РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20212100501362 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК и е образувано е по повод
въззивна жалба вх. № 261910/30.06.2021 г., подадена от Р.Л., поданик на О.К. и С.И., роден
на *** в Б., притежаващ БУЛСТАТ №***, чрез пълномощник адв.Нели Гюмова, против
Решение №260124 от 10.06.2021 г. по гр.д. №810/2020 г. по описа на РС-Поморие.
С посоченото решение, Районен съд – Поморие е осъдил Р.Л., поданик на О.К. и С.И.,
роден на *** в Б., притежаващ БУЛСТАТ №***, да заплати на Етажна собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс
"Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт
2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев
сумата от 3416, 19 лв. (три хиляди четиристотин и шестнадесет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща вноска във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС, за извършване на
ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото
събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.12.2020 г., до окончателното й изплащане. С посоченото решение Р.Л. е осъден да
заплати на Етажната собственост сумата от 1415, 35 (хиляда четиристотин и петнадесет лева
и тридесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Твърди, че в съдът не
е взел предвид факта, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на
14.11.2017 г. Общо събрание на Етажната собственост е прието вноската за поддържането
на фонд „Ремонт и обновление“ на сградата за извършване на необходимия ремонт да е
съобразно приетия бюджет, преизчислена за всеки собственик поотделно, съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС, като вноската е следвало да се плати еднократно до
края на месец декември 2017 г. по банков път, по специално открита банкова сметка със
1
специално предназначение - за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на
Управителя на ЕС. съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.З от ЗУЕС.
Сочи, че ищецът не е представил доказателства за открита банкова специална сметка,
поради което счита, че задължението не е изискуемо поради забава на кредитора,
изразяваща се в бездействие в оказване на дължимото съдействие с оглед на изпълнението.
Навежда довод, че откриването на специална набирателна или разплащателна сметка за
фонд Ремонт и обновление, т.е. сметка със специално предназначение, е гаранция за
собствениците, че средствата по нея ще бъдат разходвани само по предназначение. Сметка
за фонд „РИО" е специален банков продукт, който предлага една по-висока степен на
сигурност при разходване на сумите. Съответно Общото събрание на Етажната собственост
е приело плащанията да бъдат извършвани само по банков път по сметка със специално
предназначение. От представените по делото доказателства не се установявало управителят
на сграда „Сигма“ да е изпълнил задължението си да открие специална набирателна сметка,
поради което именно кредиторът е изпаднал в забава.
Излага доводи, че съдът неправилно е присъдил направените в обезпечителното
производство разноски в полза на Етажната собственост. Твърди, че към исковата молба не
са представени доказателства за направени разноски по обезпечението, нито е направено
доказателствено искане за прилагане на обезпечителното производство към исковото.
Липсват доказателства за изхода на обезпечителното производство и за връзката на
направените разходи с това производство.
Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение, постановено по гр.д.810/2020 г. по описа на Районен съд - Поморие, като вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по КККР на гр. Поморие, С
(Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС
"Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир
Георгиев Добрев, чрез пълномощниците адв. Радостина Николова и адв. Евгения Гагашева.
Оспорва подадената въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно. Посочва, че след влизане в сила на съдебен акт, с който е
стабилизирано решението на Общо събрание на Етажна собственост, с който е избран за
управител на последната „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, дружеството е открило банкова
сметка на свое име, по която събира средствата за фонд „Ремонт и обновяване“. Банковата
сметка е била открита съобразно изискванията на чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС, а именно на името на
управителя. Доказателства за така открита сметка са били представени по делото в първото
съдебно заседание. Твърди, че ответникът, чрез своя представител, е уведомен за банковата
сметка, по която следва да извърши плащане за дължимата вноска. Същият е бил канен чрез
електронни писма да извърши плащането по сметката на предходния управител на етажната
собственост. Тези електронни писма са били представени пред първата инстанция и не са
оспорени от ответниците. След избора на нов управител и след откриване на банкова сметка
на негово име, както изисква чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС ответникът отново е бил канен,
включително и с исковата молба да извърши плащане на задължението си. Сочи, че не
намирали опора в закона твърденията за недължимост на търсените суми, поради
неоткриването на специалната сметка на името на управителя по чл. 50, ал.З ЗУЕС за
съхраняване средствата от фонд "Ремонт и обновяване".
Сочи, че са неоснователни аргументите, касаещи обжалване на решението в частта на
присъдените в полза на ищеца в първоинстанционното производство разноски, включително
и тези, направени на обезпечителното производство. Видно от представеното в съдебно
заседание определение на Районен съд – Поморие е било допуснато обезпечение на бъдещ
иск чрез налагане на възбрана върху идеална част от недвижимия имот собственост на
въззивника. Посоченият бъдещ иск е бил предявен в срок и е предмет на настоящото
производство. Излага довод, че е функционални връзка между двете производства, в който
смисъл цитира практика.
2
Въз основа на изложеното моли да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
разгледа по същество. С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на
страните, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод предявената от Етажната собственост (ЕС) на
сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс
"Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт
2" ЕООД, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, против Р.Л.,
гражданин на В., с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Поморие, с която е предявен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата 3 416, 19 лв., представляваща
вноска във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното
право, а именно: качеството на етажен собственик на ответника Р.Л., същият притежава
апартамент № 4, находящ се в сграда С, етаж 10 в комплекс „Сънсет Ризорт“; взето решение
на проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, в която се намира притежавания от ответника обект;
определяне на припадащата се на ответника дължима сума съобразно площта на
апартамента му, а именно сумата в размер на 3416,19 лева; потвърждаване на взетото
решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно
основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; оправена покана за плащане на дължимата сума по
електронен път до електронната поща на на ответника В подкрепа на изложените твърдения
са ангажирани писмени доказателства.
С отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител е
оспорила предявеният иск като недопустим – предявен от лице, което не разполага с
представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен. Възразява,
че задължението за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо, тъй като ищецът
не е предоставил сметка, по която да се преведан паритеи номер на сметка не е посочен и в
исковота молба.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията
на районния съд, следва да се отбележи следното:
По първото направено от въззивника възражение, относно липсата на изпълнение на
задължението на ищцовата ЕС да открие и представи доказателства за открита банкова
специална сметка, поради което счита, че задължението не е изискуемо поради забава на
3
кредитора, изразяваща се в бездействие в оказване на дължимото съдействие с оглед на
изпълнението, настоящият състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд „ремонт и
обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая, по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба било относно режима, под който се намира тази банкова сметка, нито относно
реда, по който титуляра може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо не могат да
бъдат споделени възраженията на ответника, че тази сметка е под някакъв особен режим,
който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират операциите
със същата. При липса на изрична законодателна уредба, следва да се приеме, че право на
разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е този,
който и законът визира, а именно управителят на ЕС. Не може да бъде споделено
становището на ответника, че същият има право да откаже да изпълни задължението си за
плащане на претендираната вноска за фонд ремонт и обновление по аргумент, че плащането
по тази сметка би било ненадлежно или поради съществуваща хипотетична опасност
управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на натрупаните средства. Следва да се
спомене, че на етажните собственици са предоставени различни правни средства за защита
на интересите им, включително и в хипотеза на осъществено от управителя на ЕС
противоправно поведение или неоснователно изразходване на средствата от ЕС. Ето защо
по изложените аргументи, настоящият съд намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба оплаквания от страна на въззивницата, като намира, че задължението за
заплащане на процесната сума е възникнало по силата на взетото решение на ОС на ЕС,
като същото е станало и изискуемо и като такова подлежи на изпълнение.
По повод на второто направено от въззивника възражение, а именно за неправилно
присъждане на направените в обезпечителното производство разноски в полза на Етажната
собственост, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съобразно т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Видно от посоченото в т.1 и т.2 от същото
решение, страната следва да представи списък на разноските и доказателства, че същите са
направени. В настоящия случай от представеното по делото Определение от 23.11.2020 г. по
ч.гр.д.№772/20г. по описа на ПРС, безспорно се установява, че в полза на частния
жалбоподател е допуснато обезпечение на иска срещу Р.Л., чрез налагане на възбрана върху
1/212 ид.ч. от собствения му недвижим имот. Доколкото крайният момент, в който ищецът
може да претендира тези разноски е приключване на устните състезания пред първата
инстанция, настоящото искане е направено своевременно. Същото е придружено и от
доказателства, с които ответната страна се е запознала към момента на представянето им,
видно от протокола от проведеното съдебно заседание. Ето защо въззивната инстанция
намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените в обезпечителното
производство съдебно – деловодни разноски. Ищецът е направил в производството по
обезпечаване на иска по настоящото дело претендираните разноски в размер на 555.00 лева.,
поради което правилно първоинстанционният съд ги е присъдил с крайния си акт.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, решението
на Районен съд - Поморие следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира, че на въззивника такива не му се дължат, като същият следва да заплати на
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 420 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260124/10.06.21г., постановено от Районен съд
Поморие по гр.д.№ 810 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА Р.Л., поданик на О.К. и С.И., роден на *** в Б., притежаващ БУЛСТАТ
№***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по
КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от
управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Владимир Георгиев Добрев, сумата в размер на 420 лева /четиристотин и двадесет лв./,
представляваща съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5