Р Е Ш Е Н И
Е № 260752
гр. Пловдив, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11952 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146, бизнес център
България, сграда А, представлявано от ***** И.Ш. против Е.П.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, т. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. с
чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 146 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 20.10.2016 г. между ответника и трето лице –
първоначален кредитор „Кредисимо“ АД бил сключен договор за потребителски
кредит № *****, с предоставен заем от 500 лева, обезпечен чрез сключен на
20.10.2016 г. договор за предоставяне на поръчителство между ответника и ищеца.
На 20.11.2017 г. настъпил падежът на последната вноска, като съгласно чл. 3,
ал. 2 от договора за поръчителство, ищецът изпратил уведомление до ответника за
предстоящо плащане на непогасените задължения по договора и на 12.10.2018 г.
превел всички суми на „Кредисимо“ АД, като встъпил в правата му.
Ищецът
се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № ***/23.10.2018 г. по ч.гр.д. №
16527/2018 г. на ПдРС, XI гр.с., за следните
вземания: 177,77 лева - главница, произтичаща от договор за кредит № *****/ *****
г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с договор за
поръчителство от ***** г., сключен с „Ай Тръст” ЕООД; 32,38 лева -
административни разноски; 126,18 лева - възнаграждение по договора за
поръчителство, договорна лихва в размер на 15,59 лева за периода от 21.07.2017
г. до 20.11.2017 г., наказателна лихва в размер на 24,36 лева за периода от
30.12.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.10.2018 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25 лева -
държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил
уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание
чл. 422 ГПК се предявили настоящите установителни искове за съществуване на
вземането. Моли за уважаването им. Претендира разноските в настоящото и в
заповедното производство.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане
делото да се разгледа в негово отсъствие; уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в молба преди първото открито съдебно заседание по
делото прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът
е редовно призован за датата на първото съдебно заседание на чрез работодател –
л.84 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната
страна лично – л.79 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 84 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
Заявление за сключване на договор за кредит от разстояние, договор за
потребителски кредит № *****/**** г., приложение № 1 към договора за кредит,
погасителен план, общи условия за предоставяне на кредити, Договор за
поръчителство от **** г., приложение № 1 към договора за поръчителство,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, Удостоверение за погасени задължения, се прави извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове
да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане
на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от
депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
22.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна, като доколкото се касае за производство по чл. 422 ГПК,
настоящият съдебен състав следва да се произнесе по разноските в заповедното и
исковото производство. Поради изложеното ответникът следва да заплати на ищеца
сумата в размер на 325,00 лева, представляваща разноски за държавна такса /225,00
лева/ и юрисконсултско възнаграждение /100 лева/ в исковото производство по ч.
гр. д. № 16527/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, и сумата в размер на 75,00
лева, представляваща разноски за държавна такса /25,00 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение /50 лева/ в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9,
чл. 11, т. 7, т. 11, т. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 143, ал. 1, вр. с чл.
146 ЗЗД, в отношенията между страните, че Е.П.Е., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ НА „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.
Витоша № 146, бизнес център България, сграда А, следните суми: 177,77 лева -
главница, произтичаща от договор за кредит № *****/ ***** г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, обезпечен с договор за поръчителство от *****
г., сключен с „Ай Тръст” ЕООД; 32,38 лева - административни разноски; 126,18
лева - възнаграждение по договора за поръчителство, договорна лихва в размер на
15,59 лева за периода от 21.07.2017 г. до 20.11.2017 г., наказателна лихва в
размер на 24,36 лева за периода от 30.12.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.10.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2018
г. по ч. гр. д. № 16527/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр.с
ОСЪЖДА Е.П.Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 75,00
лева, представляваща разноски по ч. гр. д. № 16527/2018 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI гр.с
ОСЪЖДА Е.П.Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 325,00
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ