№ 123 30.08.2019 година град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия
на тридесети август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
ЧНД № 391 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243 от НПК.
Образувано е по жалба на М. Т. Д. – главен юристконсулт при ТД на НАП Бургас , като
пълномощник на министъра на финансите срещу Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 03.04.2019 г. по ДП № 119/2018 г. по описа на ОСлО
на Окръжна прокуратура – Бургас. С посоченото постановление БОП е прекратила
воденото наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 255, ал. 1, т.2, 6 и 7 от НК.
С жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното прекратителното постановление. Неправилен , по същината си жалбоподателя
счита фактическият извод , че въпреки прехвърлянето на дружеството и
придобиването му от П. П., досегашния собственик В. К. е продължил да
осъществява търговската дейност на дружеството „Атлант 2010“ЕООД. Оспорва в
тази връзка мнението на прокурора, че именно посочения в търговския регистър
управител следва да носи и наказателна отговорност за сключените договори и
издадени във връзка с тях фактури, във връзка с непризнаването на които от
органите по приходите , е установено данъчно задължение в размер по-голям от
3000лв за търговското дружество, през инкриминирания период . Като неправилно и
противоречащо на закона се настоява да е правният извод, че поради смъртта на В. К. ,
производството по делото следва да се прекрати.
Жалбата е процесуално допустима от легитимирано
лице и разгледана по същество се явява основателна.
Проверяващата инстанция след като се запозна
с жалбата и с мотивите на прокурора, изложени в обжалваното постановление, и
като извърши преценка на събраните по досъдебното производство доказателства, прие
за установено следното:
Наказателното производство е започнало на
31.05.16г. за това, че през периода от 19.01.2010 г. до 31.01.2013г. в гр.
Бургас, с цел да избегне установяване или плащане на данъчни задължения в
големи размери , потвърдил неистина или затаил истина в подадена декларация по
ЗКПО и ЗДДС, съставил и използвал документи с невярно съдържание, неистински
или преправени документи и приспаднал неследващ се данъчен кредит за фирма
„Атлант 2010“ ЕООД –гр.Обзор - престъпление по чл. 255, ал. 1, т.2,6 и 7 от НК.
По делото няма привлечено обвиняемо лице.
С постановление от 03.04.2019 г. прокурор от
Окръжна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебно
производство № 119/2018 г. по описа на ОСлО на Окръжна прокуратура – Бургас.
От фактическа страна, в хода на
разследването, видно от обжалваният пред БОС прокурорски акт, било установено
следното:
На 19.01.10г. било учредено „Атлант
2010“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и негов управител В. В. К..
През 2012г., поради значително
влошаване на здравословното си състояние, лечението на което затруднявало
явяването на работа ежедневно във фирмата, К. прехвърлил дяловете си в
дружеството на свой служител –св.П. П., на когото имал доверие.
Последния се съгласил да стане
формално собственик и управител на това търговско дружество, което документално
било оформено с договор от 21.08.12г.
Въпреки прехвърлянето на дружеството,
след посочената дата К. продължил да работи с фирмата, каквато била и
уговорката помежду им, като документите от този момент нататък документите
свързани със счетоводството на дружеството били подписвани от св.П. , съобразно
указанията на К..
От учредяването на дружеството до
месец април 2013г. счетоводството му било водено от св.В. Я..
На 31.08.12г. между „Атлант 2010“
ЕООД и „Ланд фокс“ЕООД бил сключен договор, за възлагане от първото на второто
дружество направа на изкопи , тяхното заравняване , настилане на временни
горски пътища и др. Договорът бил подписан от П. за възложителя, по указание на
В. К..
Сключеният договор бил представен на счетоводителя св.Я. именно от В. К. през есетнта на 2012г., като й обяснил, че по него ще
постъпват фактури, които следва да осчетоводява.
По този договор, през месеците
ноември и декември 2012г. изпълнителя издал на възложителя фактури, които били
осчетоводени от счетоводителя и включени в дневниците за покупки и в в справките –декларации за двата данъчни
периода.
На 29.11.12г. В. К. починал, а
ръководството и управлението на дружеството поел баща му В. К.,
първоначално неофициално, а впоследствие от 10.01.13г. и официално с
прехвърлянето на дружествените дялове от П. на „Пелезо 2012“ ЕООД, със
собственик и управител В. К.. След смъртта на последния, като управител била
вписана неговата съпруга Т. К., което
обстоятелство било заличено на 20.06.16г.
В резултат от проведена данъчна
ревизия на „Атлант 2010“ ЕООД за данъчен период 01.11.12г.-31.12.12г.,
приключило с ревизионен доклад от 30.07.14г., и издаден въз основа на него
ревизионен акт от 01.09.14г. С последния били установени задължения , в това
число за ДДС. Ревизиращите органи признали правото на приспадане на данъчен
кредит за фактурите издадени от „Ланд Фокс“ ЕООД, с изключение на фактурата с
№274/13.12.12г. с данъчна основа 36000лв. и ДДС в размер на 7200лв.
Фирмата изпълнител не разполагала със
строителна механизация, с която да бъдат осъществени декларираните услуги и
нямала наети по трудов договор лица, които да извършат дейността , включена в
предмета на договора. Отчитайки, че възложителя „Атлант 2010“ ЕООД е
притежавала необходимата техника, както и достатъчен брой лица които да ги
извършат, прокурорът е достигнал до логичния
и законосъобразен извод, че документираните в дневниците за покупки на
дружеството възложител за месеците ноември и декември 2012г. доставки по
фактури издадени от изпълнителя не са били осъществени от посочения във
фактурите доставчик и са налице достатъчно доказателства за извършено
престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и 6 от НК. Не се спори и за това, че към
момента на подписване на договора и неистинските фактури , „Атлант 2010“ ЕООД е
вече било прехвърлено на св.П. П..
Не могат да бъдат споделени доводите,
наведени с жалбата, а именно, че за съставомерността на деянието по чл.255 от НК е достатъчно да се установи
качеството на управител и собственик на дружеството, като без значение е
обстоятелството, че действието е по указание на друго лице. Несъстоятелни са и
разсъжденията за предполагаемите възможности П. да назначи К. за управител и така последния
да носи отговорност за взетите решения и действия. Не е налице и твърдяното
противоречие между приетото влошено здраве на К. и продължаването от същия да
извършва дейност с търговското дружество.
Анализирайки поотделно и в съвкупност
изнесеното от свидетелите П., Я. и К., при съпоставяне помежду им, както и с
писмените доказателства събрани в хода на разследването, прокурорът е достигнал
до правилен фактически извод, че макар и
да не е бил по документи управител на дружеството към инкриминирания период,
реално до смъртта си В. К. е управлявал и извършвал дейност с „Атлант 2010“
ЕООД. Фактури във връзка с вече сключения коментиран по-горе договор са
постъпвали и след това и са осчетоводявани от св.Я. и след неговата кончина и
справките декларации по ЗДДС са подавани от нея по електронен път т.е с
електронен подпис. Наред с това, че св.П.
не е носил фактури в счетоводството и цитираните справки-декларации не са му
били предоставяни за запознаване и проверка.
Към тези сведения, съдът намира, че
следва да добави и показанията на св.Д. К., според която въпреки онкологичното
заболяване, в началото В. К. се чувствал добре физически, но в края на октомври
2012г. му направили операция, при която се установило наличие на разсейки и му
отстранили единия бъбрек. В продължение на 10 дни се чувствал добре, но след
това вдигнал температура. Не е бил на легло, ходел на работа до последно.
Ръководел дейността до последно. Той бил човекът-фирма и компютърът на тази
фирма. Той си движел всичко. Не починал от заболяването си , а получил инфаркт
. Бил силен духом човек. Не е споделил на съпругата си доколко сериозно е
заболяването му, нито че е прехвърлил дяловете от дружеството на П. и последния
е негов управител. След смъртта на В. К. дейността на дружеството и
управлението му поел неговия баща, а след кончината на последния -майката на В.
К..
Няма причина изнесеното от св.К. да
не бъде кредитирано, тъй като именно тя е била най-близо до съпруга си в
последните месеци от живота му и има най-пълни наблюдения относно неговото
здраве и поведение. Нещо повече, дадените от К. показания хармонират и допълват
казаното от останалите разпитани по делото свидетели.
На следващо място, именно в
цитираното от жалбоподателя ТР №4/15г. на ОСНК е залегнало разбирането, че
кръгът на наказателно отговорните лица, субект на престъпните състави по
чл.255, чл.255а и чл.256 от НК се определя от специфичния характер на
обективните признаци, предвидени в престъпленията. Тъй като изпълнителното
деяние по първото може да бъде осъществено чрез действие или бездействие, което
по естеството си е такова, че се отнася до дейността и функциите, предписани на
данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на
счетоводството, които дейности и функции предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия
данък, то субект на това престъпление могат да бъдат освен управляващия
търговско дружество, физическото лице-едноличен търговец, пълномощникът ,
търговския представител, счетоводителят, но
така също и физическо лице осъществяващо фактическото изпълнение на задълженията
на търговеца по съответния данъчен закон или дори друго лице.
Смисълът на казаното е, че именно
осъществяващото търговската дейност физическо лице, било то и различно от
управляващия по документи дружество , ще дължи съответния по закон данък върху
печалбата и върху добавената стойност за всяка отделна осъществена покупка. Именно
такова физическо лице се явява и В. К. в настоящия случай.
Законосъобразен , поради това и
надлежно обоснован на събраните доказателства се явява правният извод на
прокурора, че наказателна отговорност за ползването на инкриминираните фактури
следва да се носи именно от В. К., който обаче е починал на 29.11.12г., което
налага прекратяване на производството поради смърт на дееца.
Горното води до извода за
неоснователност на жалбата , която не следва да се уважава , а атакуваното
постановление - да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.04.19г.
по досъдебно производство № 119/2018г. по описа на ОСлО при БОП.
На
основание чл. 243, ал. 7 от НПК определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Апелативен съд-Бургас в седемдневен срок от съобщаването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: