Решение по дело №4865/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1903
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20215330204865
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1903
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330204865 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000657 от 30.06.2021г. на
Г.Р.Г. на длъжност Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП
на С.В.Д.. от гр.Хисаря, обл.Пловдив, ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП.
С жалба от С.В.Д.. чрез процесуален представител адв.З.Г. се моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
административнонаказателните правила. Представят се и доводи по същество
на искането в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител адв.З.Г., която поддържа жалбата и искането за
отмяна на НП. Ангажира събирането на гласни доказателства. В пледоарията
1
си адв.Г. представи доводи по същество на искането за отмяна на НП.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя писмено становище за
неоснователност на жалбата. Представят се доводи за правилно и
законосъобразно издадено НП и се моли съда да бъде потвърден. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се
искане за присъждане на разноски – юристконсултско възнаграждение.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.

Атакуваното наказателно постановление и издадено въз основа
констатациите съдържащи се в съставен на 03.05.2021г. против
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия АА бланков № 906579 за това, че на 03.05.2021г. около 23,55 часа в
гр.Пловдив, ул.Васил Левски № 144, посока изток – запад, управлява лек
автомобил „Алфа Ромео - ГТ“ с регистрационен номер ****, собственост на
И.П.Т., ЕГН **********, като извършва резки маневри, преднамерено
извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба сцепление на
предните гуми с което виновно е нарушил чл.104б от закона за движение по
пътищата. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е вписал
саморъчно „не съм извършил подобни действия“ при запознаване със
съдържанието му. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на
съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
В законоустановения срок пред АНО са представени писмени възражения от
жалбоподателя, които не били приети като основателни въз основа
представени докладни записки от полицейските служители имащи отношения
2
към конкретния случай. АНО издал НП с което ангажирал
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение, чието
описание е идентично с това от съставения АУАН, както и посочената като
нарушена правна норма. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателят
на 09.07.2021г. В срок е било обжалвано издаденото НП пред Районен съд
гр.Пловдив.
В съдебното производство като свидетел се разпита полицейски служител К.
Кр. М., който заяви че е очевидец на извършване на нарушението, както и че
акта е съставен от ****, като лице което има право да съставя актове при
констатирани нарушения по ЗДвП. Свидетелят посочи че за това е било
повикан да дойде на мястото, където е бил спрял автомобила посочен в акта и
в последствие съставен акта. Актът съставен пред входа на хипермаркет
Кауфланд, находящ се в гр.Пловдив, на ул.Брезовско шосе в гр.Пловдив.
Свидетелят заяви по отношение на нарушението че то се е изразило в силен
шум от форсиране на двигател, навлизане в кръстовище с висока скорост при
което се е завъртял и спрял пред автомивка, където въртял гуми и всичко е
станало в пушек. Свидетелят заяви че имал чувството че ще се запалят.
Свидетелят заяви че заедно със своя колега тръгнали в посока въпросното
МПС, което потеглило и спряло на 50 метро по надолу, пред входа на магазин
Кауфланд за да се направи обратен завой. На това място е била извършена
проверката и установен водача на МПС, след което е бил извикан
актосъставителят за съставяне на акта. Посочи че е бил свидетел при
съставянето на акта, за което удостовери и подписа си в представения по
делото АУАН. За случая свидетел посочи че е била изготвена и докладна
записка.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя се разпитаха
допуснатите като свидетели Д.И.О. и И.П.Т. които посочиха че са ходили до
Кауфланд, на автомивка за да измият колата управлявана от Д.О., както и че
жалбоподателя, управлявайки колата на свидетел Т. не е извършвал резки
маневри, и че не е извеждал автомобила извън контрол. Посочиха че
жалбоподател е форсирал двигателя на автомобила, докато са чакали на
светофар разрешение за преминаване.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и
3
от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право. По аргумент от разпоредсбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, именно с оглед
гарантиране в пълен обем на правото на защита на привлеченото към
4
административно наказателна отговорност лице е задължениетоза
наказващият орган задълбочено да провери всички обстоятелства, относими
към извършеното нарушение.
Съгласно чл.104Б, т.2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП не пояснява изцяло значението в
описана норма, като определя забрана за водача на МПС да „използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. При не
изпълнение на тази забрана, законодателят препраща към разпоредбата на
чл.175А, ал.1 от ЗДвП която гласи че „ Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. В
случая наказващия орган е приел че действието, осъществено от страна на
жалбоподателя а именно извършва резки маневри, преднамерено извежда
МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на предните
гуми е използване на пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Посоченото действие от страна на жалбоподателят е определено от
контролните органи като „дрифт“, в докладна записка свързана с извършена
проверка по направените възражения от жалбоподателя. По повод на
проверката са били представени докладни записки от полицейски служители
имащи отношение по установеност на нарушението и съставянето на АУАН
против жалбоподателя. Съгласно докладната записка от к.о. Ч.Д.,
актосъставител, деянието на жалбоподателя е описано като действия
представляващи грубо нарушение на ЗДвП а именно: че извършвайки резки
маневри е довел автомобилът до състояние на т.н. „дрифт“.
Приложена е и докладна записка от полицейски служител И.Т.,
очевидец при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на акта,
който описва действията на жалбоподателя по следния начин: форсирайки
двигателя, навлезе в територията на автомивка „Bubble shop“, След около 4-5
минути забелязахме същия автомобил със специфичен звук на
5
шумозаглушителното устройство предприема десен завой от ул.“Брезовско
шосе“ към ул.“В.Левски и спря пред входа на автомивката. След това водачът
рязко потегли с форсиране на двигателя и свистене на гуми, като автомобилът
поднесе и се видя задимяване от предните гуми – сиво – бял пушек.
В съдебно заседание показания като свидетел даде другия полицейски
служител, посочен в акта като очевидец на нарушението и свидетел при
съставянето на акта. В показанията си свидетел К.М. посочи относно
действията които е извършил жалбоподателя следното: „ видяхме как една
кола влиза в кръстовището с висока скорост, завъртя се и след това спря пред
входа на автомивка, където взе да върти гуми и имах чувство, че ще се
запалят гумите, всичко стана в пушек. Не помня с кой колега съм бил, но
веднага отидохме там. Тръгнахме в посока на въпросното МПС“ .
Обаче, това разбиране на наказващият орган което се основава на
твърденията на контролните органи не съответства на указаното от
законодателя. Това е така, защото в нормите на Закона за движение по
пътищата не се съдържа легална дефиниция на понятието „дрифт“. Такова
определение имаме в УИКИПЕДИЯ което гласи че: „ Дрифт е техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно
средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт
движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието
на тежестта му и инерционния момент, което не е идентично с личните
възприятия на полицейските служители като свидетели на действията на
жалбоподателят при управление на МПС посочено в акта и НП.
Липсата на такова определение прави недопустимо налагането на
санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в
санкционен състав. Действително, всеки би могъл да обясни по свой начин
какво разбира под едно или друго понятие, но свободната интерпретация на
който и да е термин не позволява използването му за целите на
административно-наказателното производство.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за
основателна, тъй като тезата на наказващият орган и направените изводи не
са доказани по несъмнен начин.
Несъмнено е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
6
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2
от НПК „доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила”, приложима съгласно препращащата
норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на
целия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл е и
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички
допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли
е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства
е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.
В административно-наказателното производство административно
наказващият орган следва да докаже пред съда по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е
извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно.
Липсата на безспорни доказателства за авторството и ваната на конкретния
нарушител има за своя последица единствено отмяна на наказателното
постановление.
Съставеният акт няма презумптивна доказателствена сила. Изложените в акта
твърдения и вменени нарушения трябва да имат категорични и ясни
очертания - какви действия е извършил жалбоподателя или какво бездействие
е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за
ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от
важно значение, тъй като отразява субективното отношение на нарушителя, т.
е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на производството,
следвайки аргумента на чл.6 от ЗАНН, че наказуемо е само това
административно нарушение, което е извършено виновно.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът прие,
че липсват доказателства за извършено виновно деяние от страна на
жалбоподателя С.Д.. Наказателното постановление е издадено в разрез с
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която наказващият орган е
длъжен преди да се произнесе по преписката да установи всички спорни
обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на
безспорни доказателства за виновно поведение на конкретния субект на
административнонаказателна отговорност. Наказателното постановление е
7
издадено при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият
орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл.52, ал.4 от
ЗАНН. В този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, който не прави искане в тази насока поради което и съдът не
дължи произнасяне с настоящето решение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0438-000657 от 30.06.2021г.
на Г.Р.Г. на длъжност Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.Пловдив с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП
на С.В.Д.. от гр.Хисаря, обл.Пловдив, ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8