Решение по дело №63/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 39
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Анна Петкова Донкова-Кутрова
Дело: 20235320200063
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Карлово, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия * №* на О.Д. на М.В.Р. П. на основание чл. 189
ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на С. М. П., ЕГН ********** от гр. Х.,
ул. Т.К. №. е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание чрез писмено
становище се поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна О.Д. на М.В.Р. П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя в качеството на
1
собственик, на който е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На ** г., автопатрул на РУ на М.В.Р. - К., бил дежурен по контрол
безопасност на движението. Намирали се в гр. К. ул. Т. Р. №. в полицейски
автомобил. Били оборудвани с преносима автоматизирана система ARH CAM
S1 с фабричен номер *, за работа с която служителят на Р.У. на М.В.Р. К. Л.
бил преминал обучение на **г. Техническата система за контрол на скоростта
била настроена съобразно максималноразрешената за участъка за движение
скорост за движение в населено място 50км/ч., като в 15.27 ч. било
констатирано движение на приближаващ се т.а. И* с рег. №*. Скоростта от 61
км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо
средство от 64 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с временно разположена на контролирания
участък от пътя преносима автоматизирана система ARH CAM S1 с фабричен
номер *. Същата била преминала проверка в периода **-*г., за което бил
издаден Протокол от проверка № ** г., при която било установено
съответствие с одобрения тип. Със Заповед № * г. на председателя на
ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на
електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена
периодичността на последващите проверки на скоростомерите- една година.
За мобилната система за видеоконтрол на 07.09.2017 г. било издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ** със срок за
валидност до 07.09.2027г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип. От служителя на Р.У. на М.В.Р. К. Л. бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал.
1 от Наредба № * г., в който било отразено, че на дата 18.05.2022 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен номер * е заснела
статични изображения с номера от ** до **, с начален час на работа 14:00 ч. и
краен час на работа 17:30 ч. и с място на контрол гр. К. ул. Т.Р. №., посока на
движение на контролираните автомобили – приближаващи, където е
действало общо ограничение на скоростта за движение в населено място от
50 км/ч. Последвало издаване на електронен фиш за нарушение на чл.21 ал. 1
2
от ЗДвП, извършено с товарен автомобил т.а. И* с рег. №*, с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП на собственика, на
който е регистрирано превозното средство, била наложена глоба в размер на
50 лв. Същият не е посочил различно от него лице, което е било водач на
превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на товарен автомобил И* с рег. №*, тъй като
същият се е движил със скорост от 64 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а
жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП,
ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от
получаването му да представи в О.Д. на М.В.Р. П., С. п.п. писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право
не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения
смисъл. Правилно е определен и размера на глобата 50 лв. съобразно
конкретното превишение на скоростта.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал. 4
от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на М. на в. р., на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето,
извършило нарушението, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.
Нарушението е заснето с преносимо автоматизирано техническо средство, за
което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е
преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като
част от административната преписка са представени протокола от
извършената проверка, както и протокола за използване на автоматизираното.
От последния се установява мястото за контрол, посоката на движение на
3
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото, на което е
поставено мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и
броят на установените нарушения и свалените статични изображения. В
приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена
скорост на движение на товарния автомобил 64км/ч. В Протокол от проверка
изрично е отбелязано, че при техническото средство максимално допустимата
грешката при измерване на скоростта е + – 3 км/ч до 100 км/ч и + – 3 % над
100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 64
км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост
е 61км/ч.
По изложените съображения, при безспорната установеност на
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания
електронен фиш следва да бъде потвърден.
Възражението на защитата се свързва с нарушение на чл. 39 ал. 4 от
ЗАНН. Съобразявайки актуалната практика на касационната инстанция, съдът
счита възражението за неоснователно. Посочената разпоредба предвижда, че
за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато
това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава
електронен фиш. Съгласно ал. 2 на посочения текст за маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат
на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се
издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и
размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от
нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия
орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя
се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Явно е от
посочената разпоредба, че необжалваем минимум в същата липсва, предвид,
че наложената глоба в посочените граници става необжалваема, само когато
нарушителят се съгласи да плати глобата, но такъв минимум в смисъл на
невъзможност да се оспори определения размер санкция нормата не съдържа.
Необжалваемост е била уредена в други разпоредби - чл. 59 ал. 3 ЗАНН и чл.
4
189 ал. 13 ЗДвП. Първата от посочените разпоредби, вече отменена, в
редакцията с ДВ, бр. 10 от 2011 г. регламентира, че не подлежат на обжалване
наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена
глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата
отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено
обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален
закон е предвидено друго. Изводимо от значението на думата необжалваем,
става ясно че необжалваемият минимум по ЗАНН е бил 10лв., т.е. чл. 39, ал. 4
от ЗАНН въвежда ограничение за издаване на електронен фиш за глоби до 10
лв.
Едновременно с приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с
ДВ, бр. 10 от 2011 г. е приета и разпоредбата на чл. 189 ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП,
като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и
електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Видно
от съдържанието й необжалваем минимум според законодателя са глобите до
50 лв. Макар и разпоредбата да е обявена за противоконституционна, същата
онагледява волята на законодателя да изключи обжалваемост и на
електронните фишове до посочения размер, като лишено е от логика е да
стори това, в случай, че е регламентирал като недопустимо издаването им, а в
частта относно електронните фишове ЗДвП е специален спрямо ЗАНН.
Възраженията в жалбата относно използваното техническо средство са
неоснователни. По делото не е спорно, че за тази цел е използвана мобилна
система за видеоконтрол. Законът за движение по пътищата допуска
установяване на нарушения от вида на процесното, както със стационарни,
така и с мобилни технически средства и системи. През 2015г. е изменен ЗДвП
(ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), като е дадена дефиниция за „автоматизирани
технически средства и системи - уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
5
процес.“ (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). Била е изменена и разпоредбата на чл.189
ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето с АТСС, без да е изключен някой от двата вида,
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Текстът „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” не касае използването на мобилни АТСС, а
издаването на електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, изводимо от съдържанието на разпоредбата.
Изключение от това правило са случаите, при които измерването на скоростта
е сторено от технически средства, прикрепени към служебни автомобили или
мотоциклети, които също са в процес на движение, но процесният случай не е
такъв. Както се каза мобилната система е от одобрен вид и преминала
проверка относно годността й към момента на процесното нарушение,
доказано е и че на служителят на Р.У. на М.В.Р. К. Л. е проведено обучение за
използването на същата.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от
АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия * №* на О.Д. на М.В.Р. П. с
който на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на С. М.
П., ЕГН ********** от гр. Х., ул. Т.К. №. е наложена глоба в размер на
50.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН ********** от гр. Х. ул. Т. К. №* да заплати на
О. д. на М. на в. р. - П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
6
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7