ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14008
гр. София, 30.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20241110110998 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
23.02.2023 г. /ФИРМА/, гр. София чрез процесуалния пълномощник
юрисконсулт Е. П. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу /ФИРМА/ с ЕИК *****. При служебно извършената от съда
справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел за актуалност на търговската регистрация на заявения от
кредитора длъжник, се установи, че търговското дружество /ФИРМА/ с ЕИК
***** от 25.03.2015 г. е било с правно организационна форма ****, а считано
от 13.09.2018 е заличен търговец.
При така установените обстоятелства досежно регистрацията в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на
посочения в заявлението длъжник /ФИРМА/ с ЕИК ******, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ГПК, в която е дадено легално
определение на понятието „страна” в гражданския процес, „длъжник” по
смисъла на заповедното производство – глава 37 ГПК е лицето срещу което
се иска издаване на заповед за изпълнение. Това лице следва да е
правосубектно, т. е. да е физическо лице или юридическо лице, което да
съществува в правния мир, както към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и през време на производството.
1
Разпоредбата на чл. 227 от ГПК е приложима само в случай, че страната е
съществувала в правния мир към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и след таза дата е починала /престанала да
съществува/. При такава хипотеза (каквато не е налице в конкретния казус)
намира приложение и чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния казус
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 23.02.2024 г. срещу заличен преди това търговец – считано от
13.09.2018 г. Т. е. заявения със Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2024 г., длъжник /ФИРМА/ с ЕИК *****
не е съществувал в правния мир към 23.02.2024 г. – датата на подаване на
заявлението. Последното обстоятелство прави недопустимо производството
по частно гр. дело № 10998/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 123
състав.
При тези фактически данни и при така направените правни изводи,
настоящият съдебен състав намира, че тъй като е налице първоначална липса
на правосубектен длъжник, производството по делото се явява недопустимо,
и като такова следва да бъде прекратено.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 10998/2024 г. по
описа на Софийския районен съд, II ГО, 123 състав, като недопустимо, на
основание чл. 26, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване
на съобщението до заявителя – кредитор.
ПРЕПИС от горното определение да се изпрати на заявителя –
кредитор /ФИРМА/, гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2