Протоколно определение по дело №1552/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1623
Дата: 2 февруари 2024 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.)
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20241110201552
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1623
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
и прокурора А. Люб. Б. А. Люб. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА Частно наказателно дело № 20241110201552 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 15:04 часа, тъй като до 15:03 часа
настоящият съдебен състав се е произнасял в закрито съдебно заседание по
НЧД № 1518/2024г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. В. В. – уведомен, се явява лично, доведен от
Следствен арест на „Г.М.Димитров“ № 42.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА АДВ. М. - служебен защитник на обвиняемия
В., определена с уведомително писмо с изх. № 663/2024г. от 31.01.2024г.
СРП – уведомена по телефона /съгласно отбелязване върху списъка на
призованите за днес лица/ - изпраща представител.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемото лице.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Не правя отвод на съдебния
състав, секретаря и прокурора. Желая да ме защитава адв. М..
АДВ. М.: Запозната съм с досъдебното производство, готова съм да
поема защитата на обвиняемия В..
С оглед заявеното от обвиняемия В. и служебно определения защитник,
на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК
СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. М. за служебен защитник на обвиняемия В. - за
нуждите на настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да дадете ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, както и
обстоятелството, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на обвиняемия:
А. В. В. - роден на 22.04.1979г. в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, осъждан, работи ****, със средно образование, с адрес
по лична карта : ****, живущ в ****, с ЕГН: ********** (самоличността
снета по данни на лицето и от лична карта № ****, издадена на 20.11.2019г.
от МВР- София, предоставена от органите на РД „Охрана“- София при
конвоиране на лицето и върната на същите).
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
АДВ. М.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на искането на СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. В. В..
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.
АДВ. М.: Възразявам срещу искането. Моля да не бъде прието. Няма да
правя доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането, но ако може „домашен арест“
или „гаранция“. Нямам доказателствени искания. Няма да се повтаря, няма да
2
карам кола. Не работя с кола.
На основание чл.283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
Като намери делото за изяснено от фактическа страна
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да вземете така поисканата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия А. В. В.,
както съм изложила в искането си. Безспорно е установено от събраните
гласни доказателства на тримата полицейски служители П., Н. и К., както и
извършената проверка с Алкотест Дрегер, който в издишания въздух е отчел
2,11 промила алкохол, с който обвиняемият е управлявал МПС лек автомобил
марка „Опел“ с регистрационен № С 3604 НР, като считам, че безспорно дори
към този първоначален етап е доказано, че той е извършил престъплението, за
което му е предявено обвинение по чл.343б, ал.2 от НК, както съм отразила и
в искането. Моля да вземете предвид обстоятелството, че А. В. В. е бил
осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД № 16936/2018г. по
описа на СРС, с който му е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 3 месеца, което е било отложено за срок от 3 години, като по
отношение на това деяние не е настъпила реабилитация предвид предходните
осъждания на обвиняемия с предходна давност. В материалите на делото,
макар и на този първоначален етап, се съдържат данни, които предстои да
бъдат проверени, макар, че вече са налични някои документи относно
обстоятелството, че В. е управлявал МПС с регистрационни табели, издадени
за друго МПС и без съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Предвид всички тези обстоятелства считам, че
извършеното от него сочи на висока степен на обществена опасност. Считам,
че същият не се е поправил. Очевидно, че предходните присъди по никакъв
начин не са въздействали предупредително и превъзпитателно спрямо В..
3
Предвид изложеното, моля да му бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
АДВ. М.: Моля да не бъде уважавано искането на СРП за налагане на
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия В., привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.343б, ал.2 от НК, а именно – управление на МПС след употреба на алкохол
при повторност. Обвиняемият е бил задържан на 30.01.2024г. При
извършената от полицейските органи проверка е било установено, че е седнал
зад волана след като е консумирал алкохол. Първоначално е извършена проба
с техническо средство - Дрегер и обвиняемият е дал доброволно кръвна проба
за химически анализ. Считам, че искането е неоснователно и не следва да се
налага най-тежката мярка за неотклонение, тъй като според мен липсват две
от кумулативно изискуемите предпоставки за това, а именно, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Искам да обърна внимание на съда, че той е трудово
ангажиран, работи като сценичен работник на държавна служба в БНТ. Той
има постоянно местоживеене, има установен по делото адрес и няма да се
укрие или да извърши друго престъпление. Изразил е съжаление за
стореното. В тази връзка моля съдът да прецени по изложените съображения,
че по делото са налице доказателства, от които може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е участвал в извършването на
престъплението, но не обосновава съществуването на реална опасност той да
извърши друго престъпление, както и да се укрие. Както казах, той има
постоянен адрес и е трудово ангажиран и има интерес от бързо приключване
на разследването. Поради това моля уважаемия съд да не уважи направеното
искане на СРП, тъй като целите, визирани в чл.57 от НПК могат да бъдат
постигнати с постановяване на по-лека мярка, а именно „домашен арест“ или
„парична гаранция“. Благодаря Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми. Аз съжалявам
за това, което съм направил и ако може по-лека мярка. Това е, не се сещам
друго.
На основание чл.297, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
4
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ /в последната си дума/ каза: Съжалявам за стореното.
Няма да преча на разследването и няма да се повтарят такива неща.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО :
Производството е по реда на чл.64 от НПК. Образувано е по искане на
СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
обвиняемия А. В. В.. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, извършено на 30.01.2024г., за което
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и
„глоба“ от 500 до 1500 лева.
От събраните до момента доказателства и най-вече от показанията на
свидетелите П., Н. и К., както и от АУАН № 870178 от 31.01.2024г. и талон за
изследване може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият
А. В. В. е автор на деянието, за което СРП го обвинява. Съдът в това
производство не се произнася дали доказателствата са достатъчни, за да се
приеме, че А. В. В. е виновен, тъй като в това производство не се изисква
доказателствата да са в онази степен на сигурност, както при един краен
съдебен акт. При така направеното уточнение, за нуждите на производството
по чл.64 от НПК, съдът намира, че посочените по-горе доказателства са
достатъчни, за да се направи на този етап от наказателното производство на
пръв поглед извод за наличие на съпричастност на А. В. В. към
инкриминираното деяние. Поради това съдът счита, че е налице достатъчна
степен на вероятност на обвинението.
Вярно е, че обвиняемият има известен по делото адрес и е трудово
ангажиран. Освен това, той е придобил качеството на обвиняемо лице на
31.01.2024г. и няма данни след този момент да е бил търсен и да не е бил
установен от разследващите органи. Поради това съдът счита, че не е налице
реална опасност от укриване на обвиняемия.
Съдът счита, че е налице реална опасност А. В. В. да извърши
престъпление, като този извод съдът базира на обремененото съдебно минало
на лицето. До момента В. е осъждан общо по три дела, като първите две във
5
времето помежду си се намират в съвкупност, макар и за тях да не е било
определено едно общо най-тежко наказание, но доколкото това може мислено
да стане от съда, този съдебен състав приема, че по отношение на първите две
вписвания в справката за съдимост на лицето е настъпила реабилитация през
2012г. по реда на чл.86, ал.1, т.1 от НК. Извън това осъждане, обаче, В. е
съден от СРС, НО, 102-ри състав по НОХД № 16936/2018г. за престъпление,
извършено на 24.08.2018г., за което със съдебен акт, влязъл в сила на
31.01.2019г. му е било наложено наказание от 3 месеца „лишаване от
свобода“, отложено за изпитателен срок от 3 години. Именно това осъждане,
освен, че формира извод за това процесното деяние да е с правна
квалификация по чл.343б, ал.2 от НК, формира извод за обременено съдебно
минало на обвиняемото лице и склонност към извършване на престъпления от
същия вид, от който е и настоящото обвинение, тъй като по силата на чл.88а,
ал.3, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК реабилитационният срок, който е 5
години, започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, а в
случая това е 31.01.2022г. и до момента не може да се приеме, че В. е
реабилитиран по това осъждане. Горното означава, че обвиняемият е с
обременено съдебно минало. Над това обстоятелство съдът поставя
конкретно установените по делото факти, а именно, че обвиняемият е
управлявал автомобила като е бил лишен от право да управлява МПС;
избягал е полицейската проверка и се е наложило да бъде преследван от
служителите на МВР по централни софийски улици; установено е, че
табелите на управлявания от обвиняемия автомобил са на друго МПС и не на
последно място - под въздействието на алкохол обвиняемият не просто е
управлявал МПС, а на 100 метра след кръстовището в посока ул.
„Опълченска“ е засегнал автопаркинг колче, което в съвкупност показва
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Тези
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че е налице реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Предвид обоснованото предположение за съпричастността на дееца и
една от двете алтернативно дадени в закона опасности, а именно опасност да
извърши престъпление, съдът намира, че с оглед ранния етап, на който се
намира наказателното производство и целите по чл.57 от НПК следва да бъде
уважено искането на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия В..
6
Съдебният състав е на мнение, че мярка за неотклонение „домашен
арест“ може да бъде налагана тогава, когато са налице предпоставките за
„задържане под стража“ на обвиняемото лице, но са налице и други
обстоятелства, най-вече от здравословен характер, които поставят
обвиняемото лице в невъзможност да търпи фактическо задържане в
условията на арест. Такива обстоятелства по това дело няма. Поради това
съдът счита, че мярката за неотклонение „домашен арест“ не се явява
адекватна в конкретния случай. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че трудовите права на обвиняемото лице в еднаква степен биха били
засегнати и при мярка за неотклонение „задържане под стража“, и при мярка
за неотклонение „домашен арест“ поради невъзможността на лицето да
престира труд за работодателя си, но в случая посоченото по-горе поведение
на В. предопределя, че интересът на правосъдието следва да е водещ и
поставен пред интереса на лицето да полага труд, като това с оглед
разпоредбите на НПК е временно ограничение с процесуални срокове,
изрично посочени в закона.
Водим от гореизложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на А. В. В. с ЕГН ********** (обвиняем по ДП
№ 227 ЗМК 196/2024г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 2916/2024г. по
описа на СРП) мярка за неотклонение „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване или протест в 3 –
дневен срок от днес пред СГС, като в случай на жалба или протест - насрочва
делото пред СГС за 08.02.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час - страните и
обвиняемият са уведомени от днес.
Определението по чл.64 от НПК за задържането под стража на
обвиняемия В. подлежи на незабавно изпълнение в ОСЗА – бул. „Г. М.
Димитров“ № 42, гр. София.
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола от днешното съдебно заседание
на служебния защитник – с цел послужване пред НБПП.

7
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
на 02.02.2024г. в 15:39 часа. Протоколът е проверен на 02.02.2024г. до 17:22
часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8