№ 793 / 20.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А НА Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 19.12.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2927 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба с правно основание чл.50 от Семейния Кодекс, по реда на чл.330 ал.1 ГПК.
Молителите, В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Л.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител, адвокат С.Т.,xxx, твърдят, че на 23.04.1986 г. са сключили граждански брак.
От него нямат ненавършили пълнолетие деца.
Желаят да се прекрати бракът им по взаимно съгласие. Съгласието им е сериозно и непоколебимо.
Постигнали са споразумение по чл.51 от Семейния кодекс.
Молят съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимно съгласие, като се одобри сключеното споразумение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за страната, на 23.04.1986 г., за което е съставен АКТ за граждански брак № 0017 от 23.04.1986 г. на О. В. о..
Съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените лични обяснения на молителите В.И.К. и Л.В.К., представени непосредствено пред съда. Те са категорични, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод.
Постигнатото между молителите - съпрузи споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на В.И.К. и Л.В.К. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което следва да допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, което е потвърдено изрично от страна на молителите непосредствено пред съда, в проведеното съдебно заседание. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем молителката е променяла фамилното си име при сключването на брака, но не желае промяна във фамилното име след прекратяването му, поради което и съда не следва да допусне такава промяна.
Държавната такса за допускане развод и прекратяването на брака е внесена от молителя при депозиране на молбата. Следва да се внесе дължимата държавна такса от молителката.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между В.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Л.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 23.04.1986 г., за което е съставен АКТ за граждански брак № 0017 от 23.04.1986 г. на О. В. о., при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето и издръжката му:
От брака няма родени деца, ненавършили пълнолетие.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи са категорични, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Семейно жилище, на което съпрузите са били наематели, е напуснато при фактическата им раздяла, поради което и в тази насока не се следва произнасяне за ползването му.
ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Имущество не е придобито по време на брака и не подлежи на делба.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, Л.В.К. ще продължава да носи брачното си фамилното име – К..
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: