№ 460
гр. В, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102909 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството по делото е по иск на Н. ХР. Н., с ЕГН: **********, с
адрес с.K общ. A, обл. В, ул. „25-та“ №11, с правно основание чл.45 ЗЗД,
чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, срещу БЛ. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. В, ж.к.
В, бл.47, вх.2 ет.З, ап.29, и срещу „П“ ЕООД, ЕИК**********, със седалище
гр. В, ул. „Д.И.“ №21, за солидарно осъждане на ответниците за сумите:
- 120 000лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изрязяващи се в претърпени емоционални страдания, тъга, мъка,
загуба на майчина подкрепа и обич;
- ведно със законната лихва върху обезщетението от предявяването на
иска на 01.12.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението;
- 56 846.55лв. – законна лихва за забава върху гроната сума 120 000лв.,
дължима за периода 04.05.2014г. – 21.10.2021г.;
всички от които вреди твърдяни да са последица от настъпило ПТП на
04.05.2014г., на път №902, в посока от с. К. към гр.В, по вина на отв. БЛ. Н.
Д., който при управлението на товарен автомобил с марка „Ман“ и ДК
№В*****КВ, собствен на „П“ ЕООД и поверен от собственика на водача БЛ.
Н. Д. по възлагане за изпълнение на задължение за превоз на строителни
материали, нарушил правилата на движение по пътищата - чл.20, ал.2 от
ЗДвП - и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.И.П., с което е
осъществил състава на престъпление по чл.343а, ал1, б.Б, във вр. с чл.343,
ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което бил признат за виновен с влязла в
сила на 06.08.2021г. присъда по НОХД №349 за 2021г. на ВОС, с която му
било наложено и наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,
отложено с изпитателен срок от три години.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
1
Ищецът твърди, че на 04.05.2014г., на път №902, в посока от с. К. към
гр.В, настъпило ПТП по вина на отв. БЛ. Н. Д., който при управлението на
товарен автомобил с марка „Ман“ и ДК №В*****КВ, собствен на „П“ ЕООД
и поверен от собственика на водача БЛ. Н. Д. по възлагане за изпълнение на
задължение за превоз на строителни материали, нарушил правилата на
движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП - и по непредпазливост е
причинил смъртта на Г.И.П., с което е осъществил състава на престъпление
по чл.343а, ал1, б.Б, във вр. с чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК. За
това той бил признат за виновен с влязла в законна сила на 06.08.2021г.
присъда по НОХД №349/2021г. на ВОС, с която му било наложено и
наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отложено с
изпитателен срок от три години.
Механизмът на произшествието ищецът описва така:
Към момента на деянието Д. е изпълнявал възложена му работа от
вторият ответник „П“ ЕООД. Д. бил професионален шофьор и като такъв, със
заповед бил назначен на постоянна работа. В това качество му бил поверен за
управление товарен автомобил /бетоновоз/ марка „Ман“ с peг. № В*****КВ.
На 04.05.2014г. изпълнявал обичайните си задължения по доставяне на бетон
до строителни обекти. След приключване на работата, на същата дата около
полунощ, Д. се движил по обичайния маршрут – третокласен път 902 в
участъка от с. К. по посока гр. В. Пътната настилка в района била с
едрозърнест асфалт, в добро състояние, с добра пътна маркировка. Пътното
платно било с две ленти на движение, по една във всяка посока, разделени с
непрекъсната осева линия, без тротоар и банкет за движение на пешеходци.
По това време по същия път Г.И.П. се движила от гр.В по посока с. К.. ПТП е
станало на около 3-4 км.от с. K преди завоя за телевизионната кула, като
товарният автомобил се е движил в непосредствена близост до осевата линия.
Поради изключително намалената видимост, Д. е видял, според него, на 2 - 3
метра пред камиона и вляво, фигурата на жена, движеща се права и с лице
към него. Д. е направил опит да завие надясно, но не успял да избегне удара и
същият се състоял между предната лява част на бронята на камиона, до
фаровете и лявата половина на тялото на Г.П.. От удара, тялото на П. било
отхвърлено напред и вляво на около 12 м. пред камиона. Д. слязъл от
товарния автомобил, приближил се до пешеходката и след като установил
пулс е сигнализирал полиция и спешна помощ с телефон 112. На място
пристигнали екипите на МВР и линейка, която транспортирала пострадалата
до ЦСМП. По-късно Г. П. е починала.
Ищецът твърди още, че той е единственият син на Г.П., с която били в
отлични семейни отношения преди смъртта й. Редовно общували и правели
планове за бъдещето. Внезапната смърт на майка му го поставила в ситуация
на шок. Ищецът претърпял силни емоционални страдания, тъга, мъка, загуба
на майчина подкрепа и обич, която получавал през целия си живот.
По тези причини претендира обезщетение от причинителя на ПТП,
както и солидарно от работодателя/възложителя му, както и законна лихва от
деня на деликта (разграничена до момент преди и съответно след исковата
молба, по воля на самия ищец в исковата молба), както и съдебни разноски.
2
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът Б.Д. депозира два отговора с двама
различни процесуални представители, а ответникът „П“ ЕООД - един. В
отговорите обобщено се сочат следните твърдения и възражения.
Ответниците не оспорват влязлата в сила присъда по НОХД
№349/2021г. на ВОС и значението й за настоящото дело по правилата на ГПК.
Признават и че ищецът Н.Н. е единствен син на починалата Г.П.. Не оспорват
изрично и твърдението за възлагане от „П“ ЕООД на Д. на дейност по
доставка на строителни материали, с предоставения му и собствен на
дружеството товарен автомобил „Ман“ с ДК №В*****КВ.
Оспорват твърдението, че ищецът и майка му имали близки отношения
преди смъртта й. Така оспорват размера на търпяните неимуществени вреди,
както и размера на предявения иск за обезщетение, поради силна завишеност
с оглед всички показатели при определяне на размера му.
Правят възражение за изтекла погасителна давност за обезщетението и
за лихвите върху него, по следните причини: Давността за предявяване на
претенция за обезщетение на вреди от деликт започва да тече от датата на
деликта. Само в случаите, когато деецът не е известен, давността започва да
тече от откриването му, като случая очевидно не попада в тази хипотеза. Така
още на 04.05.2014г. ищецът узнал или е могъл да узнае факта на инцидента,
неговите последици, вкл. кой е бил водача на бетоновоза, причинил
инцидента и неговия работодател. Тази информация е била обективирана и в
протокола за ПТП с пострадали лица, съставен на същата дата и с който
ищецът е могъл да се снабди при желание. Този документ е част и от
доказателствата по ДП 203/2014г. на 5-то РУ ОД МВР В. Ищецът е бил
призован за разпит като свидетел по цитираното досъдебно производство и
такъв е проведен на 30.05.2014г. в присъствието на неговия повереник - адв.
Р.А. от АК Силистра. На 03. 06. 2015г. материалите по досъдебното
производство са били предявени на лично на пострадалия Н. ХР. Н., в
присъствие на неговия повереник - адв. Р.А.. Впоследствие Н. активно е
упражнявал правата, които му предоставя НПК за защита на своите интереси.
Затова и от датата на деликта, ищецът е имал правна възможност да насочи
претенцията си за обезщетение на претърпените от него неимуществени
вреди срещу доверителите ми. Крайна дата на която бил информиран за
причинителя на увреждането счита за деня на предявяване на материалите по
досъдебното производство - 30. 06. 2015г. Така на дата 04. 05. 2019г. или поне
най-късно на дата 30.06.2020г., са изтекли повече от пет години и исковете са
погасени по давност. В тази насока били и постановките по TP №5/05. 04.
2006 год. на ВКС, ОСГК и ОСТК по т.д.№5/2005 год., и по-специално т.2 от
TP. Погасяването е не само за главницата, но и за лихвите, защото са
акцесорни; отделно и само на тях на собствено основание.
Правят конкретни насрещни взъражения с правно основание чл.51, ал.2
от ЗЗД за съпричиняване от пострадалата с между 50% и 90% според тях, със
следните сочени действия: 1/ П., като пешеходец, нарушила чл.108 ЗДвП,
3
като не се движела по платното за движение, при липса на тротоар или
банкет, в каря на платното и противоположно на посоката на движение на
ППС; 2/ пак като пешеходец П., не се движила по банкета, нито
срещуположно на движението най-близо до лявата граница, с което също
нарушила чл.108 ЗДвП; 3/ ако се приеме, че тя е пресичала платното за
движение, когато е настъпил и инцидента, то същата е сторила това в
нарушение на чл.113, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 ЗДП, пресичала
платното за движение не по пешеходна пътека и при силно ограничена
видимост, пресичала продължително, и без да се съобрази със скоростта,
посоката и отстоянието на идващите автомобили.
Въвеждат възражения и че за товарен автомобил „Ман“ с ДК
№В*****КВ, собствен на ответното дружество и поверен на деликвента по
повод служебни задължения за доставка на материали, към датата на ПТП
действала полица по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с „Д.з.“
АД, с валидност от 31.12.2013г. до 30.12.2014г. И тъй като ПТП е покрито
чрез полицата застрахователно събитие, застрахователят дължи
обезщетението за всички преки вреди от него. С оглед на това, освен искането
за привличането на застрахователя, като трето лице, твърдят че още преди
делото на ищеца е било изплатено от застрахователя обезщетение, което
следва да редуцира в пълна степен евентуално присъденото от съда такова,
ако се докажат другите предпоставки на предявения иск.
По същество молят за отхвърляне на исковете, евентуално за силното
им намаляване по размер, както и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: Реализирането на спорното ПТП при твърдяния
механизъм; вината на водача на автомобила – причинител на произшествието;
причинната връзка между действията на деликвента и реално претърпяните по
вид и характер вреди; претърпяните по вид, характер и продължителност
вреди (физически и емоционални увреждания, болки, страдания и негативни
преживявания); както и размера на претендираното обезщетение за тях, с
оглед законовия критерий за справедливост, с оглед конкретно доказаните
обстоятелства в случая. Следва да докаже в случая и соченото възлагане от
ответното дужество на водача на автомобила на дейности във връзка с
момента и обстоятелството на ПТП. Още следва да докаже и вземането за
законна лихва върху обезщетението, считано от предявената дата, съответно и
по размер за случая.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: Всеки от двамата ответници следва да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си: за съпричиняване (на сочените
основания и въз основа на соченото поведение на пострадалото лице); за
получено преди делото плащане от застраховател по ГО в полза на ищеца на
обезщетение; за изтекла погасителна давност за процесните задължения (на
база на сочените твърдения за началните и крайните моменти на същата); за
4
прекомерността на претендираното от ищеца обезщетение, с оглед всички
показатели определяне на размера му; както и всички други положителни
твърдения, на които базират възраженията си по делото; само евентуално - че
са платили дължимите суми.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
че на 04.05.2014г., на път №902, в посока от с. К. към гр.В, настъпило ПТП по
вина на отв. БЛ. Н. Д., който при управлението на товарен автомобил с марка
„Ман“ и ДК №В*****КВ, собствен на „П“ ЕООД и предоставен от
собственика на водача БЛ. Н. Д. по възлагане за изпълнение на задължение за
превоз на строителни материали, е нарушил правилата на движение по
пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП – и така по непредпазливост е причинил
смъртта на Г.И.П., с което е осъществил състава на престъпление по чл.343а,
ал1, б.Б, във вр. с чл.343, ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1 НК; за това той бил
признат за виновен с влязла в законна сила на 06.08.2021г. присъда по НОХД
№349/2021г. на ВОС, с която му било наложено и наказание лишаване от
свобода за срок от десет месеца, отложено с изпитателен срок от три години;
приложимостта на чл.300 от ГПК за посочените в разпоредбата
обстоятелствал; и че ищецът Н.Н. е единствен син на починалата Г.П..
Съдът, на основание чл.146, ал.2 ГПК указва на ищеца, че не
посочва доказателства за претърпяните неимуществени вреди.
Съобразно чл.220 и сл. ГПК правен интерес от участието на трето лице
– помагач в процеса е налице, когато при неблагоприятно за някоя от
страните решение, последната е възможно да разполага с регресно притезание
към това трето лице (чл.219, ал.3 от ГПК), като подпомаган и подпомагащ ще
бъдат обвързани от мотивите на крайния съдебен акт по спора.
В настоящия случай горните изисквания са налице, доколкото исковете
по чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД са насочени срещу прекия деликвент и
работодателя или възложителя му, собственик на предоставеното МПС, като
увреждания от ползването на последното има данни да са обезпечени чрез
застраховка за Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с
третото лице.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищеца:
Относимото НОХД следва да се изиска за прилагане по делото.
Молбата по чл.190 ГПК следва да се отхвърли, както поради липсата на
точна индивидуализация на „заповедта за назначаване на първия ответник“,
но така и с оглед безспорния факт на отношението по възлагане на дейности
от ответното дружество на друия ответник с процесното МПС.
Други искания по доказателствата няма направени.
5
По исканията на ответниците:
Относимото НОХД следва да се изиска за прилагане по делото.
В отговора от адв. В., няма други ясни доказателствени искания.
Молбата в отговора на адв. Р. за изискване на информация относно
плащане на обезщетение по делото следва да се уважи чрез третото лице.
На ответниците следва да бъдат допуснати двама свидетели при водене
в о.с.з. за доказване възраженията за съпричиняване и твърденията, на които
са свързани с тях; също за опровергаване отношенията между пострадалата от
произшествието и ищеца. Здравословното състояние на пострадалата е без
значение с оглед присъдата и нормата на чл.300 от ГПК за съставомерните
елементи на престъплението.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 24.03.2022г. от 10.15часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на
ответниците по делото, ЗК „Д.з.“ АД, ЕИК**********, на осн. чл.220 ГПК.
Третото лице да се призове за о.с.з. с препис от исковата и
уточняващата молба, отговора и настоящото определение (приложение №7)
УКАЗВА на третото лице, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението, но не по – късно от първото по делото о.с.з., може да вземе
становище по иска и да направи съответни доказателствени искания.
Ако третото лице в предоставения му срок не изрази становище по иска
и не направи съответни искания, то губи правото на това, по арг. от чл.133
ГПК.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
отв. „П“ ЕООД да представи пред съда „заповедта за назначаване на първия
ответник“, на осн. чл.190 ГПК.
* ДА СЕ ИЗИСКА НОХД №349/ 2021г. на ВОС за прилагане по делото
до приключването му.
6
* ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач ЗК „Д.з.“ АД да представи до
о.с.з. информация и доказателства за плащането в полза на ищеца по делото
на обезщетение за процесното ПТП или да декларира, че не е плащало
никакво такова, по арг. от чл.190 ГПК.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците да водят в осз. двама
свидетели за доказване на възраженията за съпричиняване и на твърденията,
свързани с тях; за опровергаване отношенията между пострадалата от
произшествието и ищеца по делото.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд В на адрес: гр. В, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните
могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
7