№ 74
гр. Чирпан, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20245540200179 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от Т. Е. Т., ЕГН **********, законен представител на „РМ – 79“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Л. С. Д. от АК - Варна против Електронен фиш, Серия К, №
6396222 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система на ОДМВР - Стара Загора (ЕФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства се установи, че за
извършено на 04.09.2022 г. административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че на 04.09.2022 г. в 14.37 часа в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км. 173+400, жалбоподателят
е управлявал в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта от 140 км/ч за автомагистрала,
МПС - лек автомобил „Ауди А 8“, с регистрационен номер ***, със скорост 152 км/ч, при отчетен
километров толеранс от - 3 %, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
1
120сса6, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на Т. Е. Т., ЕГН **********,
законен представител на „РМ – 79“ ЕООД, ЕИК ********* са били издадени два електронни фиша
(Електронен фиш, Серия К, № 6396181 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора и Електронен фиш,
Серия К № 6396222 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система на ОДМВР - Стара Загора), с идентично съдържание, като с всеки един от тях
е наложена глоба в размер на 50 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В изр. второ от същия текст са визирани реквизитите на
електронния фиш, като този акт няма за издател конкретен административнонаказващ орган и не
изисква посочване на данни за такъв. Ето защо, когато законът визира специфичен ред за издаване
на подобна категория актове, които се генерират от автоматизирана система за управление и
контрол, изключваща по начало преценка на контролен орган относно предпоставките за издаването
им, може да се достигне до хипотеза, когато за едно и също нарушение могат да бъдат наложени
повече от една санкции, с едни и същи еднотипни актове. Наличието на подобна хипотеза
нарушава принципа „ne bis in idem“, който гласи, че никой не може да бъде наказван два пъти за
едно и също нарушение. Това основно право е признато както от Хартата на основните права на
Европейския съюза, от Европейската конвенция за защита на правата на човека, включително и от
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на
Върховния касационен съд. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за
същото деяние е основополагащ принцип, чиято цел е препятстване повторение на производство,
приключило с окончателен акт. Посоченото правило е съществен елемент на правото на справедлив
процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, а извън посочените в чл. 4, § 2 от Протокол № 7 изключения,
всякакви ограничения на действието му при каквито и да е обстоятелства, са несъвместими с
безусловно задължителната му природа. В конкретния случай, този принцип намира проявление и
в разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, която е приложима и спрямо електронните фишове съгласно
препращащата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗАНН. Налице са две електронни фиша, влезли в
сила, налагащи административно наказание за едно и също административно нарушение, което
правно положение е юридически нетърпимо.
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в ал. 2 на посочената разпоредба се предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 1000 (хиляда) лева адвокатско
възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за
2
правна защита и съдействие от 26.04.2024 г. (л. 13 от делото), съобразно Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна (л.
42 от АНД № 1317/2024 г. по описа на РС – Стара Загора) и като съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер
на 50 лева), както и обема на извършените процесуални действия (делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, в които процесуалния
представител на жалбоподателя не е участвал лично, а е депозирал еднотипни с жалбата срещу ЕФ
писмени становища), съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума предвиден в
чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 400 (четиристотин) лева
до претендирания размер от 1000 (хиляда) лева, претенцията му следва да се отхвърли, като
прекомерна.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К, № 6396222 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Т. Е. Т., ЕГН **********, законен
представител на „РМ – 79“ ЕООД, ЕИК *********, представляван от адв. Л. С. Д. от АК – Варна,
направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за
разликата над 400 (четиристотин) лева до претендирания размер от 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
3