№ 1340
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20203110111520 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Д.К.Б.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 81Г срещу Г.
ПЛ. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. М.К. № 21, вх. Б, ет. 4 за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 3 513,57
лв. – главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта D.C. и предоставяне на кредитен лимит от 10.10.2018г., както и сумата
от 130,12 лева – наказателна лихва за периода 01.04.2019г.-31.01.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
450/03.02.2020г., постановена по ч.гр. дело № 1257/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за издаване на револвираща международна
карта от 10.10.2018г. На ответника е предоставена кредитна карта с кредитен лимит от
3500 лева, като посредством същата е допустимо да бъдат осъществявани плащания на
стоки и услуги, така и да бъде извършвано изтегляне на парични средства в брой от
терминално устройство (банкомат) или плащания чрез ПОС. Уговорен в договора е 45-
дневен гратисен период, в рамките на който не се начислява уговорена и фиксиране
годишна лихва от 19 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
1
период се погасят всички усвоени средства от кредитната карта. Уговорена е
минимална погасителна вноска в размер на 5% върху размера на главницата, която се
формира на последния ден от отчетния период. Уговорена била и наказателна лихва,
която се начислява върху непогасената част от минимално уговорената погасителна
вноска. Излагат се твърдения, че ответникът е усвоил главница в размер на 3513,57
лева, съответно дължимата наказателна лихва възлиза на 130,12 лева. Сочи, че в
Общите условия – чл. 13.2.1. е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на
вземането на кредитора, без да е необходимо длъжникът да бъде уведомяван за това,
при условие, че последния изпадне в забава на плащанията, на кое и да е изискуемо
задължение, за срок по – дълъг от 150 дни, считано от датата, на който това
задължение е станало изискуемо. Твърди, че на 01.05.2019г. минимално дължимата
погасителна вноска е била в размер на 241,30 лева, като същата е следвало да бъде
заплатена до 15.05.2019г., като с изтичане на 150 дни след датата на падежа на тази
вноска, вземането по процесния договор е станало автоматично предсрочно изискуемо.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
особеният му представител. Не се оспорва, че страните са валидно обвързани в договор
за издаване на кредитна карта от 19.01.2017г. Счита, че този договор е прекратен на
01.01.2020г., доколкото срока на платежното средство е определен до 31.12.2019г.
По посочва, че на 10.10.2018г. е сключен втори по ред договор за преиздаване на
револвираща международна кредитна карта, по който на 28.12.2018г. е предоставена
кредитна карта, със срок на ползване со 30.09.2019г. Валидността на платежното
средство е определен до 09/2021г. Посочва, че към този момент все още е валиден
договор от 19.01.2017г. Излага възражения, като посочва, че за периода от 10.10.2018г.
до 01.01.2020г. са били налице два валидни идентични договора. Посочва, че
ответникът не се явява длъжник по договор за предоставяне на международна кредитна
карта и предоставяне на кредитен лимит от 10.10.2018г., доколкото към този момент
страните се били валидно обвързани по първия договор за предоставяне на
международна кредитна карта от 19.01.2017г.
В условията на евентуалност излага възражения, че предсрочната изискуемост
не е съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението в съда, при което не
може да бъде прието, че е настъпил целеният с нея ефект по отношение на вземането
на кредитора. Оспорва дължимостта на наказателната лихва в размер на 19% годишно.
Посочва, че при забава кредиторът има право само на законна лихва при размер на
ОЛП определен от БНБ+10 пункта. Твърди, че клаузите т.7 и т.8 от процесния договор
за в противоречие на чл. 21, ал.1 ЗПК. Посочва, че в случай, че бъде установено, че
ответникът е заплатил задължение по наказателна лихва, то това плащане следва да
бъде отнесено към задължението му за заплащане на дължимата главница.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор от 19.01.2017г. за издаване на револвираща
международна кредитна карта, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредитна карта с уговорен кредит лимит в размер на 3500 лева.
С протокол от 27.01.2017г. ответникът е удостоверил, че получава кредитна карта,
ведно с ПИН код за същата.
Представен е договор от 10.10.2018г. за преиздаване на револвираща
международна кредитна карта, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
кредитна карта с уговорен кредит лимит в размер на 3500 лева.
С протокол от 28.12.2018г. ответникът е удостоверил, че връща кредитна карта,
съответно получава нова кредитна карта, ведно с ПИН код за същата.
Представят се по делото Общи условия на „Д.К.Б.“ АД, за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти.
Депозирано и прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза
на вещото лице С., в която се посочва, че след справка в счетоводството на ищеца се
установява плащания от страна на ответника по усвоените средства във връзка с
предоставената му международна кредитна карта в размер на 3280,43 лева, която сума
видно от Приложение №1 към заключението е заплатена за периода 15.05.2017г.-
15.04.2019г. Общият размер на изтеглените и непогасени средства от кредитната карта,
които установява експерта възлизат на 3509,57 лева, която сума е формирана от
множество изтеглени средства за периода 25.04.2017г.-16.04.2019г. Установява се, че
на 01.05.2019г. е начислена и сумата от 4 лева – месечна такса към издадената на
ответника кредитна карта, плащане по която не е осъществено. Наказателната лихва,
която се претендира от кредитора е изчислена на база 25% лихвен процент, като при
използване на същия тя възлиза на 135,52 лева. Този размер превишава размера на
законната лихва за забава, която за същия период, но изчислена в размер на 10 %
възлиза на 69,52 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск по реда на чл.422 ГПК е да установи, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор, по
силата на който на ответника е предоставена международна кредитна карта с уговорен
лимит.За да установи това обстоятелство ищецът представи договор от 19.01.2017г. за
издаване на револвираща международна кредитна карта, по силата на който
3
кредиторът е предоставил на длъжника кредитна карта с уговорен кредит лимит в
размер на 3500 лева. Не се оспорва валидността на това облигационно
правоотношение, като от ангажирания по делото протокол от 27.01.2017г. (л.21), съдът
приема, че физически на ответника е предадена кредитната карта предмет на договора.
Видно от приложение №1 към приетата и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза на в.л. С., която се кредитира напълно от съда като обективно и
компетентно дадена, ответникът след получаване на кредитната карта (през 2017г.) е
усвоил средства по нея, поради което следва да бъде прието, че кредитора е изпълнил
задължението си, като е предал на кредитополучателя сумата, за която възникнало и
валидното облигационно правоотношение между страните.
Предмет на оспорване от страна на ответника чрез особеният му представител е
договорът от 10.10.2018г. Следва да бъде посочено, че с него се преиздава
револвираща международна кредитна карта със същия кредитен лимит. Първоначално
издадената по договор от 19.01.2017г. кредитна карта е върната от ответника, което
обстоятелство е посочено в протокол от 28.12.2018г., с който протокол е удостоверено
и получаването на новата кредитна карта. След получаването й отново от Приложение
№1 към заключението на в.л. С. е видно, че кредитополучателя е усвоил средства по
нея, което налага и правния извод, че кредитора е изправна страна, като е предоставил
средствата на кредитополучателя, които са обосновали сключване на това
облигационно правоотношение. Съдът не споделя възраженията на ответника, че
вторият сключен договор не поражда правни последици, доколкото страните били
обвързани все още по предходното такова от 2017г. Предмет на договорите за издаване
на кредитни карти са средствата, които кредиторът се задължава да отпусне в рамките
на уговорения кредитен лимит на кредитополучателя. Физическото изпълнение на
задълженията на кредитора да предаде средствата се осъществява посредством
предаване в държание на кредитополучателя на кредитна карта, която последния
използва като техническо средство за усвояване на средствата по кредитния лимит.
Няма пречка поради настъпили причини след издаване на първоначалната карта
същата да бъде преиздадена, а това е и наложително при изтичане срока на нейната
валидност, изгубване, унищожаване, или други причини. При тълкуване на уговорките
между страните по смисъла на разпоредбата на чл.20 ЗЗД, съдът приема, че след
първоначалното издаване на кредитна карта с договор от 2017г., в последствие така
издадената карта е върната на кредитора, който е и неин издател, който е снабдил
кредитополучателя с нова. Независимо от това, че страните са наименували
споразумението от 10.10.2018г. „договор“ ясно от неговото съдържание и то в
титулната му част се разкрива, че в действителност уговорката е за преиздаване на
кредитна карта на ответника. Договорът за издаване на кредитна карта от 19.01.2017г. и
за преиздаване от 10.10.2018г. следва да бъдат тълкувани като едно единно цяло по
повод възникналото облигационно правоотношение между страните. С второто
4
споразумение на ответника не се издава втора кредитна карта, отделно от първата
такава, с която той да усвоява средства отделно от първоначалните определение с
кредитния лимит такива. Картата е една. След като връща тази получена през 2017г.,
получава нова през 2018г., по която продължава да усвоява уговорени кредитни
средства.
Що се отнася до възраженията на ответника по отношение на ненастъпилите
последици на предсрочната изискуемост, на който се позовава ищеца, то в тази част
възраженията на страната са напълно основателни:
Ищецът се позовава на автоматична предсрочна изискуемост на вземането си.
Тези твърдения ищецът извежда от Общите условия на „Д.К.Б.“ АД, за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти, в които в т.13.2 се приема, че
вземането по ползваният кредит става автоматично предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича от мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК,
ВКС, от които може да бъде направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да
бъде съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Съдебната практика е категорична относно обстоятелството, че
изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост на кредита, достигнало
до длъжника в хода процеса не може да бъде отчетено като относим факт по чл.235,
ал.3 ГПК в производството по реда на чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за приложение на
предсрочната изискуемост е необходимо същата да е обявена на длъжника преди
депозиране на заявлението в съда, а т.е. преди 31.01.2020г.
По делото липсват доказателства за обявена на длъжника – ответник предсрочна
изискуемост, което волеизявление да е стигнало до неговото знание преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в
съда.Тежестта да установи факта, че волеизявлението за упражняване на
преобразуващото право на кредитора е доведено до знанието на длъжника е на ищеца,
който в случая не установи този положителен за себе си факт.
С оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай,
че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли
възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от
02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В
мотивите на цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
5
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена
претенцията, ВКС посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо.
Съобразно задължителните указания съдържащи се в цитираното тълкувателно
решение следва да бъде даден отговор на въпроса уговорен ли е падеж на
задължението, предвид револвиращия характер на договора за издаване на кредитна
карта.
Съдът при тълкуване на общите условия на договора за издаване на кредитна
карта, намира че в същите се съдържат данни за уговорка падежа на задължението. На
първо време следва да се посочи, че по реда на т.8.1 от Общите условия на
кредитополучателя се дава гратисен период за изпълнение задължението за връщане на
заетата сума в размер на 45 дни от усвояването й, като при непогасяване на падеж по
смисъла на т.8.1.1 се дължи лихва върху непогасеният остатък. От Приложение №1
към заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че последното
усвояване на средства по кредитната карта е осъществено на 16.04.2019г. До този
момент усвоената и непогасена сума възлиза на 3042,07 лева, а след включване и на
последната транзакция от 467,50 лева, общия размер възлиза на 3509,57 лева. С
усвояване на тази последна сума кредитния лимит е изчерпан, дори и прехвърлен с
9,57 лева, при което за кредитополучателя се поражда задължението единствено и само
да възстанови заетите средства в уговорения по общите условия период. За кредитора
от този момент нататък задължение за предоставяне на средства по кредитна карта не
съществуват, доколкото той е изпълнил ангажиментът си да предостави такива в
рамките на кредитния лимит. Считано от последната дата на усвояване на средствата –
16.04.2019г., падежът за възстановяването им настъпва на 31.05.2019г., която дата
предхожда не са момента на приключване на устните състезания пред съда, но и
датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение в съда.
По изложените съображения съдът следва да присъди вноските с настъпил падеж,
които възлизат в общ размер на 3509,57 лева. Не следва да бъде уважен предявеният
иск за разликата над този размер от 3509,57 лева до пълно предявеният размер от
3513,57 лева, която разлика възлиза на 4 лева, доколкото тази сума не съставлява
усвоена главница по договора за издаване на кредитна карта. Видно от заключението
на в.л. С. сумата представлява месечна такса, която е начислена на 01.05.2019г. Това
не е усвоена главница, която съдът присъжда поради настъпил падеж при положение,
че ищецът не докаже твърдението си за предсрочна изискуемост на задължението.
По отношение на мораторната лихва:
Обуславящо задължението за дължимост на това вземане съобразно наведените в
исковата молба твърдения е предсрочно изискуемото задължение.С настъпване на
уговорения фактически състав и след уведомяване на длъжника настъпва предсрочната
6
изискуемост. От този момент не следва да бъде начислявана договорна лихва върху
задължението, а единствено лихва за забава върху незаплатената главница. В случая
ищецът не доказа, че е уведомил ответника за намерението си да отнесе вземането си
за предсрочно изискуемо, поради което съдът не приема, че той валидно може да се
позове на това свое преобразуващо право със съпътстващите му последици.
Не се доказа надлежно обявена предсрочна изискуемост, при което следва да бъде
прието, че задължението за заплащане на законна лихва върху незаплатената главница
не възниква. Останалите възражения за неравноправния характер на това вземане не
следва да бъдат обсъждани.
При тези съображения искът за установяване дължимостта на сумата от 130,12
лева – наказателна лихва за периода 01.04.2019г.-31.01.2020г.,
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
като за исковото производство следва да бъде присъдена сумата от 873,99 лева, която
се формира от сторените в това производство разноски в размер на 926,67 лева и
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, както и сумата от 112,75 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, които разноски и в двете производства са съобразени със
съразмерно уважената част на иска за главница от общия материален интерес от
4122,66 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. ПЛ. К. с
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. М.К. № 21, вх. Б, ет. 4 дължи на „Д.К.Б.“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Б.“ № 81Г
сумата от 3509,57 (три хиляди петстотин и девет лева и 57 ст.) лева главница,
дължима по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D.C. и
предоставяне на кредитен лимит от 10.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 31.01.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 450/03.02.2020г., постановена по ч.гр. дело №
1257/2020г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в ЧАСТТА за разликата над
уважения размер от 3509,57 лева до пълно предявеният размер от 3513,57 лева, както
и по отношение на предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 130,12
лева – наказателна лихва за периода 01.04.2019г.-31.01.2020г., за които суми е издадена
7
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 450/03.02.2020г.,
постановена по ч.гр. дело № 1257/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г. ПЛ. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. М.К. № 21, вх. Б,
ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Б.“ № 81Г сумата от 873,99 (осемстотин седемдесет и
три лева и 99 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, както и сумата от 112,75 (сто и дванадесет
лева и 75 ст.) лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство за
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8