РАЗПОРЕЖДАНЕ
№……..
Гр. София, 15.7.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание в
състав:
Председател:
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2884 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Х.Г.А., Р.А.А. и Г.А.А.А. са предявили срещу Д.Н.Д.,
действаща като ЕТ „Д.-33-Д.Д.“ искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 109
ЗС.
С
разпореждане от 26.11.2009 г. е върната исковата молба по отношение на
претенциите по т. 2 и т. 3. Прекратителното
определение и обжалвано, като в рамките на осъществения въззивен
контрол по ч.гр.дело № 3327/2009 г. на САС е отменено разпореждането, с което
производството по делото е прекратено по иска по т. 2 – за признаване за
установено, че ответницата ЕТ „Д.**-Д.Д.“ няма право
да владее процесния имот по отношение на ищците.
С
Определение от 20.02.2010 г. производството по гр. дело № 9232/2009 г. на СГС,
І-11 с-в е разделено като пред І-11 с-в е оставен за разглеждане иска с пр.
основание чл. 124 ГПК. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е предмет на
разглеждане в настоящото произвоство.
С
определение по ч.гр.дело № 1853/2010 г. на САС е отменено определение от
15.11.2010 г. на СГС и А. А.А. е конституирана като
трето лице-помагач на страната на ищците.
С протоколно
определение от 15.11.2020 г. производството по гр. дело № 2884/2010 г. е спряно
до приключване на гр. дело № 9132/2009 г. на СГС, І-11 с-в.
С решение от
17.04.2012 г. по гр. дело № 9232/2009 г. на СГС І-11 с-в е отхвърлен
предявеният от Х.Г.А., Р.А.А. и Г.А.А. срещу „Д.-**– Д.Н.Д.“ и срещу А.А.А. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на апартамент
№ 1а, находящ се в гр. София, ул. ******, мазе с площ
19,05 кв. м и 7,40% ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото. Решението е потвърдено от САС по
гр. дело № 2831/2012 г. и недопуснато до касация с определение
0 270/04.07.2013 г. по гр. дело № 3516/2013 г. на ВКС.
С
определение от 14.04.2014 г. производството по делото е спряно до приключване
на гр. дело № 16763/2013 г. на СГС, І-17 с-в.
С
определение от 16.04.2014 г. е допуснато обезпечение на висящия иск чрез
спиране на изпълнително дело № 20097830400079 на ЧСИ Ив. Ч.. Определението е
влязло в сила като необжалвано.
С
определение № 4728/02.03.2020 г. по гр. дело № 16764/2013 г., преразпрледелено на І-9 с-в, е прекратено производството по
делото поради липса на правен интерес.
С решение от
23.03.2017 г. по гр. дело № 4484/2014 г. на СГС І-2 с-в е отхвърлен предявеният
от Х.А. срещу „ЕТ Д. – 33 – Д.Д.“ иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата,
че ищцата е собственик на процесния апартамент на основание
давностно владение, започнало от януари 2004 г. С
решение № 850/12.04.2019 г. по гр. дело № 71/2018 г. първоинстанционното
решение е отменено, като е признато за установено, че ищцата е собственик на
апартамента на твърдяното основание. Решението е допуснато до касационно
обжалване с определение № 238/19.05.2020 г. по гр. дело № 3693/2019 г. на ВКС.
С решение № 67/03.12.2020 г. по гр.д. № 3693/2019 г. на ВКС, ІІ ГО въззивното решение е потвърдено. Касационното обжалване е
допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния процесуалноправен
въпрос: не е ли обвързан на основание чл.226, ал.3 ГПК, приобретателят
на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено
нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл.76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото
насилствено владение на процесния имот. В мотивите е
посочено следното: „Не е налице обвързаност на приобретателя,
на основание чл.226, ал.3 ГПК, от силата на пресъдено
нещо на решението, с което е уважен иск по чл.76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото
насилствено владение на процесния имот. Приложението
на цитираната процесуална норма е обусловено от извършено разпореждане в хода
на висящ процес със спорното право /предмет на владелческия
иск не е право, а фактическо състояние/. Това следва и от характера на иска по
чл.76 ЗС - за защита на владението като фактическо състояние, личен, деликтен иск /предполага неправомерност и виновно действие
на нарушителя/. С него се търси прекратяване на действията, които съставляват
нарушение – осъществени чрез насилие или по скрит начин, възстановяване на
фактическата власт и отстраняване на неправомерно извършеното действие, довело
до лишаване на владелеца изцяло или отчасти от тази власт. Искът не може да се
насочи срещу трето лице, което е придобило владението от нарушителя. Правните
последици от уважаването на иска настъпват само в правната сфера на нарушителя.
Гореизложеното обуславя невъзможността за обвързаност на приобретателя,
на посоченото основание, от силата на пресъдено нещо
на решението, с което неговият праводател е осъден да
предаде отнетото насилствено владение на процесния
имот по чл.76 ЗС.“ Допълнително е посочено, че „Ищцата не е била отстранена от
имота /видно от протокол от 31.03.2009 г. на съдебния изпълнител за отлагане на
въвода във владение/. Изпълнителното производство е
било спряно, като няма данни да са искани или извършвани други действия след
2009 г.“
С
разпореждане от 10.02.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение.
Съдът намира, че определение от 30.12.2009 г. по гр. дело № 3327/2009 г. на САС
не са изложени мотиви за редовността на предявения иск, ето защо настоящият
състав дължи да прецени дали сезиращата молба отговаря на разпоредбите на чл.
127 сл. ГПК.
С
разпореждане от 10.02.2021 г. съдът е посочено, че със силата на пресъдено нещо по постановеното отменително
решение по спора по гр. дело № 4484/2014 г. на СГС І-2 между страните е
признато за установено ищцата да е собственик на процесния
имот на основание давностно владение, осъществявано
считано от 2004 г., което е прието да не е прекъсвано и имотът да се е владеел
само от ищцата по делото. Указано на е на всеки един от ищците да конкретизират
действията, чрез които се твърди ответницата да препятства упражняването на
правата им на собственици – конкретно посочване на тези действия. Указано е, че
действия по защита на владението като фактическо състояние или елемент от
правото на собственика, реализирани по предвидени в закона способи за защита,
не следва да се счетат за подобно препятстване по смисъла на чл. 109 ЗС. На
ищците Р.А. и Г.А. е указано да обосноват да обосноват и правен интерес от
предявяване на настоящия негаторен иск при
съобразяване на влезлите в сила между страните решения и приетата за
неоснователна легитимация чрез нотариален акт № 103, том ІV, рег. № 25924, дело
№ 656/2004 г. на нотариус Янков. Същевременно искът по гр. дело № 4484/2014 г.
на СГС І-2, при съобразяване на отменителното
решение, е приет за основателен по отношение само на ищцата Х.А..
С уточнителна молба от 08.03.2021 г. ищцата Х.А. сочи, че
целта на производството по чл. 109 ЗС е несъществуването на правото на
ответницата да владее имота и преустановяване на неправомерните й въздействия
върху него, изразяващи се във водене на изп. дело №
20097830400079/09 г. по описа на ЧСИ Ч.. Конкретизацията на действията е:
бездействие на ответницата да поиска прекратяване на изпълнителното дело, с
което цели въвод във владение в процесния
имот, което се явява противоправно на основание чл.
297 ГПК. Посочва се, че продължаването на действията по въвод
във владение представлява незачитане на силата на пресъдено
нещо на решение № 850/2019 г., постановено по въззивно
гр. дело № 71/2018 г. по описа на САС, с което е установено, че ищцата е
титуляр на правото на собственост на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. По изложените съображения се заключава,
че ищцата има правен интерес да бъде установено спрямо нея, че ответницата няма
право да владее имота и да предприема действия по въвод.
Ищците Р.А.
и Г.А. не са изпълнили указанията за обосноваване на активната им процесуалноправна
легитимация и само на това основание исковата им молба следва да бъде върната.
Становище по
уточнителната молба ответницата заявява на 14.05 и
18.06.2021 г., а третото лице-помагач – на 23.06.2021 г.
По отношение
на уточнителната молба на Х.А. съдът намира следното.
Съдът дължи да вземе предвид задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение 4/2015 от 06.11.2017 год. ОСГК на ВКС. В цитираното тълкувателно
решение се посочва, че исковете за защита на правото на собственост не са процесуално средство за упражняване
на съдържащите се в правото на собственост правомощия, а за защита на различни аспекти на правото на собственост според
вида и интензитета на тяхното накърняване. Вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота,
собственост на ищеца, така и правото на собственост върху имота, собственост на
ответника. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота
и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените. С оглед на твърденията на
ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да
извърши конкретна преценка относно това
дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на
правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
От дадените
указания е видно, че твърденията в исковата молба следва да са за осъществяване
на конкретни действия, които пряко да водят до създаване на пречки, по-големи
от обикновените за собственика на имота. Изрично се посочва, че искът с правно
основание чл. 109 ЗС не е процесуално средство за упражняване на съдържащите се
в правото на собственост правомощия.
В уточнителната молба общо се заявява, че:
1.
Ответницата
„твърди наличие на право да владее собствения на Х.А. недвижим имот“.
2.
Извън
това общо посочване обаче, конкретиката на посочените
действия/бездействия се свързва от ищца с легитимацията й на владелец (като
фактическо състояние), бездействието да поиска прекратяване на образуваното
изпълнително дело по уважен спрямо праводателя на
ищцата иск с правно основание чл. 76 ЗС и осъществяването на правата й на взискател чрез подаване на молби с цел въвеждането й в
имота.
По отношение
на първата част от уточнението съдът намира, че исковата молба продължава да е
нередовна, доколкото липсва конкретика за
действия/бездействия на ответницата, съществено засягащи правото й на
собственик. Твърденията са общо формулирани. Ако се твърди, че тези действия се
свързват не с владението като фактическо състояние, а с едно от правомощията на
правото на собственост, то спорът между страните не може да бъде разрешен по
реда на чл. 109 ЗС. Нещо повече, подобно решение по същество би представлявало
задължение за ответницата да се откаже от евентуално претендирани
права.
Във втората
част от уточнението - ако се приеме, че претенцията на ответницата се свързва с
действия по изпълнителното дело, производството е недопустимо. Между страните
не се спори, че изпълнителния титул, въз основа на който ответницата (в
качеството й на взискател) е образувала
изпълнителното дело и е насочила изпълнение е въз основа на влязло в сила
съдебно решение по чл. 76 ЗС. Недопустимо е чрез производство по реда на чл.
109 ЗС да се преразгледа и осуети изпълнение по влязло в сила съдебно решение.
Така
мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 9232/2009 г. по
описа на СГС, по която е образувано гр. дело № 2884/2010 г. на Софийски градски
съд, І-15 с-в по иска на Х.Г.А., Р.А.А. и Г.А.А. срещу Д.Н.Д., действаща като ЕТ „Д.-33-Д.Д.“ с правно
основание чл. 109 ЗС и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението
до ищците.
Съдия: