Решение по дело №175/2015 на Районен съд - Панагюрище

АНД №175/2015год.

МОТИВИ:

Обвинението е по чл.343 ал.3, предложение последно,б.”а”, предл.2-ро  във връзка  чл.343,ал.1,б.”б”предл.-2ро във връзка  с чл.342 ал.1 от НК във връзка с чл.5,ал.1,т.1,чл.5,ал.2,т.1,чл.20,ал.1,чл.20,ал.2 и чл.47 от ЗДП и чл.119,ал.1 от ППЗДП  против обв.С.Г.П. ***,с ЕГН ********** за това, че на 05.01.2015г. в град Панагюрище на кръстовището на ул.”Стоил Финджеков” и ул.”Георги Бенковски” при управление на МПС – лек автомобил “Тойота Корола” с ДК №  *****, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5,ал.1,т.1,чл.5,ал.2,т.1,чл.20,ал.1,чл.20,ал.2 и чл.47 от  ЗДП и чл.119,ал.1 от ППЗДП  и по непредпазливост е причинил   средни телесни повреди на М И Б от град Панагюрище, представляващи нараняване,проникващо в черепната кухина и такива,довели до разстройство на здравето,временно опасно за живота и постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота,като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Производството пред първата инстанция е по реда на Гл.ХХVІІІ от НПК.

          В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Панагюрище поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество. Не сочи нови доказателства.Пледира за приложението на чл.78А ал.1 и ал.4 от НК.

          Подсъдимият се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Не се признава  за   виновен, като дава обяснения, с които по същество не отрича извършването на деянието.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК , прие за установено следното:

Обв.С.П. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория „В” от 1987 г., като е правоспособен водач на МПС. В периода от 2004г.-2014г. обв.П. е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата многократно - с общо 10 бр. наказателни постановления и 7 бр. фишове.

На 05.01.20015г. в град Панагюрище около 17,50 часа, в тъмната част от  денонощието обв.С.П. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Корола” с ДК №  РА 14 87 ВС.Движел се по улица „Георги Бенковски” в посока от изток на запад със скорост около 55 км./час.Обвиняемият  достигнал кръстовището с улица ”Стоил Финджеков”, което било регулирано със светофарна уредба. Той забелязал,че светофарът свети зелено за него,като на допълнителния таймер оставали още три секунди от времетраенето на зелената светлина.Обвиняемият преценил,че оставащото време е достатъчно,за да премине кръстовището и продължил движението си напред.Непосредствено след кръстовището следвала пешеходна пътека, стояща перпендикулярно на посоката на движение на обвиняемия. В този момент,пешеходната пътека се пресичала от юг на север от пострадалата пешеходка М Б. Обвиняемият не забелязал пешеходката и я блъснал на пешеходната пътека, на лентата, по която се движел, с предната лява част на автомобила.Вследствие на удара пострадалата била отхвърлена напред и в ляво,като изпаднала в насрещната пътна лента, на разстояние 13 метра  от мястото на удара. /Вж. скицата на стр.55 в Д.П./

След удара обв.П. веднага спрял и слязъл от автомобила.Отишъл при пострадалата пешеходка,която лежала на пътното платно с течаща от главата й кръв.Обвиняемият тичешком отишъл до автомобила си,взел телефона си и се обадил на тел.112,съобщавайки за станалото ПТП,като помолил за навременна помощ.След това обвиняемият преместил автомобила си,тъй като движението било интензивно и автомобилът  пречел.  

На място  пристигнала оперативно-следствена група, която извършила оглед на местопроизшествието и било отпочнато настоящото наказателно производство.

 Пострадалата Боюклиева била транспортирана с линейка до спешно отделение на МБАЛ „Д-р Събо Николов“ в град Панагюрище,където била прегледана и диагностирана,като още същата вечер била приведена по спешност в клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД в град Пловдив.

Обвиняемият посетил болничното заведение в град Панагюрище още преди пострадалата да бъде откарана в град Пловдив.Посетил я и след това в хирургичното заведение в град Пловдив. Това била последната му среща с пострадалата,която му показала нежеланието си да контактуват.

От заключението на изготвената по делото комплексна медико-автотехническса експертиза, което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено,се установява, че л.а.  “Тойота Корола” е бил технически изправен преди възникналото ПТП. Експертите мотивирани са установили, че скоростта на движение на автомобила,  непосредствено преди ПТП е била не по-ниска от 55  км.час., т.е. неразрешена, но това не в причинна връзка с възникналото ПТП. Опасната зона за спиране е изчислена на 41,2 метра,а автомобилът се е намирал на разстояние 65 метра от местоудара,когато пострадалата пешеходка е станала опасен участник в движението,т.е.обвиняемият е имал техническа възможност да спре,без да удари пешеходката, ако беше спазил правилото на чл.20,ал.1 от ЗДвП.,повеляващо му непрекъснато да контролира ППС,което управлява.Експертите са изчислили,че разстоянието на осветеност е било с 4 метра по-голямо от видимото,и въпреки това пешеходката е останала незабелязана от обвиняемия при категорична обективна възможност за възприемането й./Вж. комплексната медико автотехническа  експертиза - стр.90 от ДП/.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, което  съдът цени, като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие, на М И Б е била  причинена открита черепномозъчна травма,довела до разстройство на здравето й, временно опасно за живота. Създалата се комуникация между външната среда и черепната кухина от ръзкъсноконтузната рана в дясната челна област и подлежащото счупване на черепа,представлява медикобиологичния признак нараняване,проникващо в черепната кухина.  Пострадалата получила пареза на очедвигателния нерв в дясно,с птоза на десен горен клепач,мидриаза в дясно девииран десен очен булб надолу и латерално, с ограничена подвижност,като това увреждане представлява медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота. Всички тези  травматични увреждания поотделно  имат  характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК.Пострадалата е получила и други травми,които са й причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота,както болка и страдание и съставляват леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

От приложеното по делото свидетелство за съдимост на обвиняемия се установява,  че същият не е осъждан .

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласно и писмени доказателства – обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно заседание, а също и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които съдът цени при условията на чл.378 ал.2 от НПК, а именно заключенията на СМЕ и комплксната медико-автотехническата експертиза,както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Тук е мястото да се посочи,че между обясненията на обвиняемия и дадените на досъдебната фаза на процеса показания на свидетелките Боюклиева и Мариана Ангелова,които имат доказателствена стойност за съда  по силата на чл.378,ал.2 от НПК съществуват противоречия досежно обстоятелството на каква светлина обвиняемият, респ.пострадалата са    тръгнали да пресичат кръстовището, респ. пешеходната пътека. Според обвиняемият,той е пресякъл на зелена светлина,като непосредствено преди преминаването забелязал,че таймерът за тази светлина отчита три секунди оставащо време. В показанията си на Д.П. св.М Б е установила,че е започнала да пресича пешеходната пътека от юг на север,перпендикулярно на движението на автомобила на обвиняемия веднага,след като е светнала зелената светлина за пешеходците. В показанията си на Д.П. св.Ангелова,която се е намирала на отсрещния /спрямо пострадалата/ тротоар установява, че непосредствено преди удара,видяла,че светофара за пешеходката Боюклиева светел зелена светлина. 

Експертите са установили режима на работа  на светофарната уредба,като заключават,че едновременно светене на сигнал зелено за перпендикулярните потоци – транспортни и пешеходни не може да съвпада във времето. Експертите са установили също така,че след прекъсването на зелената светлина за обвиняемия следват 3 секунди жълта светлина,като едва след две секунди светва зелената светлина за пешеходците,движещи се по направлението на пострадалата.Обвиняемият се е движел със скорост не по-малка от 55 км/час,като при тази скорост за 1 секунда,той изминава повече от 10метра./Вж.протокола за комплексната медико автотехничска експертиза -стр.89 в ДП./ Разстоянието от стоп линията,източно на кръстовището /т.е. от светофара,указващ режима на движение на обвиняемия/ до началото на пешеходната пътека,на която е станало процесното ПТП е изчислено на 29 метра, а пострадалата е изминала разстоянието от началото на пешеходната пътека до местоудара за 4,8 секунди.Кредитирането на показанията на последната би означавало обвиняемият да е преминал 6,8 секунди,след като светофарът  за неговата посока е светел червена светлина. Съдът намира тази ситуация за неприемлива предвид безспорно установения,както от двете свидетелки,така и от обвиняемия факт за повишена интензивност на движението. При това положение обвиняемият не би могъл безпрепятствено да премине кръстовището предвид очакваното движение на автомобили  по перпендикулярната улица,както и на такива преди него. Освен това,фактът,че пострадалата след удара е изпаднала в насрещната пътна лента и то на разстояние приблизително 13 метра западно след пешеходната пътека, съпоставен с факта, че по пътната лента до това разстояние е нямало автомобили, съотнесен с интензивността на движението, сочи че зелената светлина на светофара за тези автомобили,съвпадаща със светлината,важаща за обвиняемия като насрещно движещ се, е била налична,макар и към своя край. Обратното би означавало в тази лента да има струпани автомобили, вследствие на продължаваща приблизително 7 секунди червена светлина на светофара.

Предвид горния анализ на коментираните доказателствени средства,съдът не намери основание да не даде вяра на обясненията на обвиняемия относно това,че е преминал на зелена светлина на светофара,така както е посочено в обстоятелствената част на прокурорския акт,предмет на разглеждане по настоящото дело. Кредитирането на обясненията на обвиняемия в посочената част логично водят до отрицателна оценка на достоверността на показанията на св.Боюклиева и св.Ангелова относно светлинния показател на светофарната уредба, отнасящ се до пострадалата пешеходка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, обвиняемият С.П. е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343 ал.3, предложение последно,б.”а”, предл.2-ро  във връзка  чл.343,ал.1,б.”б”предл.-2ро във връзка  с чл.342 ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.1 от  ЗДП,тъй като на 05.01.2015г. в  град Панагюрище   при управление на собствения си лек автомобил “Тойота Корола” с ДК №  РА 14 87 ВС, е нарушил правилото  за движение по пътищата–чл.20,ал.1 от  ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват“ и по непредпазливост е причинил   средни телесни повреди на М И Б от град Панагюрище,представляващи нараняване,проникващо в черепната кухина и такива,довели до разстройство на здравето,временно опасно за живота и постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота,като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Съдът намира,че причина за  настъпилото ПТП е неспазването от страна на обвиняемия на правилото от ЗДП,регламентирано в чл.20,ал.1,повеляващо водачите на ППС непрекъснато да контролират ППС,които управляват.Това е така,тъй като той въобще не е бил забелязал пострадалата пешеходка,въпреки че е имал обективната възможност за това. Нарушаването именно на това правило е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.  Ето защо съдът призна обв.П. за виновен в нарушаването само на това правило. Съдът намира, че останалите правила от ЗДП, а именно чл.5,ал.1,т.1,чл.5,ал.2,т.1,чл.20,ал.2 и чл.47 от  ЗДП,както и чл.119,ал.1 от ППЗДП  не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и по тази  причина призна обвиняемия за невиновен в нарушаването им. Разпоредбите на ч.5,ал.1,т.1 и чл.5,ал.2,т.1 са общи и се поглъщат от наличието на специалните правила,установени като нарушения в пряка причинна връзка с престъпния резултат. Чл.20,ал.2 от ЗДП не е в такава връзка, а правилата,визирани в чл.47 от ЗДП и чл.119,ал.1 от ППЗДП предполагат умишленото им нарушаване,т.е. водачът да е забелязал пешеходецът или участникът с предимство и въпреки това да не му го е отдал. Както вече беше посочено,обв.П. въобще не е бил забелязал пострадалата и  поради това точното нарушение,което следва да му се вмени е чл.20,ал.1 от ЗДП. 

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, включително и относно квалифициращото обстоятелство – че деянието е извършено на пешеходна пътека, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с оглед опита, който има като водач на МПС, както и с оглед своите житейски знания и умения е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършил престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54 и следващите – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на пътно-транспортни произшествия заемат относително голям дял сред ръста на престъпността в страната, включително и в съдебния район на гр.Панагюрище. Конкретно извършеното деяние  не се характеризира със завишена степен на обществена опасност, като се има предвид естеството на допуснатото нарушение на правилата за движение и обстоятелството, че същото не е извършено демонстративно от водача, с цел тотално да се пренебрегне безопасността на участниците в движението.

Обв.С.П.  е личност с  ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, положително охарактеризиран като гражданин в обществото. Справката за   обвиняемия като водач на МПС,намираща се  на л. 14-16 в ДП  го охарактеризира негативно . Видно е от съдържанието на същата ,че за периода от  2004г.до 2014г. обв.П. е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата многократно-с общо 10 бр. наказателни постановления и 7 бр. фишове.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото съблюдаване на установения в страната правов ред и преди всичко на правилата за движение по пътищата, гарантиращи безопасността на участниците в движението.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и поведението на обвиняемия към пострадалата непосредствено след пътнотранспортното произшествие.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете нарушенията на обвиняемия на ЗДП,за които е санкциониран по административен ред. Като отегчаващо обстоятелство се отчете и конкретният престъпен резултат - наличието на травматични увреждания, представляващи три медикобиологични признака на средна телесна повреда.

          Като съобрази обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и, че за извършеното от него по непредпазливост престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до пет години,като отчете и това,че от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,подлежащи на възстановяване,то е недвусмислено, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК , т.к. са налице материално-правните предпоставки за това.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност обв.С.П. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” при превес на смекчаващи административно-наказателната отговорност обстоятелства-в размер от 2 000 /две хиляди/ лева, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Панагюрище.

При определяне размера на глобата, съдът отчете наличните  смекчаващите и отегчаващи  отговорността обстоятелства и съобрази семейното, материалното и имотно състояние на подсъдимия, а също и степента на вината му.

На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че обв.С.  П.  следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от  1 /една/ година и 4 /четири/ месеца. За  да  наложи и това административно наказание в този размер съдът отчете преди всичко наличието на множество нарушения от страна на обвиняемия по ЗДП. При определяне размера и на това наказание съдът отчете отново наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според относителната тежест на всяко едно от тях.

С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия за виновен в престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на ОДМВР гр.Пазарджик сумата от 643,00 лева,представляваща   разноски за експертизи общо в досъдебното производство.

По изложените съображения, Панагюрският  районен съд постанови решението  си.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: