РЕШЕНИЕ
№545/9.4.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
десети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5150
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Б.1.” ЕООД ,
представлявано от Г.Н., против Наказателно Постановление № **********-71 / 28.10.2019г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „ Б.1.”
ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 7 000 лева на основание чл. 156 ал.1 от Закона за управление на
отпадъците.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като декларативно се оспорва описаната в него фактическа
обстановка.
В съдебно заседание , възивната страна редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По
същество адв. Б. пледира за отмяна на постановлението, като изразява становище,
че случаят е маловажен.В условията на евентуалност моли наложената санкция да
бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.
Въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от упълномощен процесуален представител ,
който счита че жалбата е неснователна.По същество се
иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 28.06.2019г. служители на РИОСВ-Варна, един от които св. Д.М.,
извършили проверка на заведение за
обществено хранене –ресторант „Борисовата воденица“, намиращо се в гр.Варна, на Офицерския плаж и
стопанисвано от „Б.1.“ ЕООД. В обекта присъствала И. Н.а-салонен управител.Установило се, че в
резултат от дейността на дружеството се образували биоразградими
/ хранителни/ отпадъци, които се събирали в полиетиленови
чували, поставени в пластмасови кофи с капаци.Хранителните масла и мазнини се
събирали в пластмасови бидони с капаци.Картонените и пластмастовите
опаковки се събирали в пластмасови кофи с капаци, а смесените битови отпадъци
се събирали в полиетиленов чувал, поставен в
пластмасова кофа с капак.Отпадъците се съхранявали на мястото на тяхното
образуване в кухненската част на ресторанта. При проверката не били представени договори за предаване
извън територията на обекта на отпадъци от опаковки. .Всичко установено при
проверката св. М. описала в констативен протокол.С него тя дала предписания на
основание чл.120 ал.1 от ЗУО да се извърши класификация на образуваните от
дейността на обекта отпадъци по реда на Наредба № 2 за класификация на
отпадъците, като се представят в РИОСВ –Варна работни листи и да се представят
в РИОСВ-Варна договори за предаване на описаните в констативната част на
протокола отпадъци от опаковки. За отговорник бил определен управителя на „ Б.1.”
ЕООД.Бил даден срок за изпълнение на предписанията - 05.07.2019г.Копие от
протокола бил връчен на И. Н.а.
На 29.07.2019г. св.М. извършила последващ контрол по изпълнение на дадените от нея
предписания , като направила справка в деловодната програма на РИОСВ-Варна.Така установила, че предписанията не са изпълнени.
За това св. М. изготвила констативен протокол.
На 30.07.2019г. до Г.Н. като управител на „ Б.1.” ЕООД била
изпратена покана за явяване в РИОСВ-Варна на въззивника или нотариално
упълномощен представител за съставяне на акт.
На 26.08.2019г. , при условията
на чл.40 ал.2 от ЗАНН, св.М. съставила
против „Б.1.” ЕООД акт за установяване на нарушение за това, че на
08.07.2019г., след извършена проверка е установено, че дадените предписания с КП № 009740 от
08.06.2019г. не са изпълнени в срок до 05.07.2019г. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.156 ал.1 вр. чл.120 от ЗУО.В последствие били предприети действия за
връчване на акта по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН. Управителя на дружеството
отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел.Срещу
ката не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение , било издадено и атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият орган
е възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на
нарушението-по чл.156 ал.1 вр. чл.120 от ЗУО. За него на „Б.1.” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер
на 7 000лв. на основание чл.156 от ЗУО.
В хода на съдебното следствие бе
разпитана св. Д.М. актосъставител,
който си спомни за случая с необходимата конкретика.Съдът кредитира нейните
показания изцяло като обективни, непротиворечиви и последователни.Св. М. бе
категорична, че предписанията е следвало да бъдат изпълени
от управителя на дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства
по административно наказателната преписка и събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана
в срок и
от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление № **********-71 / 28.10.2019г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на
РИОСВ-Варна, съгласно разпоредбата на чл.157 ал.4 вр. ал.2 от
ЗУО и в шестмесечния
преклузивен срок.
Съобразно
доказателствата по делото съдът намира, че
дадените предписания в констативен протокол от 28.06.2019г. не са били
изпълнени в указания срок 05.07.2019г.Разпоредбата на чл.120 от ЗУО сочи, че при
извършване на проверките контролните органи съставят констативни протоколи, като при констатирани
нарушения дават задължително предписание в протокола с определен срок за тяхното
отстраняване и/ или съставят актове за установяване на административни нарушения.От анализа на тази норма може
да се направи извод, че същата освен че визира правомощията на контролните
органи, предписва и определено поведение на проверените субекти, а именно че
дадените им предписания са задължителни, т.е. че следва да бъдат изпълнени.В
този смисъл и доколкото разпоредбата на чл.156 ал.1 от ЗУО предвижда санция за неизпълнение на дадено по реда на чл.120 от ЗУО
предписание, съдът намира, че действително е било допуснато нарушение на
посочените правни норми.
Съдът намира обаче,че
в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните
правила, които са съществени.
От приложените по делото
доказателства се установява, че неправилно е бил определен субекта, срещу
когото е започнало и протекло административно-наказателното производство.От
съдържанието на констативния протокол е
видно, че за отговорник по изпълнение на
предписанията е бил посочен управителя на „Б.1.” ЕООД, а не самото
дружество.Това се потвърждава и от показанията на св. М. в хода на съдебното
следствие.Поради това и остава неясно защо актът и в последствие
постановлението, са съставени и издадени
срещу юридическото лице, а не срещу неговия управител, който според
проверяващите е следвало да изпълни предписанията в указания срок.В случая
съдът взе предвид и обстоятелството, че в чл.156 ал.1 от ЗУО е предвидена
възможност да бъдат налагани наказания и на физически, и на юридически
лица,т.е. направено е изрично разграничение за това кой следва да носи
отговорност за неизпълнение на дадено предписание.В случая то е било отправено
до Г.Н., а не до „Б.1.” ЕООД и в този
смисъл административно-наказващият орган е следвало да ангажира отговорността
на управителя на дружеството за осъщественото бездействие, а не тази на
юридическото лице.При издаване на
постановлението изрично е отбелязано,
че предписанията е следвало задължително да се изпълнят от отговорното
лице , т.е. от Г.Н., като същевременно
производството е било проведено срещу представляваното от него юридическо
лице.По този начин фактическото описание на нарушението противоречи на
направените и от актосъставителя, и от наказващия орган изводи за това чия
административно-наказателна отговорност следва да бъде ангажирана.Поради това
съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на постановлението са
били нарушени разпоредбите на чл.42 т.4
и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В този смисъл е и решение по к.а.н.д. №
2701/2017г. на Административен съд-Варна.
С оглед на всичко изложено
до тук, съдът намира , че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № **********-71 / 28.10.2019г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „ Б.1.”
ЕООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 7 000 лева на основание чл. 156 ал.1 от Закона за управление на
отпадъците.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: