О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 19 юли 2019 год.
Кюстендилският окръжен
съд, втори състав, в закрито заседание на деветнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йоланда
Цекова
ЧЛЕНОВЕ: Надя
Георгиева
Калин Василев
Като разгледа
докладваното от младши съдия К. Василев в.гр.д. №364 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа "Обжалване на определенията", чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба с вх.№13766/12.06.2019г. /изпратена по пощата на 11.06.2019г./ от „*******************“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************************(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „*******************“ ЕООД, ЕИК *********– заличен търговец, считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №***************представлявано от ИЛ.Г.Д.М.– Изпълнителен директор и ЕМ.Д.КР.– Прокурист, чрез пълномощника – юрисконсулт Р.М.М. съдебен адрес:*** 1, срещу Определение 681/21.05.2019г., постановено по гр. д. 2117/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството по същото дело и е върната исковата молба и приложенията на ищеца.
Във въззивната частната жалба се излагат оплаквания и искания в няколко насоки:
1. Въззивникът счита, че с атакуваното Определение 681/21.05.2019г., постановено по гр. д. 2117/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил неправилно е прекратено производството, тъй като съдът неправилно е счел, че ищецът по установителния иск непременно трябва да има специално качество - „банка“ /държавно учреждение или община/. Жалбоподателят излага съображения, че разрешението, дадено в ТР №4 от 18.06.2014г. по ТД 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.4г, е неприложимо тъй като следвало да се отнася само за случаите, когато с цесия е прехвърлено вземането още преди да се инициира заповедното производство. Изтъква се, че настоящият случай не е такъв, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от банка, съгласно условието на чл.417, т.2 от ГПК, а едва след издаването й вземането е било прехвърлено. На тази база намира, че установителният иск по чл.422 от ГПК следва да бъде разгледан по същество, понеже ищецът има активна процесуална легитимация за предявяването му;
2. Сочи се, че с исковата молба пред първоинстанционнния съд в условията на евентуалност са предявени, освен установителния, но и осъдителни искове. В тази връзка настоява, че с оглед прекратителното произнасяне на КРС относно установителния иск, то се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на осъдителните искове, предявени от ищеца при условията на евентуалност. Формулира се искане за връщане на делото на районният съд за произнасяне по осъдителните искове, във връзка с Договор за стоков кредит от 07.06.2014г. Заявява се и процесуален пропуск от страна на КРС, досежно прекратяване на производството по установителния иск, тъй като, според жалбоподателя, при това развитие е следвало да бъдат обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист едновременно с определението за прекратяване на делото.
На база изложените от жалбоподателя пороци на Определение 681/21.05.2019г., постановено по гр. д. 2117/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил се иска обезсилване на цитираното определение и връщане на делото на Районен съд – Кюстендил с указания за произнасяне по заявените при условията на евентуалност осъдителни искове. Моли се въззивният съд да присъди направените от въззивника разноски във вторинстанционното производство в размер на 300 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като размерът е съгласуван с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от въззивната жалба е изпратена на въззиваемия Б.Ц.А. чрез процесуалния му представител – адв. /преупълномощен от назначения за особен представител адв. П.Д./, като в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е представен отговор по частната жалба. В същата се твърди, че атакуваното определение на КРС е правилно и законосъобразно. Иска се да бъде оставена без уважение частната жалба. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд и се добавя, че КРС правилно е приел, че поради липса на специалното качество „банка“ в ищеца производството следва да се прекрати. Моли се съдът да осъди жалбоподателя да заплати адвокатски хонорар за особен представител за подадения отговор по частната жалба.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 130 от ГПК.
· На 07.06.2014г. е сключен Договор за стоков кредит №31849 между „*****“ ЕАД, ЕИК: ********, като кредитор, и Б.Ц.А., ЕГН: **********, като кредитополучател, за сума в размер на 1299 лв. Сумата следвало да се погаси чрез 24 месечни вноски. С нотариална покана с изх. №11-20-01925/27.08.2015г. е обявен кредитът за предсрочно изискуем. След това кредиторът – „*****“ ЕАД е предявила заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК пред Районен съд Кюстендил. На 10.03.2016г. КРС е издал Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на „*****“ ЕАД към 11.12.2015г. по сметка №21802462 за задължението на Б.А. по Договор за стоков кредит №31849 от 07.06.2014г., станало предсрочно изискуемо на 30.11.2015г. На датата на издаване на заповедта – 10.03.2016г., КРС е издал и изпълнителен лист относно задължението на Б.А. спрямо „*****“ ЕАД. На 07.12.2016г. в гр. София, е сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ между „*****“ ЕАД, като продавач, и „*******************“ ЕАД, като купувач. Съгласно предмета на договора продава на купувача вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена. Купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях. Приемо-предавателният протокол от 15.12.2016г. по Договора обхваща 305 бр. кредити. Сред тях е и задължението на Б.А.. На последния е изпратено съобщение, с което да бъде уведомен, че неговото задължение към „*****“ ЕАД е прехвърлено на „*******************“ ЕАД и следва да осъществи плащанията към последното дружество. „*******************“ ЕАД е изпратило молба с вх. №745/15.01.2018г. на ЧСИ ЕЛ.ХР.с рег. №743, за образуване на изпълнително дело, прилагайки изпълнителния лист от 10.03.2016г. и договора за цесия.
Производството е образувано пред Районен съд – Кюстендил, след като ищецът - „*******************“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************************(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „*******************“ ЕООД, ЕИК *********– заличен търговец, считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №***************представлявано от ИЛК.Г.Д.М.– Изпълнителен директор и ЕМ.Д.КР.– Прокурист, чрез пълномощника – юрисконсулт Р.М.М. е предявил установителен иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК /искова молба с вх. №4707/24.10.2018г./, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на Б.Ц.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** 9А и настоящ адрес:***, съществуването на вземания на *******************“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК:********, главница в размер на 1016, 17 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 11.12.2015г. до изплащане на вземането, 182,70 лв. – договорна лихва за периода 07.01.2015г. до 10.12.2015г., 29, 05 лв. – надбавка за забава за периода от 15.01.2015г. до 10.12.2015г. и 120 лв. заемни такси. При условията на евентуалност, в случай, че бъде прекратено производството по установителния иск по чл.422 ГПК като недопустимо, са предявени и осъдителни искове, с които се иска да бъде осъден ответникът Б.Ц.А., ЕГН: **********, да заплати на ищцовото дружество – „*******************“ ЕАД, главница в размер на 1016, 17 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 11.12.2015г. до изплащане на вземането, 182,70 лв. – договорна лихва за периода 07.01.2015г. до 10.12.2015г., 29, 05 лв. – надбавка за забава за периода от 15.01.2015г. до 10.12.2015г. и 120 лв. заемни такси. Основанието на този осъдителен иск е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, поради твърдяно от ищеца неизпълнение на Б.А. по Договор за стоков кредит от 07.06.2014г. Наред с това се сочи и настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с нот. покана от 27.08.2015г. евентуално съединен е и още един осъдителен иск, в случай че бъде прекратено производството по установителния иск и бъде отхвърлен като неоснователен предходноописания осъдителен иск. С последния осъдителен иск се моли съдът да осъди Б.Ц.А., ЕГН: **********, да заплати на „*******************“ ЕАД следните суми: 1016, 17 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането, както и сума в размер на 41,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.10.2015г. до 07.06.2016г., съгласно погасителен план към Договор за стоков кредит от 07.06.2014г. Основанието на този осъдителен иск, според ищеца в първоинстанционното производство, е чл.79, ал.1 от ЗЗД – неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от Договор за стоков кредит от 07.06.2014г. и по чл.84, ал.1 от ЗЗД – настъпил краен падеж на вземането, съгласно чл.2 от Договор за стоков кредит от 07.06.2014г., срок за издължаване на кредита.
С Определение №681/21.05.2019г., постановено по гр. д. 2117/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил е прекратено производството по същото дело и е върната исковата молба и приложенията на ищеца. За постановяване на цитирания акт първостепенният съд е приел, че ищецът - „*******************“ ЕАД, няма специалното качество на банка и не може да предяви иск за установяване съществуване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение, при положение че той не е и заявителят в заповедното производство. КРС извлича аргументи от Тълкувателно решение 4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В т.4г от същото се сочи, че в хипотезата на чл.417, т.2 от ГПК възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение е функция на особеното качество на заявителя – т.е. следва да е някой измежду лимитативно изброените в нормата - банка, държавно учреждение или община. С оглед на обстоятелството, че исковото производство /по установителния иск/ е продължение на заповедното, то в него се проверява дали ищецът има същото специално качество, каквото е имал и заявителят по заповедното производство. Доколкото последното не е налице – ищецът няма качеството банка, то производството следва да се прекрати на основание чл.130 ГПК. КРС в мотивите си сочи, че ищецът може да реализира правата си чрез осъдителен иск по общия ред.
Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Правилно е разрешението дадено с
атакуваното определение – да се прекрати производството, но само що се касае за
предявения установителен иск. Изводите на първоинстанционния съд, че ищецът по иска по чл.422 от ГПК
следва да има специално качество – някое от лимитативно изброените в нормата на
чл.417 от ГПК, за да се ползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнително
основание – банка, община или държавно учреждение, са
правилни. Такова качество е имал заявителят по заповедното производство – „*****“
ЕАД. Същото обаче не се установява за ищеца по установителния
иск /но и предявени при условията на евентуалност осъдителни искове/ „*******************“
ЕАД. Последният е заявил интереса си в исковото производство, бидейки цесионер по Договор за покупко-продажба на вземания от
07.12.2016г., по силата на който е изкупил вземането на „*****“ ЕАД спрямо Б.А..
Изводът, който се налага, при съобразяване с разрешението на т.4г от
Тълкувателно решение 4/18.06.2014г. по Тълкувателно дело 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е, че и ищецът в исковото производство трябва да има някое от изброените в
чл.417, т.2 от ГПК специални качества. В противен случай би се заобиколило незаконосъобразно условието въведено в нормата,
именно което предпоставя облекчения ред за снабдяване
с изпълнително основание. Връзката между заповедното и исковото производство е
неразривна и не може да се приеме, че след издаване на изпълнителния лист и
преди предявяване на исковата молба по установителен
иск заявителят по заповедното производство може да прехвърли вземането си на
субект без специално качество, съгласно чл.417, т.2 ГПК и това да доведе до
успешен финал на установителния иск. При тази хипотеза на ищеца липсва активната
процесуална легитимация за завеждане на такъв иск. Тя е съществувала по
отношение на цедента, в случая „*****“ ЕАД. Ето защо, в тази си част с атакуваното
определение правилно е постановено прекратяване производството по установителния иск.
На
следващо място трябва да се посочи, че с аргументи от цитираното тълкувателно
решение – т.13, доколкото КРС прекратява производството по установителния
иск, то е следвало едновременно с това и
да обезсили издадения от Районен съд – Кюстендил изпълнителен лист от
10.03.2016г. по ч.гр.д. №405/2016г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както
и Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
издадена по ч.гр.д. №405/2016г. по описа на КРС.
С това, обаче, съдът не е следвало да прекрати изцяло производството по гр.д. 2117/2018г. по описа на КРС, тъй като, с прекратяване на производството по установителния иск, е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. В исковата молба ищецът - „*******************“ ЕАД, е задал в каква поредност желае произнасяне от съда. При това положение делото следва да се върне на КРС за произнасяне по предявените, при условията на евентуалност осъдителни искове. С исковата си молба ищецът е формулирал един установителен иск и при условията на евентуалност два осъдителни иска в следната поредност: иска се да бъде осъден Б.А. да заплати на „*******************“ ЕАД главница в размер на 1016, 17 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 11.12.2015г. до изплащане на вземането, 182,70 лв. – договорна лихва за периода 07.01.2015г. до 10.12.2015г., 29, 05 лв. – надбавка за забава за периода от 15.01.2015г. до 10.12.2015г. и 120 лв. заемни такси. Основанието на този осъдителен иск, според ищеца, е по чл.79, ал.1 от ЗЗД. В случай на отхвърляне на този осъдителен иск, то същият длъжник да бъде осъден в полза на ищеца да заплати 1016, 17 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането, както и сума в размер на 41,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.10.2015г. до 07.06.2016г., съгласно погасителен план към Договор за стоков кредит от 07.06.2014г. Основанието на този осъдителен иск, според ищеца в първоинстанционното производство, е чл.79, ал.1 от ЗЗД – неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от Договор за стоков кредит от 07.06.2014г. и по чл.84, ал.1 от ЗЗД – настъпил краен падеж на вземането, съгласно чл.2 от Договор за стоков кредит от 07.06.2014г., срок за издължаване на кредита.
По разноските:
Настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по разноските. Такива биха се дължали в хипотеза на прекратяване на производството само ако исковете бяха кумулативно съединени. Доколкото съдът е сезиран с евентуално съединени искове, то отговорността за разноските по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. Наред с това ще се посочи, че при наличието на евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното, при разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по исканията за разноските, които жалбоподателят е направил, съобразно изхода на делото по евентуалните искове.
По обжалваемостта:
С оглед размера на претендираните суми по предявените искове, то настоящото определение е необжалваемо на основание чл.274, ал.4 от ГПК, що се отнася до потвърждаването на атакуваното определението в частта му за прекратяване на производството по установителния иск. Следва да се отбележи, че от значение за преценката за допустимост на касационния контрол е цената на всеки един от искове, а не сбора на всеки от тях, поради предявяването на осъдителните в условията на евентуалност. Относно връщането на делото на Районен съд – Кюстендил за произнасяне по евентуално предявените осъдителни искове, както и за обезсилване на изпълнителен лист от 10.03.2016г. и Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, и двете издадени по ч.гр.д. №405/2016г. по описа на КРС, то настоящото определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък изрично законът предвижда то да е обжалваемо. Това обуславя, че настоящото определение не подлежи на обжалване в нито една част.
Водим от изложеното съставът на Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №681/21.05.2019г., постановено по гр.д. №2117/2018г. по описа на КРС в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на иска по чл.422 от ГПК.
ВРЪЩА
делото на Кюстендилския районен съд за разглеждане и произнасяне по евентуално
предявените осъдителни искове, както и за обезсилване на изпълнителен
лист от 10.03.2016г. и Заповед №195 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, и двете издадени по ч.гр.д. №405/2016г. по описа на КРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.