№ 790
гр. Варна, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. И.ов
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 79/30.05.2022г. по г.д.№ 3184/2021г. по описа на ВКС,
трето г.о. , с което по жалба на Е. Н. С. е обезсилено Решение № 914 от 18.05.2021г. по
в.гр.дело № 3337/2020г., по описа на ВОС, като са дадени указания за продължаване на
процеса по въззивната жалба на Е. С..
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 274128 от 19.10.2020 г. на Е. Н.
С. ЕГН **********, с адрес - гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б, ет. 9, гл. 5, чрез адв. М. П.
срещу Решение № 260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037 по описа на ВРС за
2019 г., 17 св., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника срещу „Богдан
Меритайм Лимитед" (Bogdan Maritime ltd.) - дружество, регистрирано в Малта, с адрес на
управление: 60 South Street, VET 1000, Valetta, Malta, „Параходство Български морски флот"
АД, ЕИК 03002674/„Параходство БМФ“ АД /, с адрес на управление: гр. Варна 9000, бул.
„Приморски" 1 и „ Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън
(Люксембург)" (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association
(Luxembourg)''/Уест ъв Ингланд/ - дружество, регистрирано в Люксембург, с адрес на
управление R.C.S. Luxembourg В 8963. 31 Grand Rue, L-1661 Luxembourg G. D. Luxembourg,
обективно кумулативно субективно съединени осъдителни искове за СОЛИДАРНО
ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят на ищеца:1/ сумата от 93 154 щатски долара,
представляващи обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука,
претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан", ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 27 946 щатски долара,
представляващи обезщетение за забавено плащане на сумата от 93 154 щатски долара за
периода от 25.12.2016г. до 23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума, на
основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.2/ сумата от 12 213 щатски долара, представляваща
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от февруари 2018 г. до декември
1
2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на
борда на кораб „Богдан", съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба/23.12.2019г./, до окончателното изплащане на задължението.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, както и да се присъди
възнаграждение за осъществената на ищеца защита по реда на чл. 38 от ЗА. Излагат се
съображения,че съда грешно е определени приложимото към спора материално право ,
което е довело до неправилен извод, че не е била спазена процедурата за установяване на
нетрудоспособност, предвидена в чл.22.4 от КТД от 16.05.2016г. сключен между ответника
„Богдан Меритайм Лимитед" и Българския моряшки синдикат. Поддържа, че всички
доказателства по делото сочат, че приложимото към спора материално право е това на
Малта, под чието знаме е плавал м/к „Богдан", на който ищецът е полагал труд и където е
настъпила злополуката. Намира за неправилен изводът на съда, че за уважаване на
претенцията за обезщетение за нетрудоспособност е следвало да бъде установена трудова
злополука по реда на Кодекса за социално осигуряване, като твърди, че в случая е
приложимо не българското, а малтийското право, поради което чл. 200 от Кодекса на труда
(КТ) и чл. 60 от КСО нямат действие. Твърди се , че решението е останало необосновано,
като не са обсъдени в цялост разпоредбите на Колективния договор и представените
медицински документи, от които е видно , че в случая не са предвидени нито срокове, нито
механизъм за преодоляване на разногласие между страните относно съвместното определяне
на трети лекар, като процедурата по чл. 24.2 от Колективния трудов договор.Това от своя
страна не изключва отнасянето на спор във връзка с нетрудоспособността на моряк до съда,
нито е условие sine qua поп за предявяването на иск. Излага съображения , че в рамките на
съдебен процес нетрудоспособността може да бъде установена с всички допустими
доказателства.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна -
Уест ъв Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)" (The West
of England Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)", в който жалбата е
оспорена като изцяло неоснователна и недоказана. Поддържа изложените в отговора на
исковата молба възражения за липса на доказателства относно пасивната процесуална
легитимация на дружеството в настоящия процес. Сочи, че към датата на инцидента не са
били влезли в сила изменения на Морската трудова конвенция/МТК/, според които се
изисква издаването на сертификати за застраховка или друга финансова гаранция по
отношение на отговорността на корабособствениците, поради което по делото не е била
представена такава гаранция, която да обвързва дружеството с отговорността, която се търси
от него. Твърди, че ищецът погрешно е възприел издаденото му на 11.04.2017г. писмо от
„Уест ъв Ингланд" като „застрахователна гаранция" по смисъла на Стандарт А 4.2.1,
параграф 1 от МТК, а писмото всъщност създава напълно различно правоотношение, което
няма нищо общо с тази конвенция. Дружеството сочи, че въпросното писмо е било издадено
единствено с цел да бъде освободен корабът „Богдан" и създава задължението на
дружеството да изплати на ищеца посочената в него сума, при положение че Е. Н. и
корабособственикът постигнат споразумение по претенцията на ищеца или в случай на
влязло в сила съдебно решение на българския съд. Предвид това намира, че доколкото нито
една от хипотезите за възникване на задължението на „Уест ъф Ингланд“ не се е
осъществила, не е налице и пасивна процесуална легитимация на дружеството.
По същество счита жалбата за неоснователна,а постановеното решение -правилно,
тъй като съгласно чл. 24.2 от КТД претендираната неработоспособност следва да се
удостовери от медицински специалист, посочен от работодателя, като при несъгласие с
оценката от страна на медицински специалист, посочен от или от името на моряка, се
2
определя трети медицински специалист съвместно от „Богдан Меритайм Лимитед" и
моряка, чието заключение ще бъде окончателно и задължително и за двете страни. Твърди,
че работодателят е канил ищеца да се явява за преглед пред определени от дружеството
медицински специалисти, на които покани С. се е отзовавал. Сочи, че ищецът е бил поканен
и се е явил на преглед на 05.09.2017 г. при д-р Никола Златарски в ДКЦ 5 „Св.Екатерина",
като изводът на медицинския специалист е бил, че състоянието на ищеца се подобрява, но
че лечението все още не е приключило. Поради това работодателят продължил редовно да
изплаща и след 05.09.2017 г. дължимото обезщетение в размер на месечната основна заплата
на моряка съгласно чл. 22.3 от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят
определил следващият преглед за състоянието на моряка да се извърши от д-р Чавдар П.
Марков на 12.12.2017 г., като ищецът изпълнил дадените му указания и му била издадена
съответно етапна епикриза и амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден и на
11.01.2018 г., като в изготвената след прегледа Етапната епикриза се приемало, че ищецът е
вече напълно възстановен и не му се налага последващо лечение. Твърди , че щом ищецът не
е бил съгласен с тази експертиза, е следвало да предприеме действия по чл. 24.2 от КТД, а не
две години по-късно да завежда исковете срещу ответниците.
Излага съображения, че ищеца е приел направената с доклада на делото правна
квалификация на предявената претенция, а именно - чл.200 от КТ представяйки
доказателства в настоящото производство,че е подал декларация за трудова злополука , а
паралелно с това твърди , че приложимо в казуса е малтийското право.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК „Параходство Български морски флот" АД е
депозирало отговор на депозираната жалба, в който сочи, че поддържа изцяло изявленията и
твърденията си от първата инстанция, като оспорва допустимостта на иска поради
несъответствие на пасивната процесуална легитимация, като основаният аргумент в тази
насока е, че дружеството не е корабособственик, нито беърбоут чртьор на м/к „Богдан", от
което следва че не е работодател на ищеца. В условията на евентуалност, в случай че се
приеме, че дружеството е надлежен ответник сочи, че искът по чл. 200 от КТ е
неоснователен, доколкото по делото не се е установило да има заведена по
законоустановения ред и в предвидения срок трудова злополука, съгласно действащото
българско законодателство. В случай че се приеме, че приложимо е малтийското
законодателство, намира че искът за непозволено увреждане е погасен по давност на
основание чл. 2153 от Гражданския закон на Малта, а дружеството е направило възражение
в тази насока своевременно, съгласно чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта.
В допълнение сочи, че съгласно Етапна епикриза от 11.01.2018г. ищецът е здрав и не се
нуждае от по-нататъшно лечение, което означава, че след процедурата по чл. 24.2. от КТД,
Е. С. е здрав и няма никакви ограничения в движението си. Претендира потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК „Богдан Меритайм Лимитед" (Bogdan Maritime ltd.) е
депозирал отговор на подадената жалба, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и
законосъобразно. Отправени са искания за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски. Сочи, че при така приетата правна
квалификация, съдът правилно е приел, че исковете са неоснователни, доколкото няма
регистрирана трудова злополука в законоустановения срок и по надлежния ред. Излага , че
от доказателствата по делото е установено, че са изпълнени всички изисквания на КТД
относно процедурите на установяване на физическото състояние на ищеца и годността му да
работи на море, като след приключване на процедурата на по чл. 24.2. от КТД е доказано, че
ищецът е здрав и няма каквито и да са ограничения на движението на двата си
крака.Поддържа възраженията си от отговора на исковата молба, че би следвало българския
съд да разгледа делото и приложи към казуса малтийското законодателство, Дори и според
законодателството на Р. Малта, обезщетение би се дължало едва след спазване на
3
процедурата по чл. 24.2. от КТД, която в случай не е спазена. Прави възражение, че
евентуалното вземане на ищеца е погасено по давност, предвид предвиденото от
разпоредбите на чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта, за релевирането на
което счита срока за спазен. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
тезите си,претендират разноски.
Въззивника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от
ЗАдв. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК относно адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззивника „ Уест ъф Ингланд“.Представя писмени
бележки извън дадения му от съда срок.
Въззиваемите „Параходство Български морски флот" АД, „ Уест ъф Ингланд“ и
„Богдан Меритайм Лимитед“ представят писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Е. Н. С. с ЕГН **********,
срещу „Богдан Меритайм Лимитед", регистрирано в Малта, „Параходство Български
морски флот" АД, с ЕИК 03002674, и „Дъ Уест ъф Ингланд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс
Асошиейшън (Люксембург)", регистрирано в Люксембург/ „Уест ъф
Ингланд“/,кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата от 93 154 щатски
долара, представляващи обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова
злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан",
съгласно чл.24.4 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г.,ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за забавено
плащане на сумата от 93 154 щатски долара за периода от 12.2016 г. до 23.12.2019 г. в
размер на законната лихва върху същата сума.
В условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че лечението на ищеца не е
приключило, поради което годността му за работа на кораб не може да бъде преценена, е
предявил и иск за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 12 213
щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
февруари 2018 г. до декември 2019 г., в резултат на трудова злополука, претърпяна на
24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан", съгласно чл.22.3 от Колективен
трудов договор от 16.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата трудов договор от 04.08.2016 г.,
сключен с първия ответник като корабособственик, е бил назначен на длъжността „моряк-
стюард" на кораб „Богдан", плаващ под Малтийски флаг, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 531 щатски долара. Излага, че съгласно чл.5.2 от посочения
трудов договор, за част от него ще се счита и Колективен трудов договор, сключен между
„Богдан Меритайм Лимитед" и Моряшки синдикат от 16.05.2016 г. Ищецът твърди, че по
време на изпълнението на задълженията по трудовия му договор, на 24.12.2016 г., при
много лошо време със силен вятър край бреговете на Англия, е бил изпратен от капитана на
палубата за почистване на хамбарите на кораба. След падане от височина около 2,5 м.
получил фрактура на двата крака: десен крак - счупване в областта на коляното (странично
тибиално плато), ляв крак - депресионна фрактура на тибия и раздробяване на костта на
петата. Постъпил в британска болница, където на 28.12.2016 г. била извършена
хирургическа операция, като костите на лявата му пета са били наместени, а костите на
десния крак били фиксирани с метални импланти. След приключване на болничното
4
лечение бил репатриран в България, където лечението му продължило амбулаторно.
Дясното му коляно и лявата му пета останали имобилизирани с гипс в продължение на
около 4 месеца, а той се придвижвал с патерици. Сочи, че през 2017 г. и 2018 г. е претърпял
множество медицински прегледи, в резултат от които била установена остеопороза в
областта на дясното коляно и лявото ходило, мускулна атрофия и ограничен обем на
движението в дясната колянна става и в глезените. Заявява, че с ЕР№ 02786/04.07.2017 г. на
ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина" гр. Варна, му била определена 55% нетрудоспособност за
срок от една година. С ЕР № 1721/25.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна - Варна"
на ищеца била определена 22,5% нетрудоспособност. Експертното решение приемало, че
ищецът не може да работи тежък физически труд и в условията на статодинамично
натоварване. С оглед настъпилите увреди, довели до негодност за служба на кораб, намира,
че има право на обезщетение за 100% нетрудоспособност, съгласно чл. 24.4 от Колективния
договор, възлизащо на 93 154 щатски долара. До месец януари 2018 г. включително първият
ответник заплащал на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 531
щатски долара месечно. На 30.03.2018 г. първият и вторият ответник уведомили ищеца, че
го считат за напълно здрав и отказват да му платят обезщетение за нетрудоспособност, което
обусловило необходимостта от предявяването на настоящия иск. Ищецът поддържа, че
ответниците отговарят солидарно за плащането на дължимото обезщетение, тъй като
първият ответник е собственик на кораба „Богдан" и работодател негов работодател по
трудовия договор; вторият ответник има задълженията и отговорностите на
корабособственик съгласно чл. II, ал. 1(j) от Морската трудова конвенция от 2006 г., а
третият ответник е застраховател на отговорността на корабособственика и изрично е
потвърдил тази си отговорност към ищеца с издадена застрахователна гаранция от
11.04.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Богдан Меритайм
Лимитед", в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Намира, че
липсва регистрирана в законоустановения срок по надлежния ред трудова злополука,
съгласно действащото българско законодателство, тъй като по делото не е представено
разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО, с което да е прието, че злополуката е трудова.
Намира за недоказано твърдението, че ищецът е членувал в Моряшки синдикат Варна и
следователно не може да се ползва от договорените в Колективния трудов договор от
16.05.2016 г. обезщетения. Поддържа, че ищецът не е доказал, че е извършено
удостоверяване на здравословното му състояние по реда на чл. 24.2 от КТД, в който е
уговорена процедурата, по която се определя работоспособността на моряка. Позовава се на
Етапна епикриза от 11.01.2018 г. и Амбулаторен лист №126/11.01.2018 г., въз основа на
които счита, че ищецът е здрав и не се нуждае от по-нататъшно лечение, поради което е
преустановено заплащането на обезщетенията за неработоспособност. Предвид изложеното
моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Параходство Български морски флот" АД в който се изразява становище за недопустимост,
както и за неоснователност на предявената искова претенция, като същата се оспорва по
основание и размер. Ответникът намира, че предявеният иск е недопустим, доколкото
Параходство БМФ не е корабособственик, нито беърбоут чартьор на м/к Богдан, от което
следва, че не е и работодател на ищеца. Сочи, че корабособственик и съответно-работодател
на ищеца е „Богдан Меритайм Лимитед". Намира иска за неоснователен, тъй като липсва
регистрирана в законоустановения срок по надлежния ред трудова злополука, съгласно
действащото българско законодателство; не са представени доказателства, че ищецът е
членувал в Моряшки синдикат-Варна; няма данни за представяне от страна на ищеца
доказателства за извършено удостоверяване на здравословното му състояние по реда на
чл.24.2 от Колективния трудов договор от 16.05.2019 г.; няма разпореждане на органа по чл.
60, ал. 1 от КСО, с което да е прието, че се касае за трудова злополука. Моли за отхвърляне
5
на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Уест ъф Ингланд“
(Люксембург)", в който предявените искове се оспорват като недопустими поради
неподсъдност на българския съд, както като неоснователни и недоказани. Излага , че
ищецът е сключил моряшки трудов договор с работодател- регистрираното в Република
Малта дружество „Богдан Меритайм Лимитед". Твърди, че е налице договореност между
страните по трудовия договор за приложение към него на малтийското законодателство,
като се позовава и на разпоредбата на чл.12 от българския Кодекс на търговското
корабоплаване. Счита за компетентен да разгледа спора съответния съд в Република Малта.
Изразява становище, че дори и делото да се разгледа от Варненски районен съд, то
приложимо по делото е малтийското материално право, което ще наложи да се издирят
съответните материално-правни норми на Република Малта. По същество намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Изтъква, че съгласно чл. 24.2 от КТД
претендираната неработоспособност следва да се удостовери от медицински специалист,
посочен от работодателя, като при несъгласие с оценката от страна на медицински
специалист, посочен от или от името на моряка, се определя трети медицински специалист
съвместно от „Богдан Меритайм Лимитед" и моряка, чието заключение ще бъде
окончателно и задължително и за двете страни. Твърди, че работодателят е канил ищеца да
се явява за преглед пред определени от дружеството медицински специалисти, на които
покани С. се е отзовавал. Сочи, че ищецът е бил поканен и се е явил на преглед на
05.09.2017 г. при д-р Никола Златарски в ДКЦ 5 „Св. Екатерина", като изводът на
медицинския специалист е бил, че състоянието на ищеца се подобрява, но че лечението все
още не е приключило. Поради това работодателят продължил редовно да изплаща и след
05.09.2017 г. дължимото обезщетение в размер на месечната основна заплата на моряка
съгласно чл. 22.3 от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят определил
следващият преглед за състоянието на моряка да се извърши от д-р Чавдар П. Марков на
12.12.2017 г., като ищецът изпълнил дадените му указания и му била издадена съответно
етапна епикриза и амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден и на 11.01.2018 г.,
като в изготвената след прегледа Етапната епикриза се приемало, че ищецът е вече напълно
възстановен и не му се налага последващо лечение, поради което от посочената дата
работодателят преустановил изплащането на обезщетението по чл. 22.3 от Колективния
трудов договор. Поддържа, че при несъгласие от страна на ищеца с последната епикриза,
същият е следвало да предприеме съответните предписани в чл. 24.2 от Колективния трудов
договор действия, но той не е предприел такива. По изложените съображения счита за
напълно неоснователен и заведения от ищеца иск в условията на евентуалност за заплащане
на обезщетение по силата на чл. 22.3 от Колективния трудов договор, тъй като според
цитираната клауза основните заплати се изплащат докато пострадалото морско лице
(морякът) бъде излекувано, или до издаването на медицинско заключение за трайна
нетрудоспособност.
Ответника оспорва,че солидарната отговорност на взаимозастрахователно дружество
„Уест ъв Ингланд" произтича от качеството му на поръчител на другите ответници по
силата на Стандарт А4.2.1 (б) от Морската трудова конвенция, като сочи, че измененията в
Морската трудова конвенция (изготвени и одобрени от Международната трудова
конференция на нейната 103- та сесия в Женева, 11 юни, 2014 г.), по силата на които
започна да се изисква издаването на сертификати (удостоверения) за застраховка или друга
финансова гаранция във връзка с отговорността на корабособствениците съгласно
изискванията на Правило 4.2, Стандарт А4.2.1, параграф 1 (б) от Морската Трудова
конвенция, са влезли в сила едва на 18.01.2017г. и следователно такива сертификати
(удостоверения) не са съществували към датата на процесния инцидент. Поддържа също, че
вторият ответник „Параходство Български Морски Флот" АД е действал само и единствено
като мениджър на кораба „Богдан", като е извършвал всички правни действия от името и за
6
сметка на „Богдан Меритайм Лимитед". Твърди, че взаимозастрахователното дружество
„Уест ъв Ингланд" са се ангажирали с гаранция във връзка с кораб „Богдан" не по
отношение на „Параходство Български Морски Флот" АД, а само и единствено по
отношение на корабособственика „Богдан Меритайм Лимитед", като се позовава на
приложено по делото Писмо за ангажимент от „Уест ъв Ингланд" с дата 11.04.2017 г.
Ответникът намира, че работодателят и корабособственик „Богдан Меритайм Лимитед" не
дължи претендираните от ищеца обезщетения, поради което според него няма основание да
се търси такова обезщетение и от третия ответник в качеството му на финансов гарант на
„Богдан Меритайм Лимитед". По отношение на приложимото право сочи, че тъй като съдът
е квалифицирал иска по чл. 200 КТ, то приложимо право е българското, а липсва спазване на
процедурата по КСО за констатиране на трудовата злополука.
В открито съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Предвид нормата на чл.294 от ГПК, указанията на ВКС са задължителни за
настоящия съдебен състав, поради което същия следва да определи приложимото към
настоящия казус право.
Отчитайки правомощията си на въззивна инстанция, в частност задължението да
обезпечи точното приложение на закона /приложимата правна норма/ съгласно т. 1 от ТР №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящия съдебен състав счита, че е компетентен да се
произнесе по правения спор доколкото седалището на „Параходство БМФ" АД е във
гр.Варна и по арг.чл.9 ал.3 от Кодекса на търговското корабоплаване/КТК/, Стандарт
А2.1.4/б/ и чл.II,1,(j) от Морската трудова конвенция от 2006г., както и на основание чл. 4
ал.1 т.2 вр. чл.17 ал.1 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/.
При решаването на спора следва да приложи правото на Република Малта по
следните аргументи:
По делото не е спорно , че корабът , на който ищецът е полагал труд и е претърпял на
24.12.2016г. инцидент е бил под флага на Р.Малта. Съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 593/2008
на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения (Рим I)- чл.8 1. „Всеки индивидуален трудов
договор се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3. Въпреки това
този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от
разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение съгласно правото,
което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия
7
член.2. Доколкото приложимото право към индивидуалния трудов договор не е избрано от
страните, договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава —
от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Държавата,
където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает
в друга държава."Съгласно чл.12 от КТК, отношенията между членовете на екипажа и
корабопритежателя се уреждат по закона на знамето на кораба, независимо от
гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали, т.е. критерият
„обичайно местополагане на труда" привързва служителя към правото на държавата, под
чието знаме плава корабът.
В настоящия случай изрично в сключения между страните индивидуален трудов
договор /моряшки трудов договор/ от 12.08.2016г. се съдържа клауза по смисъла на чл. 96,
ал. 1 от КМЧП, съгласно която условията на договора са съобразно законодателството на
Република Малта. Съгласно изр. 2 на чл. 96, ал. 1 от КМЧП, изборът на приложимо право не
трябва да лишава работника от защитата, която му осигуряват повелителните норми на
правото, което би се приложило, ако нямаше избор. По арг. от чл. 96, ал. 4 от КМЧП вр. чл.
91 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право отново
приложимо ще е правото на Република Малта /предвид данните, че корабът на който е
изпълнявал трудовите си задължения е под флага на тази държава/.
С Определение № 3788/12.10.2022г. по настоящото дело , на основание чл. 43, ал. 1 от
КМЧП по делото са предприети действия по установяване съдържанието на чуждото право,
регламентиращо процесните отношения /относимото право/, като е инициирана процедура
- заявка чрез Министерство на правосъдието на Република България по изискване на
информация по реда на Европейската конвенция за информация относно чуждестранното
право, Лондон, 07/06/1968г. чрез приемащата и предаваща агенция на Република Малта
номинирана от правителството за целите на конвенцията The Crown Advocate General, The
Palace, M - VALLETTA,относно :
1 / Законодателната уредба, уреждаща трудовите правоотношения между
корабособственици, корабопритежатели, оператори, работодатели и моряци, наети на кораб,
плаващ под флага на Република Малта;
2/ Материята, уреждаща трудовата злополука, настъпила на кораб или злополука по
време на работа - легална дефиниция, регистрационен режим, ред за установяване,
допустими доказателствени средства за установяване на трудова и/или друга злополука,
настъпила по време на работа;
3 / Уредба на колективния трудов договор, относим към трудовите правоотношения
на морските лица;
4 / Законодателна уредба, третираща неработоспособността вследствие на злополуки,
настъпили по време на работа, както и отговорността на корабособственика, работодател,
оператор; предпоставки за дължимост, начина на определяне и размерите на дължимите от
работодателите обезщетения при настъпила неработоспособност на моряка/ невъзможност
да изпълнява трудовите си функции за работа по море/, погасителна давност относно
вземането за обезщетение от трудова злополука - невъзможност да изпълнява трудовите си
функции за работа по море- начало на давността, спиране , прекъсване;
5/ Законодателната уредба относно застрахователното правоотношение, възникнало
на основание застраховка „Трудова злополука" /"Финансова гаранция" по смисъла на
Стандарт А4.2, чл. 1, б. „б" от Морската трудова конвенция; солидарната отговорност между
работодателя и застрахователя/гарант; предпоставки за възникването й.
С писмо вх.№ 5292/28.02.2023г. от Министерство на правосъдието на Р.България, по
делото са постъпили 20 бр. листа на английски език съдържащи отговор от Службата на
Държавния адвокат на Малта , които след легализиран превод са приложени по настоящото
8
производство на л. 92-129.
Приложими към казуса са нормите на :Закон за търговското корабоплаване, глава 234
от законите на Малта и подзаконови нормативни актове 234.16, 234.50, 234.51;Граждански
процесуален и функционален кодекс, глава 12 от законите на Малта ;Закон за трудовите и
индустриалните отношения, глава 452 от законите на Малта и подзаконовите нормативни
актове 452.51;Закон за органите за здраве и безопасност при работа, глава 424 от законите на
Малта.
Основният малтийски закон, уреждащ морските въпроси, включително наемането на
работа на морски лица, е Законът за търговското корабоплаване (Merchant Shipping Act),
глава 234 от законите на Малта /ЗТК/. Подзаконовият нормативен акт към ЗТК, по-
специално 234.51. озаглавен Правила за търговско корабоплаване /Морска трудова
конвенция/, включва работните и социалните условия на морските лица, както е заложено в
Морската трудова конвенция.Член 375 от ЗТК се отнася до редица договори, които са
ратифицирани от Република Малта, включително - Конвенция за предотвратяване на
злополуки (морски лица) от 1970 г. (№ 134), подписана в Женева на 13 октомври 1970 г. -
Конвенция за отговорността на корабособствениците (болни и ранени моряци), 1936 г. (№
55), подписана в Женева ла 6 октомври 1936 г. ;- Конвенция за защита на здравето и
медицински i-рижи (морски лица), 1987 г. (№ 164) подписана в Женева на 24 септември
1987 г. ;- Морска трудова конвенция от 2006 г., подписана в Женева на 23 февруари 2003г.
Договорът за мениджмънт на кораб е уреден в чл. 283В, § 7 от специалния ЗТК като
всяко споразумение /различно от чартър или трудов договор/, според което договорът е
управляван, изцяло или отчасти, от лице, различно от собственика /от името и за сметка на
собственика или на друго лице/. Данните за корабния мениджър се вписват в корабните
регистри на Малта.
Съгласно чл. 2, § 1 от Закона за трудовите права на моряците „корабособственик" или
„собственик" на кораб е собственикът на кораба или друга организация или лице, като
мениджър, беърбоут чартьор, които са поели отговорността за опериране на кораба от
собственика и които, приемайки тази отговорност, са приели да поемат задълженията и
отговорностите, наложени на корабособствениците с тези правила. Определението е
идентично с легалната дефиниция за корабособственик по чл. II.1. б (j) от МТК.
Следователно корабният мениджър и беърбоут чартьорът имат задълженията и
отговорностите произтичащи от трудова злополука на моряците, аналогична на тези на
корабособственика на кораба по смисъла на ЗТПМ.
Съгласно чл. 158 от Закона за търговското корабоплаване на Република Малта ако
моряк получи нараняване или претърпи злополука или страда от болест /освен такава, която
се дължи на негово съзнателно поведение или на негово неправомерно поведение/,
разходите по лечението се дължат от корабособственика, а съгласно чл. 168А, § 3 от същия
закон - застраховката за отговорност на корабособственика трябва да покрива рисковете за
обезщетения за вреди от злополуки, заболяване или смърт на моряците.
За да се освободи от отговорност при трудова злополука корабособственика следва
да докаже наличието на някой от изчерпателно посочените / в част V от Закона за трудовите
права на моряците на Малта,в т. 5 от Правила А 4.2 на МТК /хипотези, именно : а)
злополука, която не е настъпила по време на службата на кораба; б) злополука или болест,
причинени от умишлено действие, умишлена вина или от лошо поведение на заболелия,
увредения или починалия; и в) болест или недъг, умишлено прикрити в момента на наемане
на работа. В изпълнение на задълженията по чл. VI.2 от МТК, ратифицирана в цялост от
Малта на 18.01.2013г. , в сила от 20.08.2013г., в чл. 2, § 4 от Закона за трудовите права на
моряците на Република Малта е предвидено, че неговите правила следва да бъдат четени и
тълкувани заедно с МТК и с Директива на Съвета 2009/13/ЕО. Според МТК
9
корабособственикът отговаря за всякакви злополуки - заболяване, нараняване или смърт,
които са настъпили по време на изпълнението на трудовите функции на плавателния съд за
целия период от време. Единствено за заболявания, придобити по време на работа на кораба,
но проявили се след завръщане на моряка в местоживеенето му, за да ангажира
отговорността на корабособственика морякът следва да докаже причинно-следствена връзка
между заболяването и работата си на кораба.
Разследванията на морски произшествия могат да се провеждат в съответствие с
Правилата за търговско корабоплаване (разследване на злополуки и инциденти),
подзаконови нормативни актове 234.49 от законите на Малта и в съответствие с правило XI-
I/6 от Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) и
Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за
установяване на основните принципи, уреждащи разследването на злополуки в сектора на
морския транспорт и изменяща Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета.
Ако увредената страна търси обезщетение, но не постигне споразумение, може да
бъде заведено гражданско съдебно производство, при което увредената страна може да
поиска обезщетение за нараняване. Ако увреденото лице иска да започне съдебно дело за
обезщетение, то трябва да го направи в рамките на две години от датата на
злополуката, освен ако този период не бъде прекъснат чрез съдебно писмо.
Ако бъде заведено съдебно дело, трябва да се представят доказателства съгласно
Гражданския процесуален и функционален кодекс, глава 12 от законите на Малта,
първоначално от ищеца, който е увреденото лице или негов наследник/ци в случай на смърт.
Доказателства се представят за да се установи отговорност според причинно- следствената
връзка. Прави се препратка към член 1031 от Гражданския кодекс, глава 16 от законите на
Малта: Всяко лице, обаче носи отговорност за щетите, настъпили по негова вина.
По иск за обезщетение от злополука настъпила по време на работа на кораба, в тежест
на моряка е да установи настъпването на злополуката /заболяване, нараняване/ и
претърпените от него вреди, а в тежест на корабособственика е да установи, че е налице
обстоятелство, освобождаващо го отговорност, както и че е спазил всички законови
изисквания за оценка на риска, спазване на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд по реда на ЗТПМ и МТК. Във всички случаи отговорността на
работодателя е за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от сключения трудов
договор. В Член 21 (2)(i) от подзаконов нормативен акт 234.51 е предвидено, че
позоваването на колективния трудов договор, когато е приложимо, също трябва да бъде
направено в трудовия договор, а член 43 от същия подзаконов нормативен акт също
предвижда, че копие от такива колективни трудови договори трябва да се съхраняват на
борда на кораба.
Член 347 от ЗТК предвижда, че собственикът на кораб е отговорен за всички
задължения, договорени от капитана във връзка с кораба, и носи отговорност за всички
щети, причинени от действия или пропуски в навигацията или управлението на кораба,
предмет на част IX от ЗТК и предмет на други изключения или ограничения, предвидени от
закона във връзка с превоза на стоки или подобни.
Съгласно правилото на А.4.2.8.б а и б. б от МТК ако е уговорен размер на
обезщетение на моряка за злополука, то следва да бъде изплатено договореното
обезщетение, когато последното е част от трудовия договор на моряка в пълен размер и
незабавно, като не се допуска оказване на натиск за приемане на плащане в размер, по-
малък от договорения размер.
Съгласно Правило А.4.2.2.1.б б от МТК корабособствениците са длъжни да осигурят
финансова гаранция за обезпечаване на компенсация в случай на смърт или дълготрайна
10
неработоспособност на моряци поради трудова злополука, болест или професионален риск в
съответствие с установеното в националното законодателство, трудов договор на моряците
или колективен трудов договор.
В член 4 от подзаконов нормативен акт 234.50, е предвидено, че нито един кораб не
може да излезе в морето без застраховка.
В Член 168А от ЗТК предвижда, че собственикът на кораба трябва да поддържа
застрахователна полица, издадена от застраховател или клас застрахователи, одобрени от
Главния регистър на корабоплаването и моряка, по отношение на всеки член на екипажа. По
отношение на ЗТК застрахователната полица трябва да покрива следното:
отговорност за заплащане на болнични, медицински, издръжка, погребални и други
разходи, направени във връзка с нараняване, заболяване или смърт на член на
екипажа;
отговорност за репатриране и обезщетение на член на екипажа за загубата на работата
му, причинена не в следствие от действителна или конструктивна пълна загуба на
кораба или голяма авария, правеща кораба негоден за мореплаване и налагаща
свалянето на екипажа;
отговорност за плащане на обезщетение или щети в съответствие с малтийското
законодателство и практика във връзка с нараняване, заболяване или смърт на член на
екипажа;
отговорност за заплати, дължими към имуществото на ранен или болен член на
екипажа, или в случай на смърт;
отговорност по отношение на загуба или повреда на лични вещи на член на екипажа.
Правилото А.4.2.8 от МТК е възпроизведено дословно в чл. 113А от ЗТПМ на Малта.
От същото следва, че застрахователят носи същата отговорност, както корабособственика за
изплащане на обезщетение за вреди от настъпила дълготрайна неработоспособност.
Съдебната практика допуска предявяване на исковете от страна на моряка кумулативно
срещу корабособственика и застрахователя.
Съгласно чл. 1089 от ГК на Малта солидарната отговорност не се презюмира.
Ако не следват по силата на закона, те трябва изрично да бъдат уговорени. В специалните
ЗТПМ и ЗТК на Малта солидарна отговорност на застрахователя не е уредена. Поради
различното правно основание на иска на моряка срещу корабособственика и на прекия му
иск срещу застрахователя по силата на приложимото правило на МТК и чл. 113А, ал. 1, б. е
от ЗТПМ, то отговорността им е разделна. Морякът може да предяви пряк иск срещу
застрахователя.
Въз основа на изложеното , съда приема, че предявените от ищеца искове
намират правното си основание в Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г., чл. 158 от ЗТК вр.
чл.24.3 вр. чл.24.4 от Колективния трудов договор от 16.05.2016 г. респективно Стандарт
А4.2.2. 1 от МТК/2006г.,чл. 158 от ЗТК вр.чл. 22.3 от Колективния трудов договор от
16.05.2016 г.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за
установено следното от фактическа и правна страна.
Между страните липсва спор, а и не са наведени оплаквания в жалбата относно
приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Установено е от представените по делото писмени доказателства, приетото за
безспорно между страните в настоящото производство в о.с.з. на 12.10.2022г.,е че:
1/ По силата на моряшки трудов договор от 04.08.2016г. сключен между ищеца - Е. Н.
11
С., като моряк и „Богдан Меритайм" ЛТД, като корабособственик и работодател, ищецът е
изпълнявал длъжността „моряк -стюард" на борда на кораб „Богдан", IMO 9132492,
пристанище на регистрация Valletta, плаващ под флага на Малта за период от 6 месеца от
12.08.2016г. до 24.12.2016г., при уговорено между страните основно месечно
възнаграждение 531 USD, съгласно КТД между „Богдан Меритайм" ЛТД и Моряшки
синдикат от 16.05.2016г., който представлява част от този договор. Съгласно договора
оператор е „Параходство БМФ" АД, а условията на договора са съобразно
законодателството на Република Малта - Моряшки трудов договор от 04.08.2016г.-л.18,
Колективен трудов договор, сключен на 16.05.2016г. между Богдан Меритайм ЛТД и
Български моряшки синдикат-л.22-24/
2/ На 24.12.2016г., докато бил на смяна, а кораба край бреговете на Англия ищецът
претърпял злополука след падане от голяма височина и получил фрактури на дясно коляно и
лява пета, като на 24.12.2016г. е приет по спешност в болница в Англия, където е опериран
на 28.12.2016г.Поставена е метална остеосинтеза на дясното латерно тибиално платно и
гипсова имобилизация на лява петна кост. - медицински доклад на Параходство БМФ от
10.01.2017 г. относно пациент Е. Н. С., план за изписване на Националната здравна служба с
дата 12.01.2017 г., амбулаторен лист № 154/01.02.2017 г., издаден от д-р М.М., се
установява, че на 24.12.2016 г. е претърпял травма от падане от височина от около два метра
и половина на кораб „Богдан" пациентът е получил фрактура на коляното и лява пета.
3/ В следствие на инцидента , ищеца е бил в невъзможност да изпълнява трудовите си
функции за работа по море; Между страните е водена кореспонденция, от която се
установява, че Богдан Меритайм са уведомени с писмо от адвокатска кантора Алтер Его от
07.04.2017г. /лист 43/ за настъпилата злополука. Дружеството корабособственик не оспорва
злополуката, както и че е налице застрахователна полица по отношение на отговорността на
корабособственика. Отговорили са, че след приключване на лечението на моряка ще бъдат
платени обезщетения съгласно колективния трудов договор от 16.05.2016 г.
4/ Съгласно таблица –чл.24.3 от КТД обезщетението на моряк със 100%
нетрудоспособност е в размер на 93154 щатски долара.
5/ На ищеца е изплащано обезщетение за временна нетрудоспособност от „Богдан
Меритайм" ЛТД в размер на 531 щатски долара месечно от злополуката до месец януари
2018г.
По делото не е спорно и , че съгласно чл. 24.2. от Колективен трудов договор,
сключен на 16.05.2016г. между Богдан Меритайм ЛТД и Български моряшки синдикат,
нетрудоспособността се определя от лекар, посочен от компанията корабособственик, като
ако лекар посочен от моряка не е съгласен с оценката, трети лекар избран съвместно от
двете страни, ще даде оценка на нетрудоспособността. Съгласно чл. 24.4. от КТД страните са
договорили, че моряк, за който е установена нетрудоспособност в размер на 50% или повече,
ще се счита за трайно негоден за по-нататъшна служба и ще има право на 100 %
обезщетение, съгласно таблица, посочена в чл. 24.3. от КТД.
Във връзка с установяване нетрудоспособността на ищеца , по делото са приети
следните писмени доказателства:
Рапорт на д-р Р.П. от 04.04.2017 г. , от който се установява, че на 24.12.2016 г. по
време на работа ищецът е получил травма със счупване на лява петна кост и на латералния
12
кондил на дясна тибия. Колянното счупване е лекувано оперативно, а счупването на петата с
гипсова имобилизация. Гипсът е снет на 15.03.2017 г. Пациентът се движи с две патерици,
продължава да ползва шарнирна колянна ортеза. Оплаква се от болки в лява пета. От
рентгенографиите от 15.03.2017 г. се установява консолидирана фрактура на латерален
тибиален кондил в дясно - стабилна остеосинтеза, таламична фрактура на лява пета,
консолидирана в умерена плановалгустна дислокация, инактивитетна остеопороза. Посочено
е, че лечението следва да продължи при щадящо натоварване с две патерици, ортопедични
стелки и ЛФК. Предвидено е постепенно прогресиращо натоварване за следващите три
месеца. Към момента на рапорта пациентът е временно нетрудоспособен.
Експертно решение 02786 от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина" /лист
35/ , от което се установява, че работоспособността на ищеца е оценена на 55% за срок до
01.07.2018г., като това състояние е причинено от фрактура на дясна подбедрица след
метална синтеза на дясна тибия при вътреставна фрактура на медиалния кондил и ляв
калканеус. В мотивите на експертното решение е посочено, че е установена контрактура на
дясна колянна става при вътреставна фактура на десен крус. Спадане на свода на ходилото.
Намаление на слуха на ляво ухо.
Видно от писмо от 24.08.2017г. Богдан Меритайм са уведомили ищеца Е. С., че не
приемат представения от него документ, удостоверяващ твърдяната от него
нетрудоспособност. Предвид това и в съответствие с КТД, канят ищеца да се яви на
05.09.2017г. за преглед и оценка на естеството и степента на увреждането му, при доктор
Н.З. в ДКЦ „Св. Екатерина" гр. Варна. Писмото е получено от Е. С. на 25.08.2017г.
От етапна епикриза от 05.09.2017 г. на ДКЦ Варна /лист 133/ се установява диагноза -
счупване на горния край на тибията, счупване на петната кост. Прави се извод, че лечението
още не е приключило, предвид наличието на метална остеосинтеза от една страна и локална
остеопороза заедно с ригидността на околоставните мускули от друга. Остеопорозата и
ригидността на мускулатурата се дължат основно на продължителната имобилизация. Преди
отстраняването на остеосинтезния материал и лечението на ригидността на мускулите и
остеопорозата, не могат да се отчетат късните последици от травмата, които са меродавни за
трайната неработоспособност. Препоръчано е да се направи нова ъглометрия след три
месеца, за да се установи обемът на движения в засегнатите стави предвид възстановяването
на мускулните контръктури и на костната плътност.
Видно от писмо до ищеца, изпратено от Богдан Меритайм /лист 105/ се установява,
че поради сериозно заболяване на първоначално определения лекар и в съответствие с
клауза 23.2 от КТД, морякът следва да се яви на 12.12.2017г. за извършване на оценка на
естеството и степента на увреждането му, пред новоназначения от дружеството лекар -
доктор Ч.М..
От етапна епикриза за периода от 15.12.2016г. до 15.12.2017г. и амбулаторен лист №
003252 от 15.12.2017г. издаден от доктор Ч.М. /лист 107 и 108 от делото/ се установява, че
обемът на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца е възстановен,
режимът им на движение е свободен, без помощни средства. Към този момент няма данни за
остеопороза. Препоръчват се изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата.
От писмо до ищеца, изпратено от Богдан Меритайм /лист 109/ се установява, че
поради сериозно заболяване на първоначално определения лекар и в съответствие с клауза
24.2 от КТД, морякът следва да се яви на 11.01.2018г. в 14:30 ч. за извършване на оценка на
естеството и степента на увреждането му, пред новоназначения от дружеството лекар -
Доктор Ч.М.. Писмото е получено от Е. С. на 10.01.2018г.
От етапна епикриза за периода от 11.01.2017г. до 11.01.2018г. и амбулаторен лист №
00126 от 11.01.2018г. издаден от доктор Ч.М. /лист 140и 141 от делото/ се установява, че
обемът на движение на дясна колянна и лява глезенна стави на ищеца е възстановен,
13
режимът им на движение е свободен, без помощни средства. Към този момент няма данни за
остеопороза. Препоръчват се изометрични упражнения за възстановяване на мускулатурата.
Посочено е, че сегашното състояние на ищеца не налага последващо лечение.
От експертно решение 1721 от 25.06.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина"
/лист 36/ се установява 22,5 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.06.2019 г.
От амбулаторен лист от 29.07.2019 г. на д-р М.М. се установяват следните
заключения: дясно коляно спокоен постоперативен цикатрикс. Спонтанна и палпаторна
болка в областта на пателарното сухожилие. Движения ограничени в крайните си фази. Лява
пета с палпаторна болезненост. Препоръчва се отстраняване на МО по преценка на
пациента.
От писмо от 23.04.2018г. от адвокат М. П. - адвокат на ищеца /лист 64/, се установя,
че Е. С. не приема твърденията на корабособственика, че съгласно медицинското
заключение от 11.01.2018г. е оздравял, поради което и отношенията във връзка с
увреждането на ищеца са прекратени и всички обезщетения са заплатени.
От представен в съдебно заседание пред РС Варна медицински рапорт от 22.01.2020
г. от МЦ „Морска медицина Трансмед" /л.181,182 /се установява, че моментното състояние
на пациента Е. С. не позволява същият да изпълнява трудовите си задължения като моряк.
Същият е негоден за работа по море.
Спорна по делото е пасивната легитимация на „Параходство БМФ“ АД и „Уест ъф
Ингланд Шип Оунърс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)" , респективно
солидарната им отговорност по иска.
Възражението на „Параходство БМФ“АД в тази насока съда счита за неоснователно
по следните аргументи.
Страни по трудовия договор по смисъла на Стандарт А2.1.1.б (с) от МТК са
корабособственикът и морякът. Установено е по делото, че корабособственик на м/к
„Богдан", регистриран под Малтийски флаг - собственик на плавателното средство, посочен
като такъв в регистъра на корабите съгласно свидетелство за регистрация е „Богдан
Меритайм Лимитед" ЛТД,Малта. По силата на Стандартен договор за корабен мениджмънт,
сключен на 01.01.2012г. в гр. Варна, между регистрирания корабособственик „Богдан
Меритайм Лимитед" ЛТД и ответника „Параходство БМФ" АД, последният е назначен като
мениджър на кораба, поел в цялост управленските услуги на кораба, в т.ч. управлението и
застраховането на екипажа за срок от 60 месеца. В този смисъл отразеното в моряшкия
договор качество на ответника като корабопритежател следва да се тълкува като качество на
лице, което експлоатира кораба от името на корабособственика, без да е регистриран като
собственик на кораба. Следователно ответникът „Параходство БМФ" АД, в качеството си на
корабен мениджър е сключил трудовия договор с ищеца за работа на процесния кораб от
името на корабособственика и има качеството корабособственик и работодател по
моряшкия договор от 04.08.2016г., сключен с ищеца по смисъла на чл. 2, § 1 от Закона за
трудовите права на моряците на Република Малта и чл. II 1 ./j/ от Морската трудова
конвенция. В качеството си на корабен мениджър, „Параходство БМФ" АД е поело
отговорността за опериране на кораба от собственика и задълженията и отговорностите,
наложени на корабособствениците от Закона за трудовите права на моряците на Република
Малта и от МТК. Следва да се има предвид и , че „Параходство БМФ" АД в качеството на
оператор на м/к „Богдан", собственост на „Богдан Меритайм Лимитед" ЛТД е страна по
КТД от 16.05.2016г. Същото е връчило срещу подпис на 31.07.2014г. длъжностната
характеристика на ищеца Е. С..
Възражението на „Уест ъф Ингланд“ съда счита за основателно по следните
съображения.
Както вече беше установено, съгласно ГК на Малта солидарната отговорност не се
14
презюмира. Ищеца обосновава солидарната отговорност на застрахователя/ уточнителна
молба от 29.01.2019г., в качеството му на поръчител на другите ответници по силата на
Стандарт А4.2.1./б/ от МТК, като се позовава на приложеното на л.60 от дело писмо
/приложение № 2/ от 11.04.2017г.
Ищеца, чиято е доказателствената тежест за да обоснове отговорността на „Уест ъв
Ингланд", не е представил по делото Удостоверение за финансова гаранция във връзка с
отговорността на корабособственика съгласно изискванията на правило 4.2, стандарт
А4.2.1., параграф 1 (б) от МТК.
На първо място следва да се има предвид,че уговорката за предоставянето от
застрахователя на застрахователна гаранция не се прилага в отношенията между работника
и неговия работодател. Писмото за ангажимент е издадено за да бъде освободен /да не бъде
арестуван/ МК „Богдан“ или друг такъв плавателен съд на собственика „Богдан Меритайм
Лимитед“, като обезпечение на твърдян иск на Е. С. срещу корабособственика. То създава
задължение за „Уест ъв Ингланд" да изплатят на ищеца посочената в писмото сума (в
размер до 92 337.33 евро) само и единствено в следните случаи: 1) в случай, че
корабособственикът „Богдан Меритайм Лимитед" и Е. Н. постигнат извънсъдебно
споразумение по претенцията на Е. Н. С. (каквото не е налице), или 2) че е налице влязло в
сила окончателно решение на българския съд в негова полза срещу корабособственика
„Богдан Меритайм Лимитед" (каквото също не е налице). Цитираното писмо за
ангажираност от „Уест ъв Ингланд“ е с дата 11.04.2017г, т.е. то е издадено няколко месеца
след възникване на инцидента на 24.12.2016г.
Видно от Официално известие 390 от 2016г, по силата на което са въведени считано
от 18.01.2017г. измененията в подзаконов нормативен акт на Малта 234.51, така и от
публикуваните от българското Министерство на транспорта информационните технологии и
съобщенията изменения в Морската трудова конвенция, обнародвани в ДВ, бр. 54 от
05.07.2017г. в сила от 18.01.2017г./съгласно приетите в настоящата инстанция писмени
доказателства/ измененията в МТК /изготвени и одобрени от Международната трудова
конференция на нейната 103-та сесия в Женева, 11 юни, 2014г./, по силата на които започна
да се изисква издаването на сертификати /удостоверения/ за застраховка или друга
финансова гаранция във връзка с отговорността на корабособствениците съгласно
изискванията на Правило 4.2, Стандарт А4.2.1, параграф 1 (б) от МТК, са в сила едва на
18.01.2017г. Следователно към дата на инцидента такива не съществували и не са издавани.
С изложените мотиви ответника „Уест ъв Ингланд“ не е солидарно отговорен по
предявените от ищеца искове, поради което заявените по отношение на същия такива
следва да бъдат отхвърлени.
Спорни по делото между страните са и въпросите относно погасяване на иска по
давност, респективно процесуално допустимио ли са направените от ответниците
възражения, и в тази връзка кой е началния срок , от който същата започва да тече.
Възраженията на ответниците за погасяване на исковете на ищеца по давност, съда
счита за основателни по следните съображения.
Съобразявайки приложимите към казуса норми , а именно чл. 2111 и чл. 2112 от
Гражданския кодекс на Малта, вр. чл. 2153, настоящия съдебен състав достига до извод, че
правото на иск на ищеца Е. С. е упражнено след изтичане на двугодишния преклузивен
давностен срок, считано от датата на инцидента – 24.12.2016г. , доколкото исковата молба е
входирана в ВРС на 23.12.2019г. Неоснователно е твърдението на ищеца, че ответниците са
въвели възражението си несвоевременно. Видно от материалите по делото,едва в
пледоарията по същество пред първоинстанционния съд , процесуалния представител на
ищеца е изложил аргументи, че приложимо към настоящия казус е малтийското право, а не
бълг.такова , а именно чл.200 от КТ.
15
В пледоариите и писмените си бележки по гр.дело № 21037/2019г. по описа на ВРС,
ответниците са направили възражение, че искът за непозволено увреждане е погасен по
давност на основание чл. 2153 от Гражданския закон на Малта. Такива възражения са
направени от въззиваемите с отговора на депозираната от Е. С. въззивна жалба. Следва да
се има предвид и, че определянето на приложимото право , а именно това на Малта е
сторено от настоящия съдебен състав едва след връщането на делото от ВКС, съгласно
задължителните указания на касационната инстанция.
Неоснователно е и възражението на ищеца, за началния момент от който започва да
тече давността. Какво вече беше посочено, установено е от отговора на Кабинета на
Държавния адвокат на Малта, че ако увреденото лице иска да започне съдебно дело за
обезщетение, то трябва да го направи в рамките на две години от датата на
злополуката, освен ако този период не бъде прекъснат чрез съдебно писмо.
По делото не е налице съдебен акт /или друг документ/ съгласно малтийското право /
съдебно писмо /,който съдебен акт да е прекъснал давността.
Предвид изложеното, предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
Дори и да се приеме тезата на ищеца –въззивник, че правото му на иск касателно
претърпения от него инцидент не е погасено по давност към дата на депозиране на
исковата молба в съда , то исковете му са неоснователни по следните аргументи:
Макар в конкретната хипотеза и съгласно чл.21 (2)(i) от подзаконов нормативен акт
234.51, в който е предвидено, че позоваването на колективния трудов договор, когато е
приложимо, също трябва да бъде направено в трудовия договор, е спазена в моряшкия
трудов договор от 04.08.2016г. и е налице такова позоваване, съвкупно от приетите по
делото доказателства ищеца не е установил пълно и главно, че за него е възникнало правото
на обезщетение за нетрудоспособност съгласно чл. 24. от КТД, респективно чл.22 от КТД.
Съгласно постигната между страните договореност - чл. 24.2. от КТД
нетрудоспособността се е определена от лекар, посочен от компанията корабособственик,
като в случай, че лекар посочен от моряка не е съгласен с оценката, трети лекар избран
съвместно от двете страни, ще изготви нова и окончателна оценка на нетрудоспособността.
Видно от подробно описаните по-горе писмени доказателства, доколкото не е бил съгласен
с искането на ищеца , дружеството корабособственик да му заплаща както обезщетението за
временна нетрудоспособност, така и обезщетение в размер на 100 %, възлизащо на 93 154
щатски долара, тъй като е с трайна нетрудоспособност повече от 50 %, в изпълнение на КТД
ответника „Богдан Меритайм Лимитед“ не е бил съгласен с това искане и с приложените
към него медицински документи, поради което на основание чл. 24.2. от КТД е поканил
ищеца да се яви на медицински преглед пред посочен от него лекар. Тази покана е била
получена от ищеца, като на 05.09.2017г. същият се е явил и е бил прегледан. При
последващия преглед, за който морякът отново е бил надлежно поканен от
корабособственика, проведен на 15.12.2017г. се е установило, че костното срастване и обема
на движение на коляното и глезена на пациента вече са добри, но все още има болка при
движение. Дружеството корабособственик е поканило ищеца за следващ преглед на
11.01.2018г. Базирайки се на Етапна епикриза от 11.01.2018г. и Амбулаторен лист №
000126/11.01.2018г. ,в които е посочено, че движението на пациента е напълно
възстановено, същото е без помощни средства, няма данни за остеопороза, като състоянието
му не налага последващо лечение, ответника е престанал да заплаща на ищеца обезщетение
за временна неработоспособност. Ищецът не твърди , а и не е представил доказателства да е
възползвал от правото си да оспори оценката на здравословното му състояние, съобразно
разписаната в чл. 24.2. от КТД процедура. За такова не може да се приеме писмо от
23.04.2018г. в което Е. С., чрез процесуалния си представител адвокат П. е посочил, че не
приема това заключение и не е съгласен, че е напълно здрав, доколкото в същото не се
16
цитира и не подкрепя от представена оценка на трудоспособността му към този момент,
извършена от избран от него лекар. Оспорване по смисъла на КТД не представлява и
Решение № 02786 на ТЕЛК от 04.07.2017 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина" /л.35/ т.к.
същото не е изготвено от определен от страните трети независим лекар,чието заключение би
било задължително за страните по договора. В същото неработоспособността на ищеца е
оценена на 55%, за срок до 01.07.2018г. Предвид това, освен че не е спазена договорената
между страните процедура за установяване на безспорна степен на трудоустроеност на
моряка, не се доказва и наличие на 50 или повече процента нетрудоспособност на същия.
Напротив, установява се, че е работоспособен , а нетрудоспособността на ищеца не се
дължи само на претърпяната от него злополука, а и на намален слух, който не е м причинна
връзка с инцидента от 24.12.2016г. Изготвения медицински рапорт от 22.01.2020 г. от МЦ
„Морска медицина Трансмед" е ирелевантен за установяване нетрудоспособността на
ищеца,т.к. при съставянето му не е спазена договорената между страните процедура по
установяването й, както и с оглед невъзможността да се обоснове причинна връзка със на
установеното здравословно състояние на ищеца през 2020г. с процесния инцидент от 2016г.
В заключение , настоящият съдебен състав счита, че предявените искове с правно
основание чл. 158 от ЗТК вр. чл. чл.24.3 вр. чл.24.4 от Колективния трудов договор от
16.05.2016г. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Аналогични са изводите на състава на съда и по отношение на предявения от ищеца в
евентуалност иск с правно основание чл. 158 от ЗТК вр. чл.22.3 от Колективния трудов
договор от 16.05.2016г., за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата от
12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода от февруари месец 2018 г. до декември 2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението. Както вече беше посочено, претендираните обезщетения от ищеца се
основават на правата му, възникнали от КТД. При обоснован извод за неспазена процедура
разписана в КТД , претендираните от ищеца обезщетения не му се дължат, а предявените в
условията на евентуалност искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователени и
недоказани.
Не основателността на главните искове обуславя неоснователност и на акцесорните
такива за заплащане на мораторна лихва в заявения период, както и законна лихва върху
главниците , считано от дата на подаване на исковата молба в съда.
Депозираната въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно макар с мотиви различни от тези на първоинстанционния съд,
следва да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага ревизиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, представените списъци по
чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им на въззивниците следва да се присъдят
разноски, както следва:
На „Параходстово БМФ“ АД – 765.00 лева, представляващи юристконсулско
възнаграждение – 600.00 лева и заплатена такса превод 165.00 лева. / от внесените 200.00
лева на преводача са заплатени 165 .00 лева , поради което 35.00 лева остават недължимо
внесени и при поискване ще се върнат на страната/
На „Богдан Меритайм Лимитед“ – 600.00 лева /с ДДС/ заплатено възнаграждение за
17
един адвокат.
На „ Уест ъв Ингланд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)"-
8764,82лв. , от които 265,80 лв.заплатени съдебни такси / от внесените 200.00 лева на
преводача са заплатени 165 .00 лева , поради което 35.00 лева остават недължимо внесени и
при поискване ще се върнат на страната/ и 8 499.02 лв. заплатено възнаграждение на един
адвокат.Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за неоснователно
съобразно размера на предявените искове, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед обема на
осъщественото по делото процесуално представителство.
За производството по в.гр.дело № 3337 по описа на ВОС за 2020г.
На „Параходстово БМФ“ АД – 600.00 лева, представляващи юристконсулско
възнаграждение и заплатени съдебни такси.
На „Богдан Меритайм Лимитед“ – 600.00 лева /с ДДС/ заплатено възнаграждение за
един адвокат.
На „ Уест ъв Ингланд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)"-
8 418,10 лв., от които 8 389,39 лв. - адвокатски хонорар, 28.80 лв. - разноски за превод от
английски на български език на извадка от гражданския кодекс на Република Малта.
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК, съда счита за неоснователно съобразно
размера на предявените искове , чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , както и с оглед обема на осъщественото по
делото процесуално представителство.
На основание чл.294 ал.2 от ГПК,за производството по гр.дело № 3184/ 2021г. по
описа на ВКС.
На „Параходстово БМФ“ АД – 600.00 лева, представляващи юристконсулско
възнаграждение.
На „Богдан Меритайм Лимитед“ – 600.00 лева /с ДДС/ заплатено възнаграждение за
един адвокат.
На „ Уест ъв Ингланд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)"-
8 389.30 лв., заплатено възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. №
21037 по описа на ВРС за 2019 г., 17 св., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Е. Н. С.
ЕГН **********, с адрес - гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б, ет. 9, гл. 5 срещу „Богдан
18
Меритайм Лимитед" (Bogdan Maritime ltd.) - дружество, регистрирано в Малта, с адрес на
управление: 60 South Street, VET 1000, Valetta, Malta, „Параходство Български морски флот"
АД, ЕИК 03002674, с адрес на управление: гр. Варна 9000, бул. „Приморски" 1 и „ Уест ъф
Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)" (The West of England
Ship Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)'' - дружество, регистрирано в
Люксембург, с адрес на управление R.C.S. Luxembourg В 8963. 31 Grand Rue, L-1661
Luxembourg G. D. Luxembourg, обективно кумулативно субективно съединени осъдителни
искове:
- с правно основание Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г.,чл. 158 от ЗТК вр. чл.24.3 вр.
чл.24.4 от Колективния трудов договор от 16.05.2016г. за СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 93 154 щатски долара, представляващи
обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на
24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан", ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи
обезщетение за забавено плащане на сумата от 93 154 щатски долара за периода от
25.12.2016г. до 23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума.
- с правно основание Стандарт А4.2.2. 1 от МТК/2006г.,чл. 158 от ЗТК вр. чл.22.3 от
Колективния трудов договор от 16.05.2016г. за СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ на ответниците
да заплатят на ищеца сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода от февруари 2018 г. до декември 2019 г., в резултат
на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб
„Богдан", съгласно чл.22.3 от Колективен трудов договор от 16.05.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б, ет.
9, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Параходство Български морски флот" АД, ЕИК 03002674, с
адрес на управление: гр. Варна 9000, бул. „Приморски" 1, сумата от 1965.00 /хиляда
деветстотин шестдесет и пет/ лева, представляваща сторените от ответника в настоящото
производство, в производството по в.гр.дело № 3337/2020 г. по описа на ВОС и по гр.дело
№ 3184/2021г. по описа на ВКС , съдебно-деловодни разноски за държавни такси и
юристконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б, ет.
9, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Богдан Меритайм Лимитед" (Bogdan Maritime М.)-дружество,
регистрирано в Малта, с адрес на управление: 60 South Street, VET 1000, Valetta, Malta,
сумата от 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща сторените от ответника в
настоящото производство, в производството по в.гр.дело № 3337/2020 г. по описа на ВОС и
по гр.дело № 3184/2021г. по описа на ВКС , съдебно-деловодни разноски за заплатено
възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б,
ет. 9, ап. 5 ДА ЗАПЛАТИ на „ Уест ъв Ингланд Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс
Асошиейшън (Люксембург)" (The West of England Ship Owners Mutual Insurance Association
(Luxembourg)'' - дружество, регистрирано в Люксембург, с адрес на управление R.C.S.
Luxembourg В 8963. 31 Grand Rue, L-1661 Luxembourg G. D. Luxembourg, сумата от
25572.22 /двадесет и пет хиляди петстотин седемдесет и два лева и двадесет и две ст./
лева, представляваща сторените от ответника в настоящото производство, в производството
по в.гр.дело № 3337/2020 г. по описа на ВОС и по гр.дело № 3184/2021г. по описа на ВКС ,
19
съдебно-деловодни разноски за държавни такси и заплатено възнаграждение на един
адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20