Р Е Ш Е Н И
Е
№ .............../.........................г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на 15.05..2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : С. ЦАНКОВА
МИЛЕНА Н.-МЛ.С.
при
участието на секретаря Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия С. Цанкова,
в. гр. дело
№ 231/ 18 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258и сл. От ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, депозира от Д.П.П., А.П.П. И Д.Д.П. срещу Решение № 4609/10.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 16697/2016 г. на ВРС, с което:
ДОПУСКА да
бъде извършена съдебна делба на недвижим имот- Дворно
място с пл.номер 41, находящо се в с.Константиново, Община Варна, кв.20 от РП на
с.Константиново, с площ по документ за собственост 920 /деветстотин и двадесет/
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници по скица: север -
ул."Преслав"; запад - поземлен имот; изток - ул."Христо Ботев;
юг - поземлен имот при следните квоти: За Н.А.П., ЕГН ********** – 2/12
ид.част, за П.А.Н., ЕГН ********** – 2/12 ид.част, за Д.Д.П., ЕГН ********** -
2/12 ид.част, за Д.П.П., ЕГН ********** – 3/12 ид. част и за А.П.П., ЕГН **********
- 3/12 ид.част, на основание чл.34 от ЗС.
Във
въззивната жалба се
твърди, че имотът не е съсобствен между страните по настоящото производство,
тъй като е бил придобит в изключителна собственост от наследодателя А. С.,
който от своя страна е изготвил завещание по отношение на имота в полза на П.А.
П.. Завещанието е обявено и вписано на 18.06.2008 г. Същото не е оспорено от М.
А., преживяла съпруга на завещателя, до смъртта й през 2016 г. Твърди се, че
ищците не са упражнили, в предвидения от закона срок, правото си да поискат
възстановяване на запазената си част и намаляване на завещанието по реда на чл.
30 ЗН, поради което не могат да претендират недействителност на завещателното
разпореждане. Твърдят също, че имотът не е бил придобит в режим на СИО от А. С.
и М. С., а в изключителна собственост от А. С., въз основа на давност, изтекла
в полза на наследодателя му. Тъвърди се още, че извършената с Държавата през
1986 г. делба на 440 кв. м. от двора е нищожна, тъй като отчуждаването на части
от имота не е реализирано, като възстановяването на собствеността по отношение
на тези части е настъпило автоматично. Предвид изложеното твърдят, че имотът не
е съсобствен между страните. Претендира се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, евентуално да
бъде изменено в частта, относно квотите на съсобственост по отношение на имота.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка основателността им, съдът
съобрази следното:
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд.
Настоящото производство
е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, като въз основа на установената фактическа
обстановка изцяло приема изводите на
ВРС, изложени в мотивите на обжалваното решение и препраща към тях,без да ги
възпроизвежда,на основание чл.272 от ГПк, като поради съвпадащите изводи,
счита, че решението на ВРС следва
да се потвърди изцяло.
За пълнота на
изложението и в отговор на твърденията посочени във въззивните жалби,следва да
се има предвид и следното :
Предявеният
иск е за делба на недвижим имот, основан на чл.34 от ЗС.
Ищците молят
да се
допусне и извърши делба на Дворно
място с пл.номер 41, находящо се в с.Константиново, Община Варна, кв.20 от РП на
с.Константиново, с площ по документ за собственост 920 /деветстотин и двадесет/
кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници по скица: север -
ул."Преслав"; запад - поземлен имот; изток - ул."Христо Ботев;
юг - поземлен имот при следните квоти: За Н.А.П. - 1/3 ид.част, за П.А.Н. - 1/3
ид.част, за Д.П.П. - 1/6 ид.част и за А.П.П. - 1/6 ид.част.
Твърдят,че с ответниците са
съсобственици на описания имот по наследяване от родителите им А.П. С., ЕГН **********,
б.ж. на с.Константиново, починал на 27.08.2002г. и М. Т. С., ЕГН **********,
б.ж. на с.Константиново, починала на 22.07.2016г. Търдят, че след смъртта на
родителите им ищците: Н.А.П., ЕГН **********,
П.А.Н., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** и А.П.П., ЕГН ********** - деца
на починалия им брат П.А. П., ЕГН **********, б.ж. на с.Константиново се явяват
съсобственици на гореописаният недвижим имот, при квоти:
-
За Н.А.П.-1/3
ид.част
-
За П.А.Н.-1/3
ид.част
-
За Д.П.П.
- 1/6 ид.част
-
За А.П.П.
- 1/6 ид.част.
С оглед прекратяване на
съсобствеността, тъй като доброволно не могат да се споразумеят относно делбата
на съсобственият им недвижим имот, за тях възниква правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
В срока за отговор по реда на чл.131
от ГПК, ответниците, чрез адв. Е.С. от ВАК, депозират
отговор на исковата молба,с който
оспорват предявения иск .Оспорват
да е възникнала съсобственост по силата
на наследствено правоприемство върху процесния имот между ищците от една страна
и ответниците от друга. Твърдят, че изключителен собственик на недвижимия имот,
е бил общият наследодател на страните А.П. ***, роден през 1925г. и поч. на
27.08.2002г. - баща на ищците и дядо на двамата ответници. Този имот той е
придобил по наследство и давност от своя баща - П.А. С., роден през 1876г. и
поч. на 25.04.1961 г.. Никой от наследниците на П.А. С. не е имал никакви
претенции към най-малкия от тях - А., който е останал да живее в бащиния си
имот. Този имот никога не е ставал семейна имуществена общност на двамата
съпрузи и родители на ищците - А.П. С. и М. Т. С.. На мястото на съществувалата
в двора стара постройка, жилище на П.А. С., през
След сключване на гражданския брак, П.А.
и Д.П. са се установили да живеят в дома на бащата на съпруга А.П., където са
родени и където и понастоящем живеят двете им деца Д. и А., заедно с тяхната
майка.
През 1951г., П.А. и съпругата му със
семейни средства са построили приживе на наследодателя А.П. без учредено право
на строеж през 1983г. нова постройка, долепена до вече съществуващата такава,
които са функционално и конструктивно свързани помежду си и представляват една
двуетажна сграда с площ на първия етаж
Като единствен и изключителен
собственик на дворното място и жилищната сграда, построена в същото и във вида
в който е съществувала към релевантния момент, през 1990г. А.П. С. е направил
саморъчно завещание в полза на своя син и наследодател на ответниците - П.А. П.
, което е обявено на 18.06.2008г. и е вписано в книгите за вписвания на
25.06.2008г. в том X, № 192. вх. peг. № 17981. Останалите наследници на А.П. С.,
не са заявили претенции по чл. 30 от ЗН. Това обстоятелство препятства
възможността да се иска делба на конкретния имот, т. к. върху него не е налице
съсобственост между ищците и ответниците по делото.
След смъртта на П.А. през 2014г.
единствени негови наследници по закон са двете му деца и преживялата съпруга.
Наследяват и гаража, находящ се в дворното място, макар, че той не му е завещан
в саморъчното завещание.Това е така, защото по силата на завещанието и като
собственик на терена по силата на приращението става собственик и на гаража,
който е построен без строително разрешение. В условията на евентуалност,
считано от 2002г. е владял този гараж единствено за себе си, явно, непрекъснато
и необезпокоявано от никого, като не е допускал други лица в него освен съпруга
и децата си и по този начин го е придобил на основание - давностно владение,
продължило до смъртта му през 2014г. /12 години/.
Предвид гореизложеното оспорват да е
налице съсобственост по отношение на процесния имот между ищците и ответниците.
Твърдят, че собственици на имота са наследниците на П.А. /двамата ответници и
тяхната майка/. Оспорват съсобствеността да е възникнала между страните в настоящото
производство по наследство от М. Т. С. - съпруга на общия наследодател. Това е
така, защото имотът е придобит по наследство и давност от нейния съпруг в лична
собственост след смъртта на неговия баща през
Предвид изложеното молят да не се
допуска делба на заявения в исковата претенция на ищците недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от
В случай, че завещанието, на което се
позовават в настоящото производство, бъде успешно оборено и вследствие на това
бъде изключено от доказателствения материал, то тогава правят възражение за
придобиване на имота, представляващ дворно място с площ от
Ако
и това възражение не бъде уважено, то тогава във втората фаза при спорът по
сметки ще претендират обезщетение за построеното от техния наследодател жилище
през 1983г. и построеният от него през 1982г. гараж, и двете без разрешение за
строеж и без строителни книжа, като подобрения върху имота, с които приживе на
общия наследодателя е увеличена стойността на наследството.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка :
- Видно от нот.акт №179/1985год.е, че на
26.11.1985год. А.П. С. е признат за собственик по давностно владение върху
недвижим имот, находящ се в с.Константиново, обл.Варна, представляващ дворно
място от 480кв.м.,включено в парцел
ІІІ-41 от квартал 20 .
- с договор за доброволна делба /л.5/ , на 14.03.1986год. е извършена делба между
Държавата и А.П. С. , по силата на който е ликвидирана съсобствеността между
страните по отношение на 440/920кв.м.
ид.части от недвижим имот, дворно място , съставляващо парцел ІІІ-41 в кв.20 по
плана на село Константиново.
-
А. П.С. е починал на 27.08.2002год. и
след своята смърт е оставил за законни наследници: М. Т. С.- съпруга, починала
: 22.07.2016год.; П.А.Н.-дъщеря; Н.А.П. –дъщеря и П.А. П.-8-син. П.А. П. почива
на 17.01.2014 год., като оставя законни
наследници: Д.П.П.-дъщеря и А.П.П.- син и и съпруга Д.Д.П. / видно от у-ние за сключен гр.брак от 29.08.1982 /л.61/.
Със
саморъчно завещание /в заверен препис/ ,
А.П. С. завещава на сина си П.А. П. ***, за който се претендира делба.
Саморъчното
завещание е обявено на 18.06.2008год /л.42/.
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ , за процесния имот е подадена декларация на името
на П. Ат.П. и Д.Д.П..
Приет
по делото е заверен препис от разписен лист , видно от който на името на П.А. е
записан двор./л.62/.
Св.
БОГДАН П. СТЕФАНОВ сочи, че М. С. я познава, тя е жената на А.. Ищците са
дъщерите на М. и А.. Ответниците са внуци на М. и А.. Баща им почива. Всички
живеят в Константиново. Ищците живеят от кметството по-нагоре. В къщата на М. и
А. живеят ответниците. Техният баща докато почине живее в тази къща. Къщата, в
която са живели М. и А. е строена от тях. Той строи неговата къща 1966г. Към момента има съществени
изменения в имота. Най-напред се построява кухничка до къщата над пътя за А. и
за М.. След това П. и А. построяват над тази кухничка втори етаж голям хол и
правят хубава ограда. Къщата получава друг вид. Къщата я построяват
първоначално А. със жена си. Кухнята не знае коя година е построена. След това
вече по-младите построяват този хол над къщата. Сега в този хол живеят младите
Наско и сестра му. В къщата, която построяват А. и М. сега живеят Наско, сестра
му и майка им. Не си спомня коя година почива А.. М. по-скоро почива. Дъщерите
им не ги е виждал скоро в имота, но са ходили, виждал ги е преди. Когато почива майка им не ги е виждал.П. С. го познава. Играли са около
тях. Дядо П. с неговия баща са приятели.
Той не е участвал в строежа на тази къща, почива преди това. Пред къщата, която
строят е старата къща правена с плет и кал, кирпичена къща. След като правят
новата къща събарят старата. От Константиново е. Познава дядо П.. Докато почине
е живял в най-старата къща, кирпичената. Кирпичената къща е в местото на дядо П..
Не му е известно част от двора на този имот да е отчуждаван. П., който е бащата
на ответниците е живял в тази къща, която строят. Не знае кога се женят.
Неговата жена и тя живее в тази къща. П. и Д. не са напускали този имот. Не
знае някой да е имал претенции към този имот.
Св..П. : Познава страните по делото, те
са от Константиново, Познава техния баща, казва се П.А. П... От детските години
той знае, че П. живее в тази къща на ул.Христо Ботев 14. Неговите сестри също
живяят там, докато се омъжат. Този имот е бил на неговия баща – А., дядо Н. Този
имот е наследствен имот от неговия баща от дядо П.. Имотът във времето, в което
е построен е съвсем семпъл, на тухла, без измазване, на дограма. П. и Д. там се
женят и влагат доста средства в този имот и буквално го реновират, допълват го
с допълнителна сграда и е напълно обновен.С П. се виждат преди да почине много
често Твърди,че П. му е казал, че при него нещата са бетон, тоест уредени са,
има завещание от баща си, че къщата е негова. Стара сграда в имота не се сеща
да е имало преди това. Имотът го познава
от 1960-1961г. Промените в имота са значителни. На тухла, дограма, без
измазване, без никакви допълнителни обзавеждания и екстри. 1961г. П. - бащата
на ответниците е бил на 10 години. Не си спомня преди това да е имало някаква
стара къща. Смътно си спомнял дядо П.. Той живеел в къщичката, в мазата. Точно
за това място не знае, не е чувал да е отчуждавано някога. Д. и П. от момента
на тяхната сватба, до момента, докато П. почива си живеят в къщата и сега
семейството продължава да живее в нея. А. и М. живеят долу в приземния етаж.
Всички са в тази къща.М. С. мисли,че почива преди година, година и половина. До
смъртта си живее в тази къща. Виждал е прадядото П., но бегло го познава.
Виждал го е долу в мазичката съвсем
бегло. Период не може да посочи.
Св.А.: Бащата на ответниците П. е живял в
село Константиново. От 1976 година е женена там, той не се е местил. Тя живее
на ул.Христо Ботев 11, съседи са.
Известно й е от свекър й, от свекърва й и от съпруга й, който почива тази
година на 15.05.2017г., че имотът преди е бил на прапрадядовците им и те са си
ги поделили – на дядо Колю и на дядо П., били са двама братя. Тя като отива
1976г. тези постройки отстрани ги няма, гаража го няма, оградата я няма. Има една
къща само, която дори не е измазана. П. и Д. са я мазали отвън, дори скелето
още стои на задната стена, не е довършено. Дядо А. тогава
не е жив.Не й е известно кой е построил тази къща, не помни. Тя е от
1976г. там и Д. и П. си живеят там, на втория етаж. Дядо Начо и баба Мила си
живеят на първия етаж. След смъртта на дядо Н. баба М. си остава да живее на
първия етаж. П. и Д. си живеят на втория етаж, след като благоустрояват и
поддържат самата къща. Дори Наско в момента си прави хола горе на втория етаж.
Долу си прави кухнята, обзавеждат. А. и Д. се женят след тях около 1980г. Не може да каже дали е
отчуждаван този имот или част от него. 1976г., когато отива в селото там
е имало къща, но пристроената сграда
след това я правят. Правят я след 1980г., след като се оженват, но точно кога е
правена не може да каже. Правена е от П. и Д.. Те са го строили, Наско довършва
в момента.
Настоящият въззивен състав, както бе
посочено изцяло възприема правните изводи на ВРС, че
1.
Процесният
имот е придобит в режим на СИО от А.П. С. и съпругата му М. Т. С..
Настоящият въззивен
състав счита, че в производството по
делба не е било спорно обстоятелството, че А.П. С. и М. Т.
С. . Това е видно от направените в отговора на исковата молба твърдения от
страна на ответниците, че А.П. С. и М. Т. С. са били съпрузи. Фактът,че посочените лица са били съпрузи се установява
както от удостоверението за наследници,така и от представените във въззивната
инстанция удостоверение за граждански
брак и акт № 35 за граждански брак между
лицата А.П. С. и М. Т. С..
Действително в представените във въззивната инстанция
писмени доказателства и представените в
първата инстанция писмени доказателства се установява различие във фамилното
име на А.П. С. и М. Т. С., но поради обстоятелството, че в отговора на исковата
молба не е било спорно,че тези лица са били съпрузи това различие е
несъществено, с оглед съдебно известния факт,че
в миналото е имало различен начин
за изписване на фамилните има на лицата- в едни случаи за фамилно име се е
пишело фамилното име на бащата,в други случай за фамилно име се е изпасвало
презимето на бащата.
2.. Не са представени по делото
доказателства, от които да се установят по пътя на пълното и главно доказване
твърденията на ответниците по делото, че
имотът предмет на настоящата делба
е придобит изцяло от А. П. С. – по пътя
на наследяване от баща му или по
давност,поради изтекла негова полза
придобивна давност.
Не са събрани доказателства, от които да
се направи категоричен начин,че първо бащата А.П. С.- П. е демонстрирал пред
своите братя и сестри, че владее изцяло
за себе си и по този начин за отрече правата на своите братя и сестри, поради
което и да е придобил собствеността на дворното място и сградата,за да има възможност
А.П. С. да придобие правото на
собственост по наследяване.
Не са събрани доказателства, от които да се установи, че П.А. С. със своята съпруга Д. К. Н. са
упражнявали в продължение на повече от десет години, явно несмущавано от
никого, с намерение за своене процесния имот, за да се приеме твърдението на
ответниците, че ответниците са придобили по пътя на наследяването правата на
своите родители П.А. С. и Д. К. Н., които
права да противопоставят на ищците по делото.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,че в процесния
имот са живели през различни
периоди общо А. и неговата съпруга М. и бащата на А. - П..,а впоследствие заедно са
живели А.П. С. и М. Т. С. от една страни и от друга спрана П.А. П. и съпругата
му Д.Д. П.а.
Настоящият
въззивен състав приема, че от показанията на свидетелите се установява, че от момента на сключването
на граждански брак до смъртта си в имота първо са живели А. П. С. и М. Т. С., своили са този
имот като техен, участвали ли по един или друг начин в изграждането на имота,
поради което и през 1985год. е
констатирано правото на собственост върху имота с нот.акт , като А.П. С. е
признат за собственик на имота по давностно владение.
Независимо
от факта, че констативния нот.акт за собственост е съставен само на името на А.П.
С., с оглед показанията на свидетелите от които се установява, че двамата
съпрузи са упражнявали общо владение върху имота през време на брака си, върху имота се установява бездялова
собственост в режим на СИО между А.П. С. и негова съпруга.
Независимо
от изложеното от ВРС относно характера на извършената делба между А.П. С. и
Държавата , по отношение на отчуждените
части от имота, следва да се посочи,че дори и да се приеме,че тази делба би
била нищожна поради обстоятелството, че отчуждителната процедура не е била
проведена ,то имотът отново е в режим на съпружеска имуществена общност между А.П.
С. и М. Т. С., тъй като те са осъществявали съвместно владението върху целия
недвижим имот- дворното място от 920 кв.м. и построената сграда.
Като
имот,придобит в режим на СИО между А.П. С. и съпругата му М. Т. С.,
съсобствеността върху този имот е бездялова и докато трае бракът никой от
съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил след прекратяването
на брака. Това положение не намира приложение при завещателните разпореждания. Допустимо е извършването на завещателно разпореждане с
дял от СИО, защото действието на завещателното разпореждане с дял от СИО се
поражда след смъртта. Предвид на това и осъщественото от А.П. С. завещателното
разпореждане е действително само по отношение на неговия дял, т.е. до размера
от 1/2ид.част. Тази ид.част се дели по-равно между съпругата и децата на П.,
т.е. всеки един от тях получава по 1/6ид.част.
Останалата
1/2ид.част от имота представляваща дела на М. Т. С. се дели между ищците и
ответниците Д.П.П. и А.П.П., тъй като П.А.
П. е починал преди М. Т. С. и със смъртта му се прекратява брака между него и Д.Д.П.
.Т.е. Д.Д.П. няма право да получи дял от полагаемият се дял на П.А. П. от имуществото на майка му М. Т. С.. Т.е. 1/2 идеална част притежавана от М. Т. С. се дели
на три , като третинката на П.А. П. на
две за Д.П.П. и А.П.П. или Н.А. П.а и П.А.
П.а получават по 1/6 ид.част, а Д.П.П. и
А.П.П. по 1/12ид.част.
С
оглед горното от целия имот всеки от съделителите получава , както следва:по
2/12ид.части за Н.А. П.а , П.А. П.а и Д.Д.П. и по 3/12ид.за Д.П.П. и А.П.П..
С
оглед изложеното,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4609/10.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 16697/2016 г. на ВРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :