РЕШЕНИЕ
№ 1550
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206873 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-008600/03.09.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Д.
Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са
свързани с осъществяване на различна фактическа обстановка и наличието на спряно
МПС край пътя, което той се наложило да заобиколи, което направил при прекъсната
пътна маркировка. Твърди да е липсвала обозначена пешеходна пътека както със знак,
така и с маркировка. Възразява се също, че в постановлението не са посочени
релевантните факти.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката
е изпратена на съда. Аргументира се законосъобразността на акта, както и размера на
санкцията, като се моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима. Същата е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
1
На 20.08.2021 г. жалбоподателят Н.Ч. управлявал своя лек автомобил марка
„БМВ“ модел „530Д“ с рег. № *****. Движел се в с. Брестник по ул. „Независимост“,
като около 09:21 ч. в близост до № 53 от същата улица предприел маневра
изпреварване в населеното място на друго ППС въпреки наличната на пътя пътна
маркировка М1 (единична непрекъсната линия) и непосредствено наличния в посоката
му на движение пътен знак А18 (пешеходна пътека), като по този начин създал
опасност за насрещно движещите се ППС и пешеходците. Поведението му било
забелязано от намиращите се на същия път полицейски служители, сред които и П.Д.,
които изпълнявали служебните си задължения. Затова те решили да го спрат за
упражняване на правомощията си по закон. Установили водача като Н.Ч.. Поискали му
свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и контролен талон към него, които той
не представил, защото не носил в себе си.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 511511/20.02.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. В акта нарушителят е отразил, че няма възражения. Актът му бил предявен за
запознаване с неговото съдържание, за което го подписал. Било му връчено и копие от
него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т.
5, пр. 5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на
10 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
П.Д. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, справка централна база
данни КАТ по рег. номер, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., оправомощителна заповед №
8121к-7443/15.06.2021 г., всичките на МВР.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението. В
подробности разказва, че на мястото на нарушението пътната маркировка е с
непрекъсната линия. Спомня си за случай с домакина на манастир „Св. св. Козма и
Дамян“, който при спиране обяснил, че бързал и се извинил за нарушението.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Не се намериха данни показанията му да бъдат
дискредитирани в някоя област или изцяло.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които
е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при
установяване на нарушението и нарушителя, който е имал възможност да направи
своите възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за
което се е и подписал.
2
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение при навлизане
в лентата за насрещно движение при пътна маркировка М1 и пътен знак А18, с което
създал непосредствена опасност за насрещно движещите се ППС и пешеходците.
Съдът намира за неоснователно възражението за липсата на пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при извършването му. От фактическа страна е
описано конкретното поведение на водача, което именно е създало опасност при
изпреварване. Такива си елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 42,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно водач, който изпреварва, е длъжен, когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. В конкретния
случай неизпълнението на задължението да не изпреварва при наличие на единична
непрекъсната линия и при знак А18, обозначаващ предстояща пешеходна пътека,
създава непосредствена опасност както за автомобилите в насрещното платно, така и за
пешеходците, доколкото изпреварването изисква по естеството си движение с по-
висока скорост, както и ограничава видимостта, поради наличието на изпреварвано
ППС. Оттук и не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните правила.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП
е описано, че деецът не е представил при проверката СУМПС и контролен талон.
Съгласно трайната съдебна практика непредставянето на всеки един от документите
съставлява самостоятелно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изрично
Решение № 334/14.02.2019 г. по КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен
съд Пловдив. В същото време съгласно санкционната част на НП за двете нарушения е
наложено едно общо наказание, а именно глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2
от ЗДвП в размер на 10 лв.
Процедирайки по този начин наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18
от ЗАНН, съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, за всяко нарушение се налага отделно наказание, което се и изтърпява
отделно. Оттук и съдът намира, че нарушителят е извършил две нарушения, доколкото
не е носил в себе си СУМПС и контролен талон в него. Следователно е налице идеална
съвкупност и с едно деяние нарушителят е осъществил две различни нарушения. Като
е наложил една глоба за извършени две нарушения, наказващият орган е не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, касаещо обсъжданата част от постановлението.
Допуснатото от АНО нарушение на чл. 18 от ЗАНН е безусловно основание за
отмяна на НП - така Решение № 826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к.
адм. н. д. № 3362/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен
3
съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI
състав на Административен съд Пловдив. Това представлява съществено нарушаване
на процесуалните правила по налагане на наказание на нарушителя с НП, което
ограничава правата му до степен, че последният не може да установи за кое по-точно
нарушение му се налага санкцията от 10 лв., така че да може да организира защитата си
по адекватен начин.
В цитираната практика трайно и последователно се приема, че действително по
този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно положение, защото вместо
да му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален
размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и
съставеното в този вид НП се явява несъобразено с правната рамка и правото на
защита на санкционираното лице. По тези съображения НП следва да се отмени в тази
част.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие по делото писмени и гласни
доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че
водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Н.Ч. като водач на МПС на 20.08.2021 г. около 09:21
часа в с. Брестник на ул. „Независимост“ № 53 управлявал лек автомобил марка „БМВ“
модел „530Д“ с рег. № *****, като в населено място при движението с него по
двулентовия двупосочен път навлязъл в лентата за насрещно движение и извършил
маневра изпреварване въпреки наличната пътна маркировка М1 (единична
непрекъсната линия) и пътен знак А18 (пешеходна пътека), поради наличието на
такава, с което създал опасност за насрещно движещите се пътни превозни средства и
пешеходците. Не се установява маневрата за изпреварване да е била оправдана и
пътната маркировка да е била прекъсната, в който смисъл бяха показанията на
свидетеля. С поведението си водачът е създал непосредствена опасност за
пешеходците, тъй като изпреварването е било в непосредствена близост до пешеходна
пътека и то в посока на движение. Още повече, че е извършил деянието при наличието
на забрана за това, обективирана с пътната маркировка. Тези именно данни обуславят
извода за съществуване на опасност при извършеното изпреварване.
Констатациите на актосъставителя в АУАН съответстват на показанията му и
пред съда. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават
фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно
преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата
обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и
съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. По настоящото
дело се потвърдиха фактите от АУАН чрез показанията на разпитания актосъставител.
Твърденията в жалбата на нарушителя не са свързани с липсата на изпреварване в
населено място, а с наличието на прекъсната линия на пътната маркировка и липсата
4
на оповестяване на пешеходната пътека както с хоризонтално, така и с вертикално
обозначение. Същите възражения останаха недоказани, напротив, опровергаха се от
показанията на разпитания свидетел. Затова и те не се възприеха.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него и другите
участници в движението. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда при нарушение
на правилата за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението нарушителят да се наказва с глоба в размер на 150 лв. Установи се по
делото, че с поведението си жалбоподателят е създал непосредствена опасност за
движението.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, особено
като се има предвид, че санкцията е фиксирана. Определеното спрямо жалбоподателя
наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. Размерите на наложената глоба са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за
правилно определени.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
вредни последици не оказва влияние върху наказанието. Затова липсата на същите не
може да бъде взета предвид при преценката за маловажност на случая, доколкото би
имала отношение по несъставомерността на деянието или наказването му по различна
санкционна разпоредба. Самото деяние не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които
да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид, поради което и правилно не е приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
5
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 16 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за неправилно изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност
за движението“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки
не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се
отнемат след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление в частта
относно нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено, а в частта
относно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – незаконосъобразно поради
съществено нарушение на процесуалните правила, във връзка с което и да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-008600/03.09.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на
Н. Д. Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6