О
П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
№……….
гр. Пазарджик, 27.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седим септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ ПЕТКОВА
като
разгледа материалите по НОХД № 924/2003 г. по описа на РС- Пазарджик и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.68 ал.6 от НПК.
Образувано е по
молба от А.П.А., с адрес ***- осъден по горепосоченото дело, с която се моли
съдът да отмени наложената му забрана за напускане на РБ, наложена му по НОХД №
924/2003 г. на РС- Пазарджик, приключило с влязла в сила присъда.
По посоченото
НОХД с протоколно определение на съда от 13.09.2005 г. на молителя е била
наложена забрана за напускане на територията на РБ на подсъдимия А.П.А., ЕГН- **********
***/2013 г. по описа на РС- Пазарджик.
Видно от данните по делото е че НОХД № 924/2003 г. е приключило по
отношение на молителя с влязла в сила на 18.07.2007 г. присъда, потвърдена с
решение на ОС- Пазарджик по ВНОХД № 470/2007 г., с която е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.215 ал.1 от НК, като е бил осъден на
три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от три години. Деянието за което е бил осъден е било извършено
на 29.06.1994 г.
От
изисканата служебно по разпореждане на съда Справка за съдимост по отношение на
молителя А., се установява, че след влизането в сила на присъдата по
горепосоченото НОХД, А. е бил осъден с влязла в сила на 23.01.2009 г. присъда
по НОХД № 363/2006 г. на ОС- Пазарджик на 17 години лишаване от свобода за
извършено на 11.04.2001 г. престъпление по чл.116 ал.1 т.9 от НК, което да се
търпи при усилено строг режим.
Пак
от справката за съдимост е видно, че с определение по ЧНД № 208/2015 г. на ОС-
Пазарджик, влязло в сила на 30.06.2015 г. на осъдения А. е било определено едно
общо най-тежко наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 924/2003 г. неа
РС- Пазарджик и НОХД № 363/2006 г. на ОС- Пазарджик в размер на 17 години
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
С Протоколно
определение от 10.07.2019 г. по ЧНД № 454/2019 г. на ОС- Пазарджик, влязло в
сила на 18.07.2019 г., осъденият А. е бил освободен условно предсрочно от
остатъка на наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца,
считано от датата на определението на съда, от определеното му общо най-тежко
наказание 17 години ЛС. Със същото определение е бил установен изпитателен срок
в размер на 2 години и 6 месеца, считано от датата на изпълнение на
определението. В посочения изпитателен срок е било постановено изпълняването на
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
От така
изложеното по-горе става ясно, че наказанието от три месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 924/2003 г. на РС- Пазарджик е било кумулирано с
наказанието по НОХД № 470/2006 г. на ОС- Пазарджик, като е определено едно общо
най-тежко наказание- 17 години ЛС. Казано с други думи налице е едно наказание-
17 години ЛС, което осъденият А. е търпял ефективно в Затвора Пазарджик за времето
от 25.10.2005 г. до 18.07.2019 г., видно от Справката на Затвора Пазарджик,
изискана и приложена по делото служебно от съда. На 18.07.2019 г. обаче не е
приключило изпълнението на наказанието, т.к. е постановено условно предсрочно
освобождаване и наказанието продължава да бъде търпяно, като изпълнението му ще
приключи след изтичането на определения изпитателен срок в размер на остатъка
от неизтърпяната част от наказанието ЛС в размер на 2 години и 6 месеца. Освен
това в този изпитателен срок осъденият следва да изпълнява и постановена
пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.2 от НК- периодични срещи с пробационен
служител.
При тези данни от
правна страна съдът намира, че към настоящия момент молбата на осъдения А. е
НЕОСНОВАТЕЛНА е следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Производството по
НОХД № 924/2003 г. на РС- Пазарджик е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с
който А. е осъден на 3 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено за
изпитателен срок от 3 години. Впоследствие обаче това наказание е било
кумулирано с наказанието по НОХД № 470/2006 г. на ОС- Пазарджик, като е
определено едно общо най-тежко наказание- 17 години ЛС, което да бъде изтърпяно
при строг режим. Казано с други думи налице е едно наказание- 17 години ЛС,
което осъденият А. е търпял ефективно в Затвора Пазарджик.
Видно от
Справката на Затвора Пазарджик, изискана и приложена по делото служебно от
съда, наказанието от 17 години ЛС е изтърпяно за времето от 25.10.2005 г. до
18.07.2019 г. На 18.07.2019 г. обаче не е приключило неговото изпълнение, т.к.
е постановено условно предсрочно освобождаване и наказанието продължава да бъде
търпяно, като изпълнението му ще приключи след изтичането на определения
изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част от наказанието ЛС в
размер на 2 години и 6 месеца.
Освен това в този
изпитателен срок осъденият следва да изпълнява и постановена пробационна мярка
по чл.42а ал.2 т.2 от НК- периодични срещи с пробационен служител.
Предвид
неприключилото изпълнение на наказанието и изпълнението на пробационната мярка
за един продължителен период от време (2 години и 6 месеца) и с оглед данните
по делото за опасност осъденият да се укрие извън страната (виж протокол от
проведено с.з. на 18.10.2004 г.), което ще осуети изпълнението на наказанието и
на пробационната мярка, постановена в изпитателния срок.
В случая целите
на наложената мярка на процесуална принуда не са осъществени и към момента няма
основания за нейната отмяна.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че нуждата от наложената мярка „Забрана за
напускане на РБ“ по НОХД № 924/2003 г. на РС- Пазарджик по отношение на молителя
А.П.А. не е отпаднала и не следва мярката за процесуална принуда да бъде
отменяна.
Водим от горното
и на основание чл.68 ал.7 и ал.6 във вр. с чл.68 ал.1 от НПК, Районен съд Пазарджик,
в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.П.А., ЕГН- ********** *** за отмяна на наложената мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане на РБ“ по НОХД № 924/2013 г. по описа
на РС- Пазарджик.
Определението
може да се обжалва и протестира седмодневен срок пред ОС- Пазарджик по реда на
глава ХХІІ от НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: