. бил уведомена
писмено. На основание клаузата на т. 10.4 от Общите условия на ответника била
начислена неустойка за обезщетяване на вредите от прекратяването на договора в
размер от 795,15 лв. С тези съображения се отправя искане за уважаване на
исковите претенции. Счита за дължима и претендира и законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. А.В., оспорва
предявените искове с твърдението за липсата на яснота относно момента на
постигане на съгласие между страните. Поддържа, че няма данни ответникът да е
запознат с приложимите от ищцовото дружество Общи условия. Намира договора за
нищожен поради противоречие с добрите нрави, предвид липсата на яснота относно
размерите на дължимите лихви и начина на формиране на ГПР и ГЛП. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Поддържа, че предсрочната
изискуемост на кредита следва да бъде доведена до знанието на длъжника, което в
случая не е налице и не е от естество да настъпи автоматично. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Договор за револвиращ заем № **********,
на 12.02.2013 г. между Е.Д. като заемополучател и Профи Кредит България ЕООД е
сключено писмено съглашение, по силата на което ищецът се е задължил да отпусне
на ответника заем в размер на сумата от 1000 лева. В т. IV от договора са уговорени следните
параметри: сума на заема 1000 лв., срок на заема 48 месеца, размер на месечната
вноска 84 лева, ГПР 146,48%, Годишен лихвен процент (ГЛП) 98,52 %, лихвен процент на ден
0,27%; сума на всеки револвинг: 786 лв., договорно възнаграждение при револвинг
2238 лв., общо дължимо по револвинга 3024 лв. и общо задължение 4080,45 лв.
Уговорено е дата на погасяване: 3-ти ден от месеца.
Видно от кредитен превод, док. № ***г.
Профи Кредит е наредил по сметка на Е.Д. сумата от 1000 лева, като в основание
за плащане е посочен номерът на процесния договор за заем.
Ищецовото дружество е изготвило
уведомително писмо до ответника Е.Д. от 06.01.2014 г., с което му съобщава, че
считано от 03.01.2014 г. сключеният договор за потребителски кредит е
едностранно прекратен, като непогасената до момента част от заема възлиза на
3507,97 лв., както и 2,57 лв. лихви за забава. Посочено е още, че поради
нарушение на задълженията на кредитополучателя по Общите условия, върху
остатъчния размер на задължението е начислена неустойка в размер на 50%, като
общата сума на задължението към Профи Кредит възлиза на 5264,53 лв. По делото
не се установява това писмо да е било получено от ответника преди връчването му
като приложение към исковата молба в хода на настоящото производство.
Видно от представеното Извлечение по
договора с дата 11.02.2019 г., за периода от 03.04.2013 г. до 03.09.2013 г.
ответникът е извършил плащания в общ размер от 572,48 лв., от които са погасени
общо 6 месечни вноски по 84 лв. всяка, както и част от седмата вноска, като за
периода след това няма данни за постъпили плащания. От назначената и приета по
делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че извършените плащания са погасили главница в размер на 10,93 лв. и договорна
лихва в размер на 561,55 лева. Вещото лице е посочило, че остатъкът от
неплатеното задължение по договора е в размер на 4002,51 лева, от които 989,07
лева главница, 2518,90 лева договорна лихва за периода от 03.0.2013 г. до
03.03.2017 г., както и 494,54 лева неустойка, начислена при прекратяването на
договора.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница и неустойка по сключен между страните договор за
потребителски кредит.
Както бе изяснено, предмета на доказване
в настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 989,29 лв., представляваща непогасена главница по
договор за револвиращ заем № ********** от 12.02.2013 г., законната лихва за
забава върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от
795,15 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на договора,
като се цели да се стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По повод на конкретното възражение, а и
предвид служебното задължение на съда, настоящият състав дължи произнасяне по
валидността на Договора или отделни негови клаузи.
Неустойката е форма на договорна
отговорност и проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С
нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е акцесорно задължение за определена престация (парична или
непарична), което става изискуемо при проявление в обективната действителност
на нов юридически факт – уговорената между страните форма на неизпълнение. Това
правило обаче не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, договорната неустойка е нищожна поради нарушение на принципа
за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали неустойката
е екзорбитатна и излиза извън пределите на нравствената допустимост се прави
към момента на сключване на договора.
Настоящият състав намира, че тази клауза
(10.4 от общите условия) е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и противоречи на добрите нрави. Тъй като се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически и следва
да се ползва със засилената защита на ЗПК, като не следва да се допуска
неравноправно третиране на по - слабата страна по договора. Така в решението по
дело С-618/10 е прието, че неравноправното положение на потребителя спрямо
продавача или доставчика може да се
компенсира само с положителна и външна по отношение на самите страни по
договора намеса, позовавайки се на Решение по дело Océano Grupo
Editorial и Salvat Editores, Решение по дело Mostaza Claro, Решение по дело
Asturcom Telecomunicaciones и Решение по дело VB Pénzügyi
Lízing.
Принципът на справедливостта изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на неустойка
в размер на 50% върху целия размер на заема (без обаче основата за определянето
ѝ да е точно посочена и която явно обхваща и други компоненти освен
главницата или неиздължената част от
нея, доколкото отпуснатият кредит е в размер на 1000.00 лева, а се претендира
неустойка в размер на 795,15 лв, т. е. 80%), е в явно противоречие с добрите
нрави - несанируем порок, визиран в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Подобна уговорка позволява
частично удовлетвореният кредитор да получи едновременно не само неизплатената
част от дълга плюс неустойка върху нея, но и върху погасената вече сума, което
противоречи на принципа на справедливостта и излиза извън обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката.
Размерът на подобна неустойка, предвид уговорения процент (50 %) и без
ясна основата за изчисляване, прекомерно надвишава стойността на очакваните от
неизпълнението вреди. Това не може да
бъде оправдано със санкционната функция на неустойката, тъй като
последната цели да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора, но не следва да се превръща в средство за
неоснователно обогатяване на насрещната страна.
При установената нищожност на клаузата
от договора за неустойка по начина, по който е уговорена и начислена, в тази
част процесният договор за кредит не е породил правно действие и същата не се
дължи, поради което претенцията за установяване дължимостта на тази сума е
неоснователна и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Независимо от горните съждения, а и на
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, настоящият състав приема, че страните са обвързани
от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в
заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал.
2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора
е налице.
По отношение на размер е изслушано и прието
заключение на вещо лице. Това заключение обаче не би могло да бъде изцяло
възприето, тъй като макар и надлежно и компетентно изготвено, същото не съобразява
(а и не би могло) преюдициалните правни въпроси, на които съдът следва да
отговори. По делото се установи, че размерът на отпуснатият заем е 1000.00 лева,
претендира се като непогасена част 989,29 лева, а ответникът е изплатил в полза
на ищеца сума в размер на 572,48 лева. В тази връзка, и предвид приетото по
иска за договорна неустойка, настоящият състав приема, че непогасената част от
задължението е разликата между отпуснатата сума и погасеното задължение, а
именно - 421.52 лева, а не както вещото лице е посочило, изследвайки само
изходните данни на ищеца и съобразявайки счетоводните му разчети.
С оглед на изложеното, настоящият състав
приема, че предявеният иск за главница по договор за револвиращ заем № **********
от 12.02.2013 г. следва да се уважи за сумата от 421.52 лева, а за разликата го
пълния предявен размер да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Настоящата инстанция не споделя конкретното
възражение на ответника относно правното значение на твърдяната предсрочна
изискуемост. В настоящият случай, това е ирелевантно, тъй като договорът е сключен
на 13.02.2013 г. за срок от четири години, поради което на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК това обстоятелство следва да се отчете от съда (т. 9 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК и т. 1 от ТР № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК), тъй като решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене.
Неоснователно и възражението, че
задължението по договора е погасено по давност, тъй като притезанието произтича
от договор за кредит, което вземане се погасява с обща пет годишна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.08.2018 г.,
която дата се счита да датата на предявяване на иска (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК),
поради което погасени по давност биха били задълженията, възникнали преди
28.08.2013 г. Вярно е, че падежът на част вноските е преди тази дата (първият т
тях е на 03.04.2013 г.), но по делото безспорно се установи плащане, което при
липса на конкретно посочено основание, следва да бъде отнесено към най – старото
и обременително задължение по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, каквото неминуемо
е това за главница по договора.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 396.02 лева (депозит за вещо лице, особен представител и държавна
такса), като е претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лева. По правилото на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100.00 лева. В полза на ищецът
следва да бъдат присъдени разноски в рамките на исковото производство в размер
на 48.60 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 13.32 лева
съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Е.И.Д., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 421.52 лева, представляваща непогасена
част от главница по договор за револвиращ заем № ********** от 12.02.2013 г., ведно
със законната лихва за забава върху същата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от
989.29 лева като неоснователен.
ОТВХЪРЛЯ
като неоснователен иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В съществува изискуемо вземане срещу Е.И.Д., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 795,15 лева, представляваща неустойка по
договор за револвиращ заем № ********** от 12.02.2013 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № *****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, IV-ти състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.И.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, суми в
размер на 48.60 лева, разноски в
рамките на исковото производство, съразмерно на уважената част от исковата
претенция и 13.32 лева разноски
в рамките на заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата
претенция
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
СЪДИЯ_________________