Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. Русе, 19.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова к.а.н.д. № 77 по описа
на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда” - Русе против Решение № 260070 от 28.01.2021 г.,
постановено по АНД № 1912/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 18-001519 от 30.09.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, с което на ЕТ „П. – К.Ч.“ за
нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал.
2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 415в,
ал. 2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 2 000 лева. Като касационни основания жалбоподателят релевира
неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Моли съда да отмени решението на РС - Русе и да постанови ново решение, с което
да потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител в депозирани по делото писмено възражение вх. №
266861 от 18.03.2021 г. по описа на РС – Русе и писмени бележки вх. № 1503 от
14.04.2021 г. по описа на съда, оспорва основателността на същата. Претендира и
присъждането на разноски пред касационната инстанция съгласно представен списък
на разноските и доказателства за реалното им заплащане (л. 22 и л. 15 от
делото). Представителят на Окръжна
прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Русе е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, като е приел, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в
хода на съдебното дирене доказателствени средства не формират ясни и
категорични изводи в подкрепа на обстоятелството, че лицето, посочено в наказателното
постановление К. И. е престирал работната си сила в трудово правоотношение с
работодател – санкционираното лице. Освен това е счел, че АНО не е изпълнил и
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните по
случая обстоятелства.
Решението на въззивния съд е
правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което от анализа на събрания доказателствен материал не би
могъл да се изведе категоричен извод, че ответникът по касационната жалба е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл.414, ал.
3, във вр. с чл. 415в, ал. 2, във вр. с чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда. За да е налице нарушението, вменено на санкционираното лице,
на първо място следва да се даде отговор на въпроса съществувало ли е трудово
правоотношение между лицето, посочено в наказателното постановление К.И. като
работник и наказаното лице като работодател. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Контролният орган на инспекцията следва безпротиворечиво да
установи изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено
работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение и пр., т.е.
да установи наличие на всички елементи, определящи правоотношението като
трудово. В случая обаче тези обстоятелства не са безспорно установени, предвид
представения от ответника по касация договор за изработка, който от една страна
потвърждава декларираното от И., че му се е плащало по 40 лева на ден, а от
друга подкрепя и тезата на ответника по касация, че става въпрос за полагане на
труд в един предходен момент и то именно по представения договор за изработка. При
това положение вмененото на едноличния търговец деяние се явява недоказано, а
оспореното пред районния съд наказателно постановление – необосновано и
незаконосъобразно.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по касация се
следват сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 400 лева - договорено
и заплатено възнаграждение за адвокат, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 15 от делото). Направените разноски следва да бъдат
присъдени в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260070 от 28.01.2021 г., постановено по АНД № 1912/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, гр. София да заплати на ЕТ „П. – К.Ч.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Райко Даскалов“ № 21, вх. Б, ет.
2, офис 2, представлявано от К.С.Ч., сумата 400 (четиристотин) лева - разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.