№ 234
гр. гр. Д. , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20203200500665 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№3978/19.02.2020 год. на Я. Д. В. ,ЕГН ********** от гр. Г. Т.,
***срещу решение №137/06.02.2020 год. по гр.д.№3739 /2020 год. на Районен
съд Д. ,с което са отхвърлени предявените от нея в условията на обективно
съединяване осъдителни искове по чл.109 от ЗС срещу Г. И. А.,ЕГН *** и М.
Д. А.,ЕГН ***, двамата от гр. Г. Т., *** :1./ да премахнат постройката,
надградена върху съществуваща в имота им „стопанска постройка и гараж",
изградена в собственото им дворно място съставляващо УПИ ***, квартал *
по ПУП на гр. Г. Т., находящо се на ***, с площ от 30 кв.м;2./да премахнат 6
броя лозови насаждения, намиращи се в дворното им място в непосредствена
близост до регулационната граница между УПИ *** в кв. * и УПИ ***, кв. *
по ПУП на гр. Г. Т. и 3./да преустановят дейността си по отглеждане на
животни в имота си гр. Г. Т., ***.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
1
постановяването му в отклонение от материалния закон се настоява за
отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за
цялостно уважаване на претенцията по чл.109 от ЗС и такова за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции .
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 10.02.2020 год.,жалба рег.№3978/19.02.2020 год. е подадена в
срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемите страни Г. И. А. и М. Д. А. считат жалбата за
неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са
изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№
5061/04.03.2020 год.
Спори се между страните ,дали фактическите констатации и правни
изводи на първоинстанционния съд са съответни на събраните по делото
доказателства и установената съдебна практика,вкл.тълкувателна по
въпросите за предпоставките за провеждане на иска по чл.109 от ЗС ,както
при неблагоприятно въздействие върху имот,така също и при застрашаване и
създаване на опасност от вредно и смущаващо въздействие ,доколкото и в
двата случая е налице пречка за собственика да упражнява правата си в пълен
обем;в случаите на нарушение на правни норми,установени единствено с
оглед осигуряване възможност за пълноценно ползване на съседни
имоти,следва ли да бъде доказвано конкретно неблагоприятно въздействие
върху имота,респ.вещо лице и съдът да преценяват наличието на такова.
С искова молба рег.№ 1170/10.04.2019 год. е заявена осъдителна
претенция на Я. Д. В. срещу Г. И. А. и М. Д. А..
Изложени са твърдения,че страните притежават в гр.Г. Т. недвижими
имоти,в които въз основа на дадени съгласия и строителни разрешения от
1991 год. и 1992 год. са изградили на разделящата ги вътрешна
регулационна граница :стопански постройки, работилница и
гараж.Ответниците надградили стопанската си постройка с още един етаж с
площ от 30 кв.м.,в който обособили жилищни помещения и санитарен възел.
Строителството било осъществено през 2012 год. без издадени строително
разрешение и строителни книжа и без дадено от ищцата съгласие с
2
нотариална заверка на подписа.Предназначението на стопанската сграда не
било променяно по съответния ред,нито било издадено разрешение за
ползването й.Надграденото от ответниците надхвърляло с 2 метра височината
на стопанската сграда на ищцата,а стряхата му навлизала във въздушното
пространство на имота й.Освен,че строителството било извършено в
отклонение от правилата на чл.35 ал.1,чл.42 ал.2 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ,то
ограничавало ищцата в упражняване на правото на собственост върху
притежавания от нея имот- намалявало слънцеогряването на жилищната
сграда и незастроената част от имота,естествената въздушна циркулация в
пространството над имота,вследствие на което било увеличено заснежаването
на двора и покривната плоча на стопанската й сграда ,както и натаяването с
вода при топене на снега,а образувалите се водни маси навлизат в основите
на жилищната постройка.Вън от горното ползването на стопанската й сграда
влизало в колизия с използването от ответниците на надстройката за
жилищни цели.
В нарушение на т.15 от Приложение № 1 от Наредба № 11 за
изграждане ,поддържане и опазване на зелената система на територията на
Община Г. Т. и т.15 от Приложение № 1 от Наредба №1/10.03.1993 год. за
опазване на озелените площи и декоративната растителност, ответниците
засадили 6 бр. лози в непосредствена близост до регулационна линия.Част от
тях били стари и с много добре развита коренова система ,която повреждала
циментовата настилка на двора й ,което наложило неговото отремонтиране и
презаливане.
В непосредствена близост до изградената в двора на ищеца стопанска
постройка и работилница ответниците отглеждали животни- зайци, кокошки
и други, като мястото за отглеждането им не било регистрирано като
животновъден обект по смисъла на чл. 137 , ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинска дейност и не се спазвали ветеринарномедицинските
и зоохигиенните изисквания по Наредба № 44/ 20. 04. 2006 год. В
противоречие с изискванията на чл. 4, ал.7 от посочената наредба в мястото
за отглеждане на посочените животни нямало санитарен възел и фекалиите от
животните, мръсните води и нечистотии се утаявали в почвата и навлизали в
основите на стопанската сграда и работилница на ищеца, при което се
отделяли неприятни миризми и вредни вещества, които замърсявали въздуха
3
и били предпоставки за предизвикване на алергии и други заболявания.
С оглед на горното е отправено искане ,съдът да осъди Г. И. А. и М. Д.
А. да премахнат извършеното надстрояване на стопанска сграда и лозови
насаждения и преустановят дейността по отглеждане на животни,които макар
осъществявани в собствения им недвижим имот ,нарушават законови
регламентации и създават на ищцата пречки за използване на съседния имот,
по-големи от обикновените.
С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответниците Г. И. А. и М.
Д. А. са оспорили основателността на претенцията по чл.109 от ЗС.
Върху съществуващ гараж и стопанска постройка, законно построени с
разрешение за строеж и декларация-съгласие от страна на ищцата, в
подпокривната част изградили помощна постройка –склад за стари вещи и
материали. Втори етаж върху стопанската постройка не е изграждан.
Впечатление за това се създава от островърхия покрив, с който бил сменен
стария. Същия е тип „румънски" , не е масивен-покривната конструкция е
ламаринена. Височината на цялата сграда не нарушава изискванията на ЗУТ
за височина на допълващо застрояване, каквото се явява въпросната
постройка. Сочената в исковата молба стряха, която влизала в недвижимия
имот на ищцата е вече премахната и в момента такава не съществува. Нито
една от разпоредбите на ЗУТ,касаеща допълващото застрояване не били
нарушени,а поради завършване на строежа да 1997 год. ,допълващата
постройка била и търпима.Имотът не е жилищен и не се ползва за живеене. В
приземния етаж на въпросната постройка ответниците обособили лятна
кухня, в която живеят родителите на ответницата.
Лозовите насаждения на ответниците са засадени на повече от 2 метра
от оградата на ищцата,докато съгласно Приложение 1 към чл. 13 от Наредба
№1 за опазване на озеленителните площи и декоративна растителност от
30.03.1993 год., средно високите дървета могат да отстоят на 1.8 м. от
регулационната линия на съседния парцел .Те са храстовидни разстения и не
влияят на настилката на ищцата. В този смисъл ответниците считат, че не са
нарушили изискванията на нормативния акт и по никакъв начин не пречат на
ищцата свободно да упражнява правото си на собственост. Ответниците
отглеждали животни -кокошки и зайци в стопанска постройка, изградена в
4
двора им - вписан животновъден обект. Хигиенните условия отговаряли на
нормативната регулация,констатирано от ОДБХ-Д.. Прозорците на къщата на
ищцата не гледат към двора на ответниците ,поради което и отглеждането на
животни не смущавало правото й на собственост.
В първото по делото съдебно заседание от 11.11.2019 год. страните са
внесли допълнителни пояснения.Ищцата е посочила,че с новопостроеното се
увеличава тежестта върху плочата на стопанската им постройка.Навлизащата
стряха в имота им била отстранена след завеждане на делото.Надстройката се
ползвала за жилищни нужди,поради което обитателите й имали претенции
срещу шума от работилницата й,които изразявали с обиди,чукане и тракане.
Разклоненията на лозите във височина навлизали в имота им и постоянно се
налагало рязание на лозници и събиране на листа. Животните се пускали
свободно извън предвиденото за тях ограждение и поради движението им
,миризма навлизала през вратопрозореца на основната й сграда.Ответниците
сочат,че действително през лятото лозите навлизат в имота на ищцата,но
редовно ги подрязвали и почиствали листата.Нямали свободно пуснати
зайци,освен по невнимание.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните
доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:
По силата на договор за дарение,сключен с нотариален акт № *** год.
и договор за покупка на недвижим имот чрез Общинския народен съвет
,сключен с нотариален акт № *** год. ,ищцата е придобила недвижим
имот,находящ се в гр.Г. Т.,***,съставляващ парцел ***,кв.** ,а понастоящем
УПИ ***,кв.* по ПУП на населеното място, а ответниците недвижим
имот,находящ се в гр.Г. Т.,***,съставляващ парцел ***,кв.**,а понастоящем
***,кв.*по ПУП на населеното място.
С протокол № 26/15.07.1989 год. на ответника Г. И. А. е била дадена
строителна линия и определено ниво за застрояването в имота му на ограда-
гараж и стопанска постройка.Издадено му е било разрешение №20/09.03.1989
год. за строеж на гараж и стопанска постройка до 30 кв.м. С нотариално-
заверена декларация от 01.02.1989 год.,ищцата е дала съгласие, съседът й Г.
И. А. да построи гараж и стопанска постройка в собствения си имот и на
границата с нейния,като се е задължила да покрие калканната стена с подобен
5
вид сграда.На ищцата е било издадено разрешение за строеж №
125 /06.11.1991 год.за стопанска постройка и работилница до 35 кв.м.
Работна група на Община Г. Т. е извършила на дата 26.02.2018 год.
проверка на постройки от допълващото застрояване в ***,кв.* по
регулационния план,собственост на Г. И. А..При извършен оглед е
констатирано /протокол 7-37/26.02.2018 год./изграждането на
гараж,надлъжно по границата със съседния УПИ ***,кв.*,същият е масивен и
с плосък покрив.Стопанската постройка е разположена зад гаража и напречно
на границата със съседния УПИ ***,кв.*,като е с надзид с височина от 1.70
метра,измерен от плочата на сградата до стрехата,с отделен вход и покривна
конструкция -двускатен покрив.При границата със съседния имот
стопанската постройка завършва с калкан,от който стрехата се надвесва над
имота на съседите.
Проверка на РОНСК Д. е констатирала,че върху плоския покрив на
съществуваща стопанска сграда и върху част от гаража в имота на
ответниците е изпълнена надстройка с размери 3.67 м/8.80 м и надзид 1.73 м
и било 2.33 м,разположена на регулационната граница с имота на
ищцата.Надстройката е с дървен двускатен покрив и покритие от керемиди,с
отичане към имота на ответниците,положена е външна мазилка и
дограма.Сградата се ползва за живеене,а не като гараж и стопанска
постройка.Пред проверяващите, ответниците са посочили,че надстройката е
извършена през 2011 год.Проверката не е установила в община Г. Т. данни за
съгласуван и одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж за ”Надстройка над съществуваща сграда на допълващото
застрояване” .Строежът е пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5б.”в” от
ЗУТ и контролните административни действия при липсата на строителни
книжа по ЗУТ са от компетентността на Кмета на Общината-чл.223 от ЗУТ .За
резултатите от проверката с писмо изх.№ГТ-58-00-109/15.06.2018 год. са били
уведомени ищцата, кмета на община Г. Т.,МРРБ,зам. началника на ДНСК и
началника на РДНСК-Североизточен район.
В постановление от 28.08.2019 год. на Специализираната прокуратура
за отказ да бъде образувано досъдебно производство по № 117/2019 год.
поради липса на данни за извършено престъпление от нейна компетентност
6
,се съдържат констатации,че главният архитект на Община Г. Т. е накарал
собственика на надстройката-*** Г. А. да подаде декларация с цел
обосноваване ”търпимост на строежа и бъдещото му узаконяване,както и
указал на служителите извършили проверката да променят думата надстройка
с надзид,а Г. А. посочил 2011 год.,като година на изграждане й.Отказът е бил
отменен с постановление от 12.11.2019 год. на Апелативна специализирана
прокуратура по жалба на ищцата е образувано ДП по пр.пр.№1174/2018 год.
по описа на Специализирана прокуратура за неизпълнение на служебни
задължения на кмета на Община Г. Т.,произтичащи от разпоредбата на
чл.225а от ЗУТ да издаде заповед за премахване на незаконен строеж с цел да
набави за другиго –*** Г. А. облага- непремахване на незаконен строеж в
имот УПИ **-***,кв.*,от което могат да настъпят немаловажни последици-
престъпление по чл.282 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Извършена проверка на място от Областната дирекция по безопасност
на храните Д. не е установила нарушения при отглеждането от ответниците
на 9 бр. зайци,11 бр. кокошки и 9 бр.японски птици .Хигиенните изисквания в
животновъдния обект отговаряли на Наредба № 44/20.06.2006 год.,а добитата
тор от отглеждането им се съхранявала в чували и използвана за наторяване
на градина,която не е в границите на проверявания обект-така констативен
протокол № ГТ-16/19.04.2019 год.
Вещото лице д-р Г. М. /*** / е депозирало заключение рег.№
2402/23.08.2019 год. ,в което са направени констатации,че ответникът Г. И. А.
е регистриран в БАБХ като собственик на животновъден обект № 9500-0659
,считано от 08.10.2008 год.Обекта е от вида „заден двор”,по отношение на
който не се изисква наличието на санитарен възел и в който е допустимо
отглеждането до 10 бр.зайкини с приплодите до 2 месеца и до 50 възрастни
птици,независимо от вида им.Към 16.07.2019 год.,на имота на адрес гр.Г.
Т.,*** ответникът отглежда 10 кокошки, 13 пилета, 3 бр. петлета, порода
„Японски” и 3 зайкини с 19 приплода. Зайците се отглеждат в кафези,
кокошките се отглеждат в закрито помещение в собствено оградено място, на
циментов под, позволяващ почистване, измиване и дезинфекция.
Разположението на отглеждането им не граничи с имота на ищцата.
Разстоянието е около 10 метра от съседния имот.Спазени са всички
изисквания на Наредба №44 от 20.04.2006 год. за ветеринарно-медицинските
7
изисквания към животновъдните обекти. Няма предпоставки за навлизане на
фекалии и други нечистотии в имота на ищеца ,тъй като отпадъците се
поставят в найлонови чували и пластмсови контейнери с капак и се извозват
регулярно, поради което предпоставки за замърсяване на въздуха няма. При
изслушването му в съдебно заседание,вещото лице обяснява, че дворчето на
кокошките не стига до порцела на ищеца. Оградено е самото дворче с мрежа,
с колове, които са забити в бетона.Зайчарника и кокошкарника са изградени
на южната граница на имота на ищците и в югозападния ъгъл-така
допълнителните нанасяния с химикал на скицата,приложена на л.8 от
първоначално образуваното гр.д.№176/2019 год. на ГТРС.Между тях и имота
на ищцата има разстояние по-голямо от 10 метра.
Вещото лице инж.А. К. ,изготвило назначената по делото съдебно-
техническа експертиза е посочило в заключение рег.№2483/04.09.2019 год.,
че в периода 1989-1997 година в имота на Г. И. А. УПИ ***-*** квартал * по
плана на град Г. Т. са изпълнени, съгласно издадени строителни книжа,
ограда, гараж за лека кола „Москвич” и стопанска постройка до 30 кв.м.
Върху стопанската постройка е изпълнена надстройка - снимки № 1 и 2, за
която Г. И. А. не е представил одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж. В звено АННСР на Общинска администрация град Г.
Т. не се откриват строителни книжа за изпълненото надстрояване на
стопанската постройка в имота на Г. И. А.. Надграждането е извършено върху
сграда, за която са спазени изискванията на чл.35 ал.2 и чл.42 ал.2 от ЗУТ.
Самото надграждане е изпълнено с едната си фасада по вътрешната граница
на урегулирания поземлен имот на ответниците, а останалите три фасади
попадат изцяло в УПИ на ответниците. В същия имот има още една
нежилищна сграда - гараж, на която югоизточната фасада съвпада със
североизточната фасада на съществуващата стопанска постройка, върху която
е извършено надстрояването. В УПИ на ответниците с надграждането е
нарушено изискването на чл.35 ал. 2 от ЗУТ и не е спазено отстояние от 3
метра до вътрешната граница на урегулирания поземлен имот,както и не
покрива калканна стена на заварена или бъдеща сграда или плътна ограда в
съседния УПИ, който е собственост на ищцата. Надграждането, изпълнено
без строителни книжа не нарушава изискванията на чл.42 ал.2 от ЗУТ.
Нарушено е изискването на чл. 148 ал.1 от ЗУТ, според чието определение
8
строежи могат да се извършват само, ако са разрешени от закона.
По време на огледа,вещото лице е установили,че в надстройката са
обособени две помещения. Влизането в едното помещение става директно от
входа - снимка № 1. Това помещение представлява стая с декоративна
преградна стена и видима покривна конструкция - снимка № 3. От стаята се
влиза в санитарен възел, стените на който са облицовани с фаянсови плочки и
в него са монтирани електрически бойлер, тоалетна мивка, комбинирана
смесителна батерия с душ/телефон - снимка № 4. В деня на огледа стаята е
ползвана за сушене на билки, а санитарният възел за склад.
Стопанската постройка на първия етаж, за която ищцата е дала съгласие, в
деня на проверката се използва като такава (помещение за нежилищни
нужди) и не се констатира смяна на предназначението й.
Югоизточният калкан на изградената надстройка е в равнината на
границата между имотите на ищцата и ответниците. Покривните равнини на
двускатния покрив не излизат извън равнината на калканната стена и не
навлизат във въздушното пространство на имота на ищцата - снимка № 2.
Извършеното надстрояване е в посока северозапад от жилищната сграда на
ищцата и отстои на 3,75 м от западния ъгъл на сградата - приложение № 2.
Местоположението на двете сгради не дава възможност на надстройката,
изградена в УПИ ***-*** да пречи на слънцеогряването върху
благоприятните изложения (изток, юг, запад) на жилищната сграда в УПИ
***, собственост на ищцата - приложение № 2.
Преобладаващите ветрове за района на град Г. Т. са северен - 23,70 % и
североизточен - 21,20 % - приложение № 1.
Северният вятър спрямо изградената надстройка е с намалена сила от
жилищната сграда на ответниците и създава предпоставка за заснежаване в
двора на ответниците вследствие завихряне около югоизточната и
югозападната фасади на жилищната сграда на ответниците.Североизточният
вятър е с посока успоредна на имотната граница и не би могъл да предизвика
заснежаване в имота на ищцата и по-интензивно отводняване на стопанските
постройки, изградени на страничната регулационна линия между УПИ **-***
и УПИ ***-*** в квартал * по плана на град Г. Т. - приложение №
9
1.Разстоянието между извършеното надграждане и разликата във височините
между него и двуетажната жилищна сграда на ищцата не нарушават
естествената циркулация на въздушните маси през всички сезони на годината.
Вещото лице г-жа К. е извършило оглед на общата стена на
регулационната линия от страна на ищцата, точно под постройката на ищцата
и под постройката на ответниците. На страничната регулационна линия
между УПИ **-*** и УПИ ***-*** в квартал * по плана на град Г. Т. е
изградена стена, която разделя постройки от допълващото застрояване в
двата имота. Стената е тухлена, измазана и е между стоманобетонови колони
и стоманобетонова плоча. От страната на ищцата стената има пукнатини по
мазилката, които не са конструктивни и са зацапани с прах т.е. не са
действащи - снимки № 11 и 12. По стоманобетоновите колони и
стоманобетоновата плоча няма пукнатини, а само оголени армировки. Срещу
пукнатините по мазилката при ищцата няма пукнатини по мазилката на
стената и стоманобетоновите колони и плоча при ответниците.
Констатираното състояние доказва, че конструкцията на общата стена не е с
нарушена (намалена) носимоспособност.
Относно лозовите насаждения в имота на ответника, експертизата се
основава на определението на чл.94 ал.2 на Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ,
съгласно което, на разстояние 1 м от границата между съседни имоти могат
да се засаждат ниски дървета с височина до 2,50м. Засадените 6 броя лозови
насаждения са на границата между двата имота и имат 3 вида корени -
повърхностни, росни и стъпални, с обща дълбочина до 1,5-2,0м и ширина до
3,0-4,0м - приложения N 3 и 4. Засадените 6 броя лозови насаждения на
границата на двата имота са с дълбока коренова система и не са предпоставка
за рушене на циментови бордюри, разположени на повърхността на земната
кора.
При извършения оглед инж. К. установила, че жилището на ищцата
има северозападна фасада към имота на ответниците и по фасадата има
прозорци с изложение към ответниците.
При изслушването му в съдебно заседание на вещото лице са били
зададени въпроси във връзка с констатациите му,че надстройката е със
собствена височина от 3 .75 метра /средна височина 3 метра ,с оглед по
10
голямата на било и по-малка на стрехите/,като надвишава във височина с три
метра стопанската сграда на ищцата .Същото счита,че наличие на
нарушението на разпоредбата на чл.42 ал.2 от ЗУТ следва да се преценява по
отношение на съществуващото първоначално застрояване,а не по отношение
на надстрояването им.Без изследване на конструктивните чертежи не може да
посочи,дали надстройката е опасна,видимо няма конструктивни дефекти –с
носещи стени е и носеща дървена покривна конструкция.Достъпът до
сградата е силно затруднен –по външни стълби и по покрив.Направен е опит
на топлоизолация на стените,има комин и отоплението й е възможно с твърдо
гориво или електричество,но най-вероятно не може да се използва
целогодишно.Корените на лозите били насочени надолу и не можело да
предизвикат ерозия на настилката върху терена.Направено е отводняване на
надстройката –покривните води се отичат в имота на ответниците.Възможно
е да бъде образувано снежна шапка върху надстройката,но нямало да
застраши имота на ищцата.
В съдебното заседание от 11.11.2019 год. и по реда на чл.176 от ГПК на
ответника Г. И. А. са били зададени въпроси за обстоятелства по делото,при
което същият е потвърдил,че надстройката е включена към електрическата
система за отопление и осветление и ВиК системата,но ги ползвал рядко и с
изключително внимание.Също много рядко надстройката се ползвала за
жилищни нужди-родителите му вече били починали,той нощувал там по
изключение в случай на гостуване в дома му на повече хора.Имал претенции
към използване на работилницата в часовете между 14 и 16 часа,тъй като му
пречел шума от нея и трактора им,звънял бил на телефон 112,т.е. не той
пречел на ищцата да използва работилницата,а те на него.
Приложена е докладна записка от 19.03.2019 год. на ОДМВР Д.,РУ Г.
Т. за сигнал от дата 18.03.2019 год.,подаден в 19.50 часа от ответниците
срещу ищцата за шум-чукане и блъскане по стената.Ищцата е дала
обяснение,че чука пържоли за вечеря. Свидетелят В. С. Д. е един от
служителите на РУ на МВР гр.Г. Т.,отзовал се на посочения сигнал.
Сигналът бил подаден някъде към 19,40 часа и било оплакване за
шум.Наредбата на Общината ограничава шума в различните сезони за
часовете след 22 и 23 часа,какъвто случая не бил. Основно колегата на
свидетеля разговарял със страните, но в последствие му разказал ситуацията.
11
Проверяващите установили, че ответниците подали сигнал, тъй като имали
наемател в надстройката, който не може да почива заради шума от
работилницата на ищцата. Съседката и ищца в настоящото производство
обяснила, че е готвила и е чукала пържолите в работилницата, която граничи
с общата стена на съседите. По време на проверката ,свидетелят забелязал, че
надстройката,встрани от къщата на ответниците е осветена.Ответницата М.
А. обяснила ,че имат наемател,а ищците чукат и блъскат,което му пречи да си
почива.Евентуален шум от ищците,можело да се чуе само в надстройката,не и
в къщата на ответниците,тъй като нямали обща стена.Свидетелят
нееднократно забелязвал автомобил с плевенска или габровска регистрация
пред дома на ответниците, а след извършена проверка се установило, че
лицето -командирован от вътрешността на страната служител на *** е
наемател на ответниците. След време лицето се изместило на друг адрес.
Показания за отдаване под наем на настройката е дал и свидетелят С. К.
В. , *** на ищцата.Около 4 месеца в нея живял ***,който разбрал за дрязгите
между съседите и заявил,че не иска взаимно да си пречат. Споделя, че
отдавна между съседите има проблеми относно шума, относно пристройката,
относно филизите на лозите. След изграждане на надстройката се получавали
навявания на сняг върху стопанската постройка на ищцата. Свидетелят се
качвал да почисти снега, наложило се покрива на постройката им да се
подлепи с мушама, защото когато има сняг и лед се образува конденз и
започва да капе. Надстройката преди време се ползвала от наемател.
Ответниците имали претенции, че съседите му пречат, когато работят в
работилницата. Работилницата се ползвала за домашни цели, в нея са
поставени дърводелски машини, струг, циркуляр и др. Преди време
възрастните съседи живеели в пристройката, а понастоящем последната се
ползва от ответниците като кухня, защото в работилницата се чуват да
дрънчат чинии. По повод притежавания от свидетеля трактор също
възниквали дрязги. Според свидетеля В., през лятото отглежданите в двора
на ответниците животни причинявали неприятни миризми, което осуетявало
възможността да отваря прозореца на спалнята си. Освен това животните се
пускали до границата на двата имота. Първоначално пътеката на ищците
представлявала насип с тънка замазка от начупени плочки и жилите на лозите
започнали да надигат замазката. Свидетелят разровил, сложил скара залял с
12
бетон пътеката.
Свидетелят Д. С. Х. участвал в ремонта на покрива на надстройката.
През 2011-2012 год. бил съборен стария покрив. Взело се решение да се
надстрои с още два, три реда нагоре с тухли. Свидетелят Х. е виждал, че
зайците на ответника са в клетки, а кокошките в курник с малък двор, който
не излиза към имота на ищцата.
С оглед тези данни,съдът приема за безспорно установено,че страните
по делото са собственици на два съседни поземлени имота.
Безспорно се установява,че надстрояването е извършено без строително
разрешение,съгласие на собственика на съседния имот,отстои на по-малко от
3 метра от имота на ищцата и не е надстроена на калкан .
Налични са два обекта ,притежавани от страните:надстройка на
ищците,използвана за жилищни нужди и стопанска работилница на ищцата.В
тази насока са данните от проверки на контролни органи, събраните
свидетелски показания,които съдът кредитира,обясненията на
ответника,данните от заключението на вещото лице относно начина на
изграждане-две помещения ,едно от които санитарен възел,енерго и
водоснабдени,приложения снимков материал. Касае се два обекта,които са с
различно предназначение,при което функционирането на единия от тях като
жилищен,намира отражение по отношение функционирането на този със
стопанско предназначение поради обективния факт на местоположението
му,като налага съобразяване и ограничения в ползването му ,за да не се
смущават обитателите на надстройката,т.е. налице е негативно въздействие
върху възможността,ищецът да упражнява в пълен обем правото си на
собственост. Налице е признание на ответниците ,че действително през
лятото лозите навлизат в имота на ищцата.Отглеждането на животни в имота
на ответниците не е свободно и в близост до сградата на ищцата.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Негаторният иск е предоставен на собственика или носителя на
ограничено вещно право за защита за всеки конкретен случай срещу всички
неоснователни, преки или косвени, бъдещи или съществуващи, въздействия и
13
посегателства, които му пречат да осъществява спокойно и в пълен обем
правомощието да ползва собствения си имот. Собственикът на един имот
може да иска премахване на създадено в съседния имот състояние с оглед
защита на правото на собственост в случай ,че същото има вредно
отражение, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта според предназначението и, или пък създават опасност от
такива. Основание за защита чрез иска се поражда и при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от такова въздействие, ограничаващо
упражняването на правото на собственост на потърсилия правна защита.
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна
власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали
лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна
власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от
необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди
собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл. 50 ЗС
не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия
в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-
големи от обикновените. Преценката, дали е налице такова непозволено
препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа е
конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия и
състоянието на съседните имоти.
Наред с това обаче законодателят е уредил в чл. 52 ЗС и точно
определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е
забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние
от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. За
разлика от общото ограничение на чл. 50 ЗС, това ограничение е в
нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани
пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието
не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност
посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво
посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на
правата му-така решение № 60 от 29.05.2014 год. на ВКС по гр. д. №
7375/2013 год., II г. о.Именно тези забрани са възпроизведени в чл.94 на
14
Наредба № 7 /22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони ,както и предвижданията на
сочените от ищцата за нарушени Наредба № 11 за изграждане,поддържане и
опазване на зелената система на територията на Община Г. Т. и т.15 от
Приложение № 1 от Наредба №1/10.03.1993 год. за опазване на озелените
площи и декоративната растителност.
Засадените 6 броя лозови насаждения са на границата между двата
имота,т.е. не е спазено и най-малко предвиденото отстояние, което съобразно
посоченото по-горе обуславя извод за основателност на претенцията за
премахването им .
Съобразно разпоредбата на чл. 53 от Закона за
собствеността,ограниченията на собствеността с оглед благоустройствени и
здравни цели се уреждат с отделни закони,т.е. нормативно установените
строителните правила и норми определят нормативно съдържанието на
пречките по смисъла на чл. 50 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ,строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Видовете строежи не
са посочени изчерпателно в § 5, т. 38 ЗУТ. "Строеж" по смисъла на нормата е
всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване
на земята или на съществуваща сграда. Процесната надстройка , която
едновременно променя първоначалното предназначение на тази част от
покрива и неговите и на цялата сграда конструктивни характеристики
(натоварване, сеизмоустойчивост и пр.) по тази причина е строеж.За
направата й е необходимо разрешение за строеж,а условията за нейната
законност и благоустройствените изисквания,на които следва да отговаря са
тези на първоначално построеното допълващо застрояване.
В случая надстройката е изградена от ответниците без строително
разрешение и съгласие на собственика на съседния имот и е незаконен
строеж.Сам по себе си незаконният строеж не създава пречки за собственика
на съседния имот, когато е изграден без строително или друго предвидено в
закона разрешение, но в съответствие с установените с благоустройствените
закони, строителни правила и норми. Осъществяването на незаконно
строителство в собствен имот без да са спазени изискуемите от
15
благоустройствените норми отстояния, нарушава създадените от
благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното
осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява
действие, което в нарушение на чл. 50 от ЗС води до създаване на състояние,
увреждащо съседния имот. Самото нарушаване по естеството си предполага
ограничаване правата на собственика на съседния имот да упражнява правото
си на собственост пълноценно и по предназначение, поради което не е нужно
да доказва в производството по предявен от него иск по чл. 109 ЗС с какво
такъв незаконен строеж му пречи, като единствено следва да изложи
твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното
накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в
благоустройствена правна норма. Приложимо в този случай е разрешението
на т.3 от тълкувателно решение № 4/06.11.2017 год. по т.д.№ 4/2015 год. на
ОСГК .
Разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на
урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-
малко от 3 м-така чл.35 ал.2 от ЗУТ. Постройки на допълващото застрояване
могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен
имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или
плътни огради-така чл.42 ал.2 изр.2-ро от ЗУТ.
В случая по отношение на застрояването е налице законово установено
ограничение за отстояние до вътрешната граница на урегулиран имот в общ
интерес, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от
слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. Предвидена е
възможност за изграждане на постройка на допълващото застрояване на
вътрешната граница,но при установено също в общ интерес на двата съседни
имота ограничение - чрез покриване на калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседния имот. Само в случай,че и в двата
съседни имота се строи свързано на вътрешната граница и е налице
покриване на калканните стени във вертикално отношение, никой от
собствениците не създава пречки на другия за ползване на имотите по
преназначение . В този случай самото нарушаване на правилото по естеството
си също предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот
16
да упражнява правото си на собственост пълноценно и по предназначение,
поради което не е нужно да доказва в производството по предявен от него иск
по чл. 109 ЗС с какво такъв незаконен строеж му пречи.
С оглед данните ,че благоустройствените разпоредби не са спазени и
посоченото по-горе,иска за премахването на надстройката е основателен.
Не се доказва,отглеждането на животни от ответниците да смущава
ищцата по сочения от нея начин,т.е. иска за преустановяване на тази дейност
е неоснователен.
Обжалваното решение е отчасти незаконосъобразно постановено ,което
налага отмяната му по реда на чл.271 от ГПК,като въззивният съд решава
спора по същество -уважаване на негаторните искове за премахване на
надстройката и насажденията.Решението следва да бъде потвърдено в частта
на отхвърляне на иска за преустановяване дейността по отглеждане на
животни.
С оглед изхода по спора:основателност на две от негаторните претенции
и неоснователност на една негаторна претенция,по правилата на чл.78 ал.1 и 3
от ГПК,на всяка от страните следва да бъдат присъдени съразмерно сторените
разноски по делото.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/06.02.2020 год. по гр.д.№ 3739/2020 год. на
Районен съд Д. ,с което е отхвърлен предявения иск от Я. Д. В. ,ЕГН
********** от гр. Г. Т., *** срещу Г. И. А.,ЕГН *** и М. Д. А.,ЕГН ***,
двамата от гр. Г. Т., *** да преустановят дейността си по отглеждане на
животни в имота си гр. Г. Т., *** и за осъждането на Я. Д. В. ,ЕГН **********
от гр. Г. Т., *** да заплати на Г. И. А.,ЕГН *** и М. Д. А.,ЕГН ***, двамата
от гр. Г. Т., *** сторени по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
240 лв.
ОТМЕНЯ решение № 137/06.02.2020 год. по гр.д.№ 3739/2020 год. на
17
Районен съд Д. в останалата му част,като вместо това
п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА Г. И. А.,ЕГН *** и М. Д. А.,ЕГН ***, двамата от гр. Г. Т., *** да
премахнат :1./постройката, надградена върху съществуваща в имота им
”стопанска постройка и гараж", изградена в собственото им дворно място
съставляващо УПИ ***, квартал * по ПУП на гр. Г. Т., находящо се на ***,
състояща се от две помещения с двускатен дървен покрив ,както и 2./шест
броя лозови насаждения, намиращи се в дворното им място в непосредствена
близост до регулационната граница между УПИ *** в кв. * и УПИ ***, кв. *
по ПУП на гр. Г. Т..
ОСЪЖДА Г. И. А.,ЕГН *** и М. Д. А.,ЕГН ***, двамата от гр. Г. Т., *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Я. Д. В.,ЕГН ********** от гр. Г. Т., *** сторените по делото
разноски :заплатени ДТ в размер от 100 лв. за първоинстанционното
производство и 50 лв. за въззивното производство, 267 лв. –адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство и 267 лв. –адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18