Р
Е Ш Е
Н И Е № 236
гр.Кюстендил, 13.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№398/2017г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.203 и
сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В.Н.К.
***, съдебен адрес ***, офис 29 чрез адв.В.С.С. е предявила обективно съединени
искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Българска народна банка за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както следва: 1. сумата от 8 627.96 лв., представляваща лихва
за забавено плащане на сумата от 196000 лв. за периода от 30.06.2014г. до
04.12.2014г. и 2. сумата от 37 096.88 лв., представляваща разликата между
размера на вложенията й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения й
гарантиран депозит. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразни
действия/бездействия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен
ефект норми на Общностното право, а при условията на алтернативност – от
незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на вменените на БНБ
със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор. Претендират
се разноски.
Ответната страна чрез пълномощника в съдебно заседание и в
писмен отговор изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.
Заключението на прокурора е за доказаност на иска по
основание в частта на претендираното обезщетение, представляващо лихва за
забавено плащане. По отношение на иска за заплащане на обезщетение,
представляващо разликата между размера на вложенията на ищцата и изплатения й
депозит счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В.Н.К. е титуляр на разкрити в ТБ
„Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/ сметки – разплащателна, за която е
подписан договор за издаване и обслужване на банкова карта БОРИКА на клиент
физическо лице от 04.09.2012г. и преференциален
безсрочен депозит в евро, за което е подписан Анекс към рамков договор
за платежни услуги от 26.03.2014г. Съгласно чл.9, ал.1 от анекса, сумите по
банковата сметка до размер на 196 000 лв. са защитени от Фонда за гарантиране
на влоговете в банките /Фонда/, а според ал.3 - изплащането на суми от Фонда
започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане
на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл.23, ал.5 от
ЗГВБ. Към 06.11.2014г. по левовата сметка салдото е 1.34 лв. и
начислена лихва от 0.18 лв., а по сметката в евро – 118 938.89 евро и
начислена лихва в размер на 3 052.71 евро /вж. доказателства от КТБ –
л.279-292 и заключение вх.№4621/08.11.2021г. на в.л. М. В./.
На 20.06.2014г. представителите на
КТБ внесли в БНБ искане изх.№4098 банката да бъде поставена под специален
надзор с мотив - предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите
и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на
паричните задължения към вложителите. С писмо изх.№4099 от същата дата КТБ
уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във
връзка с депозираното искане с решение №73/20.06.2014г. на УС на БНБ, на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във вр. с
чл.103, ал.2, т.24 от ЗКИ, КТБ била поставена под специален надзор, поради
опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са
назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ,
ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са
отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от
акциите, са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен
анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ /КТБ АД и ТБ „Виктория“
ЕАД/ от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на
активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния
портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и
ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за
определена категория кредитополучатели /по кредити с общ размер 3, 5 млрд. лв.
от общ кредитен портфейл в размер на 5, 4 млрд. лв./ липсва съществена
информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита.
Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да
доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите
поради недостатъчна информация.
С решение №94/31.07.2014г. УС на БНБ
приел доклад за текущото състояние на КТБ.
С Решение № 114/16.09.2014г. УС на
БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели
до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради
което действието на всички мерки, наложени с решение №73/20.06.2014г. на УС на
БНБ – за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по решение
№82/30.06.2014г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити,
било продължено до 20.11.2014г. Със същото решение, на основание чл.107, ал.3
от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014г. да внесат в
БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014г. да представят в БНБ
отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на
активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето
окончателно решение относно КТБ.
На 20.10.2014г. квесторите на КТБ внесли
в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението се изразявало в
необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лв.
Докладите са приети с решение №133/21.10.2014г. на УС на БНБ. На 04.11.2014г. в
изпълнение на решение №133/21.10.2014г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли
в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014г., въз основа на
които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в
размер на минус 3 745 313 лв., определен според Регламент (ЕС) №575/2013
относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно
Регламент (ЕС) №575/2013.
С писмо от 05.11.2014г. квесторите
на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален
надзор до 31.10.2014г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на
вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на
задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но
дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в
счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014г.
би останал отрицателна величина.
Издадено е решение №138/06.11.2014г.
на УС на БНБ, с което е отнет лиценза на КТБ /л.158-169/.
Видно от списък на приетите вземания
на кредиторите на КТБ /н/, в него е включено вземането на ищцата на стойност 37 096.88
лв., а от частични сметки за разпределение на налични суми между кредиторите на
КТБ – че на ищцата са изплатени суми.
Чрез служебно извършена справка
съдът установи, че с решение №664/22.04.2015г. на СГС по т.д. №7549/2014г. е
обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014г. Съдебният акт
е обжалван от БНБ и протестиран от СГП. С решение №1443/03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г.
САпС е отменил решение №664/22.04.2015г. на СГС в частта, относно началната
дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014г.
В
хода на настоящото производство /същото е било спряно/ са постановени решение
от 04.10.2018г. по дело С-571/16 и решение от 25.03.2021г. по дело С-501/18 на
Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет
относно тълкуването на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с
Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г.
Изготвено
и прието, като неоспорено от страните, е заключение вх.№4621/08.11.2021. на
в.л. М. В., в което е посочен размерът на лихвата, начислена по влога на ищцата
през периода 30.06.2014г. до 05.11.2014г. и от 26.07.2014г. до 05.11.2014г.,
както и размерът на законната лихва за забава върху сумата от 196 000 лв.
за периодите 26.07.2014г. – 05.11.2014г. и 26.07.2014г. – 04.12.2014г.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно
легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да ги
разгледа съд. Претенциите за заплащане на обезщетение на ищцата са заявени като
обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.
Макар към датата на предявяване на исковата молба в българското законодателство
да липсват специални процесуални норми, регламентиращи реда за реализиране
отговорността на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на
правото на Европейския съюз, такива са приети впоследствие. Съгласно чл.4, §3
от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното
сътрудничество, Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си
съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Правната
възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от
нарушаване на правото на Съюза произтича от чл.4, §3 ДЕС и принципа на лоялното
сътрудничество. Правото на ЕС не предвижда процесуалните правила и компетентния
национален съд за разглеждане на спорове по повод посочената по-горе
отговорност, а предоставя това правомощие на държавите членки в съответствие с
принципа на процесуална автономия, ограничени от принципите на равностойност и
ефективност. Държавите членки са длъжни да отстранят по реда на националното
право последиците от причинените от държавата вреди, при това при спазване на
принципите на ефективност, налагащ националните процесуални правила да
гарантират ефективна защита на предоставените от общностното право права и на
равностойност, изискващ националното право да предостави на всеки основан на
общностна разпоредба иск процесуално третиране, което да е поне толкова
благоприятно, колкото е благоприятно третирането, предвидено за сходни искове,
основани на вътрешното право.
Правото на Съюза предвижда също, че
задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на
нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е
публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който
съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за
поправянето на вредите. Изискванията за прилагане на отговорността на държавата
за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие нарушение на
общностното право, принципно не трябва да се различават от тези, които уреждат
отговорността на Общността, при сравними обстоятелства. Защитата на правата,
които частноправните субекти извличат от общностното право, не може да се
изменя в зависимост от националната или общностната същност на органа, който е
причинил вредата. Следователно националният съд е този, който следва да определи
пред кой съд и по кой ред трябва да се разгледа предявения иск, както е
посочено и в решението по дело С-571/16. Съдът намира БНБ за надлежен ответник,
съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК. Макар и структурирана като
независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание при
упражняване на вменените й от ЗКИ надзор върху дейността на другите банки в
страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита
интересите на вложителите, БНБ действа като държавен /публичен/ регулаторен
орган, като правоотношенията между него и поднадзорните му търговски банки не
са отношения между равнопоставени правни субекти. Във връзка с надзорните си
правомощия БНБ може да издава индивидуални административни актове, които
подлежат на съдебен контрол - чл.151, ал.3 ЗКИ, т.е. в определени хипотези БНБ
действа като носител на административни правомощия, овластен въз основа на
закон, и в това си качество и в тези случаи представлява административен орган
по смисъла на §1, т.1 от ДР АПК. Правомощието по чл.1 §3 i) от Директива
94/19/ЕО е възложено на „съответния компетентен орган“ на държавата членка,
който е именно БНБ. Тя е натоварена с изключителна компетентност да регулира и
осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед
поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на
вложителите – чл.2, ал.6 от ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на
надзор върху банките по смисъла на чл.4, §1, т.40 от Регламент (ЕС) №
575/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г., а възложеното
в чл.13 и чл.36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е
естествено продължение на надзорната дейност върху тях. По тези съображения иск
за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във
връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от
закона надзорна дейност, се явява допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Основателността на иска за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на
администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност;
2.настъпила вреда в правната сфера на ищцата, имуществена или неимуществена и
3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването
им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищцата, а отсъствието на една
от тях определя иска като неоснователен.
Първият предявен иск е за заплащане
на сумата
от 8 627.96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на гарантирания размер на депозита
на ищцата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014г. Съдът го намира
за частично основателен по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, §3, буква i от Директива 94/19/ЕО, която за целия исков
период и до 14.08.2015г. не е била транспонирана в националното ни законодателство,
„неналичен депозит“ означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил
платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими
към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните
компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна
институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани
с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Компетентните органи
установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от
пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна
институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Тази разпоредба е задължителна и директно приложима на
територията на Република България, поради което БНБ в качеството си на надзорен
по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и
обявяване на депозитите в КТБ за „неналични“. В случая е налице
незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в пряко
приложимата и ползваща се с директен ефект разпоредба на чл.1, §3, буква i от
Директива 94/19/ЕО, задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в
КТБ. Взимайки решение №73/20.06.2014г. за
поставяне на КТБ под специален надзор БНБ е разполагала с необходимите факти,
основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на посочената
разпоредба от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на
достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение
на банката. Видно от решението на УС на БНБ, КТБ не е била в състояние да
приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение
за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014г. със свое решение БНБ
отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания
размер на депозита при приложението на чл.23, ал.1 от Закона за гарантиране на
влоговете в банките /отм./.
БНБ
не може да бъде освободена от отговорност, че не е приложила норма на правото
на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно
транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския
законодател за „съответния компетентен орган“. Задължението на БНБ като
надзорен орган върху банковата дейност и такъв, носещ отговорността за
поддържане на стабилността на банковата система, да обяви неналичността на
депозитите по смисъла на Директивата следва пряко от така посочените функции и
от нормите на самата Директива.
Релеванти
за правния спор са и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и
С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Съгласно
решение С-571/16, чл.1, т.3 и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на
депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една
страна, национално законодателство, съгласно което установяването на
неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната
институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна,
отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на
неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо
кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че чл.1,
т.3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен
ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните
субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за
обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.
За
да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО
предвижда процедура от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че
депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/
в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва
да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка
перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на
депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на
вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел
своето решение. Изискванията на директивата са „да не се възпрепятства бързото
изплащане“ като удължаване на императивните срокове може да се извършва само „при
изключителни обстоятелства“ каквито не са налице. Налице е неизпълнение на
парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер
основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.
Както
е посочено и в т.105 от решението на СЕС по С-571/16, достатъчно съществено
нарушение по смисъла на правото на ЕС предполага явно и значително неспазване
от държавата членка на границите на нейното право на преценка. В случая,
въпреки че БНБ е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със
собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала
изплащането на депозитите за по-дълъг период, не е направила установяването в
срок, което е попречило да започне компенсирането на засегнатите вложители
съгласно чл.7, §1 и чл.10, §1 от Директивата. В този смисъл съдът приема, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ.
Вредата
за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на
паричния капитал от 196 000 лв. При определяне на началната дата на периода съдът
взема предвид, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, буква i от Директива
94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване
неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014г. /датата на поставянето на
КТБ под надзор/ изтича на 27.06.2014г. След този момент БНБ е в нарушение на нормата,
но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите,
не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира
схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече
срокът за изплащане. По арг. чл.23, ал.5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото
решение по чл.1, §3, буква i) в петдневния срок – т.е. най-късно на
27.06.2014г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на
25.07.2014г. От следващия ден - 26.07.2014г., ищцата започва да търпи реални
вреди поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за
обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014г., когато е отнет
лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от
Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява
незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на
изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. По тези
съображения съдът приема, че периодът, за който се дължи обезщетение е
26.07.2014г. – 05.11.2014г. вкл. Размерът
на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата
от 196 000 лева за периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г. вкл., възлиза на 5 624.60
лв., според заключение вх.№4621/08.11.2021г. Над този размер и извън посочения
период искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Вторият предявен иск е за заплащане
на сумата
от 37 096.88
лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищцата в ТБ
„Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения й гарантиран депозит. Съдът го
намира за неоснователен по следните съображения:
Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗГВБ Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на
едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Сумите от
влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда
на чл.2, ал.1 от ЗБН. От представените по делото доказателства е видно, че ищцата
е включена като кредитор в производството по несъстоятелност на КТБ и в това
производство са й изплащани суми като част от депозита й в банката. СЕС приема,
че правото на ЕС, обективирано в Директива 77/780, Директива 89/299 и Втора
директива 89/646, не предоставя права на вложителите да търсят отговорност от
националния орган, отговорен за надзора на кредитни институции, ако техните
депозити не са на разположение в резултат на неправилен надзор от страна на
този орган /решение от 12 октомври 2004, Paul и др., дело С-222/02/. Това
становище е потвърдено в решението от 25 март 2021 по дело С-501/18 и по
отношение на Директива 94/19/ЕО, като се посочва в т.60, че чл.7, §6 от
Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него право на
вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от схемата за
гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител до размера,
определен в чл.7, §1а от тази директива, след като компетентният национален
орган установи неналичността на държаните от съответната кредитна институция
депозити в съответствие с чл.1, т.3, подточка i) от посочената директива,
поради което чл.7, §6 от нея не дава основание да се счита, че посоченият
вложител има право на обезщетение за вредата, причинена поради забавеното
изплащане на гарантирания размер на всички негови депозити или поради
недостатъчния надзор от страна на националните компетентни органи над
кредитната институция, чиито депозити са станали неналични.
Анализът
обуславя неоснователност на твърдението на ищцата за претърпени вреди, явяващи
се разликата между размера на вложенията й в банката и изплатения й гарантиран
депозит, от нарушение на приложими с директен ефект актове на ЕС при описаните
в исковата молба действия или бездействия на БНБ по прилагане на
административни мерки на надзор върху КТБ. По делото не се установява незаконно
бездействие, вследствие на което ищцата да е била лишена от своята собственост.
Освен това наличието на парично вземане на ищцата към КТБ /н/,
удовлетворяването на част от което е настъпило и ще продължава да се
удовлетворява в процедура по извършване осребряването на имуществото на
обявената в несъстоятелност търговска банка, опровергава тезата за понесена
имуществена вреда. Поради липса на който и да е от критериите, установени в
практиката на Съда на Европейския съюз по делата Francovich, Brasserie de
pecher, Factortame, Bergaderm, респективно в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, при наличието
на които следва да се ангажира отговорността на държавата за нарушение на
правото на Европейския съюз - неправомерно поведение, вреда и
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение и вредата,
претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.
С оглед изхода от правния спор и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ /редакцията
на ДВ бр.43/2008г./ съдът присъжда
разноски на ищцата, като следва: 20 лв. държавна такса, адвокатско
възнаграждение не се присъжда, тъй като по
делото липсват доказателства за договаряне и реално заплащане на такова.
Съдът не присъжда разноски на ответника /възнаграждение за вещо лице/, тъй като към момента на
завеждане на исковата молба /05.12.2017г./ разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ /редакцията на ДВ бр.43/2008г./ не е предвиждала
възстановяването им при частично или пълно отхвърляне на иска. Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ
/нова – ДВ бр. 94/2019г./, според която ищецът дължи на ответника
възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се прилага единствено за
дела, по които исковите молби са заведени след приемането на разпоредбата -
законодателните промени в чл.10 от ЗОДОВ действат
занапред на основание §6, ал.1 от ПЗР
ЗИД ЗОДОВ.
Воден от горното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати
на В.Н.К.
***
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 624.60 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и четири лв. и
шестдесет ст./ за забавено плащане на гарантираното вземане от 196 000 лв. за
периода 26.07.2014г. – 05.11.2014г. включително, вследствие на нарушаване на приложими с директен
ефект норми на Общностното право, както и съдебни разноски в размер на 20 лв. /двадесет/. За
разликата до претендираното обезщетение в размер на 8 627.96 лв. и за
периодите 30.06.2014г. – 25.07.2014г. вкл. и 06.11.2014г. – 04.12.2014г. ОТХВЪРЛЯ
иска като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В.Н.К. *** срещу БНБ иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 37 096.88 лв., представляваща
разликата между размера на вложенията й в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД
и изплатения й гарантиран депозит.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: